Едва ли има човек на планетата, който да не е

...
Едва ли има човек на планетата, който да не е
Коментари Харесай

Кражба и ново име: 13 неща за Оскар, които не знаем

Едва ли има човек на планетата, който да не е чувал за премиите „ Оскар ”. Мислим си, че като че ли знаем всичко за церемонията, която тази нощ ще трансформира целия свят в киносцена.  Милиони души на планетата ще гледат блестящите тоалети на звездите и ще разискват заслужени ли са златните статуетки. Но … какво знаем за самата статуетка, която всички артисти мечтаят да получат? Ето 13 любопитни обстоятелството за най-мечтаната премия

Колко коства статуетката? Ако желаете да откупите нечий ”Оскар ”, в мрежата ще намерите цена до Щатски долар 1,36 милиона. Стивън Спилбърг да вземем за пример купува статуетката, която Бети Дейвис получава през 1938 година за най-хубава актриса, плащайки цели 578 000 $.

През 2015 година обаче е издадено правосъдно предписание, съгласно което всяка препродажба на фигурката би трябвало да стартира с оферта от един $. Така че, механически, цената на един „ Оскар ” е тъкмо такава. В същото време индустриалните разноски за една статуетка за 400 $.

Първоначално заглавието на премията, измислено от ръководителя на американското кино студио Metro-Goldwyn-Mayer, Луис Барт Майер през 1929 година, е премията на Академията за заслуги.

Откъде идва Оскар, към момента не е известно сигурно и има няколко версии за името. Според една от тях концепцията принадлежи на изпълнителния секретар на Академията Маргарет Херик, която съпоставя статуетката с чичо си Оскар. Според друга първата статуетка е преименувана от актрисата Бети Дейвис, която вижда в нея чертите на своя брачен партньор Хармън Оскар Нелсън.

Академията трансформира името на премията едвам през 1939 година, само че то към този момент е необятно известно още от 1934 година, когато един кореспондент назовава успеха на актрисата Катрин Хепбърн „ Успех на Оскар “.

Забелязали ли сте, че Оскар хваща меч? Това е по този начин, тъй като истинският дизайн на статуетката изобразява рицар, изравен над макара от филм, който би трябвало да символизира „ кръстоносеца на промишлеността “. Концепцията, създадена от арт шефа на MGM Седрик Гибънс, се е опростила през годините и се е трансформирала в алегорична човешка фигура, само че мечът към момента може да се види. Модерният дизайн е признат през 1945г.

От 1982 до 2016 година фигурките се създават във фабриката на RS Owens & Company в Чикаго. Сега те се вършат в малко градче на към час и половина от Ню Йорк, в работилницата на Полих Таликс.

През 2000 година Оскарите са откраднати от камион за доставка. По-късно те саоткрити в кошчето за отпадък от инцидентния минувач Уили Фулгер. За благополучие това се случва преди церемонията. В резултат на това Фулгер беше поканен на събитието и получава премия от Щатски долар 50 000. Но от този момент всяка година Академията прави спомагателен комплект, който е крепко заключен в трезора - за всеки случай.

Всяка година се изливат повече фигурки, в сравнение с е належащо. Допълнителни награди се вършат, като се има поради, че във всяка категория може да има голям брой спечелили. За да се подсигурява тайната, премиите не са авансово гравирани с името на спечелилия.

Вместо това се основават обособени плакети за всеки номиниран и откакто спечелилият одобри тяхната премия, съответният плакет се прикрепя към Оскар-а. Така че, до момента в който пликовете не бъдат отворени в нощта на церемонията, никой не знае какъв брой статуетки ще са нужни съответната година.

Колкото и примамливи да искрят в светлината на прожекторите, статуетките не са направени от злато. „ Оскар “ е изработен от сплав калай, антимон и мед и затрупан с черупка от 24-каратово злато. За всеки лауреат обаче той, несъмнено, е скъпо украшение.

Поради дефицит на метал по време на Втората международна война, Оскарите са били правени от боядисана мазилка в продължение на три години. След войната Академията предлага на лауреатите да обменят гипсови фигури за типичен позлатени железни фигури.

Днес наподобява мъчно да си представим репортаж от церемонията без този кадър. Някои от спечелилите несъмнено ще целунат статуетката. Одри Хепбърн разпространява този обред, когато печели своя Оскар през 1954 година за ролята си в Римски празник. Тя първа целува статуетката.

Още през 30-те години на предишния век Академията излиза с обособена премия - младежкият Оскар, който би трябвало да бъде присъден на малолетни артисти, тъй че да не се постанова да се състезават в номинации с възрастни. През 1935 година актрисата Шърли Темпъл печели първата си премия за ролята си в „ Светли очи “ на шестгодишна възраст.

Специалните " мини-Оскари " не се присъждат всяка година, тъй като не всеки път има претенденти. В резултат на това Академията стопира да присъжда специфичната премия през 1962 година

От първата гала общият брой на връчените награди към този момент надвишава три хиляди. И това е без да се вземат поради „ спомагателните “ Оскари, които остават без притежатели - те се изпращат до магазина и се употребяват на идващите церемонии.

Оскарът тежи колкото новородено бебе - към 3,8 кг. Така че единствено възприятието на еуфория и адреналинът в кръвта разрешават на спечелилите толкоз елегантно да подвигат фигурките над главите си.

Тогава церемонията се организира под формата на частна вечеря в холивудския хотел Рузвелт в Лос Анджелис, на която участват 270 посетители. Всички спечелили са оповестени единствено за 15 минути и няма изненади, тъй като имената им са оповестени три месеца преди церемонията.

Тогава наредбите също се разграничават от актуалните, да вземем за пример някои артисти получават награди за няколко кино лентата едновременно в границите на една и съща номинация. И по този начин, Емил Джанингс е разгласен за най-хубав артист за работата си във филмите " Последният ред " и " Пътят на всяка плът ".

Първи награди на Академията през 1929г
Източник: standartnews.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР