Дежавю – тайнственият феномен I
Едва ли е належащо да обясняваме обстойно и нашироко, какво е дежавю. По предписание то ни застига в напълно ежедневни обстановки и да предусетим поява му е невероятно. В някакъв миг, когато се намираме на улицата, на посетители или даже в напълно чужд град, внезапно ни връхлита чувството, че към този момент в живота ни се е случило същото събитие...без това да е допустимо.
Ето за какво, това събитие провокира цялостен набор от страсти – изненада, неспокойствие, комплициране, любознание и лека паника. Но най-силно е смътното възприятие за наличие на свръхестественото и даже илюзията за оракулски качества. И напълно естествено се опитваме да отгатнем, какво ще се случи от тук нататък, само че видението пропада. Само след няколко секунди всичко си идва на мястото и животът се връща в нормалното русло. Не стопира обаче да ни изтезава въпросът, какво тъкмо се е случило. Може би къс контакт с друга действителност, бъдещето, което ни се разкрива за момент или машинация на личното ни схващане?
За „ дежавю ” (от фр. - към този момент видяно) стартира да се приказва още в края на XIX век, когато понятието е въведено от френския психолог Емил Буарак, дружно с цяла група сходни феномени като „ жамевю ” (никога невиждано) и „ дежаентендю ” (вече чуто). Анализирането на явлението обаче не асъдействало изключително за неговото пояснение, което повече от столетиe поражда все нови и нови теории. Ето и най-разпространените от тях:
Първата се основава на вярването в реинкарнацията (прераждането) и естествено нейни почитатели са феновете на мистиката и източната философия. Според нея, до момента в който човек доближи съвършенство минава през няколко земни превъплъщения, а дежавюто в действителност е ненадейно прокраднал се спомен от минал живот.
Далеч от визията ни за „ рационалното ” са и теориите на някои учени-физици, последователи на екстатичната (произволна) идея за времето. Според нея времето не тече линейно (минало-настояще-бъдеще), а всички тези благоприятни условия съществуват по едно и също време. Човешкото схващане обаче избира единствено една поредност от събития, която назовава „ настояще ” и пренебрегва останалите. Но от време на време т. н. „ бъдеще ” и „ минало ” нахлуват в нашия спретнат свят и основават дежавюто.
Но психиатрите са уверени, че никаква паралелна действителност не е забъркана в тези видения, а става дума за нарушаване на усещанията, която може да е признак на епилептичен пристъп или шизофрения. Известният Ностадамус също е страдал от епилепсия, а пророческите му видения предшествали изострянето на болестта. И въпреки всичко, тази доктрина е прекомерно последна. Нима всеки претърпял дежавю в някаква степен е епилептик или шизофреник? Едва ли. Особено, в случай че се има вяра на статистиката, която твърди, че над 80% от хората са изпадали най-малко един път в това тайнствено положение.Продължава:
Дежавю – тайнственият феномен II
Ето за какво, това събитие провокира цялостен набор от страсти – изненада, неспокойствие, комплициране, любознание и лека паника. Но най-силно е смътното възприятие за наличие на свръхестественото и даже илюзията за оракулски качества. И напълно естествено се опитваме да отгатнем, какво ще се случи от тук нататък, само че видението пропада. Само след няколко секунди всичко си идва на мястото и животът се връща в нормалното русло. Не стопира обаче да ни изтезава въпросът, какво тъкмо се е случило. Може би къс контакт с друга действителност, бъдещето, което ни се разкрива за момент или машинация на личното ни схващане?
За „ дежавю ” (от фр. - към този момент видяно) стартира да се приказва още в края на XIX век, когато понятието е въведено от френския психолог Емил Буарак, дружно с цяла група сходни феномени като „ жамевю ” (никога невиждано) и „ дежаентендю ” (вече чуто). Анализирането на явлението обаче не асъдействало изключително за неговото пояснение, което повече от столетиe поражда все нови и нови теории. Ето и най-разпространените от тях:
Първата се основава на вярването в реинкарнацията (прераждането) и естествено нейни почитатели са феновете на мистиката и източната философия. Според нея, до момента в който човек доближи съвършенство минава през няколко земни превъплъщения, а дежавюто в действителност е ненадейно прокраднал се спомен от минал живот.
Далеч от визията ни за „ рационалното ” са и теориите на някои учени-физици, последователи на екстатичната (произволна) идея за времето. Според нея времето не тече линейно (минало-настояще-бъдеще), а всички тези благоприятни условия съществуват по едно и също време. Човешкото схващане обаче избира единствено една поредност от събития, която назовава „ настояще ” и пренебрегва останалите. Но от време на време т. н. „ бъдеще ” и „ минало ” нахлуват в нашия спретнат свят и основават дежавюто.
Но психиатрите са уверени, че никаква паралелна действителност не е забъркана в тези видения, а става дума за нарушаване на усещанията, която може да е признак на епилептичен пристъп или шизофрения. Известният Ностадамус също е страдал от епилепсия, а пророческите му видения предшествали изострянето на болестта. И въпреки всичко, тази доктрина е прекомерно последна. Нима всеки претърпял дежавю в някаква степен е епилептик или шизофреник? Едва ли. Особено, в случай че се има вяра на статистиката, която твърди, че над 80% от хората са изпадали най-малко един път в това тайнствено положение.Продължава:
Дежавю – тайнственият феномен II Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ