Едва ли е много приятно някой да открадне автомобила ви.

Едва ли е доста прелестно някой да открадне автомобила ви. Все отново прекарвате толкоз време с него,  пригодили сте го за личните си потребности и апропо, макар всички поправки, стартирате да го обичате. Вярвате или не, някои хора са способни да се привързват към дребните тенекиени черупки и несъмнено не могат да се откажат от тях. Най-вероятно и затова Volvo още се усещат ощетени от една страна, която не помни да заплати своите разноски. Повече от 30 години шведската автомобилна компания се пробва да вземе своите доходи от страна, която е получила дипломатически коли на марката. Можете ли да познаете коя тъкмо е тя?

Намира се в Азия и постоянно е образец за нарушаването на човешките права, диктатурата и култа към личността. Ако още не се досещате, става въпрос за Северна Корея. А автомобилът, който попада там е точно Volvo 144 седан. По това време мнозина показват редица рецензии към автомобила. Има доста необятен ъгъл за завиване, не вози толкоз прелестно, колкото рекламата го разказва, в трафика не е най-хубавият сътрудник, само че това са дребните дяволи, въпреки всичко приказваме за страна, в която автомобилът е безспорен разкош и би трябвало да сте най-малко в тесни връзки със законодателството,  с цел да може да си позволите такава машина. И до през днешния ден Северна Корея продължава да е капсулата във времето, един не толкоз сполучлив опит и страна, в която можете да бъдете проследени за безусловно всичко. Защо макар негативите приказваме за тъкмо тази компания и доставката на най-малко 1000 автомобила?

Отговорът не е толкоз сложен, през 70-те години на предишния век ще открием, че всички пътища на Северна Корея са празни, употребява се военна техника за превоз на бойци, пандизчии и вероятно коли за дипломатически задачи. Машините се дават и на задгранични публицисти, които желаят да опишат историята на тази любопитна страна, а въпреки и да не приказваме за най-съвършения разкош, страната дава водач и стратегия за цели две седмици. Някои публицисти и до през днешния ден си спомнят, че най-често са гледали бъдещето на ТКЗС-тата, както и разнообразни трудови бригади, само че като цяло Volvo би трябвало да бъде нужния превоз за разкриването на един по-лъскав и хубав живот. Най-вероятно се стига тъкмо до това. Как обаче се стига до тази договорка?

До през днешния ден няма публично удостоверение кой тъкмо е съумял да издейства сполучливата договорка. Официалната история споделя, че Северна Корея сама се е свързала с компанията и поискала да закупи колите, като след доставката не запомнила, че би трябвало да ги заплаща. Ето за какво и множеството посетители се шегували, че се возели в крадени коли. Историята стартира с това, че през 1974 година моделът 144 е на практика спрян от произвеждане и още тогава другите търговци се пробват да стигнат до обетованата земя и необятните пазари – Северна Корея попада тъкмо в този лист.

През 70-те години Volvo не просто се приготвя да изнесе пазара си, а заплаща милиони, за  да достави техниката, с която да стартира да създава коли на пазара. По този метод таксите ще паднат, а вносът ще се редуцира, разумно е, че когато се наемат и корейски служащи, страната доста бързо ще има най-сигурните возила на света. Има една доста значима детайлност – разноските се вършат единствено от шведите, Северна Корея не заплаща и стотинка. В тяхна отбрана можем да кажем, че са имали много  верен взор – страната е под всякаква икономическа рецесия след края на Корейската война, никой не желае да се занимава с тях, никой не желае да потърси даже партньорство, а това е повече от прелестна вест, изключително откакто всяка една страна е богата на консуматори.

Известно е на аудиторията, че съоръжение за близо 70 милиона $ е било изпратено в страната, а в това време са обвързани и всички сътрудници на Volvo за експорт на артикули. По гледище на шведите, Министерството на външните работи би трябвало да изпрати даже посланик там и още по-важното, да отвори посолство. И по този начин през 1975 година това е единствената страна, която може да се похвали с консулство в тази страна. Ерик Корнел е изпратен като един от най-хубавите и опитни представители на страната, като опитът му показва, че е бил консул във Варшава, Адис Абаба, Етиопия и още доста други места. Едва ли комунистическата страна би била проблем за него. По това време се среща с Ким Ил Сунг и като че ли всичко е на път да се случи в действителност.

Ерик признава, че е станал очевидец на една извънредно празна страна, която имала съществено поле за развиване, само че около това виждал и неналичието на обикновени условия за живот. Електричеството постоянно спирало, отоплението не било чак толкоз положително и общото чувство за невъзможност към този момент можело да се види по улиците. Ерик ръководи консулството в границите на 2 години и даже по днешните стандарти ще би трябвало да се счита за безспорен воин. Времето минавало извънредно постепенно, не можеш просто да отидеш в заведение, с цел да си починеш, тъй като такива просто липсват.

Единственото, което му оставало, била разходката с неговото Volvo, като още веднъж имал ограничавания, тъй като бензинът не се предложил толкоз постоянно и армията е сложила ограничавания на чужденците до къде тъкмо могат да вървят – тази процедура продължава и до през днешния ден. След като най-сетне страната му поискала да направи оценка на риска и да ревизира какво в действителност се случва от другата страна, Ерик стигнал до заключението, че родната компания е била грубо излъгана, нито една от подадените информации не е отговаряла на истината.

Малко след отварянето на консулството се замразява всякаква търговия със запада. Северна Корея в никакъв случай не заплащала за импортираните артикули, прекосявала умерено крайните периоди, натрупала задължения, а те се превръщали в задоволително упорит скок. За всеки от търговеца на бонбони до автомобилния бизнесмен било повече от ясно, че това не е доходоносен клиент. Истината е, че ръководещите просто надскочили своите благоприятни условия. Въпреки това, в случай че въобще е имало някой, който да се интересува от икономическото положение на страната, той наложително повтарял, че родината напредва и съумява да влезе в крайник с останалите страни. Практиката демонстрира тъкмо противоположното, макар всички опити за стабилизиране, всяка една страна в комунистическия блок остава в една тотална рецесия.

След като няма кой да заплати на служащите, заради простата причина, че компанията въпреки всичко чака да влязат приходи, цялото съоръжение на практика се подарява и остава да ръждясва години наред. И години по-късно шведите не престават да чакат заплащането за близо 1000-тата закупени автомобила. Според последните калкулации, дългът към този момент минава цената от 300 милиона $, като най-вероятно ще продължи да се покачва. И апропо, Volvo не стопира да изпраща предложения до столицата за погашение на дълга, освен това два пъти в годината.

Странно или не, до момента в който компанията се пробва да събере своите пари, посолството въпреки всичко продължава да работи и страната дава най-различни филантропични помощи. И съгласно някои политолози, това е един от положителните опити, да одобряват риска и да заплатят една висока цена, само че за сметка на това да разполагат с една изключително добра и качествена дипломация. Тази маневра може да бъде проследена във времето, след офанзива на Япония в Хаваи през Втората Световна война, Швеция се оказва една от първите, които ще лавира в интерес на Япония, същото се случва с Иран и Англия.

И до през днешния ден Съединени американски щати дава пълномощие за провеждането на диалози посредством посолството на една от дребното европейски страни там. При задържането на американец в Северна Корея, точно Швеция трябваше да се намеси и да договаря за освобождението му. Историята демонстрира, че въпреки и милионите да се натрупат и най-вероятно в никакъв случай да не се заплатят, някой различен към този момент е изплатил импровизирано загубите, като се съмняваме, че Volvo са получили нещо за своите старания. Така или другояче е редно да напомним, че колите най-вероятно се употребяват и до през днешния ден, само че цената им е прекомерно надалеч от посочените милиони.