Гражданите в България нямат доверие на медиите
Едва 10% от жителите считат, че българските медии са самостоятелни
© Георги Кожухаров Още по тематиката
Дискусията по закона на Пеевски за медиите мина официално, със поръчки за положителни планове
Неуместно е прозрачността на медиите да се взема решение през закон за складиране на печата, считат институции и специалисти
20 сеп 2018
" Репортери без граници ": проверяващата публицистика в България е задача допустима
За стимулирани публицисти тук е елементарно да проверяват доказателства за корупция и корист с власт, проблемите идват с публикуването
19 юли 2018 Две трети от българските жители - 63%, считат, че медиите в страната са подвластни в работата си. Това демонстрира проучване на фондация " Конрад Аденауер " и " Алфа Рисърч " за свободата на медиите и доверието в интернационалните институции и страни. Проучването е национално представително, а изводите в него са направени въз основата на 1027 директни персонални изявленията с пълнолетни жители в цялата страна през септември 2018 година
Според проучването на " Алфа рисърч " положението на медийната независимост в България остава без смяна спрямо предишни години. " Журналистите постоянно работят под опасност, пазарът е дребен и непрогледен. " Репортери без граници " подрежда България на 111-о място по независимост на медиите от общо 180 страни в класацията за 2018 година Тя е на последно място в Европейския съюз, макар, че като негов член се задължава да съблюдава стандартите ", разяснява ръководителят на медийната стратегия за Югоизточна Европа на Фондация " Конрад Аденауер " Хендрик Зитих.
Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък. Едва 10% от българите имат вяра в независимостта на медиите в страната. Този резултат затвърждава ниските стойности от миналата 2017 година Доверието в работата на публицистите също е ниско: единствено 9% от интервюираните считат, че публицистите отразяват настоящите събития правдиво. " За една страна членка на Европейския съюз тези резултати са плашещи ", сподели Зитих и добави, че " медиите могат да извършват функционалността си на наблюдаващ и на контролна инстанция в демократичното общество единствено в случай че работят без значение от политиката и бизнеса. Единствено по този метод доверието в медиите може да се възвърне ", съгласно Хендрик Зитих.
Висок е процентът на жителите, които имат приблизително доверие в публицистиката - 55%. Според откривателя в " Алфа рисърч " Нели Диева тези данни демонстрират, че участниците в изследването правят оценка самостоятелния принос и качеството на работата на публицистите. " На тях те имат вяра в по-висока степен, в сравнение с медиите като цяло ", посочи тя.
Телевизията е най-използваният и меродавен източник на информация за хората. Въпреки че тя губи част от своята известност във връзка с употребяваните медии, е гледана от 83% от участниците в изследването и с това надалеч надвишава резултатите на останалите типове медии. Четенето на новинарските онлайн портали е на второ място в класацията, като източник на информация за 28% от интервюираните хора. Следват обществените мрежи като Фейсбук и Twitter и печатните медии с по 21% и радиото с 19%.
Анализаторът от " Aлфа рисърч " Нели Динева изясни, високото доверие към малките екрани с всеобщото им наличие във всекидневието на българина.
Уебсайтовете на обществените институции и неправителствените организации са малко употребявани като източник на информация. Те се употребяват главно за информации. По отношение на възрастта на потребителите обстановката е сравнима с други страни. В съпоставяне с останалите възрастови групи младото потомство гледа по-малко телевизия и употребява повече онлайн медиите. И във връзка с доверието малкия екран води класацията.
60% от българите се доверяват на телевизионните вести. С огромна разлика следват онлайн новинарските портали, обществените мрежи, печатните медии и радиото. Разпространението на погрешна информация продължава да играе значима роля. По-голямата част от интервюираните считат, че тя се популяризира основно посредством печатните медии (37%) и обществените мрежи (35%).
Голям дял от интервюираните са показали, че печатните медии (37%), обществените мрежи (35%) и даже малкия екран - 20%, като най-големи разпространители на подправени изказвания (при опция за няколко отговора).
Гражданите нямат визия какво съставлява саморегулацията в медиите - 72% не са чували нищо за това, а 21% " ненапълно " знаят. Едва един от всеки 20 интервюирани (5%) е дал отговор с " да ".
Данните от проучването на " Алфа рисърч " демонстрират, че по-ниско образованите и младите на възраст 18-30 години не се интересуват от политика и най-често са податливи на отрицателни политически послания в медиите.
Изследването демонстрира, че жителите имат най-голямо доверие в Европейския съюз. Стойностите обаче са леко спаднали през 2018 година до 34% спрямо 2017 година, когато са били 38%. Разлика има и в доверието по отношение на НАТО (сега 21%, през 2017 27%). Що се отнася до доверието в други страни, Германия (30%) се подрежда преди Русия (27%). Съединени американски щати печелят доверието единствено на осем % от жителите.
Според програмния шеф на фондация медийна народна власт и учител в журналистическия факултет на Софийския университет доцент Орлин Спасов има тотална липса на политическа воля за справяне със сериозните проблеми в медийната среда. " Факт е, че има липса и даже отвод от политическо деяние от страна на партиите, а и те нямат интерес при толкоз " медии ", подготвени да обслужват властта. При сходна поръчка те имат интерес от топли връзки с тези медии ", сподели Спасов. С подигравка той разяснява, че като следи последните изказвания на ръководещите и персонално на премиера Бойко Борисов, които настояват, че в страната има цялостна независимост на медиите, няма да се изненада политиците да се окажат въпросният 1% от интервюираните, за които медиите са " изцяло самостоятелни ".
© Георги Кожухаров Още по тематиката
Дискусията по закона на Пеевски за медиите мина официално, със поръчки за положителни планове
Неуместно е прозрачността на медиите да се взема решение през закон за складиране на печата, считат институции и специалисти
20 сеп 2018
" Репортери без граници ": проверяващата публицистика в България е задача допустима
За стимулирани публицисти тук е елементарно да проверяват доказателства за корупция и корист с власт, проблемите идват с публикуването
19 юли 2018 Две трети от българските жители - 63%, считат, че медиите в страната са подвластни в работата си. Това демонстрира проучване на фондация " Конрад Аденауер " и " Алфа Рисърч " за свободата на медиите и доверието в интернационалните институции и страни. Проучването е национално представително, а изводите в него са направени въз основата на 1027 директни персонални изявленията с пълнолетни жители в цялата страна през септември 2018 година
Според проучването на " Алфа рисърч " положението на медийната независимост в България остава без смяна спрямо предишни години. " Журналистите постоянно работят под опасност, пазарът е дребен и непрогледен. " Репортери без граници " подрежда България на 111-о място по независимост на медиите от общо 180 страни в класацията за 2018 година Тя е на последно място в Европейския съюз, макар, че като негов член се задължава да съблюдава стандартите ", разяснява ръководителят на медийната стратегия за Югоизточна Европа на Фондация " Конрад Аденауер " Хендрик Зитих.
Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък. Едва 10% от българите имат вяра в независимостта на медиите в страната. Този резултат затвърждава ниските стойности от миналата 2017 година Доверието в работата на публицистите също е ниско: единствено 9% от интервюираните считат, че публицистите отразяват настоящите събития правдиво. " За една страна членка на Европейския съюз тези резултати са плашещи ", сподели Зитих и добави, че " медиите могат да извършват функционалността си на наблюдаващ и на контролна инстанция в демократичното общество единствено в случай че работят без значение от политиката и бизнеса. Единствено по този метод доверието в медиите може да се възвърне ", съгласно Хендрик Зитих.
Висок е процентът на жителите, които имат приблизително доверие в публицистиката - 55%. Според откривателя в " Алфа рисърч " Нели Диева тези данни демонстрират, че участниците в изследването правят оценка самостоятелния принос и качеството на работата на публицистите. " На тях те имат вяра в по-висока степен, в сравнение с медиите като цяло ", посочи тя.
Телевизията е най-използваният и меродавен източник на информация за хората. Въпреки че тя губи част от своята известност във връзка с употребяваните медии, е гледана от 83% от участниците в изследването и с това надалеч надвишава резултатите на останалите типове медии. Четенето на новинарските онлайн портали е на второ място в класацията, като източник на информация за 28% от интервюираните хора. Следват обществените мрежи като Фейсбук и Twitter и печатните медии с по 21% и радиото с 19%.
Анализаторът от " Aлфа рисърч " Нели Динева изясни, високото доверие към малките екрани с всеобщото им наличие във всекидневието на българина.
Уебсайтовете на обществените институции и неправителствените организации са малко употребявани като източник на информация. Те се употребяват главно за информации. По отношение на възрастта на потребителите обстановката е сравнима с други страни. В съпоставяне с останалите възрастови групи младото потомство гледа по-малко телевизия и употребява повече онлайн медиите. И във връзка с доверието малкия екран води класацията.
60% от българите се доверяват на телевизионните вести. С огромна разлика следват онлайн новинарските портали, обществените мрежи, печатните медии и радиото. Разпространението на погрешна информация продължава да играе значима роля. По-голямата част от интервюираните считат, че тя се популяризира основно посредством печатните медии (37%) и обществените мрежи (35%).
Голям дял от интервюираните са показали, че печатните медии (37%), обществените мрежи (35%) и даже малкия екран - 20%, като най-големи разпространители на подправени изказвания (при опция за няколко отговора).
Гражданите нямат визия какво съставлява саморегулацията в медиите - 72% не са чували нищо за това, а 21% " ненапълно " знаят. Едва един от всеки 20 интервюирани (5%) е дал отговор с " да ".
Данните от проучването на " Алфа рисърч " демонстрират, че по-ниско образованите и младите на възраст 18-30 години не се интересуват от политика и най-често са податливи на отрицателни политически послания в медиите.
Изследването демонстрира, че жителите имат най-голямо доверие в Европейския съюз. Стойностите обаче са леко спаднали през 2018 година до 34% спрямо 2017 година, когато са били 38%. Разлика има и в доверието по отношение на НАТО (сега 21%, през 2017 27%). Що се отнася до доверието в други страни, Германия (30%) се подрежда преди Русия (27%). Съединени американски щати печелят доверието единствено на осем % от жителите.
Според програмния шеф на фондация медийна народна власт и учител в журналистическия факултет на Софийския университет доцент Орлин Спасов има тотална липса на политическа воля за справяне със сериозните проблеми в медийната среда. " Факт е, че има липса и даже отвод от политическо деяние от страна на партиите, а и те нямат интерес при толкоз " медии ", подготвени да обслужват властта. При сходна поръчка те имат интерес от топли връзки с тези медии ", сподели Спасов. С подигравка той разяснява, че като следи последните изказвания на ръководещите и персонално на премиера Бойко Борисов, които настояват, че в страната има цялостна независимост на медиите, няма да се изненада политиците да се окажат въпросният 1% от интервюираните, за които медиите са " изцяло самостоятелни ".
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ