Унищожаването на едрата шарка официално е потвърдено от СЗО
Едрата шарка (позната още от латинското име като Вариола или Variola vera) е мощно заразна вирусна болест, засягаща единствено хората. Причинява се от два типа вируси, наречени Variola major и Variola minor. Първият тип предизвиква по-смъртоносна форма със смъртност при 20-40 % от инфектираните, до момента в който вторият убива единствено 1 % от жертвите си. Много от оживелите ослепяват отчасти или изцяло заради инфектиране на роговицата, а по кожата остават типични за шарката белези. Средно изчислено в интервала на 20 век Вариолата предизвиква 300-500 милиона смъртни случая. Само през 1967 година Световната здравна организация пресмята, че от 15 милиона души инфектирани от заболяването 2 милиона умират същата година. Последните случаи на едра шарка са регистрирани през 1977 година, а през 1980 година Световната здравна организация афишира окончателното заличаване на вируса в природата.
Вирусът, прекомерно резистентен във външната среда, се намира в мехурчетата, коричките, носо-гърлените тайни, фекалиите, облеклото и прочие Заразяването става най-често посредством пръски, инфектирани крусти и така нататък, или индиректно - посредством инфектирани предмети, мухи, домашни животни. Входна врата е най-често Валдайеровият пръстен (комплекс от сливици, богати на имунокомпетентни клетки). Боледуват лица на всякаква възраст.
Прониквайки в кръвния поток, вирусът предизвиква бурна обща реакция, която трае към 3 дни, след което се фиксира в кожата, лигавиците, ЦНС и други тъкани. По предписание настава вторична бактериална зараза на кожно-лигавичните провали, а постоянно и други вторични инфекции. Дехидратацията е честа и се дължи на дисфагията, обусловена от засягане на гърлото, и на загубата на течност от кожните провали, вероятно и на повръщанията. В серума на множеството заболели към 6-ия ден от болестта се потвърждават антитела (те липсват даже и по-късно при фулминантната хеморагична форма, при която също така и веремията е солидна и има тежка тромбоцитопения). Имунитетът след прекарано заболяване е дълготраен.
При неимунизирани леталитетът се колебае сред 20 и 50 %. При имунизираните вариолата протича леко, с доста дребна смъртност. Прогностично неблагоприатни са хеморагичните и конфлуиращите форми, късата инкубация, болесттите при деца, възрастни, бременни дами, изтощени и елементарно уязвими хора.
Трудоспособността може да остане трайно лимитирана заради очни и други затруднения. При качествено лекуване и опциите на актуалната медицина рядко остават съществени козметични недостатъци.
Вариолата е една от най-древните известни на човечеството инфекции с въздушно-капков механизъм на предаване. Първите писмени сведения за едрата шарка са известни от папирусът Еберс (1550 г.пр.н.е.). Най-ранните материални доказателства за съществуването на заболяването е евентуално пустулозен обрив по тялото мумията на египетския фараон Рамзес V. Първото изложение на зараза от вариола датира от 1122 г.пр.н.е. в Китай. Известна е и от литературни източници на античната индийска медицина (VI век пр.н.е.) и в съчиненията на антични гръцки и римски лекари и историци като Хипократ, Херодот, Тукидит и Гален. Най-малко седем божества на религии по света въплъщават едрата шарка. Такива да вземем за пример са божеството Сопома от митологията на народа йоруба. В Индия богинята на шарката Шитела Деви е публикувана и почитана в храмове на цялата страна.
Едрата шарка минава в Япония от Китай през 6-ти век, а епидемията от 735 - 737 година убива една трета от популацията на островната страна. Класическото изложение на заболяването е направено от персийския академик Абу Бакр Мухаммад ибн Зекария ал-Рази. Заразната природа е подчертана в трудовете на Авицена. Няма сигурни доказателства по какъв начин и по кое време едрата шарка е навлязла в Европа. Предполага се, че това е ставало от време на време с миграция на население и военни походи на континента от Северна Африка и Азия. Въпреки това обаче болестта не остава стационарно. Едва през 16-ти век то трайно се настанява на континента. Смята се, че това става с помощта на войските взели участие при кръстоносните походи.
До момента не са откривани сигурни доказателства за разпространяването на едра шарка в Северна и Южна Америка преди колонизирането му от европейците. През 1507 година вариолата бива пренесена на карибския остров Испаньола, а на континенталната част на Новия свят през 1520 година, с испански заселници от Испаньола, идващи в Мексико. Едрата шарка бързо покосява локалното индианско население и се трансформира във значим фактор за покоряването на ацтеките и инките от испанците. През 1633 година заселници на източния бряг на Северна Америка донасят в Плимът, Масачузетс вариола, която води до опустошителни епидемии измежду локалното индианско население, а след това и измежду локалните колонисти. През тези епидемии % на смъртност е достигал до 80 - 90% измежду индианските племена. В Австралия едрата шарка е импортирана на два пъти - през 1789 година и още веднъж през 1829 година Въпреки че заболяването в никакъв случай не е била ендемична на континента, тя е главната причина за всеобща смъртност измежду локалните туземци в интервала сред 1780 година и 1870 година.
До средата на 18-ти век едрата шарка е измежду най-разпространените инфекзиозни заболявания ендемична на всички места по света като се изключи Австралия и на няколко по-малки острови. През последните години на 18-ти век вариолата убива към 400 000 европейци годишно (включително и пет настоящи монарси), и е причина за една трета от зародилата слепота измежду популацията. От всички инфектирани, към 20-60% и даже над 80% от инфектираните деца загивали от заболяването. Широкото потребление на вариолацията в някои страни като Англия, нейните колонии в Северна Америка и Китай, до известна степен лимитират и смекчават последствията от едра шарка през това столетие, само че действително ограничение на болестта настава едвам в края на 19-ти век след въвеждането на имунизацията. През 20-ти век едрата шарка е поразила съдбовно към 300 - 500 млн. души. За 1967 година, Световната здравна организация (СЗО) прави оценка, че 15 милиона хора са се заразили с заболяването като два милиона умират от нея.
От 1967 година СЗО подхваща широкомащабна акция за всеобща противовариолна имунизация във всички страни по света като изключително внимание се обръща на страните от Африка и Азия. Кампанията е със период от 10 години като вследствие на нея последният случай на инфектиран по натурален път човек от варианта на едрата шарка Variola minor е диагностициран на 26 октомври 1977 година при Ali Maow Maalin, готвач в болница в Сомалия. Две години преди този момент е регистриран и последния случай на инфектиран по натурален път човек от варианта на едрата шарка Variola major. Това се случило през м.Октомври 1975 година на двегодишното момиче Rahima Banu от Бангладеш.
На 8 май 1980 година на ХХІІІ-тата Световна здравна асамблея е оповестено, че вариолата е изкоренено заболяване в целия свят.
Източник: Уикипедия
Вирусът, прекомерно резистентен във външната среда, се намира в мехурчетата, коричките, носо-гърлените тайни, фекалиите, облеклото и прочие Заразяването става най-често посредством пръски, инфектирани крусти и така нататък, или индиректно - посредством инфектирани предмети, мухи, домашни животни. Входна врата е най-често Валдайеровият пръстен (комплекс от сливици, богати на имунокомпетентни клетки). Боледуват лица на всякаква възраст.
Прониквайки в кръвния поток, вирусът предизвиква бурна обща реакция, която трае към 3 дни, след което се фиксира в кожата, лигавиците, ЦНС и други тъкани. По предписание настава вторична бактериална зараза на кожно-лигавичните провали, а постоянно и други вторични инфекции. Дехидратацията е честа и се дължи на дисфагията, обусловена от засягане на гърлото, и на загубата на течност от кожните провали, вероятно и на повръщанията. В серума на множеството заболели към 6-ия ден от болестта се потвърждават антитела (те липсват даже и по-късно при фулминантната хеморагична форма, при която също така и веремията е солидна и има тежка тромбоцитопения). Имунитетът след прекарано заболяване е дълготраен.
При неимунизирани леталитетът се колебае сред 20 и 50 %. При имунизираните вариолата протича леко, с доста дребна смъртност. Прогностично неблагоприатни са хеморагичните и конфлуиращите форми, късата инкубация, болесттите при деца, възрастни, бременни дами, изтощени и елементарно уязвими хора.
Трудоспособността може да остане трайно лимитирана заради очни и други затруднения. При качествено лекуване и опциите на актуалната медицина рядко остават съществени козметични недостатъци.
Вариолата е една от най-древните известни на човечеството инфекции с въздушно-капков механизъм на предаване. Първите писмени сведения за едрата шарка са известни от папирусът Еберс (1550 г.пр.н.е.). Най-ранните материални доказателства за съществуването на заболяването е евентуално пустулозен обрив по тялото мумията на египетския фараон Рамзес V. Първото изложение на зараза от вариола датира от 1122 г.пр.н.е. в Китай. Известна е и от литературни източници на античната индийска медицина (VI век пр.н.е.) и в съчиненията на антични гръцки и римски лекари и историци като Хипократ, Херодот, Тукидит и Гален. Най-малко седем божества на религии по света въплъщават едрата шарка. Такива да вземем за пример са божеството Сопома от митологията на народа йоруба. В Индия богинята на шарката Шитела Деви е публикувана и почитана в храмове на цялата страна.
Едрата шарка минава в Япония от Китай през 6-ти век, а епидемията от 735 - 737 година убива една трета от популацията на островната страна. Класическото изложение на заболяването е направено от персийския академик Абу Бакр Мухаммад ибн Зекария ал-Рази. Заразната природа е подчертана в трудовете на Авицена. Няма сигурни доказателства по какъв начин и по кое време едрата шарка е навлязла в Европа. Предполага се, че това е ставало от време на време с миграция на население и военни походи на континента от Северна Африка и Азия. Въпреки това обаче болестта не остава стационарно. Едва през 16-ти век то трайно се настанява на континента. Смята се, че това става с помощта на войските взели участие при кръстоносните походи.
До момента не са откривани сигурни доказателства за разпространяването на едра шарка в Северна и Южна Америка преди колонизирането му от европейците. През 1507 година вариолата бива пренесена на карибския остров Испаньола, а на континенталната част на Новия свят през 1520 година, с испански заселници от Испаньола, идващи в Мексико. Едрата шарка бързо покосява локалното индианско население и се трансформира във значим фактор за покоряването на ацтеките и инките от испанците. През 1633 година заселници на източния бряг на Северна Америка донасят в Плимът, Масачузетс вариола, която води до опустошителни епидемии измежду локалното индианско население, а след това и измежду локалните колонисти. През тези епидемии % на смъртност е достигал до 80 - 90% измежду индианските племена. В Австралия едрата шарка е импортирана на два пъти - през 1789 година и още веднъж през 1829 година Въпреки че заболяването в никакъв случай не е била ендемична на континента, тя е главната причина за всеобща смъртност измежду локалните туземци в интервала сред 1780 година и 1870 година.
До средата на 18-ти век едрата шарка е измежду най-разпространените инфекзиозни заболявания ендемична на всички места по света като се изключи Австралия и на няколко по-малки острови. През последните години на 18-ти век вариолата убива към 400 000 европейци годишно (включително и пет настоящи монарси), и е причина за една трета от зародилата слепота измежду популацията. От всички инфектирани, към 20-60% и даже над 80% от инфектираните деца загивали от заболяването. Широкото потребление на вариолацията в някои страни като Англия, нейните колонии в Северна Америка и Китай, до известна степен лимитират и смекчават последствията от едра шарка през това столетие, само че действително ограничение на болестта настава едвам в края на 19-ти век след въвеждането на имунизацията. През 20-ти век едрата шарка е поразила съдбовно към 300 - 500 млн. души. За 1967 година, Световната здравна организация (СЗО) прави оценка, че 15 милиона хора са се заразили с заболяването като два милиона умират от нея.
От 1967 година СЗО подхваща широкомащабна акция за всеобща противовариолна имунизация във всички страни по света като изключително внимание се обръща на страните от Африка и Азия. Кампанията е със период от 10 години като вследствие на нея последният случай на инфектиран по натурален път човек от варианта на едрата шарка Variola minor е диагностициран на 26 октомври 1977 година при Ali Maow Maalin, готвач в болница в Сомалия. Две години преди този момент е регистриран и последния случай на инфектиран по натурален път човек от варианта на едрата шарка Variola major. Това се случило през м.Октомври 1975 година на двегодишното момиче Rahima Banu от Бангладеш.
На 8 май 1980 година на ХХІІІ-тата Световна здравна асамблея е оповестено, че вариолата е изкоренено заболяване в целия свят.
Източник: Уикипедия
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ