Професията кандидат-кмет вече е феномен и убива политиката
Едно събитие настойчиво си проправя път през годините на българската народна власт и към този момент е феномен – превръщането на кандидаткметската конкуренция в занятие за едни и същи хора. Минат, не минат 4 години, и избрани фигури от националния и общинския пейзаж са в акция. Не става дума за хора, които печелят изборите и има публично допустима логичност за издигането им. Иде тирада за такива, които постоянно губят или най-малко болшинството гласоподаватели от дълго време е посочило, че не ги желае. Феноменът е доста любопитен – налице са люде, на които
половината и даже повече от дейния им живот
минава в кандидатиране. Има и по-млади, които го вършат непрекъснато от момента, в който са се трансформирали в политически фактор. Съществува и трети вид – към този момент са се кандидатирали " единствено " два пъти, само че извоюваният % от първия демонстрира, че се харчат неверни пари в акциите им. Всичко това носи всеобхватен резултат – превръщането на локалните избори в мач сред едни и същи играчи, липса на свежи лица, надлежно неявяване на личностна опция и дезинтересиране на електората. Другите последици са поощряване на кадровия недостиг при огромните партии, както и одобряване на one man show при дребните. По принцип доста от локалните обединения са основани от и за задачите на един човек, той не позволява навлизането на други.
Никой до момента не е правил териториално и времево проучване на феномена " специалност кандидат-кмет ", само че даже бегла инспекция демонстрира, че мащабът е голям. Може да се допусна, че той е една от аргументите за огромния бездънен проблем на българската политика –
хората я считат за безсмислена
Липсата на точни статистически данни и потребността от голямо време да се съберат (кой вманиачен ще тръгне да пресмята?) в действителност оказват помощ на казуса - прикриват размерите му. Но ето какво въпреки всичко демонстрира актуалната обстановка.
В София Георги Кадиев е претендент за четвърти път. В качеството на кандидат на Българска социалистическа партия два пъти не съумя да стигне балотаж, а в третия опит (2015 г.) взе към 6% с коалиция на партията си. Ангел Джамбазки (ВМРО) е с 1.4% резултат от 2011 и 4% от 2015 година Истинският избирателен доайен (не единствен по брой участия) обаче е пловдивчанинът Славчо Атанасов. Той е непрестанен кандидат-кмет след 2003 година - зад тила си има един сполучлив и четири несполучливи опита (следва да се означи, че в последните два доближи балотаж). Кандидат за трети път е Дани Каназирева (7.4% и 14% в предходните два), кандидатът за регион " Централен " Георги Титюков също е с две загуби. В третия по значимост град – Варна, за трети път се явяват Костадин Костадинов от партия " Възраждане " (8.8% оптимален резултат до момента) и Димитър Карбов от НФСБ (3.12%). Там е налице и жена, претендент два път и половина – Анелия Клисарова (БСП), която през 2015 година взе 7.5%, а през 2013 година потегли да печели частичния избор, само че се отдръпна поради влизане в държавното управление на Орешарски.
В Разград ситуацията е неповторимо. Денчо Бояджиев (БСП) се явява за пети път, до момента е с три триумфа. На последните два вота се сблъска на балотаж с Валентин Василев от ГЕРБ, размениха си победи. Василев също е претендент още веднъж. При патовата обстановка изцяло е допустимо разградчани
за трети път да избират сред едни и същи
хора на балотаж. Нещо сходно е в Сливен. Кольо Милев (БСП) се състезава за трети път, като зад тила си има извоюван балотаж (срещу Йордан Лечков) и изгубен (от сегашния кмет на ГЕРБ Стефан Радев). Радев е претендент отново, алтернативата и за жителите на Сливен ще бъде още от същото. Това " същото " несъмнено е доста добре познато, тъй като компанията е съпроводена от Йордан Лечков. Бележитата звезда е и футболен, и политически деец, много изморен – след двата кметски мандата осъществя две изборни загуби, като през 2015 година взе едвам 8% без рамото на ГЕРБ. Но още веднъж е на терена.
В Кърджали Радослав Милев ( " Демократична България " ) се опитва за трети път, 3.9% е най-хубавият му актив до момента. Няма потребност да се изброяват участниците в регионалните градове, които се явяват " едвам " за повторно. Ето някои любопитни случаи: в Бургас се състезават братята Ивайло Дражев и Георги Дражев, които през 2007 година общо взеха 0.3%.;
Волен Сидеров се яви от Български земеделски народен съюз – Народно събрание
през 2003 година в София (към 1700 гласа), в този момент не е дебютант; в Смолян Българска социалистическа партия ще събаря Николай Мелемов от ГЕРБ със Стефан Сабрутев, който падна на първи тур предишния път; в Стара Загора Вътрешна македонска революционна организация изправи против Живко Тодоров от ГЕРБ Антон Андонов, който има тъкмо 1.1% от 2015 година
В по-малките общини обстановката е още по-абсурдна. Да вземем да вземем за пример някои морски: в Созопол Тихомир Янакаев (БСП) е трети път претендент, откакто два пъти пада на първи тур; в градчето неизменим кандидат без триумф е Янчо Славов, някогашен локален отличник на социалистите; в Поморие Българска социалистическа партия още веднъж изправя Никодим Стоянов, в чиято компания Иван Алексиев (ГЕРБ) взе 72% на предходния избор. В Каварна Красимир Кръстев, НФСБ, е трети път претендент (18% най-много досега). Но палмата държи Аврен с принос още веднъж на Българска социалистическа партия – след три поредна загуби на социалистката Тодорка Павлова в този момент е издигнат… синът й Мирослав Коларов.
Без да са претенденти през днешния ден, Дениз Зия (ДПС) и Искрен Веселинов (ВМРО) в Русе, Веселин Марешки във Варна и воеводата Йордан Грозданов във Велико Търново са неколкократни състезатели. И всичко това са единствено част от образците от страната преди и в този момент. Доста от кандидатите сменят като носни кърпи партиите.
Наблюдателите сигурно биха установили " уредени мачове " като причина за някои кандидатури. Но надали всички. Защо въпреки всичко вземат участие тези хора, за какво им е? Неизкушеният от политиката фен мъчно схваща логиката. Ако са себични, надали им е хубаво да ги бият всякога. Но пояснения има. Например: същинската цел е място в общинския съвет, а кметска номинация, даже обречена,
събира гласове за листата;
поддръжка за втори тур обезпечава място в администрацията. Или: някой дава пари на някого, споделя му да се кандидатира (за да пилее гласове, да се образува лоби в съвета или друга причина) - съответният кандидат най-после оставя за себе си част от сумата като комисиона за добре свършена работа. Разбира се, обществено сходни откровения не се вършат, за раздаването на пари в никакъв случай няма свидетелства. Официално звучат мантри като " назрял е моментът ", " този път ние сме опция " и така нататък
А по какъв начин си изясняват целия този феномен специалистите? " На локалните избори на маратонски принцип, при който по-важно е наличието, а не успеха, вземат участие два вида политици. Едните са странни птици, които търсят, въпреки и за малко, общественото внимание. Те имат нарцистична нужда да бъдат обект на непознат интерес. Със същия " триумф " биха могли да просперират и в някое риалити шоу. Другата категория " маратонци " вземат участие по " заповед ", само че и по вътрешно разбиране. За тях организационната работа и изборите са специалност, тъй като нямат огромни шансове за реализация отвън партийните структури. И двата модела илюстрират, че локалният избор е слаба бира на щандовете на политическия супермаркет ", счита политологът Иво Инджов. Колегата му Георги Киряков пък изяснява процесите както с
нежеланието на водачи на локални общности
да се занимават с политика в дребните обитаеми места, по този начин и с калкулациите на претендентите след това при осребряване на " неуспеха ". " Поредицата кандидатирания е признак за неспособността на издигащите партии да " отгледат " нещо по-различно. Има и такива кандидат-кметове, които са уверени, че " спасението " на общината е само и единствено в техните ръце, без обаче да влизат в ненужно пояснение за какво до момента не са съумели или с оправданието, че изборите постоянно се фалшифицират ”, споделя още Киряков.
Любопитна е още една характерност на феномена " специалност кандидат-кмет ". Докъм 2000 година безконечни кандидати бяха ексцентрични фигури, хора, за които публиката споделяше " от прът и въже ". След това мястото им се зае от люде, които, без подигравка, са най-вече уважавани, сполучливи в другите си житейски занимания. Такива са точно множеството непрекъснати претенденти през днешния ден – и някак това " нормализиране " на политиката наподобява още по-скучно и тъжно.
половината и даже повече от дейния им живот
минава в кандидатиране. Има и по-млади, които го вършат непрекъснато от момента, в който са се трансформирали в политически фактор. Съществува и трети вид – към този момент са се кандидатирали " единствено " два пъти, само че извоюваният % от първия демонстрира, че се харчат неверни пари в акциите им. Всичко това носи всеобхватен резултат – превръщането на локалните избори в мач сред едни и същи играчи, липса на свежи лица, надлежно неявяване на личностна опция и дезинтересиране на електората. Другите последици са поощряване на кадровия недостиг при огромните партии, както и одобряване на one man show при дребните. По принцип доста от локалните обединения са основани от и за задачите на един човек, той не позволява навлизането на други.
Никой до момента не е правил териториално и времево проучване на феномена " специалност кандидат-кмет ", само че даже бегла инспекция демонстрира, че мащабът е голям. Може да се допусна, че той е една от аргументите за огромния бездънен проблем на българската политика –
хората я считат за безсмислена
Липсата на точни статистически данни и потребността от голямо време да се съберат (кой вманиачен ще тръгне да пресмята?) в действителност оказват помощ на казуса - прикриват размерите му. Но ето какво въпреки всичко демонстрира актуалната обстановка.
В София Георги Кадиев е претендент за четвърти път. В качеството на кандидат на Българска социалистическа партия два пъти не съумя да стигне балотаж, а в третия опит (2015 г.) взе към 6% с коалиция на партията си. Ангел Джамбазки (ВМРО) е с 1.4% резултат от 2011 и 4% от 2015 година Истинският избирателен доайен (не единствен по брой участия) обаче е пловдивчанинът Славчо Атанасов. Той е непрестанен кандидат-кмет след 2003 година - зад тила си има един сполучлив и четири несполучливи опита (следва да се означи, че в последните два доближи балотаж). Кандидат за трети път е Дани Каназирева (7.4% и 14% в предходните два), кандидатът за регион " Централен " Георги Титюков също е с две загуби. В третия по значимост град – Варна, за трети път се явяват Костадин Костадинов от партия " Възраждане " (8.8% оптимален резултат до момента) и Димитър Карбов от НФСБ (3.12%). Там е налице и жена, претендент два път и половина – Анелия Клисарова (БСП), която през 2015 година взе 7.5%, а през 2013 година потегли да печели частичния избор, само че се отдръпна поради влизане в държавното управление на Орешарски.
В Разград ситуацията е неповторимо. Денчо Бояджиев (БСП) се явява за пети път, до момента е с три триумфа. На последните два вота се сблъска на балотаж с Валентин Василев от ГЕРБ, размениха си победи. Василев също е претендент още веднъж. При патовата обстановка изцяло е допустимо разградчани
за трети път да избират сред едни и същи
хора на балотаж. Нещо сходно е в Сливен. Кольо Милев (БСП) се състезава за трети път, като зад тила си има извоюван балотаж (срещу Йордан Лечков) и изгубен (от сегашния кмет на ГЕРБ Стефан Радев). Радев е претендент отново, алтернативата и за жителите на Сливен ще бъде още от същото. Това " същото " несъмнено е доста добре познато, тъй като компанията е съпроводена от Йордан Лечков. Бележитата звезда е и футболен, и политически деец, много изморен – след двата кметски мандата осъществя две изборни загуби, като през 2015 година взе едвам 8% без рамото на ГЕРБ. Но още веднъж е на терена.
В Кърджали Радослав Милев ( " Демократична България " ) се опитва за трети път, 3.9% е най-хубавият му актив до момента. Няма потребност да се изброяват участниците в регионалните градове, които се явяват " едвам " за повторно. Ето някои любопитни случаи: в Бургас се състезават братята Ивайло Дражев и Георги Дражев, които през 2007 година общо взеха 0.3%.;
Волен Сидеров се яви от Български земеделски народен съюз – Народно събрание
през 2003 година в София (към 1700 гласа), в този момент не е дебютант; в Смолян Българска социалистическа партия ще събаря Николай Мелемов от ГЕРБ със Стефан Сабрутев, който падна на първи тур предишния път; в Стара Загора Вътрешна македонска революционна организация изправи против Живко Тодоров от ГЕРБ Антон Андонов, който има тъкмо 1.1% от 2015 година
В по-малките общини обстановката е още по-абсурдна. Да вземем да вземем за пример някои морски: в Созопол Тихомир Янакаев (БСП) е трети път претендент, откакто два пъти пада на първи тур; в градчето неизменим кандидат без триумф е Янчо Славов, някогашен локален отличник на социалистите; в Поморие Българска социалистическа партия още веднъж изправя Никодим Стоянов, в чиято компания Иван Алексиев (ГЕРБ) взе 72% на предходния избор. В Каварна Красимир Кръстев, НФСБ, е трети път претендент (18% най-много досега). Но палмата държи Аврен с принос още веднъж на Българска социалистическа партия – след три поредна загуби на социалистката Тодорка Павлова в този момент е издигнат… синът й Мирослав Коларов.
Без да са претенденти през днешния ден, Дениз Зия (ДПС) и Искрен Веселинов (ВМРО) в Русе, Веселин Марешки във Варна и воеводата Йордан Грозданов във Велико Търново са неколкократни състезатели. И всичко това са единствено част от образците от страната преди и в този момент. Доста от кандидатите сменят като носни кърпи партиите.
Наблюдателите сигурно биха установили " уредени мачове " като причина за някои кандидатури. Но надали всички. Защо въпреки всичко вземат участие тези хора, за какво им е? Неизкушеният от политиката фен мъчно схваща логиката. Ако са себични, надали им е хубаво да ги бият всякога. Но пояснения има. Например: същинската цел е място в общинския съвет, а кметска номинация, даже обречена,
събира гласове за листата;
поддръжка за втори тур обезпечава място в администрацията. Или: някой дава пари на някого, споделя му да се кандидатира (за да пилее гласове, да се образува лоби в съвета или друга причина) - съответният кандидат най-после оставя за себе си част от сумата като комисиона за добре свършена работа. Разбира се, обществено сходни откровения не се вършат, за раздаването на пари в никакъв случай няма свидетелства. Официално звучат мантри като " назрял е моментът ", " този път ние сме опция " и така нататък
А по какъв начин си изясняват целия този феномен специалистите? " На локалните избори на маратонски принцип, при който по-важно е наличието, а не успеха, вземат участие два вида политици. Едните са странни птици, които търсят, въпреки и за малко, общественото внимание. Те имат нарцистична нужда да бъдат обект на непознат интерес. Със същия " триумф " биха могли да просперират и в някое риалити шоу. Другата категория " маратонци " вземат участие по " заповед ", само че и по вътрешно разбиране. За тях организационната работа и изборите са специалност, тъй като нямат огромни шансове за реализация отвън партийните структури. И двата модела илюстрират, че локалният избор е слаба бира на щандовете на политическия супермаркет ", счита политологът Иво Инджов. Колегата му Георги Киряков пък изяснява процесите както с
нежеланието на водачи на локални общности
да се занимават с политика в дребните обитаеми места, по този начин и с калкулациите на претендентите след това при осребряване на " неуспеха ". " Поредицата кандидатирания е признак за неспособността на издигащите партии да " отгледат " нещо по-различно. Има и такива кандидат-кметове, които са уверени, че " спасението " на общината е само и единствено в техните ръце, без обаче да влизат в ненужно пояснение за какво до момента не са съумели или с оправданието, че изборите постоянно се фалшифицират ”, споделя още Киряков.
Любопитна е още една характерност на феномена " специалност кандидат-кмет ". Докъм 2000 година безконечни кандидати бяха ексцентрични фигури, хора, за които публиката споделяше " от прът и въже ". След това мястото им се зае от люде, които, без подигравка, са най-вече уважавани, сполучливи в другите си житейски занимания. Такива са точно множеството непрекъснати претенденти през днешния ден – и някак това " нормализиране " на политиката наподобява още по-скучно и тъжно.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ