Биогоривата на Марс ще бъдат създадени от земни микроби и водорасли
Едно от главните провокации, пред които са изправени ранните колонизатори на Марс, е обезпечаването на експедиции с задоволително гориво, с цел да върнат астронавтите на Земята. Транспортирането на гориво от Земята е скъпо и лишава доста време. В тази връзка учени от Технологичния институт на Джорджия са създали идея за технология, която разрешава да се сътвори гориво непосредствено на Марс, посредством потреблението на ресурсите, налични на планетата.
Планира се производството на ракетно гориво и течен О2 на Марс да се прави благодарение на земни бактерии и въглероден диоксид, налични на Червената планета, замръзнала вода, както и слънчева светлина. Известно е, че доставката на 500 грама марсианска канара на Земята, планувана за интервала до 2030 година, ще изисква галактически транспортен съд с тегло 500 кг в орбита, множеството от които е гориво, доставено от Земята. Учените са пресметнали, че с цел да изведе Марс в орбита и по-нататък да достави на Земята галактически транспортен съд с астронавти и потребен товар до 500 кг, ще е належащо да се изпрати земен транспортен съд с потребен товар до 600 тона (метан и течност кислород). Цената на такава експедиция ще бъде над 8 милиарда $.
Алтернативната технология в Технологичния институт на Джорджия употребява два земни организма за основаване на биологични реактори, които създават О2 и биогоривото бутандиол, вещество, употребявано на Земята за произвеждане на неестествен каучук. По време на работата на биореактора може да се получи остатък от О2 с тегло до 44 тона, който може да се употребява за поддържане на земната колония.
Цианобактерии (водорасли), доставени от Земята, ще " работят " в биореактора, които са в положение да извличат въглероден диоксид от марсианската атмосфера и да употребяват слънчевата светлина за основаване на захари. Вторият организъм, модифицирана E. coli, трансформира захарта в гориво за ракети и други задвижващи системи. Размерът на самия биореактор е съпоставим с размера на няколко футболни стадиони.
Според учените новата технология е с 30% по-ефективна от работата на каталитични съоръжения за приемане на О2 на Марс благодарение на метан, доставен от Земята. В момента разработчиците се стремят да подобрят успеваемостта на биореакторите, с цел да понижат техния размер и тегло. Учените също по този начин изследват резултата върху биологичните земни организми на характерни условия на живот на Марс, където доминират ниски температури, а атмосферата не защищава живите организми от слънчевата ултравиолетова радиация, която може да убие цианобактериите.
Планира се производството на ракетно гориво и течен О2 на Марс да се прави благодарение на земни бактерии и въглероден диоксид, налични на Червената планета, замръзнала вода, както и слънчева светлина. Известно е, че доставката на 500 грама марсианска канара на Земята, планувана за интервала до 2030 година, ще изисква галактически транспортен съд с тегло 500 кг в орбита, множеството от които е гориво, доставено от Земята. Учените са пресметнали, че с цел да изведе Марс в орбита и по-нататък да достави на Земята галактически транспортен съд с астронавти и потребен товар до 500 кг, ще е належащо да се изпрати земен транспортен съд с потребен товар до 600 тона (метан и течност кислород). Цената на такава експедиция ще бъде над 8 милиарда $.
Алтернативната технология в Технологичния институт на Джорджия употребява два земни организма за основаване на биологични реактори, които създават О2 и биогоривото бутандиол, вещество, употребявано на Земята за произвеждане на неестествен каучук. По време на работата на биореактора може да се получи остатък от О2 с тегло до 44 тона, който може да се употребява за поддържане на земната колония.
Цианобактерии (водорасли), доставени от Земята, ще " работят " в биореактора, които са в положение да извличат въглероден диоксид от марсианската атмосфера и да употребяват слънчевата светлина за основаване на захари. Вторият организъм, модифицирана E. coli, трансформира захарта в гориво за ракети и други задвижващи системи. Размерът на самия биореактор е съпоставим с размера на няколко футболни стадиони.
Според учените новата технология е с 30% по-ефективна от работата на каталитични съоръжения за приемане на О2 на Марс благодарение на метан, доставен от Земята. В момента разработчиците се стремят да подобрят успеваемостта на биореакторите, с цел да понижат техния размер и тегло. Учените също по този начин изследват резултата върху биологичните земни организми на характерни условия на живот на Марс, където доминират ниски температури, а атмосферата не защищава живите организми от слънчевата ултравиолетова радиация, която може да убие цианобактериите.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ