Победа и успех не са едно и също нещо
Eдно нещо, което не би трябвало да забравяте в спешна обстановка като днешната, е че триумфът и успеха са две разнообразни неща. Нека ви дам образец: в средата на 30-те ми години взех решение да се науча да изсвирвам на саксофон. Като дете свирех на пиано, само че фамилията ми беше срещу това да се занимавам с музикални принадлежности и ме държа надалеч от тях. Желанието ми да се науча да изсвирвам на още един инструмент обаче не изчезна. В последна сметка купих саксофон, открих си учител и след близо 10 години уроци започнах да изсвирвам в тайфа. Може да се каже, че това ми начинание приключи с триумф.
Както най-вероятно сте забелязали, в текста дотук не загатнах нищо за музикалните умения на други хора в моя живот. Това е по този начин, тъй като в тази ситуация не съм имал потребността да се съпоставям с останалите. Успехът ми в тази ситуация се свежда до това, че съм се научил да изсвирвам на саксофон. Относителната ми дарба да служа си с този инструмент спрямо други хора не е от голяма важност. Тук няма никакво състезание.
Разбира се, в живота има доста случаи, в които човек се „ надпреварва “ с някои различен. Когато приключих образованието си и аплайвах за първата си работа като помощник в Колумбийския университет, имаше по 100 претенденти за всеки 33 работни места. В последна сметка аз получих една от тези позиции, а други 100 души се провалиха. Иначе казано, моята победа попречи на триумфа на останалите.
За страдание, ние доста рядко отделяме нужното внимание на това да определим дали една обстановка е такава, при която нашият триумф зависи от непознатия неуспех. Вместо това разчитаме напълно на интуицията си и на прибързани решения за избора на метода, по които да подходим към всяка обстановка – спортно или не. В доста случаи това води до нежелани резултати.
Вземете за образец общественото разграничаване в битката с разпространяването на ковид, което докара до рекордно закъснение на икономическата интензивност. Повече от 40 млн. американци останаха без работа в месеците от началото на пандемията. В търсенето на способи за рестартиране на бизнеса, другите общности може да гледат на основаването на нови работни места като на състезание с други общности. Това може да докара до борба сред обособените градове и общности за привличане на вложения.
Алтернативата на този спортен метод е в „ районното мислене “. Пред тези общности най-вероятно ще се открият благоприятни условия за запълване на празнините във веригата от доставки, заемани досега от компании от други страни. За да реализират този резултат, прилежащите общности ще би трябвало да си сътрудничат в развиването на нужните промишлености. Иначе казано, съревнованието сред компаниите в световен мащаб ще продължи, само че общностите в един район не би трябвало да мислят, че триумфът им зависи от неуспеха на техните съседи. Вместо това те би трябвало да гледат на триумфа на една общественост като на опция за основаване на работни места в прилежащите общности.
Подобен разбор може да бъде изработен и във връзка с държанието на хората в изискванията на пандемия. Някои цели в битката против ковид и неговите последствия в действителност се съревновават една с друга. Поддържането на обществена отдалеченост стопира хората от всеобщите събирания в заведения за хранене, питейни заведения, кина и фитнес зали. Тя ни защищава за сметка на загубите за бизнесите, които се нуждаят то клиенти. Здравната и икономическата цел в този случаи са в опълчване. В резултат на това хората, които са за обновяване на икономическата интензивност, са в спор с тези, които желае поддържане на строги ограничения за отдалеченост.
Не при всички видове държание, свързани с COVID-19, обаче има състезание. Носенето на маски е образец за общопризнат позитив в битката с вируса. Това едно от дребното неща, които оказват помощ за предпазването на нашето здраве, без да въздействат отрицателно на икономическата интензивност.
Можем да реализираме триумф в израждането на здрава икономка след пандемията, в случай че се фокусираме върху значимите неща. Нашият триумф ще зависи от това дали ще се научим да разграничаваме обстановките, в които триумфът ни зависи от неуспеха на другите, или е победа самичък по себе си.
....................
Арт Маркман , когнитивен психолог и създател на книгата „ Умното мислене “, за FastCompany.com
Редактор: Георги Георгиев
Както най-вероятно сте забелязали, в текста дотук не загатнах нищо за музикалните умения на други хора в моя живот. Това е по този начин, тъй като в тази ситуация не съм имал потребността да се съпоставям с останалите. Успехът ми в тази ситуация се свежда до това, че съм се научил да изсвирвам на саксофон. Относителната ми дарба да служа си с този инструмент спрямо други хора не е от голяма важност. Тук няма никакво състезание.
Разбира се, в живота има доста случаи, в които човек се „ надпреварва “ с някои различен. Когато приключих образованието си и аплайвах за първата си работа като помощник в Колумбийския университет, имаше по 100 претенденти за всеки 33 работни места. В последна сметка аз получих една от тези позиции, а други 100 души се провалиха. Иначе казано, моята победа попречи на триумфа на останалите.
За страдание, ние доста рядко отделяме нужното внимание на това да определим дали една обстановка е такава, при която нашият триумф зависи от непознатия неуспех. Вместо това разчитаме напълно на интуицията си и на прибързани решения за избора на метода, по които да подходим към всяка обстановка – спортно или не. В доста случаи това води до нежелани резултати.
Вземете за образец общественото разграничаване в битката с разпространяването на ковид, което докара до рекордно закъснение на икономическата интензивност. Повече от 40 млн. американци останаха без работа в месеците от началото на пандемията. В търсенето на способи за рестартиране на бизнеса, другите общности може да гледат на основаването на нови работни места като на състезание с други общности. Това може да докара до борба сред обособените градове и общности за привличане на вложения.
Алтернативата на този спортен метод е в „ районното мислене “. Пред тези общности най-вероятно ще се открият благоприятни условия за запълване на празнините във веригата от доставки, заемани досега от компании от други страни. За да реализират този резултат, прилежащите общности ще би трябвало да си сътрудничат в развиването на нужните промишлености. Иначе казано, съревнованието сред компаниите в световен мащаб ще продължи, само че общностите в един район не би трябвало да мислят, че триумфът им зависи от неуспеха на техните съседи. Вместо това те би трябвало да гледат на триумфа на една общественост като на опция за основаване на работни места в прилежащите общности.
Подобен разбор може да бъде изработен и във връзка с държанието на хората в изискванията на пандемия. Някои цели в битката против ковид и неговите последствия в действителност се съревновават една с друга. Поддържането на обществена отдалеченост стопира хората от всеобщите събирания в заведения за хранене, питейни заведения, кина и фитнес зали. Тя ни защищава за сметка на загубите за бизнесите, които се нуждаят то клиенти. Здравната и икономическата цел в този случаи са в опълчване. В резултат на това хората, които са за обновяване на икономическата интензивност, са в спор с тези, които желае поддържане на строги ограничения за отдалеченост.
Не при всички видове държание, свързани с COVID-19, обаче има състезание. Носенето на маски е образец за общопризнат позитив в битката с вируса. Това едно от дребното неща, които оказват помощ за предпазването на нашето здраве, без да въздействат отрицателно на икономическата интензивност.
Можем да реализираме триумф в израждането на здрава икономка след пандемията, в случай че се фокусираме върху значимите неща. Нашият триумф ще зависи от това дали ще се научим да разграничаваме обстановките, в които триумфът ни зависи от неуспеха на другите, или е победа самичък по себе си.
....................
Арт Маркман , когнитивен психолог и създател на книгата „ Умното мислене “, за FastCompany.com
Редактор: Георги Георгиев
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ