Едно наум: Парата от прегряващата ни икономика оглушително надува свирката
" Едно мислено " е графа на " Дневник ", в която публикуваме прессъобщения, фрагменти от материали, изявления и други, които би трябвало да се четат с едно мислено.
Тук препечатваме със обилни съкращения текст на вицепремиера и отговорник за еврофондовете Томислав Дончев. Преди ден той разгласи по Българска национална телевизия, че е необходим нов стопански модел за страната, който да не разчита на " стопанската система на ишлемето ". Дългият разбор на Дончев, в който той прави обзор на българската стопанска система от началото на прехода до момента и чертае бъдещата политика - 10 дни преди изборите за европарламент, е оповестен в блога му със заглавието " Време за икономическа промяна ".
Текстът стига до заключения, които ГЕРБ от дълго време трябваше да е направил при съвсем 10-годишното си ръководство, без да загатва за отговорност. Най-критичното изречение звучи по този начин: " Да признаем за фрапантните разлики в равнищата на развиване на районите, за унищожената ни индустриална база, за превеса на популизма и ирационалността в политическата среда, както и за изострената нужда от правдивост и господство на закона. " Въпреки това публикуваме фрагмент от текста поради опита за обръщение към жителите и бизнеса:
Къде желаеме да стигнем
Независимо от голямата смяна в последните десетилетия, от световно конкуриращата се стопанска система, от новите вложения и изпреварващия напредък, България е към момента надалеч от богатото ядро на Европа. Макар да сме скъсили дистанцията, към момента се разминаваме доста по приходи, по нововъведения, по качество на обществената инфраструктура.
Добре е да не забравяме, че участието в Европейски Съюз е достигната цел, само че напълно не е краят на пътя. То е късмет да се възползваме от стопанската интеграция в най-големия общ пазар на развити и богати бизнеси и консуматори в света. Ако желаеме релативно бързо, в границите на едно потомство да се доближим осезаемо до най-развитите страни в Европейски Съюз посредством доста по-бърз стопански напредък, е належащо да осъзнаем, че със сегашната конструкция на стопанската система, със сегашните способи на съчетание на капитал, технологии, човешки капацитет това не е допустимо.
Ключът към реализиране на триумф е в осъзнаване на нуждата от бърза смяна към " стопанска система на добавената стойност " като най-адекватен модел за нашата икономическа действителност.
Бърз и нескончаем стопански напредък в идващите десетилетия може да се означи единствено в случай че разтеглим границите на индустриалните благоприятни условия и увеличим капацитета за основаване на спомагателна стойност. С днешните познания за пазари и артикули, с днешната палитра артикули и услуги, с днешните технологии и машини, с днешните служащи и техните умения, скоро ще достигнем своя предел.
Ограничения и благоприятни условия
Определянето на отправната точка и багажа, с който тръгваме към развиване на стопанска система на добавената стойност, минава през вземане предвид с рестриктивните мерки и програмиране на опциите, които стоят пред нас.
Да се съобразим с ограничаващите фактори значи да отчетем лимита на естествените си запаси от индустриално значение. Да приемем релативно дребния размер на вътрешния си пазар като незадоволителна база за нескончаем растеж на интензивни производства и услуги. Да признаем за фрапантните разлики в равнищата на развиване на районите, за унищожената ни индустриална база, за превеса на популизма и ирационалността в политическата среда, както и за изострената нужда от правдивост и господство на закона.
От друга страна, можем да разгледаме неподходящите трендове като благоприятни условия, пробвайки се да превърнем свободното придвижване на хора и работна мощ от негативен фактор през днешния ден във опция за позитивна промяна в нашия демографски баланс. Загубените връзки сред науката и бизнеса отварят опцията прехвърлянето на технологии да заеме водещо място в конкурентоспособността на бизнеса ни. Ниското равнище на цифровизация – едвам 12% междинна активност на цифровизиране на предприятия, да се прегледа като фокусирано изпитание, мощен инструмент за освобождение от ниската ресурсна успеваемост на стопанската система. Характеристиките на пазара ни (по размер, регулация и цена) да се трансфорат в стратегическо преимущество за привличане на подобаващи за тестови разработки и нови модели вложители и производства.
И дано мисловното ни упражнение бъде учредено на постоянен пиедестал, обрисуван от: построената устойчива и предвидима макроикономическа среда; достъп до общия пазар и капацитет за все по-силно консолидиране в световни вериги на добавена стойност; мощната и жива традиция в редица браншове (ИТ, машиностроене, електроника).
Защо в този момент?
Защото сегашният стопански модел не може повече да бъде мотор за развиване.
Защото парата от прегряващата ни днешна стопанска система оглушително надува свирката на готовия да потегли към последваща гара локомотив.
Защото сме се възползвали единствено от една дребна част от капацитета на това да сме част от общия пазар на Европейски Съюз. Време е да влагаме и работим с цел да получим същинския, дълготраен и огромен дял от участието.
Защото изрично усещаме, че значително сме изразходили съществуващите стопански прерогативи – пристигна времето с подобаващи политики и запаси да открием нови преимущества, които да усилват капацитета за нововъведения и продуктивност на труда.
Защото всяка страна има лична орис в икономическото си развиване. Време е България да вземе в ръце своята, а не да чака този развой да се случи от единствено себе си.
И тъй като едвам през днешния ден през призмата на насъбрания опит и еволюционна зрялост сме в положение и като страна, и като общество да систематизираме напъните и силата си за реализиране на българската икономическа промяна и имаме потребност от ясното формулиране на нейните цели, освен с цел да сме по-ефективни, само че и с цел да сме по-обединени в нейното реализиране.
Ролята на страната в този развой
Бихме могли да предположим, че естествените пазарни механизми ще тласкат естествено пазара към производството на артикули и услуги с висока добавена стойност, в това число и като реакция от лимитираното предложение на работна мощ или нейната повишаваща се цена, само че няма гаранция какъв брой бързо тези механизми ще дадат резултат.
За да бъде интензивен в своята целокупност, този развой не просто може, а би трябвало да бъде насочван от страната. Неговата мащабност, многопластовост и трудност изискват това.
Не тъй като страната държи неповторимата формула на неговото реализиране, а тъй като би трябвало да има способността да систематизира и канализира процеси от подобен мащаб и темперамент.
Анализ на опита и на други страни демонстрира, че обществената власт е виновна да не стои безучастно в профил, а да форсира тези процеси, като:Тази интервенция не регламентира, не заключва и не измества естествено протичащи пазарни и бизнес процеси.
В този не просто стопански, а публични развой не приказваме само и единствено за заинтригувани страни, приказваме за участници със свои характерни функции и отговорности. И това е една от главните аргументи страната да е водач на този развой.
Отключващи фактори за българската икономическа промяна
Унуверсална формула за икономическа промяна няма. Всяка страна минава по този път по собствен метод и със свое движение.
От днешна позиция формиращите напредък и развиване фактори са добре известни – нововъведения и технологии, цифровизация, човешки капитал с нараснала подготовка и умения, реиндустриализация, увеличение на добавената стойност в производствата посредством прекосяване към нова продуктова конструкция. Уникално е обаче тяхното наличие и специфичност, тяхната обязаност и взаимоотношение, които в своята целокупност реализират главната цел. Нещо повече – живеем в ера, в която страната има относително малко принадлежности за директно въздействие върху пазарните процеси, което е още една причина да не можем сляпо да копираме опита на някоя от " старите " страни членки.
Превръщане на образованието в действителен приоритет
Необходимо е да има публично единодушие, че всички деца би трябвало да са в учебно заведение и да получат главните познания и на практика умения, дефиниращи базовата просветеност на 21-и век.
Принцип на държавните политики и бизнес тактики би трябвало да бъде стремежът за по-висока продуктивност на труда. Целият преход фаворизира устрема към основаване на оптимално огромен брой работни места – в този момент е време да мислим за успеваемостта и продуктивността на всяко работно място. Мерките и ресурсите на страната би трябвало да поддържат всяка иновация, инвестиция или нов развой, които понижават потребността от спомагателен базов труд за основаването на стока или услуга.
Екстензивните бизнесмодели ще свиват ролята си, те ще изчерпят локалния запас, даже когато приказваме за високоплатени все още услуги. Стратегически огромният капацитет за растеж на продуктивността и общ стопански напредък идва от бизнеси, в които може стабилно и трайно да се усилва добавената стойност без съразмерно повишаване на употребяваната работнасила.
Трансформацията не може да се случи без предприемаческа интензивност – нововъведенията се случват на микро равнище. Предприемачът би трябвало да доближи до концепция за нов артикул, нов пазар, нова технология, и най-важното – да притегли финансов запас, с цел да осъществипромяната.
Новото познание и новият капитал най-малко в известна степен ще са заимствани. В области като осведомителните и информационни технологии, роботиката, нанотехнологиите и изкуствения разсъдък България ще е натурален адресат при един продължаващ софтуерен трансфер от по-напредналите стопански системи. Не е наложително това да става от задгранични компании, настоящи в България – може това да са български бизнесмени, които се възползват от интеграцията на бизнеса си с този на задгранични сътрудници.
Ключова ще е ролята на така наречен достоверни иноватори, бизнесмени, които не просто копират бизнес извън, не просто са снабдители или обслужват външни сътрудници, а основават напълно нови пазарни ниши. Те могат да са световни водачи.
Успоредно с всичко това, е значимо в страната ни последователно да стартира разрастване на процеса по основаване на софтуерна благосъстоятелност, така наречен technology ownership от българските компании. Доказано е, че страните с предприятия, притежатели на технологии в индустриалния бранш, са в естествено по-добри съпоставителни позиции в дълготраен проект.
Начален стадий на трансформацията
Проектите, включени в този стадий, целят създаване на пиедестал за дейно и последователно нареждане на структурните предпоставки за промяна и са в няколко съществени насоки.
1. Науката, нововъведенията и технологиите, като тласък за икономическото развиване. Това включва нова организация на процеса на ръководство на нововъведенията и научно-развойната активност за създаване и осъществяване на по-качествени и зрели политики в тази сфера с явен принос към икономическата промяна. Свързано е както със основаване на преднамерено национално звено с ясни отговорности за обмисляне, ръководство и съгласуваност на научния и иновационен развой, по този начин и с въвеждане на условия и механизми за стабилно и дейно развиване на българската научна и иновационнаекосистема.
Предвижда се въвеждане на нов по-ефективен модел на подготовка и осъществяване на обществените вложения в тази сфера. Модел, който ще синхронизира наличните и нови финансови източници и принадлежности от народен темперамент, Европейски структурни и инвестиционни фондове и централните стратегии на Европейски Съюз, и ще ги концентрира към стимулиране на бизнеса за развиване на производства, въвеждайки нови технологии ииновации.
В подтекста на развиване на стопанска система на знанието приоритет ще бъде подложен и върху развиването на науката и върховите научни проучвания посредством специфични механизми за дейно потребление на техните достижения и уникалност в интерес на обществото и стопанската система ни и развиване.
Търсенето на баланс в териториален аспект на иновационния и теоретичен капацитет ще бъде реализирано посредством стратегии за съгласуваност на основаните и създаващите се нови звена от научната и проиноватина инфраструктура и обвързване на тяхното дълготрайно развиване с местите потребности, капацитет и благоприятни условия за промишлен принос.
Фокусът се слага върху развиването на потенциала, задържането и развиването на младите учени и експерти посредством докторски и научни стратегии с ясна приложна устременост и обязаност с тяхното кариерно развиване.
Не на последно място се залага на засилено осъществяване на стратегии за интернационален продан на познания, технологии и нововъведения, които ще спомогнат за плавния преход на българската стопанска система към такава с по-висока добавена стойност.
Качественото обучение като мотор на икономическата промяна. Това минава както през развиване на образователни стратегии с необикновен акцент върху STEM дисциплините и нова система за ранно професионално насочване и развиване, по този начин и през целенасочени старания за повишение на качеството и рационализация на междинното обучение, като цяло в подтекста на процеса на цифровизация, развиване потенциала на учителите и въвеждане на по-ефективни форми на образование.
Концентриране на напъните в повишение на привлекателността, качеството и успеваемостта на обичайна мрежа от професионални гимназии (откриване на нови при необходимост) посредством реализиране на взаимни стратегии с промишлеността и бизнеса с действителни практики и ангажираност на учащите в индустриалният развой. В това число разширение на обсега на дуалното образование и повишение на интереса към техническите специалности и възвръщане на престижа на междинното техническообразование.
Развитие на стратегии за повишение на качеството на висшето обучение в обичайните специалности в техническите и другите профилирани университети и връщане към обичайните им специалности, за които имат потенциал и традиция (вкл. и посредством закриване на другите нетипични такива) и
Процесът включва и смяна на финансовия модел на висшите учебни заведения посредством въвеждане на резултатно насочени индикатори за неговото потребление, свързани с реализацията на пазара на труда на техните студенти и качеството на подготовка им.
Въвеждане на нови стратегии за подготовка и преквалификация на работната мощ като част от модела, обвързван с учене през целия живот посредством жива и дейна връзка с промишлеността и потребностите на пазара на труда. Всичко това е обвързвано и с опция за валидиране на тези познания и повишение на тяхната стойност посредством практическото им приложение.
2. Дигитализация на стопанската система и промишлеността за по-висока успеваемост. Този план от икономическата промяна е обвързван с стратегии за разширение на внедряването на осведомителни и софтуерни решения във всички браншове и предприятия от разнообразни мащаби, които могат да покачат тяхната успеваемост – от огромното индустриално дружество, през хотела, до мината и дребната фамилна комерсиална компания. С помощта на сходни интервенции ще се отговори и на нарасналата потребност от ресурсна успеваемост на стопанската система и по-ефективно потребление на работната мощ.
Разработване и осъществяване на стратегии, стимулиращи построяването на здрава връзка сред наука-индустрия и международни мрежи за технологии и познание.
Задаване на стандарти за софтуерно обновяване от инфраструктурната среда до дигитализацията на всеки обособен развой.
Въвеждане на стратегии за стимулиране на нови цифрови умения в човешкия капитал и в организационния модел на предприятията.
Важна част от този стадий е и въвеждането на актуалните софтуерни и цифрови решения в селското стопанство и повишение на добавена стойност и продуктивност на този сегмент.
Не на последно място, би било неестествено по отношение на средата и непочтено по отношение на данъкоплатеца в случай че обществените институции останат настрана от цифровата смяна. Една от тематиките, по които има единогласие измежду обществото, е нуждата от ефикасно и модерно електронно ръководство. Първите стъпки в тази посока са към този момент направени, само че остава да извървим дългия и сложен път към възстановяване на успеваемостта на работа и качествотона услугите.
3. Нова индустриална инфраструктура за стимулиране на икономическото развиване на цялата територия на страната. Проектът включва целенасочена държавна политика за създаване на нови индустриални и високотехнологични зони и паркове, за привличане на нови вложители и стимулиране икономическото развиване на районите. Става дума за територии, където има подобаващи предпоставки за това, да вземем за пример достъп до инфраструктура, транспортна съгласуваност (близост до главните артерии на националната транспортна инфраструктура), съществуване на междинни и висши образователни заведения, свързани със съответния бранш от промишлеността, съществуващи клъстери и екосистеми отиндустрии.
На основата на нова нормативна уредба страната ще сътвори условия за улеснено обмисляне и създаване на такава инфраструктура като организира всички използвани процедури в задатък в съучастничество или независимо даде терени или построи цялата нужна инфраструктура: транспортна, енергийна, водна и пречиствателна, информационна и такава обвързвана със сигурността. Новата регулаторната рамка ще разрешава построяването на индустриални и софтуерни зони и паркове като огромна част от използваните процедури по Закона за устройство на територията, свързани със статута на земята ще бъдат прилагани във връзка с зоната или парка, като цяло, още при построяването, което ще разреши ускорена процедура при реализиране на съответните капиталови планове взоните.
Конкретни местоположения с капацитет за създаване, както и използваните модели за ръководство ще бъдат избрани посредством народен сложен разбор. Подготвителните процедури, както и построяването ще протичат в тясно съдействие с локалните управляващи, съществуващите бизнес-мрежи и интерес, както и с просветителните и академичниинституции.
Стартирането и първичното реализиране на този развой следва да бъде обезпечено посредством европейско финансиране , като част от националните цели на европейската политика за доближаване.
Предвижда се мрежата от основани от страната индустриални софтуерни зони и паркове хармонично да взаимодейства с към този момент основаните такива общински и частни. Като базисна причина не би трябвало да се позволява съществуващите зони да губят вложители в следствие от новосъздадените.
Ресурси
Превърнати в съществена цел и приоритет на страната, уговорките по реализиране на другите стадии от икономическата промяна на страната ще бъдат обезпечени посредством взаимно обвързани стратегии, в границите на обособените секторни политики, обособени целенасочени планове, финансирани от държавния бюджет, както и стратегии, финансирани по линия на обществени фондове, имащи отношение към процеса.
Важен запас за реализиране на такава политика са и европейските фондове. Прогнозите на този стадий демонстрират, че за интервала 2021- 2027 година за задачите, свързани с икономическа промяна, ще могат да бъдат отделени най-малко 6 милиарда лв..
Пълния вид на текста четете тук.
Тук препечатваме със обилни съкращения текст на вицепремиера и отговорник за еврофондовете Томислав Дончев. Преди ден той разгласи по Българска национална телевизия, че е необходим нов стопански модел за страната, който да не разчита на " стопанската система на ишлемето ". Дългият разбор на Дончев, в който той прави обзор на българската стопанска система от началото на прехода до момента и чертае бъдещата политика - 10 дни преди изборите за европарламент, е оповестен в блога му със заглавието " Време за икономическа промяна ".
Текстът стига до заключения, които ГЕРБ от дълго време трябваше да е направил при съвсем 10-годишното си ръководство, без да загатва за отговорност. Най-критичното изречение звучи по този начин: " Да признаем за фрапантните разлики в равнищата на развиване на районите, за унищожената ни индустриална база, за превеса на популизма и ирационалността в политическата среда, както и за изострената нужда от правдивост и господство на закона. " Въпреки това публикуваме фрагмент от текста поради опита за обръщение към жителите и бизнеса:
Къде желаеме да стигнем
Независимо от голямата смяна в последните десетилетия, от световно конкуриращата се стопанска система, от новите вложения и изпреварващия напредък, България е към момента надалеч от богатото ядро на Европа. Макар да сме скъсили дистанцията, към момента се разминаваме доста по приходи, по нововъведения, по качество на обществената инфраструктура.
Добре е да не забравяме, че участието в Европейски Съюз е достигната цел, само че напълно не е краят на пътя. То е късмет да се възползваме от стопанската интеграция в най-големия общ пазар на развити и богати бизнеси и консуматори в света. Ако желаеме релативно бързо, в границите на едно потомство да се доближим осезаемо до най-развитите страни в Европейски Съюз посредством доста по-бърз стопански напредък, е належащо да осъзнаем, че със сегашната конструкция на стопанската система, със сегашните способи на съчетание на капитал, технологии, човешки капацитет това не е допустимо.
Ключът към реализиране на триумф е в осъзнаване на нуждата от бърза смяна към " стопанска система на добавената стойност " като най-адекватен модел за нашата икономическа действителност.
Бърз и нескончаем стопански напредък в идващите десетилетия може да се означи единствено в случай че разтеглим границите на индустриалните благоприятни условия и увеличим капацитета за основаване на спомагателна стойност. С днешните познания за пазари и артикули, с днешната палитра артикули и услуги, с днешните технологии и машини, с днешните служащи и техните умения, скоро ще достигнем своя предел.
Ограничения и благоприятни условия
Определянето на отправната точка и багажа, с който тръгваме към развиване на стопанска система на добавената стойност, минава през вземане предвид с рестриктивните мерки и програмиране на опциите, които стоят пред нас.
Да се съобразим с ограничаващите фактори значи да отчетем лимита на естествените си запаси от индустриално значение. Да приемем релативно дребния размер на вътрешния си пазар като незадоволителна база за нескончаем растеж на интензивни производства и услуги. Да признаем за фрапантните разлики в равнищата на развиване на районите, за унищожената ни индустриална база, за превеса на популизма и ирационалността в политическата среда, както и за изострената нужда от правдивост и господство на закона.
От друга страна, можем да разгледаме неподходящите трендове като благоприятни условия, пробвайки се да превърнем свободното придвижване на хора и работна мощ от негативен фактор през днешния ден във опция за позитивна промяна в нашия демографски баланс. Загубените връзки сред науката и бизнеса отварят опцията прехвърлянето на технологии да заеме водещо място в конкурентоспособността на бизнеса ни. Ниското равнище на цифровизация – едвам 12% междинна активност на цифровизиране на предприятия, да се прегледа като фокусирано изпитание, мощен инструмент за освобождение от ниската ресурсна успеваемост на стопанската система. Характеристиките на пазара ни (по размер, регулация и цена) да се трансфорат в стратегическо преимущество за привличане на подобаващи за тестови разработки и нови модели вложители и производства.
И дано мисловното ни упражнение бъде учредено на постоянен пиедестал, обрисуван от: построената устойчива и предвидима макроикономическа среда; достъп до общия пазар и капацитет за все по-силно консолидиране в световни вериги на добавена стойност; мощната и жива традиция в редица браншове (ИТ, машиностроене, електроника).
Защо в този момент?
Защото сегашният стопански модел не може повече да бъде мотор за развиване.
Защото парата от прегряващата ни днешна стопанска система оглушително надува свирката на готовия да потегли към последваща гара локомотив.
Защото сме се възползвали единствено от една дребна част от капацитета на това да сме част от общия пазар на Европейски Съюз. Време е да влагаме и работим с цел да получим същинския, дълготраен и огромен дял от участието.
Защото изрично усещаме, че значително сме изразходили съществуващите стопански прерогативи – пристигна времето с подобаващи политики и запаси да открием нови преимущества, които да усилват капацитета за нововъведения и продуктивност на труда.
Защото всяка страна има лична орис в икономическото си развиване. Време е България да вземе в ръце своята, а не да чака този развой да се случи от единствено себе си.
И тъй като едвам през днешния ден през призмата на насъбрания опит и еволюционна зрялост сме в положение и като страна, и като общество да систематизираме напъните и силата си за реализиране на българската икономическа промяна и имаме потребност от ясното формулиране на нейните цели, освен с цел да сме по-ефективни, само че и с цел да сме по-обединени в нейното реализиране.
Ролята на страната в този развой
Бихме могли да предположим, че естествените пазарни механизми ще тласкат естествено пазара към производството на артикули и услуги с висока добавена стойност, в това число и като реакция от лимитираното предложение на работна мощ или нейната повишаваща се цена, само че няма гаранция какъв брой бързо тези механизми ще дадат резултат.
За да бъде интензивен в своята целокупност, този развой не просто може, а би трябвало да бъде насочван от страната. Неговата мащабност, многопластовост и трудност изискват това.
Не тъй като страната държи неповторимата формула на неговото реализиране, а тъй като би трябвало да има способността да систематизира и канализира процеси от подобен мащаб и темперамент.
Анализ на опита и на други страни демонстрира, че обществената власт е виновна да не стои безучастно в профил, а да форсира тези процеси, като:Тази интервенция не регламентира, не заключва и не измества естествено протичащи пазарни и бизнес процеси.
В този не просто стопански, а публични развой не приказваме само и единствено за заинтригувани страни, приказваме за участници със свои характерни функции и отговорности. И това е една от главните аргументи страната да е водач на този развой.
Отключващи фактори за българската икономическа промяна
Унуверсална формула за икономическа промяна няма. Всяка страна минава по този път по собствен метод и със свое движение.
От днешна позиция формиращите напредък и развиване фактори са добре известни – нововъведения и технологии, цифровизация, човешки капитал с нараснала подготовка и умения, реиндустриализация, увеличение на добавената стойност в производствата посредством прекосяване към нова продуктова конструкция. Уникално е обаче тяхното наличие и специфичност, тяхната обязаност и взаимоотношение, които в своята целокупност реализират главната цел. Нещо повече – живеем в ера, в която страната има относително малко принадлежности за директно въздействие върху пазарните процеси, което е още една причина да не можем сляпо да копираме опита на някоя от " старите " страни членки.
Превръщане на образованието в действителен приоритет
Необходимо е да има публично единодушие, че всички деца би трябвало да са в учебно заведение и да получат главните познания и на практика умения, дефиниращи базовата просветеност на 21-и век.
Принцип на държавните политики и бизнес тактики би трябвало да бъде стремежът за по-висока продуктивност на труда. Целият преход фаворизира устрема към основаване на оптимално огромен брой работни места – в този момент е време да мислим за успеваемостта и продуктивността на всяко работно място. Мерките и ресурсите на страната би трябвало да поддържат всяка иновация, инвестиция или нов развой, които понижават потребността от спомагателен базов труд за основаването на стока или услуга.
Екстензивните бизнесмодели ще свиват ролята си, те ще изчерпят локалния запас, даже когато приказваме за високоплатени все още услуги. Стратегически огромният капацитет за растеж на продуктивността и общ стопански напредък идва от бизнеси, в които може стабилно и трайно да се усилва добавената стойност без съразмерно повишаване на употребяваната работнасила.
Трансформацията не може да се случи без предприемаческа интензивност – нововъведенията се случват на микро равнище. Предприемачът би трябвало да доближи до концепция за нов артикул, нов пазар, нова технология, и най-важното – да притегли финансов запас, с цел да осъществипромяната.
Новото познание и новият капитал най-малко в известна степен ще са заимствани. В области като осведомителните и информационни технологии, роботиката, нанотехнологиите и изкуствения разсъдък България ще е натурален адресат при един продължаващ софтуерен трансфер от по-напредналите стопански системи. Не е наложително това да става от задгранични компании, настоящи в България – може това да са български бизнесмени, които се възползват от интеграцията на бизнеса си с този на задгранични сътрудници.
Ключова ще е ролята на така наречен достоверни иноватори, бизнесмени, които не просто копират бизнес извън, не просто са снабдители или обслужват външни сътрудници, а основават напълно нови пазарни ниши. Те могат да са световни водачи.
Успоредно с всичко това, е значимо в страната ни последователно да стартира разрастване на процеса по основаване на софтуерна благосъстоятелност, така наречен technology ownership от българските компании. Доказано е, че страните с предприятия, притежатели на технологии в индустриалния бранш, са в естествено по-добри съпоставителни позиции в дълготраен проект.
Начален стадий на трансформацията
Проектите, включени в този стадий, целят създаване на пиедестал за дейно и последователно нареждане на структурните предпоставки за промяна и са в няколко съществени насоки.
1. Науката, нововъведенията и технологиите, като тласък за икономическото развиване. Това включва нова организация на процеса на ръководство на нововъведенията и научно-развойната активност за създаване и осъществяване на по-качествени и зрели политики в тази сфера с явен принос към икономическата промяна. Свързано е както със основаване на преднамерено национално звено с ясни отговорности за обмисляне, ръководство и съгласуваност на научния и иновационен развой, по този начин и с въвеждане на условия и механизми за стабилно и дейно развиване на българската научна и иновационнаекосистема.
Предвижда се въвеждане на нов по-ефективен модел на подготовка и осъществяване на обществените вложения в тази сфера. Модел, който ще синхронизира наличните и нови финансови източници и принадлежности от народен темперамент, Европейски структурни и инвестиционни фондове и централните стратегии на Европейски Съюз, и ще ги концентрира към стимулиране на бизнеса за развиване на производства, въвеждайки нови технологии ииновации.
В подтекста на развиване на стопанска система на знанието приоритет ще бъде подложен и върху развиването на науката и върховите научни проучвания посредством специфични механизми за дейно потребление на техните достижения и уникалност в интерес на обществото и стопанската система ни и развиване.
Търсенето на баланс в териториален аспект на иновационния и теоретичен капацитет ще бъде реализирано посредством стратегии за съгласуваност на основаните и създаващите се нови звена от научната и проиноватина инфраструктура и обвързване на тяхното дълготрайно развиване с местите потребности, капацитет и благоприятни условия за промишлен принос.
Фокусът се слага върху развиването на потенциала, задържането и развиването на младите учени и експерти посредством докторски и научни стратегии с ясна приложна устременост и обязаност с тяхното кариерно развиване.
Не на последно място се залага на засилено осъществяване на стратегии за интернационален продан на познания, технологии и нововъведения, които ще спомогнат за плавния преход на българската стопанска система към такава с по-висока добавена стойност.
Качественото обучение като мотор на икономическата промяна. Това минава както през развиване на образователни стратегии с необикновен акцент върху STEM дисциплините и нова система за ранно професионално насочване и развиване, по този начин и през целенасочени старания за повишение на качеството и рационализация на междинното обучение, като цяло в подтекста на процеса на цифровизация, развиване потенциала на учителите и въвеждане на по-ефективни форми на образование.
Концентриране на напъните в повишение на привлекателността, качеството и успеваемостта на обичайна мрежа от професионални гимназии (откриване на нови при необходимост) посредством реализиране на взаимни стратегии с промишлеността и бизнеса с действителни практики и ангажираност на учащите в индустриалният развой. В това число разширение на обсега на дуалното образование и повишение на интереса към техническите специалности и възвръщане на престижа на междинното техническообразование.
Развитие на стратегии за повишение на качеството на висшето обучение в обичайните специалности в техническите и другите профилирани университети и връщане към обичайните им специалности, за които имат потенциал и традиция (вкл. и посредством закриване на другите нетипични такива) и
Процесът включва и смяна на финансовия модел на висшите учебни заведения посредством въвеждане на резултатно насочени индикатори за неговото потребление, свързани с реализацията на пазара на труда на техните студенти и качеството на подготовка им.
Въвеждане на нови стратегии за подготовка и преквалификация на работната мощ като част от модела, обвързван с учене през целия живот посредством жива и дейна връзка с промишлеността и потребностите на пазара на труда. Всичко това е обвързвано и с опция за валидиране на тези познания и повишение на тяхната стойност посредством практическото им приложение.
2. Дигитализация на стопанската система и промишлеността за по-висока успеваемост. Този план от икономическата промяна е обвързван с стратегии за разширение на внедряването на осведомителни и софтуерни решения във всички браншове и предприятия от разнообразни мащаби, които могат да покачат тяхната успеваемост – от огромното индустриално дружество, през хотела, до мината и дребната фамилна комерсиална компания. С помощта на сходни интервенции ще се отговори и на нарасналата потребност от ресурсна успеваемост на стопанската система и по-ефективно потребление на работната мощ.
Разработване и осъществяване на стратегии, стимулиращи построяването на здрава връзка сред наука-индустрия и международни мрежи за технологии и познание.
Задаване на стандарти за софтуерно обновяване от инфраструктурната среда до дигитализацията на всеки обособен развой.
Въвеждане на стратегии за стимулиране на нови цифрови умения в човешкия капитал и в организационния модел на предприятията.
Важна част от този стадий е и въвеждането на актуалните софтуерни и цифрови решения в селското стопанство и повишение на добавена стойност и продуктивност на този сегмент.
Не на последно място, би било неестествено по отношение на средата и непочтено по отношение на данъкоплатеца в случай че обществените институции останат настрана от цифровата смяна. Една от тематиките, по които има единогласие измежду обществото, е нуждата от ефикасно и модерно електронно ръководство. Първите стъпки в тази посока са към този момент направени, само че остава да извървим дългия и сложен път към възстановяване на успеваемостта на работа и качествотона услугите.
3. Нова индустриална инфраструктура за стимулиране на икономическото развиване на цялата територия на страната. Проектът включва целенасочена държавна политика за създаване на нови индустриални и високотехнологични зони и паркове, за привличане на нови вложители и стимулиране икономическото развиване на районите. Става дума за територии, където има подобаващи предпоставки за това, да вземем за пример достъп до инфраструктура, транспортна съгласуваност (близост до главните артерии на националната транспортна инфраструктура), съществуване на междинни и висши образователни заведения, свързани със съответния бранш от промишлеността, съществуващи клъстери и екосистеми отиндустрии.
На основата на нова нормативна уредба страната ще сътвори условия за улеснено обмисляне и създаване на такава инфраструктура като организира всички използвани процедури в задатък в съучастничество или независимо даде терени или построи цялата нужна инфраструктура: транспортна, енергийна, водна и пречиствателна, информационна и такава обвързвана със сигурността. Новата регулаторната рамка ще разрешава построяването на индустриални и софтуерни зони и паркове като огромна част от използваните процедури по Закона за устройство на територията, свързани със статута на земята ще бъдат прилагани във връзка с зоната или парка, като цяло, още при построяването, което ще разреши ускорена процедура при реализиране на съответните капиталови планове взоните.
Конкретни местоположения с капацитет за създаване, както и използваните модели за ръководство ще бъдат избрани посредством народен сложен разбор. Подготвителните процедури, както и построяването ще протичат в тясно съдействие с локалните управляващи, съществуващите бизнес-мрежи и интерес, както и с просветителните и академичниинституции.
Стартирането и първичното реализиране на този развой следва да бъде обезпечено посредством европейско финансиране , като част от националните цели на европейската политика за доближаване.
Предвижда се мрежата от основани от страната индустриални софтуерни зони и паркове хармонично да взаимодейства с към този момент основаните такива общински и частни. Като базисна причина не би трябвало да се позволява съществуващите зони да губят вложители в следствие от новосъздадените.
Ресурси
Превърнати в съществена цел и приоритет на страната, уговорките по реализиране на другите стадии от икономическата промяна на страната ще бъдат обезпечени посредством взаимно обвързани стратегии, в границите на обособените секторни политики, обособени целенасочени планове, финансирани от държавния бюджет, както и стратегии, финансирани по линия на обществени фондове, имащи отношение към процеса.
Важен запас за реализиране на такава политика са и европейските фондове. Прогнозите на този стадий демонстрират, че за интервала 2021- 2027 година за задачите, свързани с икономическа промяна, ще могат да бъдат отделени най-малко 6 милиарда лв..
Пълния вид на текста четете тук.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ