Едно наум е рубрика на Дневник, в която публикуваме прессъобщения,

Едно наум е рубрика на Дневник, в която публикуваме прессъобщения, ...

Едно наум: Парата от прегряващата ни икономика оглушително надува свирката.



"Едно наум" е рубрика на "Дневник", в която публикуваме прессъобщения, откъси от материали, изказвания и други, които трябва да се четат с едно наум.

Тук препечатваме със значителни съкращения текст на вицепремиера и отговорник за еврофондовете Томислав Дончев. Преди ден той обяви по БНТ, че е нужен нов икономически модел за страната, който да не разчита на "икономиката на ишлемето". Дългият анализ на Дончев, в който той прави преглед на българската икономика от началото на прехода досега и чертае бъдещата политика - 10 дни преди изборите за европарламент, е публикуван в блога му със заглавието "Време за икономическа трансформация".

Текстът стига до изводи, които ГЕРБ отдавна трябваше да е направил при почти 10-годишното си управление, без да намеква за отговорност. Най-критичното изречение звучи така: "Да признаем за драстичните различия в нивата на развитие на регионите, за унищожената ни индустриална база,за превеса на популизма и ирационалността в политическата среда,както и за изострената необходимост от справедливост и върховенство на закона." Въпреки това публикуваме откъс от текста заради опита за послание към гражданите и бизнеса:

Къде искаме да стигнем

Независимо от огромната промяна в последните десетилетия, от глобално конкуриращата се икономика, от новите инвестиции и изпреварващия растеж, България е все още далеч от богатото ядро на Европа. Макар да сме скъсили дистанцията, все още се разминаваме значително по доходи, по иновации, по качество на публичната инфраструктура.

Добре е да не забравяме, че членството в ЕС е достигната цел, но съвсем не е краят на пътя. То е шанс да се възползваме от стопанската интеграция в най-големия общ пазар на развити и богати бизнеси и потребители в света. Ако искаме относително бързо, в рамките на едно поколение да се доближим осезаемо до най-развитите страни в ЕС чрез много по-бърз икономически растеж, е необходимо да осъзнаем, че със сегашната структура на икономиката, със сегашните начини на комбиниране на капитал, технологии, човешки потенциал това не е възможно.

Ключът към постигане на успех е в осъзнаване на необходимостта от бърза промяна към "икономика на добавената стойност" като най-адекватен модел за нашата икономическа реалност.

Бърз и продължителен икономически растеж в следващите десетилетия може да се отбележи само ако разширим границите на производствените възможности и увеличим потенциала за създаване на допълнителна стойност. С днешните знания за пазари и продукти, с днешната палитра стоки и услуги, с днешните технологии и машини, с днешните работници и техните умения, скоро ще достигнем своя лимит.

Ограничения и възможности

Определянето на отправната точка и багажа, с който тръгваме към развитие на икономика на добавената стойност, преминава през съобразяване с ограниченията и програмиране на възможностите, които стоят пред нас.

Да се съобразим с ограничителните фактори означава да отчетем лимита на природните си ресурси от индустриално значение. Да приемем относително малкия размер на вътрешния си пазар като недостатъчна база за продължителен ръст на интензивни производства и услуги. Да признаем за драстичните различия в нивата на развитие на регионите, за унищожената ни индустриална база, за превеса на популизма и ирационалността в политическата среда,както и за изострената необходимост от справедливост и върховенство на закона.

От друга страна, можем да разгледаме неблагоприятните тенденции като възможности, опитвайки се да превърнем свободното движение на хора и работна сила от отрицателен фактор днес във възможност за положителна корекция в нашия демографски баланс. Загубените връзки между науката и бизнеса отварят възможността трансферът на технологии да заеме водещо място в конкурентоспособността на бизнеса ни. Ниското ниво на дигитализация – едва 12% средна интензивност на цифровизиране на предприятия, да се разгледа като фокусирано усилие, силен инструмент за освобождаване от ниската ресурсна ефективност на икономиката. Характеристиките на пазара ни (по размер, регулация и цена) да се превърнат в стратегическо предимство за привличане на подходящи за тестови разработки и нови модели инвеститори и производства.

И нека мисловното ни упражнение бъде основано на стабилен фундамент, очертан от: изградената устойчива и предвидима макроикономическа среда; достъп до общия пазар и потенциал за все по-силно интегриране в глобални вериги на добавена стойност; силната и жива традиция в редица сектори (ИТ, машиностроене, електроника).

Защо сега?

Защото сегашният икономически модел не може повече да бъде двигател за развитие.

Защото парата от прегряващата ни днешна икономика оглушително надува свирката на готовия да потегли към следваща гара локомотив.

Защото сме се възползвали само от една малка част от потенциала на това да сме част от общия пазар на ЕС. Време е да инвестираме и работим за да получим истинския, дългосрочен и голям дивидент от членството.

Защото категорично усещаме, че до голяма степен сме изразходили съществуващите икономически преимущества – дойде времето с подходящи политики и ресурси да открием нови предимства, които да увеличават потенциала за иновации и производителност на труда.

Защото всяка държава има собствена съдба в икономическото си развитие. Време е България да вземе в ръце своята, а не да чака този процес да се случи от само себе си.

И защото едва днес през призмата на натрупания опит и еволюционна зрялост сме в състояние и като държава, и като общество да систематизираме усилията и енергията си за осъществяване на българската икономическа трансформация и имаме нужда от ясното формулиране на нейните приоритети, не само за да сме по-ефективни, но и за да сме по-обединени в нейното осъществяване.

Ролята на държавата в този процес

Бихме могли да предположим, че нормалните пазарни механизми ще тласкат естествено пазара към производството на стоки и услуги с висока добавена стойност, включително и като реакция от ограниченото предлагане на работна сила или нейната повишаваща се цена, но няма гаранция колко бързо тези механизми ще дадат резултат.

За да бъде ускорен в своята цялост, този процес не просто може, а трябва да бъде насочван от държавата. Неговата мащабност, многопластовост и сложност изискват това.

Не защото държавата държи уникалната формула на неговото постигане, а защото трябва да има способността да систематизира и канализира процеси от такъв мащаб и характер.

Анализ на опита и на други държави показва, че публичната власт е отговорна да не стои безучастно отстрани, а да ускори тези процеси, като:Тази намеса не регламентира, не заключва и не измества естествено протичащи пазарни и бизнес процеси.

В този не просто икономически, а обществени процес не говорим единствено и само за заинтересовани страни, говорим за участници със свои специфични роли и отговорности. И това е една от основните причини държавата да е лидер на този процес.

Отключващи фактори за българската икономическа трансформация

Унуверсална формула за икономическа трансформация няма. Всяка държава минава по този път по свой начин и със свое темпо.

От днешна гледна точка формиращите растеж и развитие фактори са добре известни – иновации и технологии, дигитализация, човешки капитал с повишена квалификация и умения, реиндустриализация, увеличаване на добавената стойност в производствата чрез преминаване към нова продуктова структура. Уникално е обаче тяхното съдържание и специфика, тяхната обвързаност и взаимодействие, които в своята цялост постигат основната цел. Нещо повече – живеем в епоха, в която държавата има сравнително малко инструменти за пряко влияние върху пазарните процеси, което е още една причина да не можем сляпо да копираме опита на някоя от "старите" държави членки.

Превръщане на образованието в реален приоритет

Необходимо е да има обществено съгласие, че всички деца трябва да са в училище и да получат основните знания и практически умения, дефиниращи базовата грамотност на 21-и век.

Принцип на държавните политики и бизнес стратегии трябва да бъде стремежът за по-висока производителност на труда. Целият преход фаворизира стремежа към създаване на максимално голям брой работни места – сега е време да мислим за ефективността и производителността на всяко работно място. Мерките и ресурсите на държавата трябва да подкрепят всяка иновация, инвестиция или нов процес, които намаляват нуждата от допълнителен базов труд за създаването на стока или услуга.

Екстензивните бизнесмодели ще свиват ролята си, те ще изчерпят местния ресурс, дори когато говорим за високоплатени към момента услуги. Стратегически големият потенциал за ръст на производителността и общ икономически растеж идва от бизнеси, в които може устойчиво и трайно да се увеличава добавената стойност без пропорционално нарастване на използваната работнасила.

Трансформацията не може да се случи без предприемаческа активност – иновациите се случват на микро ниво. Предприемачът трябва да достигне до идея за нов продукт, нов пазар, нова технология, и най-важното – да привлече капиталов ресурс, за да осъществипромяната.

Новото знание и новият капитал поне в известна степен ще са заимствани. В области като информационните и комуникационни технологии, роботиката, нанотехнологиите и изкуствения интелект България ще е естествен получател при един продължаващ технологичен трансфер от по-напредналите икономики. Не е задължително това да става от чуждестранни компании, действащи в България – може това да са български предприемачи, които се възползват от интеграцията на бизнеса си с този на чуждестранни партньори.

Ключова ще е ролята на т.нар. автентични иноватори, предприемачи, които не просто копират бизнес отвън, не просто са доставчици или обслужват външни партньори, а създават изцяло нови пазарни ниши. Те могат да са глобални лидери.

Успоредно с всичко това, е важно в страната ни постепенно да започне разгръщане на процеса по създаване на технологична собственост, т.нар. technology ownership от българските компании. Доказано е, че държавите с предприятия, собственици на технологии в производствения сектор, са в естествено по-добри съпоставителни позиции в дългосрочен план.

Начален етап на трансформацията

Проектите, включени в този етап, целят изграждане на фундамент за ефективно и постепенно подреждане на структурните предпоставки за трансформация и са в няколко основни насоки.

1.Науката, иновациите и технологиите, като стимул за икономическото развитие. Това включва нова организация на процеса на управление на иновациите и научно-развойната дейност с цел разработване и изпълнение на по-качествени и зрели политики в тази сфера с ясен принос към икономическата трансформация. Свързано е както със създаване на нарочно национално звено с ясни отговорности за планиране, управление и координация на научния и иновационен процес, така и с въвеждане на условия и механизми за устойчиво и ефективно развитие на българската научна и иновационнаекосистема.

Предвижда се въвеждане на нов по-ефективен модел на подготовка и изпълнение на публичните инвестиции в тази сфера. Модел, който ще синхронизира наличните и нови финансови източници и инструменти от национален характер, ЕСИФ и централните програми на ЕС, и ще ги фокусира към стимулиране на бизнеса за развитие на производства, въвеждайки нови технологии ииновации.

В контекста на развитие на икономика на знанието приоритет ще бъде поставен и върху развитието на науката и върховите научни изследвания чрез специални механизми за ефективно използване на техните постижения и уникалност в полза на обществото и икономиката ни и развитие.

Търсенето на баланс в териториален аспект на иновационния и научен потенциал ще бъде постигнато чрез програми за координация на създадените и създаващите се нови звена от научната и проиноватина инфраструктура и обвързване на тяхното дългосрочно развитие с местите нужди, потенциал и възможности за индустриален принос.

Фокусът се поставя върху развитието на капацитета, задържането и развитието на младите учени и специалисти чрез докторски и научни програми с ясна приложна насоченост и обвързаност с тяхното кариерно развитие.

Не на последно място се залага на засилено реализиране на програми за международен обмен на знания, технологии и иновации, които ще спомогнат за плавния преход на българската икономика към такава с по-висока добавена стойност.

Качественото образование като двигател на икономическата трансформация. Това преминава както през развитие на учебни програми с особен акцент върху STEM дисциплините и нова система за ранно професионално ориентиране и развитие, така и през целенасочени усилия за повишаване на качеството и модернизация на средното образование, като цяло в контекста на процеса на дигитализация, развитие капацитета на учителите и въвеждане на по-ефективни форми на обучение.

Концентриране на усилията в повишаване на привлекателността, качеството и ефективността на традиционната мрежа от професионални гимназии (откриване на нови при необходимост) чрез осъществяване на съвместни програми с индустрията и бизнеса с реални практики и ангажираност на учащите в производственият процес. В това число разширяване на обхвата на дуалното обучение и повишаване на интереса към техническите специалности и възвръщане на престижа на средното техническообразование.

Развитие на програми за повишаване на качеството на висшето образование в традиционните специалности в техническите и другите специализирани университети и връщане към традиционните им специалности, за които имат капацитет и традиция (вкл. и чрез закриване на другите нетипични такива) и

Процесът включва и промяна на финансовия модел на висшите училища чрез въвеждане на резултатно ориентирани показатели за неговото използване, свързани с реализацията на пазара на труда на техните студенти и качеството на подготовка им.

Въвеждане на нови програми за квалификация и преквалификация на работната сила като част от модела, свързан с учене през целия живот чрез жива и активна връзка с индустрията и нуждите на пазара на труда. Всичко това е свързано и с възможност за валидиране на тези знания и повишаване на тяхната стойност чрез практическото им приложение.

2. Дигитализация на икономиката и индустрията за по-висока ефективност. Този проект от икономическата трансформация е свързан с програми за разширяване на внедряването на информационни и технологични решения във всички сектори и предприятия от различни мащаби, които могат да повишат тяхната ефективност – от голямото производствено предприятие, през хотела, до мината и малката семейна търговска фирма. С помощта на подобни интервенции ще се отговори и на повишената нужда от ресурсна ефективност на икономиката и по-ефективно използване на работната сила.

Разработване и изпълнение на програми, стимулиращи изграждането на здрава връзка между наука-индустрия и световни мрежи за технологии и знание.

Задаване на стандарти за технологично обновление от инфраструктурната среда до дигитализацията на всеки отделен процес.

Въвеждане на програми за стимулиране на нови дигитални умения в човешкия капитал и в организационния модел на предприятията.

Важна част от този етап е и въвеждането на съвременните технологични и дигитални решения в селското стопанство и повишаване на добавена стойност и производителност на този сегмент.

Не на последно място, би било неестествено спрямо средата и нечестно спрямо данъкоплатеца ако публичните институции останат встрани от дигиталната промяна. Една от темите, по които има единодушие сред обществото, е необходимостта от ефикасно и съвременно електронно управление. Първите стъпки в тази посока са вече направени, но остава да извървим дългия и труден път към подобряване на ефективността на работа и качествотона услугите.

3. Нова индустриална инфраструктура за стимулиране на икономическото развитие на цялата територия на страната. Проектът включва целенасочена държавна политика за изграждане на нови индустриални и високотехнологични зони и паркове, с цел привличане на нови инвеститори и стимулиране икономическото развитие на регионите. Става дума за територии, където има подходящи предпоставки за това, например достъп до инфраструктура, транспортна свързаност (близост до основните артерии на националната транспортна инфраструктура), наличие на средни и висши учебни заведения, свързани със съответния сектор от индустрията, съществуващи клъстери и екосистеми отиндустрии.

На основата на нова нормативна уредба държавата ще създаде условия за улеснено планиране и изграждане на такава инфраструктура като проведе всички приложими процедури в аванс в съучастие или самостоятелно предостави терени или изгради цялата необходима инфраструктура: транспортна, енергийна, водна и пречиствателна, комуникационна и такава свързана със сигурността. Новата регулаторната рамка ще позволява изграждането на индустриални и технологични зони и паркове като голяма част от приложимите процедури по Закона за устройство на територията, свързани със статута на земята ще бъдат прилагани по отношение на зоната или парка, като цяло, още при изграждането, което ще позволи ускорена процедура при осъществяване на конкретните инвестиционни намерения взоните.

Конкретни локации с потенциал за изграждане, както и приложимите модели за управление ще бъдат определени чрез национален комплексен анализ. Подготвителните процедури, както и изграждането ще протичат в тясно сътрудничество с местните власти, съществуващите бизнес-мрежи и интерес, както и с образователните и академичниинституции.

Стартирането и първоначалното осъществяване на този процес следва да бъде обезпечено чрез европейско финансиране, като част от националните приоритети на европейската политика за сближаване.

Предвижда се мрежата от създадени от държавата индустриални технологични зони и паркове хармонично да взаимодейства с вече създадените такива общински и частни. Като базисна предпоставка не трябва да се допуска съществуващите зони да губят инвеститори в резултат от новосъздадените.

Ресурси

Превърнати в основна цел и приоритет на държавата, ангажиментите по осъществяване на различните етапи от икономическата трансформация на страната ще бъдат обезпечени чрез взаимно обвързани програми, в рамките на отделните секторни политики, отделни целенасочени проекти, финансирани от държавния бюджет, както и програми, финансирани по линия на публични фондове, имащи отношение към процеса.

Важен ресурс за осъществяване на такава политика са и европейските фондове. Прогнозите на този етап показват, че за периода 2021- 2027 г. за целите, свързани с икономическа трансформация, ще могат да бъдат отделени поне 6 млрд. лева.

Пълния вариант на текста четететук.

Източник: dnevnik.bg