Важните открития се правят насън
Едни от най-важните открития в историята на човечеството са направени по време на сън. След като дълго размишляват по какъв начин да стигнат до опроделени заключения, великите мозъци се предават и след куп безсънни нощи лягат да поспят.
Тогава мозъкът им прави систематичен разбор на цялата информация и я подрежда по метод, по който те към момента не са се сетили. Много известни учени сънуват разгадката на казуса, коюто не могат да решат нескрито.
Благодарение на това да вземем за пример Алберт Айнщайн е съумял да откри взаимовръзката, която съществува сред пространството и времето. Известно е, че Менделеев е основал таблицата с химическите детайли, откакто няколко денонощия поред не спал.
Накрая задремал и сънувал подредбата. Той станал, записал всичко на лист и се оказало, че би трябвало да се направи единствено една корекция.
През 1782 година водопроводчикът от британския град Бристол Уотс изобретил способ за направа на сачми. По това време сачмите се изработвали в единични форми или се отрязвали от оловна пръчка и след това се оформяли като сфера.
Водопроводчикът насън видял дъжд от сферични капки и схванал какво би трябвало да се направи. Той се събудил и обяснил какво е належащо – течното олово би трябвало да се лее от огромна височина в специфична кула с воден басейн.
По пътя капките олово ще се трансфорат в съвсем идеални дребни сфери. Когато американският монтьор Елиъс Хоу през 1844 година разработвал първата си шевна машина, доста му пречело игленото ухо.
То и влачещият се след него конец не разрешавали на механизма елементарно да прокарва иглата през плата. Всичко се изяснило, когато Хоу сънувал среднощен призрачен сън – той бил покорен от канибали, които желали да го убият.
Те му споделили, че ще го пощадят, в случай че незабавно изобрети шевната машина. Хоу забелязал, че диваците държат копия, в чиито накрайници има дупки.
След като се събудил от кошмара, механикът незабавно нарисувал това, което е сънувал. Оттогава всички шевни машини работят на един и същи принцип.
Нилс Бор е видял насън структурата на атома, а Александър Флеминг – пеницилина. Според откривателите на сънищата сънят е идеално положение на самопознанието. Тогава всички сектори на мозъка работят единствено за себе си.
Сънят е интервал на самоизключване, на самоизолация. В бързия сън, а тъкмо в този откъслек виждаме сънища, подсъзнанието ни се задейства. Сънищата ни са прозорец, през който следим самите себе си и то по-правилно, в сравнение с нескрито.
