Едни наричат Астрид Линдгрен “Андерсен на нашето време, а други

Едни назовават Астрид Линдгрен “Андерсен на нашето време ”, а други – “тази непослушна писателка ”. Защото геният й да измисля и споделя е съпоставим с този на великия датчанин Андерсен, а основните й герои са най-вече своенравни и изобретателни, жадни за завършения хлапета, които забавляват и очароват дребните читатели, само че постоянно провокират неразбиране и разстройване измежду възрастните, и даже са отричани от някои критици и педагози.

 Най-популярната в света детска писателка Астрид Линдгрен е родена през 1907 година в имение покрай шведския град Вимерби. Фермата на татко й е заобиколена от обширни гори и живописни езера. Момичето обича да броди из лесовете, които като че ли й нашепват старинни северни сказания. Тя с часове чете приказките на Андерсен и детските авантюристичен романи на Марк Твен. Сред обичаните й книги е “Анн от фермата “Грийн Гейбълс ” от Луси Монтгомъри. Астрид се отличава с богата фикция. На едно учебно празненство чете свое съчинение, което провокира всеобща възхита. Полушеговито-полупочтително съучениците й я именуван “нашата Селма Лагерльоф ”. През 1926 година, към този момент деветнадесетгодишна, Астрид се преселва в столицата Стокхолм, където изкарва курсове за секретарка. След 5 години се омъжва за Стуре Линдгрен – шеф на адвокатската фирма, в която работи. Една вечер дъщеричката й Кариен, която лежи болна от пневмония, я моли: “Разкажи ми за Пипи Дългото Чорапче! ” Пленена от невероятното име, Астрид Линдгрен стартира да измисля истории за най-чудато момиче на света, които споделя ден след ден в продължетие на няколко месеца. По-късно тя ги записва и през 1945 година по витрините на шведските книжарници се появява книгата “Пипи Дългото Чорапче ”, която скоро донася международна популярност на своята авторка.

 Усетила в себе си голям креативен заряд, Астрид Линдгрен към този момент не може да живее, без да написа за деца. Изумителна е способността на писателката да споделя забавно и завладяващо и да основава невероятни обстановки. В нейните произведения действителното, вероятното се преплита дотам с фантастичното, вълшебното, че читателят въобще не се стреми да го отдели, а се потопява и заживява в тях. Когато я питат за какво написа единствено за деца, писателката дава отговор: “Пиша, с цел да развлека себе си и това немирно дете, което към момента продължава да живее у мен. ” Така се раждат повече от 100 нейни книги – романи, повести, приказки и разкази, преведени на към 80 езика и издадени в над 130 милиона екземпляра. По нейни творби са направени 45 кино лентата. За своето творчество Астрид Линдгрен получава десетки влиятелни награди, сред които “Андерсен ” (през 1958 година за книгата си “Расмус и скитникът ”) и “Луис Карол ”. Признателните й съотечественици са построили два музея, отдадени на именитата писателка – във Винерби (родното й място) и в столицата Стокхолм.

  “Карлсон, който живее на покрива ” е първата книга от трилогията “Три повести за Карлсон ”. Действието се развива в шведската столица, основни герои са седемгодишният Сванте Свантесон, който всички с трогване назовават Дребосъчето и неговият необикновен другар Карлсон, който живее в напълно дребна стаичка, закътана на покрива, до комина. Този приветлив дебеланко е освен огромен непослушник и чревоугодник. Той има невероятна дарба – да лети където и когато си пожелае, с помощта на перката на гърба и копчето на коремчето си. Двамата са мощно привързани един към различен, а лудориите им нямат край. В книгата “Ние, децата от Шумотевица ” Астрид Линдгрен споделя за радостния и обединен живот на шест деца – Ласе, Бусе и Лиза от Средната къща, сестричките Брита и Ана от Северната къща и Уле от Южната къща. Макар че селцето има единствено три къщи, там и деца, и възрастни са щастливи и умеят да се майтапят. В Шумотевица постоянно е радостно, игрите, приключенията, врявата и олелията нямат край. В Шумотевица единствено Лиза, Брита и Ани от време на време мируват, по тази причина пък Ласе подвига врява що се касае за 10 елементарни момчета.

 Лота е основна героиня от книгата “Децата от улица “Тряскаджийска ”. Уличката, на която живее фамилията на Лота в действителност се споделя “Грънчарска ”, само че бащата я назовава по този начин, тъй като неговите деца Юнос, Мия-Мария и Лота са същински “тряскаджии ”, които непрестанно измислят от шумни по-шумни и забавни игри, разказани от името на Мия-Мария. Лота е най-малката, само че е “упорита като остаряла коза ”, а в главата й се раждат непрестанно “нови хрумвания ”, които постоянно й донасят “щастен ден ”. Осемгодишната Мадикен и петгодишната й сестричка Лисабет са основни героини на цялостния с “щуравите хрумвания ” на по-голямата сестра разказ “Мадикен ”. На нея “й хрумват всякакви неща единствено до момента в който едно прасе мигне ”. Двете девойки нежно се обичат и на всички места са дружно. Лисабет по всичко желае да наподобява на сестра си и многа я слуша. Често игрите им имат злощастен край, за което Мадикен горещо се разкайва и в никакъв случай не повтаря грешката си. След това обаче прави нови. От всички свои литературни герои, Астрид Линдгрен най-вече обича Емил от Льонеберя, основен воин в трилогията “Емил от Льонеберя ”, “Новите пакости на Емил от Льонеберя ” и “Жив е още Емил от Льонеберя ”. По досетливост в измислянето на пакости Емил се родее с Мадикен и Карлсон. Това радостно къдрокосо момче е постоянно добронамерено и все желае да помогне, само че в последна сметка се получава по този начин, че би трябвало още веднъж да стои в дърводелската колиба, осъден за следващата беля, да дялка идващото дървено дребосъче и да размишлява за стореното.

 В творчеството на Астрид Линдгрен изключително се открояват романите й “Роня, дъщерята на разбойника ” и “Братята с лъвски сърца ”. С дълбочината на вложените в тях хрумвания и със силата на характерите, те надалеч надвишават визиите за обичайната детска литература. В тях се слагат проблеми за живота и гибелта, за страха и смелостта, за другарството и измяната, за свободата и справедливостта.

 Най-странната и спорна книга на Астрид Линдгрен е романът-приказка “Братята с лъвски сърца ”. Във въображението на шведската писателка краят на земния живот и дружно с това – на заболяванията и страданията – се трансформира във врата към една чудна страна на нова жизнеспособност и нови завършения. Двамата братя Йонатан и Карл (Шушулко) отлитат нагоре, към звездите и попадат в “зелено-бялата омая ” на вишневата котловина във вълшебната страна Нангияла. Писателката я разказва в духа на северните митологии – като място с превъзходна девствена природа, само че и с ужасни чудовища (Катла и Карм). Там всички хора биха могли да живеят в естетика и съгласие като жителите на Вишневата котловина, само че с помащта на змеицата Катла тиранът Тенгил държи в боязън и послушание народа на Шипковата котловина. Смелият и хубав Йонатан, заслужил прозвището “Лъвското сърце ” още на Земята, тук се трансформира в смел герой против тиранията и злото. Карл също последователно преодолява своята неустановеност и боязън и се демонстрира със сърце на лъв, ставайки заслужен за брат си и за името, с което ги посреща надписът на техния дом в Нангияла – “Братята с лъвски сърца ”.

 Романът “Роня, дъщерята на разбойника ” е поетична прослава на всепобеждаващата мощ на най-великото човешко възприятие – любовта, в нейните най-различни проявления – гордата и взискателна бащинска привързаност; нежната, разбираща майчинска обич; преданото и жертвоготовно другарство. Трогателната история за дружбата на Роня и Бирк, победила враждата сред техните два рода, се разпростира измежду тайнствената хубост на скандинавските планини. В една злокобна нощ, огласяна от крясъците на дивите витри, когато даже горските духове и джуджетата са се изпокрили, в замъка се ражда Роня, дъщеричката на разбойническия предводител Матис. С появяването на дребното творение в закоравялото сърце на разбойника се разгаря неизпитвано до тогава възприятие. на бащината любов. Роня отвръща също с нежна обвързаност. Над двамата бди и ги наставлява Ловис – майката на Роня, стожерът на дома. Тя първа долавя и осмисля сестринската обвързаност на Роня към Бирк Буркасон, наследник на различен разбойнически предводител, Бурка – най-големият зложелател на Матис. Увлекателно, както единствено Астрид Линдгрен умее, са разказани премеждията, през които минават децата, до момента в който сдобрят двата рода.       

 През 2002 година за първи път на български език излиза трилогията “Кати в Америка ”, “Кати в Италия ” и “Кати в Париж ”, подобаващи за възпитаници от междинния курс. Неуморните авантюристки Кати и нейната другарка Ева тръгват към най-вълнуващите и фантастични места в света, с цел да прекарат своята почивка. А има ли нещо по-фантастично от непредвидена среща със приветлив юноша на уличка във Венеция или Кати и Ленард да се венчаят в Париж? Най-известната, най-хубавата и най-четената от всички деца по света книга на Астрид Линдгрен е “Пипи Дългото Чорапче ”. Още от първите страници на “Пипи ” основната героиня на романа “грабва ” сърцето на читателя на първо място със своето духовитост, богата фикция и възприятие за комизъм.

 Ето фрагмент от диалога при първата среща на Пипи с Томи и Аника:

Най-сетне Томи попита:
- Защо вървиш заднишката?

- Защо ходя заднишката ли? – възкликна Пипи. – Не живеем ли в свободна страна? Човек не може ли да си върви както си желае?Освен това ще ти кажа, че в Египет всички си вървят по този начин и никой не го счита за необичайно.

- Че от кое място знаеш? – учуди се Томи. – Да не си ходила в Египет?

Как да не съм ходила в Египет! Запиши си някъде, че съм ходила. Обиколила съм цялото земно кълбо и съм виждала доста по-особени неща от хора, които вървят заднишката. Какво ли би споделил, в случай че ме беше видял да отивам на ръце, както вършат в Индокитай?

Инфо: www.primasoft.bg