Брюксел и Страсбург слагат край на двойния стандарт при заплатите „изток-запад“
Еднакво възнаграждение за една и съща работа на едно и също място. Това решение визира стотици хиляди източноевропейци, които до момента постоянно работеха против по-ниско възнаграждение и при по-лоши условия, в сравнение с локалните им сътрудници, написа " Дойче веле”, съобщи Нова телевизия.
Милиони по този начин наречени " командировани служащи " ще получат по-добра протекция против подбиването на заплащането и обществените им придобивки. След многомесечни договаряния, представители на Европейския парламент, на Еврокомисията и на страните-членки стигнаха до кардинално решение. Еврокомисарят по обществените въпроси Мариане Тисен назова решението " пробив " и в същото време " уравновесен компромис ". Сърцевината му се свежда до правилото - еднообразно възнаграждение за една и съща работа на едно и също място.
Болногледачки от Полша, строители от Румъния, български служащи в кланиците - стотици хиляди европейци работят като " командировани служащи " в по-богатите страни от Европейски Съюз, в това число и в Германия. Съответните полски, румънски или български компании ги изпращат в чужбина, само че им заплащат като вкъщи. По този метод тези служащи са доста по-евтини на немския трудов пазар, а в това време са и значим стопански фактор за своите страни, където се стичат и таксуват приходите им. Синдикатите обаче подлагат на критика тази процедура и я назовават " употреба " на нископлатени източноевропейци, която водела до обществен дъмпинг. Страни като Полша и Унгария упорстват за опазване на досегашните правила, които вършат техните жители доста по-конкурентоспособни на европейските трудови пазари. Докато по-богати страни като Германия и изключително Франция към този момент от дълго време упорстват за промени.
Според формалната статистика към 2 милиона командировани служащи работят в друга страна от Европейски Съюз. Правилата за техния статут са отпреди 20 години, а от 2016-а се договаря за обновяване. Миналата година новоизбраният френски президент Еманюел Макрон даже разгласи тази промяна за собствен приоритет. Държавите от Средна и Източна Европа, които бяха признати през последните десетилетия в Европейски Съюз, държат на правото на техните жители свободно да работят в други страни-членки. Но защото в новоприетите страни заплащането на труда е по-ниско, западноевропейските страни се оплакват, че командированите служащи подбиват нивото на трудовите хонорари.
Според постигнатия в този момент компромис срокът за командироване на служащи ще бъде стеснен до 12 месеца с опция да се удължи до 18 месеца. Командированите служащи през цялото време ще получават възнаграждение като това на локалните им сътрудници, в това число и добавки като 13-а заплата и обезщетения за неприятно време да вземем за пример. Пътните им и квартирни разходи не трябва да се удържат от заплатите.
" Командированите служащи неведнъж получават по-ниско заплащане и по-слаба обществена протекция от локалните, а някои са принудени да живеят в шокиращи условия. Това състояние би трябвало да се промени ", изяснява социалдемократката Агнес Йонгерьойс, която участваше в договарянията от името на Европарламента.
В резултат от новите правила командированите служащи ще получават сигурност и протекция още от първия си работен ден, като по този начин ще се излезе от спиралната конкуренция за все по-ниско възнаграждение при все по-лоши условия. В същото време командированите служащи и отсега нататък ще имат правото да се обезпечават здравно и пенсионно в своите родни страни. И тъй като съответните вноски в Средна и Източна Европа са по-ниски, в сравнение с запад, трудът на командированите служащи ще продължи да бъде по-евтин.
С сегашния компромис бяха преодолени разликите сред Изтока и Запада, съобщи българската зам.-министър на труда Зорница Русинова от името на българското европредседателство: " Опазихме една от най-важните полезности на Европа - свободното напредване на работна ръка и на услуги ", сподели още тя.
Това неокончателно съглашение занапред би трябвало да мине през Европейския съвет и през Европарламента. Целта е да влезе дефинитивно в действие още през първата половина на тази година.
Милиони по този начин наречени " командировани служащи " ще получат по-добра протекция против подбиването на заплащането и обществените им придобивки. След многомесечни договаряния, представители на Европейския парламент, на Еврокомисията и на страните-членки стигнаха до кардинално решение. Еврокомисарят по обществените въпроси Мариане Тисен назова решението " пробив " и в същото време " уравновесен компромис ". Сърцевината му се свежда до правилото - еднообразно възнаграждение за една и съща работа на едно и също място.
Болногледачки от Полша, строители от Румъния, български служащи в кланиците - стотици хиляди европейци работят като " командировани служащи " в по-богатите страни от Европейски Съюз, в това число и в Германия. Съответните полски, румънски или български компании ги изпращат в чужбина, само че им заплащат като вкъщи. По този метод тези служащи са доста по-евтини на немския трудов пазар, а в това време са и значим стопански фактор за своите страни, където се стичат и таксуват приходите им. Синдикатите обаче подлагат на критика тази процедура и я назовават " употреба " на нископлатени източноевропейци, която водела до обществен дъмпинг. Страни като Полша и Унгария упорстват за опазване на досегашните правила, които вършат техните жители доста по-конкурентоспособни на европейските трудови пазари. Докато по-богати страни като Германия и изключително Франция към този момент от дълго време упорстват за промени.
Според формалната статистика към 2 милиона командировани служащи работят в друга страна от Европейски Съюз. Правилата за техния статут са отпреди 20 години, а от 2016-а се договаря за обновяване. Миналата година новоизбраният френски президент Еманюел Макрон даже разгласи тази промяна за собствен приоритет. Държавите от Средна и Източна Европа, които бяха признати през последните десетилетия в Европейски Съюз, държат на правото на техните жители свободно да работят в други страни-членки. Но защото в новоприетите страни заплащането на труда е по-ниско, западноевропейските страни се оплакват, че командированите служащи подбиват нивото на трудовите хонорари.
Според постигнатия в този момент компромис срокът за командироване на служащи ще бъде стеснен до 12 месеца с опция да се удължи до 18 месеца. Командированите служащи през цялото време ще получават възнаграждение като това на локалните им сътрудници, в това число и добавки като 13-а заплата и обезщетения за неприятно време да вземем за пример. Пътните им и квартирни разходи не трябва да се удържат от заплатите.
" Командированите служащи неведнъж получават по-ниско заплащане и по-слаба обществена протекция от локалните, а някои са принудени да живеят в шокиращи условия. Това състояние би трябвало да се промени ", изяснява социалдемократката Агнес Йонгерьойс, която участваше в договарянията от името на Европарламента.
В резултат от новите правила командированите служащи ще получават сигурност и протекция още от първия си работен ден, като по този начин ще се излезе от спиралната конкуренция за все по-ниско възнаграждение при все по-лоши условия. В същото време командированите служащи и отсега нататък ще имат правото да се обезпечават здравно и пенсионно в своите родни страни. И тъй като съответните вноски в Средна и Източна Европа са по-ниски, в сравнение с запад, трудът на командированите служащи ще продължи да бъде по-евтин.
С сегашния компромис бяха преодолени разликите сред Изтока и Запада, съобщи българската зам.-министър на труда Зорница Русинова от името на българското европредседателство: " Опазихме една от най-важните полезности на Европа - свободното напредване на работна ръка и на услуги ", сподели още тя.
Това неокончателно съглашение занапред би трябвало да мине през Европейския съвет и през Европарламента. Целта е да влезе дефинитивно в действие още през първата половина на тази година.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ