Изминаха седем години: Една вечер телефонът иззвъня и тя се мъчеше да ме убеди, че се е променила
Една вечер, до момента в който приготвях фамилната вечеря, щерка ми пристигна в кухнята и ми подаде телефона: „ Мамо, търсят те. “ Измих си ръцете и споделих „ Ало… “ Думите ми увиснаха в пространството. От другата страна не последва никакъв отговор. Тъкмо да затворя, чух дълбока въздишка и: „ Аз съм. “ Беше глас, който в никакъв случай не бих не запомнила. Вкамених се и ръката ми някак сама затвори.
Час по-късно телефонът още веднъж иззвъня и преди да съумея и дума да продумам, тя сподели: „ Таня, не затваряй. Промених се. Вече не съм същата. Повярвай ми, ти ме познаваш… “ Тя обезверено хлипаше, а аз усетих по какъв начин ме залива убийствена гняв. Развиках се: „ Не те познавам, чуваш ли? И нищо не се е трансформирало, единствено в този момент боли по-малко. “ Дойдох на себе си, когато усетих мощните ръце на мъжа ми да ме раздрусват, а децата ме гледаха смаяно. Не им споделих кой звъни, просто затворих.
Късно вечерта, щом всички си легнаха, безшумно излязох на двора, възпламених цигара и добродушно заплаках. По дяволите, тя ми липсваше. Въпреки това, което стори, душата ме болеше за нея. Години наред се пробвах да я изтрия от спомените и да я залича от живота си по този начин, както тя направи с нас. Но сърцето ми настойчиво отхвърляше да я прокуди – моята някогашна снаха и майка на племенника ми. С Кали пораснахме дружно. Бяхме съседки и съученички. След време тя се омъжи за брат ми. Година по-късно, до момента в който подготвяхме моята женитба, Кали подари брат ми с момче.
Колко непостоянна и страшна може да бъде ориста – един път ти се усмихва, а различен път с един пестник те забива в земята. За голяма болежка на всички ни племенникът ми Евгени се роди с тежко заболяване.
Прогнозите за бъдещето на детето бяха отчайващи. Чувствах се извънредно – страдах за брат си, за дребното създание, пристигнало на тази земя да се мъчи, за снаха си, която като майка не заслужаваше такова тестване. Започна жестока битка за живота на дребния ми племенник. Месеци наред се люшкахме сред отчаянието и вярата. Много постепенно, малко по малко положението му се подобряваше. Появи се светлина в тунела.
Раждането на щерка ми Мария извърши сърцата ни с още по-голяма наслада. Само Кали изглеждаше помръкнала и се държеше някак необичайно. Питах я какво й е, дали не е болна, или не споделя всичко за здравето на Евгени. Тя единствено вдигаше изтощено плещи и мълчеше. Понякога изглеждаше отнесена, като че ли живееше в различен свят, не обръщаше внимание на брат ми, дразнеше се, когато Евгени плачеше.
Една вечер Кали не се прибра. Притеснени, непрестанно опитвахме да се свържем с нея по телефона, само че той беше изключен. На сутринта, изплашен за брачната половинка си, брат ми реши да се обърне за помощ към полицията. Преди той да излезе, получих есемес от Кали: „ Нямам сили, не устоявам повече. Това не е моята борба, скърбя. Не ме търсете. Няма да се върна. “ Не знам какъв брой време с брат ми стояхме безмълвни. Стресна ни плачът на Евгени – беше се събудил гладен. Отидох при него, гушнах го, притиснах го към гърдите си. Поплакахме си двамата, а след това се погрижих да е изсъхнал и сит. Така станах майка на две деца.
Оттогава изминаха седем години. След бягството на Кали ориста като че ли реши да ни компенсира и повече жестоки удари не ни нанесе.
Племенникът ми пораства, доста по-добре е, не се разграничава от другите деца. С брат ми все по този начин живеем под един покрив и си оказваме помощ. Знам, че към момента страда за постъпката на жена си, само че нея от дълго време не я обсъждаме. Опитахме се да я оставим в предишното. Но понякога продължавах да се запитвам за какво направи по този начин. От някогашни сътрудници чух, че е имала връзка с различен мъж. Иска ми се да не е правилно. По-лесно бих приела, че нервите й не са издържали и е изгубила разсъдъка си. Мисълта, че е зарязала болното си дете поради ухажор, безусловно ме убива.
Кали се върна и изиска амнистия. Дали в действителност се е трансформирала, единствено времето ще покаже, а до тогава ще е единствено нежелателен фантом от предишното. Ужасното й изменничество друго не заслужава.
Таня
Инфо: Лична драма
