Една травма никога не събитие от миналото - ДЖЕФ ФОСТЪР
Една контузия в никакъв случай не събитие от предишното. Тя е в видимо непоносимите мисли и усеща, които внасяме посредством съзнанието на тялото си, постоянно несъзнателно, в сегашния миг, в Сега.
Мисли, които се усещат като невъзможни за мислене.
Чувства, които се усещат като непоносими.
Усещания в тялото, които не се изцяло способни да удържим.
Преживявания, които не сме съумели изцяло да сменим.
Картини, които не желаем да виждаме.
Тъмнината в нас, от която сме движени, „ негативността “, която крием от другите.
Миг по момент можем да стартираме да разрешаваме даже на най-ужасяващите и бурни мисли и усеща да се върнат в изцеляващите прегръдки на Сега, където те принадлежат.
В наличието на любящ другар, на ловък терапевт, на велика планина или на небето и на всички богове и ангели, с тази антична Земя, която ни прегръща като новородени, можем да позволим на нашите отбрани да се срутят и да се докоснем до най-дълбоката си болежка и горест, да ги облечем с любознание, с осъзнатост, с обич.
Миг по момент можем да стартираме да понасяме непоносимото, да толерираме невъзможното за толериране, да дишаме през най-дълбоката болежка. Осъзнато, бавно, можем да обливаме ужаса със светлина, да дренираме най-тъмните ъгълчета с добрина, да осветяваме Долната Земя, където се спотайват страховити и свирепи същества.
Раната е портал. Тя няма да те убие, в случай че се обърнеш към нея. Познал съм ужасии вътре в мен, които са ме тласнали до ръба на здравия разсъдък, до ръба на моята смъртност.
Докоснах се до тъга, по този начин сложна за понасяне, че сърцето ми нямаше да издържи даже секунда повече от нея.
Усещал съм яд така вулканичен, че би могъл да срути или да сътвори цялостен Космос.
Но момент по момент станах кадърен да устоявам на непоносимото, да одобрявам неприемливото, да се влюбя във вътрешния си „ зложелател “. Враг, който се оказа почтено вътрешно дете, плачещо и крещящо за любовта ми. Моята лична плът и кръв.
В ядрото на най-дълбоката ми контузия намерих… Себе си.
Съзряха личното си благо лице, което ми се усмихваше в отговор.
Намерих мощ и кураж, които в никакъв случай преди не съм знаел, че имам.
Намерих най-високата сигурност. Намерих самата Божественост.
Тя беше употребила най-дълбоките ми рани, с цел да ме повика назад при самия мен и да не направи цялостен.
Травмата ти е като черна дупка. Тя ще изсмуче живота от теб и от всички към теб.
Но може да бъде и квазар, зашеметяващо динамо на нов живот, излъчващо повече светлина от 100 галактики.
