Какво е щастието? ♥ Александър КУПРИН
Една приказка за същинската мъдрост в различаване на щастието, разказана от известния съветски публицист, откривател и странник Александър Куприн (1870-1938).
(Александър Куприн, 1910)
Щастието
Един популярен цар заповядал да намерят и да му доведат всички поети и мъдреци, живеещи в неговата страна. И почнал да ги разпитва един след различен:
– Какво е щастието?
– Щастие е – отвърнал първият – винаги да виждам сиянието на твоето божествено лице и постоянно да усещам...
– Извадете очите му – с безучастен глас заповядал царят. – Следващият!...
– Щастието – това е власт. О, царю, ти си благополучен! – извикал вторият.
Но царят възразил с тъжна усмивка:
– И все пак аз пострадвам от хемороиди и нямам властта да ги изцелявам. Отрежете носа на този хитрец. Нататък!...
– Да бъдеш богат! – заеквайки се обадил идващият.
Но царят отвърнал:
– Аз съм богат, и въпреки всичко следа щастието. Достатъчно ли ще ти е едно кюлче злато, тежко, колкото главата ти?
– О, царю!..
– Твое е. Завържете му кюлчето за врата и метнете този бедняк вдън морето.
И царят нетърпеливо се провикнал:
– Четвъртият!
Тогава пропълзял по стомах един бедняк с напрегнат взор и почнал да хленчи:
– О, премъдри! Аз желая малко! Аз съм гладен! Нареди да ме нахранят и ще бъда благополучен, и ще популяризира твоето име из цялата галактика.
– Хубаво го натъпчете – наредил отвратен царят, – а след това ми съобщете, щом почине от преяждане.
Влезли други двама. Единият бил с мощно, атлетично, розово тяло и с ниско чело. Той въздъхнал и споделил:
– Щастие е да твориш.
А другият бил бледен и дръглив стихотворец с червеникави лишеи по бузите.
– Щастие е да си здрав – рекъл той.
Царят се усмихнал горчиво и се обърнал към двамата:
– Ако имах власт да трансформира орисите ви, то единствено след месец, ти, поете, щеше да просиш от боговете ентусиазъм, а ти, Херкулесов великане, щеше да обикаляш лечителите за хапчета за намаляване. Отивайте си с мир и двамата. Кой още e там?
– Смъртен! – гордо отвърнал седмият, окичен от глава до пети с цветовете на нарцис. – Щастието е в небитието!
– Отрежете главата му! – наредил владетелят и мързеливо се прозял.
– Царю, о, царю, елементарни ми! – започнал да пелтечи наказаният, а лицето му станало по-бледо от цветовете на нарциса. – Не желаех да кажа това.
Но царят изтощено махнал с ръка, още веднъж се прозял и дал къса заповед:
– Отведете го... Отсечете му главата. Думата на царя е твърда като ахат.
Минали мнозина. А един единствено споделил:
– Любовта с жена!...
– Добре – съгласил се царят, – доведете му 100 от най-красивите дами и девойки в моето царство. Но по този начин му дайте чашата с отрова. Когато времето му свърши, повикайте ме да видя мъртвото му тяло.
А различен споделил:
– Щастие е, в случай че незабавно се извърши всяко мое предпочитание.
– И какво тъкмо искаш в този момент? – лукаво попитал царят.
– Аз ли?
– Да. Ти.
– Царю... Въпросът е малко непредвиден.
– Погребете го жив в земята... Ахаа, още един влъхва. Е, добре, я ела по-близо... Може би ти ще ми кажеш какво е щастието?
И тогава мъдрецът – а той бил същински влъхва – отвърнал:
– Щастието е в красивата човешка мисъл.
Царят яростно смръщил вежди и извикал:
– Аха! Човешката мисъл! Какво е човешката мисъл?
Но мъдрецът – понеже той бил същински влъхва – само се усмихнал съжалително и нищо не отвърнал. Тогава владетелят заповядал да го хвърлят в подземната тюрма, в която властвал безконечен мрак и където не достигали звуците на външния свят. И щом след година още веднъж изправили заточеника пред царя, ослепял, оглушал и колкото да държащ се на крайници, на въпроса: „ Е какво? Сега благополучен ли си? “ – мъдрецът умерено отвърнал:
– Да, благополучен съм. В пандиза аз бях цар, бях богат, бях влюбен, бях утолен и гладен – с всичко това ме одари моята мисъл.
– Какво е мисъл? – възкликнал нетърпеливо царят. – Знай, че след пет минути ще те обеся и след това ще храча в проклетото ти лице! Как тогава ще те утеши мисълта? И къде въобще ще бъдат твоите мисли? Ще изгният с теб в земята!
А мъдрецът отвърнал без никакво разстройване, тъй като той бил същински влъхва:
– Глупак! Мисълта е безсмъртна.
Източник:
Снимка: Александър Куприн (1870-1938), commons.wikimedia.org
