Театър | Всичките наши тела по текстове на Георги Господинов
Една от приятните изненади в сегашния сценичен сезон пристигна от Драматичния спектакъл в Ямбол. В началото на ноември, в Деня на будителите, неговият нов театър " Всичките наши тела " по текстове на Георги Господинов гостува празнично в Театър " Българска войска " в наличието на самия създател, който на финала също се качи на сцената и се поклони с артистите от трупата на театъра на своя роден град. Представлението беше вълнуващо и за това свидетелстваха препълненият салон, съсредоточената тишина и дългите овации на финала. Вярвам, че му предстоят още доста прочувствени срещи с публиката, защото през 2024 година то потегля на турне из страната. Засега са оповестени дати за градовете София ( в Театър " Българска войска " и 9 януари - в Младежкия театър), Варна (18.01), Бургас (15.02), Търговище (6.03), Пловдив (9.04), само че допускам и се надявам, че ще се появят и още.
Интересът към спектакъла се дължи, несъмнено, на Георги Господинов - най-успешния актуален български публицист, към чиято биография тази година беше добавено и невижданото за българоезичен създател интернационално литературно самопризнание - премията " Букър ". Първият ми допир с Георги Господинов беше в студентските години, когато неговият дебютен " Естествен разказ " (1999) закупи паметен статус измежду театралните кръгове, в които се движех. Скоро по-късно се появиха и пиесите " DJ " (2004) и " Апокалипсисът идва в 6 вечерта " (2010), които и до през днешния ден остават неговите единствени, съзнателно предопределени за спектакъл, текстове.
Въпреки това думи на Господинов от неговата лирика и прозаичност нееднократно са звучали от сцената . Той сигурно е създателят, в който няколко генерации българи, чиято орис е белязана от рецесиите и очакванията на десетилетията директно преди и след началото на демократичните промени в страната, могат да се разпознаят. Написаното от Георги Господинов от дълго време не е единствено литературно събитие. Неговите думи и облици заживяха собствен живот в театъра, в киното, в художествените галерии, в мултимедийните пространства на интернет и обществените мрежи.
Фотограф: Красимир Стойчев
Основният проблем, който съм имал с други театрални спектакли по текстове на Георги Господинов, е, че звучат патетично или неенергично като рецитал , или назад - по този начин мощно се пробват да драматизират или изкрещят думите, че не оставят място и тишина, в които фенът да може в действителност да ги чуе. В това отношение спектакълът на държавна такса Ямбол под режисурата на Мартин Киселов е напипал правилния звук, избирайки доста откровен и съкровен, само че в същото време запазващ почтителна отдалеченост метод, в който актьорите споделят написаните от различен думи като свои.
Реклама
Тук всеки детайл на представлението - актьорска игра, режисура, сценография, музика, пластика не е заменяне, а допълнение, персонален коментар на текста, като самият текст остава от централно значение. Тук текстът е прожектиран като надписи върху екран, предопределени за хора с повреден слух, и това решение има и живописен смисъл. То обезпечава по този начин нужното празно пространство, в което думите от сцената да проблеснат безмълвно като в бялото поле на книжна страница.
Макар и озаглавен като едноименния алманах с разкази, текстът в спектакъла " Всичките наши тела " е съединен от части от доста други текстове на Георги Господинов .
Фрагментарен и фасетъчен, като стила на писателя, театралният роман минава през огромни интервали от време и през голям брой асоциативно навързани къси сюжети, облици и тематики, само че се кондензира към траекторията на един живот. Като при класическа пиеса или филм фенът участва на раждането на един човек и остава с него до гибелта му.
Фотограф: Красимир Стойчев
Различното е, че до момента в който живее, този човек е с умножена еднаквост. Не сме сигурни за името му - може би е алтер его на самия публицист, а може би не. Този човек става други хора и неща и са нужни осем артисти (трима мъже, три дами, едно момче, един старец), с цел да го изиграят и показват в целокупност. Той е малко фантазиращо момче, което си показва, че е всички герои от обичаните си книги, той е мъж и дъртак, които си спомнят, че са били момчета.
Реклама
В спомените си този човек не прави разлика сред претърпяно, въобразено и прочетено, сред персонална и социална история. Душата му населява телата на мъже, дами, деца и старци, даже и на животни. "... всичко е претърпяно, всичко ме кара да настръхна... " е лайтмотивът на неговия обществен театър, в който той последователно увлича публиката във трогателен тренинг по емпатия.
Свързани публикации Уроците на Ели Скорчева 30 ноември 2023, 06:17 Как Анджела Родел трансформира " Времеубежище " в Time Shelter 31 март 2023, 07:26
Интересът към спектакъла се дължи, несъмнено, на Георги Господинов - най-успешния актуален български публицист, към чиято биография тази година беше добавено и невижданото за българоезичен създател интернационално литературно самопризнание - премията " Букър ". Първият ми допир с Георги Господинов беше в студентските години, когато неговият дебютен " Естествен разказ " (1999) закупи паметен статус измежду театралните кръгове, в които се движех. Скоро по-късно се появиха и пиесите " DJ " (2004) и " Апокалипсисът идва в 6 вечерта " (2010), които и до през днешния ден остават неговите единствени, съзнателно предопределени за спектакъл, текстове.
Въпреки това думи на Господинов от неговата лирика и прозаичност нееднократно са звучали от сцената . Той сигурно е създателят, в който няколко генерации българи, чиято орис е белязана от рецесиите и очакванията на десетилетията директно преди и след началото на демократичните промени в страната, могат да се разпознаят. Написаното от Георги Господинов от дълго време не е единствено литературно събитие. Неговите думи и облици заживяха собствен живот в театъра, в киното, в художествените галерии, в мултимедийните пространства на интернет и обществените мрежи.
Фотограф: Красимир Стойчев
Основният проблем, който съм имал с други театрални спектакли по текстове на Георги Господинов, е, че звучат патетично или неенергично като рецитал , или назад - по този начин мощно се пробват да драматизират или изкрещят думите, че не оставят място и тишина, в които фенът да може в действителност да ги чуе. В това отношение спектакълът на държавна такса Ямбол под режисурата на Мартин Киселов е напипал правилния звук, избирайки доста откровен и съкровен, само че в същото време запазващ почтителна отдалеченост метод, в който актьорите споделят написаните от различен думи като свои.
Реклама
Тук всеки детайл на представлението - актьорска игра, режисура, сценография, музика, пластика не е заменяне, а допълнение, персонален коментар на текста, като самият текст остава от централно значение. Тук текстът е прожектиран като надписи върху екран, предопределени за хора с повреден слух, и това решение има и живописен смисъл. То обезпечава по този начин нужното празно пространство, в което думите от сцената да проблеснат безмълвно като в бялото поле на книжна страница.
Макар и озаглавен като едноименния алманах с разкази, текстът в спектакъла " Всичките наши тела " е съединен от части от доста други текстове на Георги Господинов .
Фрагментарен и фасетъчен, като стила на писателя, театралният роман минава през огромни интервали от време и през голям брой асоциативно навързани къси сюжети, облици и тематики, само че се кондензира към траекторията на един живот. Като при класическа пиеса или филм фенът участва на раждането на един човек и остава с него до гибелта му.
Фотограф: Красимир Стойчев
Различното е, че до момента в който живее, този човек е с умножена еднаквост. Не сме сигурни за името му - може би е алтер его на самия публицист, а може би не. Този човек става други хора и неща и са нужни осем артисти (трима мъже, три дами, едно момче, един старец), с цел да го изиграят и показват в целокупност. Той е малко фантазиращо момче, което си показва, че е всички герои от обичаните си книги, той е мъж и дъртак, които си спомнят, че са били момчета.
Реклама
В спомените си този човек не прави разлика сред претърпяно, въобразено и прочетено, сред персонална и социална история. Душата му населява телата на мъже, дами, деца и старци, даже и на животни. "... всичко е претърпяно, всичко ме кара да настръхна... " е лайтмотивът на неговия обществен театър, в който той последователно увлича публиката във трогателен тренинг по емпатия.
Свързани публикации Уроците на Ели Скорчева 30 ноември 2023, 06:17 Как Анджела Родел трансформира " Времеубежище " в Time Shelter 31 март 2023, 07:26
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ