Една от най-ярките македонски легенди е, че Ванга е форма

Една от най-ярките македонски митове е, че Ванга е форма на прераждане на Преподобна Стойна. Монахинята си отива от света, когато нейната наследница получава своята заложба. Сляпата жена умира, а девойката губи своето зрение при стихия, също както е станало при старицата. Ванга получава ясновидските качества на преподобната, само че се разделя със зрителното си осезание по нейно сходство. И е обречена също като предтечата си на безконечна самотност и работа на хората.
Ако не е истина, не е и неистина! Така може да се разяснява митът за връзката сред дарбите на Преподобна Стойна и на баба Ванга. Приликите сред двете са извънредно доста. И двете са македонки, а и двете се преселват от родните си места в отвън българската част на земята на тъгите, в нашата като се заселват на броени километри една от друга. И двете са слепи. И двете гадаят тъкмо. И двете контактуват с мъдри.

Според преданията обаче дарбата на Преподобна Стойна е три пъти по-сибна от тази на наследницата й Ванга. Самата петричка гадателка чистосърдечно признава това, когато я попитат.
Освен това има и друга основна разлика. Стойна, за разлика от Ванга освен е позволена да служи на Бога. Тя даже живее в църквата.

Ванга също има вяра или най-малко желае по този начин да наподобява, че в нея е вселен духът на предтечата й. Тя получава дарбата си свише – в дословен или в метафоричен смисъл – от ослепилия я гръм или от висшия разсъдък, мъчно можем да кажем, малко преди предната настойничка на Македония да съобщи Богу дух. Ванга от дребна е приучена да върви до гроба на Преподобна Стойна. Неведнъж изпраща там, с цел да се изцелят, свои заболели пациенти.

Стойна среща дребна гибелта, също като Ванга. Не е загадка, че при раждането си родителите на петричката гадателка цели 2 месеца не й дават име. Болнавото бебе е на ръба сред живота и гибелта. Като дребна Стойна пък страда от едра шарка. Предупреждава околните си да не я погребват, даже да им се види мъртва. И познава.

Дали поради неприятната болест или по други аргументи, Стойна прекарва първите 16 години от живота си изолирана в дребна стаичка. После й се явява на сън Свети Георги и й поръчва да копае в двора, с цел да откри кандило и икона. Тя ги открива и благодарение на съседи подвига дребен параклис на светеца. Живее аскетично в село Златолист край Роженския манастир. Кара на пост и молитва в дребна стаичка при храма на Свети Георги. Ядяла единствено лимони и портокали, а един път в седмицата – и самун. За нея скромността била най-голямата добродетел. Макари считана за странна, е фаворитка на хората от селото и покрайнината, които идват при нея за препоръки, прогнози и излекуване. На множеството тя съумява да помогне. Прочува се чак в Гърция, откъдето също идват нейни поклонници. Носят и всевъзможни дарове, а тя ги дава на децата на съседите си – в никакъв случай не осребрява своята заложба!
След гибелта си, също както ще стане с Ванга по-късно, е препоръчана за светица, само че църквата отхвърля кандидатурата. Независимо от това и до през днешния ден се популяризират картини, сходни на икони с облика на Стойна. А избрани места в нейната стая и в двора на църквата, където живее, са се трансформирали в паметни места. В нейната обител мнозина оставят фотоси на близки, с цел да им оказва помощ.