Ще успее ли министър Лорер да върне чуждите инвеститори?
Една от най-тежките отговорности в държавното управление на Кирил Петков е вменена на министъра на нововъведенията и растежа Даниел Лорер. Основата, на която той би трябвало да стъпи и да възвърне доверието на задграничните вложители в България, по-скоро наподобява на преносими пясъци - от горната страна всичко е наред, само че изпод - същинска пропаст!
Само преди няколко дни Българска народна банка публично разгласи спад на задграничните вложения у нас от 54% на годишна база. Сиреч - през 2021 година у нас са влезнали едвам на едвам 1.035 милиарда евро, което е 1.5% от Брутният вътрешен продукт. За съпоставяне - през 2020 година те са били 2.272 милиарда евро, тъй че " едни " 1.236 милиарда евро просто са заобиколили България и са си намерили различен " кей ".
Нещо повече! Данните сочат, че по никакъв начин не са малко и непознатите вложители, които продават бизнеса си на български компании и изнасят капиталите си. А привлеченият дялов капитал през спешната 2020 година е бил доста повече, в сравнение с през предходната година, когато той е едвам 351.6 млн. евро.
С други думи, макар напоително популяризираните хвалби, че от 12 години България дава прелестни условия за вложения, истината става все по-тъжна.
Така, че Лорер през днешния ден е изправен пред
сериозното предизвикването,
да обърне стремглаво потъващия тренд за интерес към страната ни. Очевидно осъзнал обстоятелството, че с цел да се случи тази работа, е належащо да се трансформират радикално и разпоредбите на тази характерна за всяко ръководство игра. И преди всичко - да сменим пасивния метод с самодейния, т.е. да търсим, а не да чакаме.
Ако съдим по декларираното до този миг, министър Лорер и екипът му са окуражени да върнат задграничните вложители посредством основаване на сигурна среда за бизнес - с ясни правила и с опция за поддръжка на започващи компании посредством сливане на всички държавни финансови принадлежности. Той удостовери оптимизма си, огласен преди към месец: от ден на ден задгранични компании и корпорации декларират сериозен интерес към вложение в България, само че изчакват да видят дали бизнес средата ни в действителност ще стане предвидима, а държавната администрация - доброжелателна и транспарантна.
Първата крачка, съгласно министър Лорер, към този момент е направена: изчистен е методът, по който другите ведомства ще си сътрудничат в поддръжка на вложителите. Примерно - Българска организация за вложения намира евентуален вложител, който желае да се откри в някоя от индустриалните ни зони, а Националната компания " Индустриални зони " оказва помощ при правенето на " самостоятелния " пакет с документи.
Втората крачка също е в ход:
сливане на финансовите инструментите в поддръжка на бизнеса.
" Както Националния иновационен фонд, който оказва помощ на учените да създадат софтуерен трансфер на тяхната разработка в някакъв новак бизнес, по този начин и Фондът на фондовете, който предлага финансиране на стартъпи от друго равнище на напредък, по този начин и Българската банка за развиване, която към този момент предлага заеми на по-зрели бизнеси. Събираме тези принадлежности на едно място и рационализираме активността им, тъй че да има доста ясна верига кой и по кое време може да се финансира и от кой инструмент на страната ", разяснява още Лорер.
Според него образованието също би трябвало да проработи в поддръжка на новаторския бизнес. Той счита, че това на процедура значи университетски фрагменти на извънредно високо равнище - докторанти, професори в новите дисциплини, изкуствен интелект, дълбоки технологии, които да бъдат впрегнати в активността по зареждането на родните стартъпи с задоволително равнище на познание, тъй че те да основават в действителност нововъведения на международно равнище. В противоположен случай
няма по какъв начин да избягаме от досегашния модел на обслужваща стопанска система.
През седмицата министър Лорер и " зеленият " вицепремиер Борислав Сандов в Пловдив се срещнаха с представители на най-големите вложители в Индустриална зона " Тракия ".
По време на диалозите близкото бъдеще бе " начертано " недвусмислено и еднопосочно: през новия програмен интервал - 2021-2027 година, голямата част от европейския запас ще бъде ориентиран за цифровизация и зелена стопанска система и тъкмо в тези области Министерството на нововъведенията и растежа ще създаде и даде на бизнеса съответни стратегии за развиване ".
Стана ясно, че „ фиша “ по Плана за възобновяване и резистентност за индустриални зони е в размер на 416 милиона и той ще бъде изцяло отворен за оператори на индустриални зони от цялата страна, било то държавни, общински или частни.
Ще се подчертава върху икономическата доходност на зоната, а точно опцията на оператора, който кандидатства, да покаже инвеститорски интерес към неговата зона. „ Това е извънредно значимо, с цел да може страната да влага средства там, където в действителност има стопански интерес “, изясни министърът.
" Фишът " ще включва както грантови ограничения за довеждаща инфраструктура, по този начин и кредитни линии, които ще са взаимно с финансови сътрудници като Българската банка за развиване, Фонд на фондовете и Европейската капиталова банка.
„ Грантовият детайл е значим за по-малките планове, а кредитният детайл е значим за по-големите планове. Добавяйки запас от банките въпросният фиш ще нарасне “, посочи още Лорер.
Новото министерство ще работи и за обезпечаване на
вложения по линия на Зеления преход
- ВЕИ съоръжения, зелен водород, системи за предпазване на електричество и други. Министърът е оптимист за развиване на посоката, която е поел и дава обещание страната ни да се подреди измежду водещите производители на електрически камиони.
Вече е ясно, че част от ограниченията в Плана за възобновяване и резистентност са свързани с дребните и междинни предприятия за създаване на енергийни мощности.
" Оттук нататък обаче ллогиката за усвояването на европейските средства би трябвало да бъде напълно друга от досегашната ", счита министър Лорер. Според него наложително би трябвало да се " въоръжим " и с качествено нов лозунг: " Европейските средства не се усвояват и не се раздават, а се влагат! " За тази цел ще бъде построена система от външни оценители, а " ползвателите " ще бъдат подложени на спомагателен мониторинг.
Според министър Лорер, в случай че успеем да се оправим с всички тези задания, не би трябвало да има никакви аргументи, поради които един задграничен вложител да не пристигна тук. „ Особено, в случай че осъществим дилемите си и България да стане законова страна, базовата ни инфраструктура замязя на средноевропейска, а държавна машина да проработи в интерес на българския и задграничния бизнес ", уверен е той.
Само преди няколко дни Българска народна банка публично разгласи спад на задграничните вложения у нас от 54% на годишна база. Сиреч - през 2021 година у нас са влезнали едвам на едвам 1.035 милиарда евро, което е 1.5% от Брутният вътрешен продукт. За съпоставяне - през 2020 година те са били 2.272 милиарда евро, тъй че " едни " 1.236 милиарда евро просто са заобиколили България и са си намерили различен " кей ".
Нещо повече! Данните сочат, че по никакъв начин не са малко и непознатите вложители, които продават бизнеса си на български компании и изнасят капиталите си. А привлеченият дялов капитал през спешната 2020 година е бил доста повече, в сравнение с през предходната година, когато той е едвам 351.6 млн. евро.
С други думи, макар напоително популяризираните хвалби, че от 12 години България дава прелестни условия за вложения, истината става все по-тъжна.
Така, че Лорер през днешния ден е изправен пред
сериозното предизвикването,
да обърне стремглаво потъващия тренд за интерес към страната ни. Очевидно осъзнал обстоятелството, че с цел да се случи тази работа, е належащо да се трансформират радикално и разпоредбите на тази характерна за всяко ръководство игра. И преди всичко - да сменим пасивния метод с самодейния, т.е. да търсим, а не да чакаме.
Ако съдим по декларираното до този миг, министър Лорер и екипът му са окуражени да върнат задграничните вложители посредством основаване на сигурна среда за бизнес - с ясни правила и с опция за поддръжка на започващи компании посредством сливане на всички държавни финансови принадлежности. Той удостовери оптимизма си, огласен преди към месец: от ден на ден задгранични компании и корпорации декларират сериозен интерес към вложение в България, само че изчакват да видят дали бизнес средата ни в действителност ще стане предвидима, а държавната администрация - доброжелателна и транспарантна.
Първата крачка, съгласно министър Лорер, към този момент е направена: изчистен е методът, по който другите ведомства ще си сътрудничат в поддръжка на вложителите. Примерно - Българска организация за вложения намира евентуален вложител, който желае да се откри в някоя от индустриалните ни зони, а Националната компания " Индустриални зони " оказва помощ при правенето на " самостоятелния " пакет с документи.
Втората крачка също е в ход:
сливане на финансовите инструментите в поддръжка на бизнеса.
" Както Националния иновационен фонд, който оказва помощ на учените да създадат софтуерен трансфер на тяхната разработка в някакъв новак бизнес, по този начин и Фондът на фондовете, който предлага финансиране на стартъпи от друго равнище на напредък, по този начин и Българската банка за развиване, която към този момент предлага заеми на по-зрели бизнеси. Събираме тези принадлежности на едно място и рационализираме активността им, тъй че да има доста ясна верига кой и по кое време може да се финансира и от кой инструмент на страната ", разяснява още Лорер.
Според него образованието също би трябвало да проработи в поддръжка на новаторския бизнес. Той счита, че това на процедура значи университетски фрагменти на извънредно високо равнище - докторанти, професори в новите дисциплини, изкуствен интелект, дълбоки технологии, които да бъдат впрегнати в активността по зареждането на родните стартъпи с задоволително равнище на познание, тъй че те да основават в действителност нововъведения на международно равнище. В противоположен случай
няма по какъв начин да избягаме от досегашния модел на обслужваща стопанска система.
През седмицата министър Лорер и " зеленият " вицепремиер Борислав Сандов в Пловдив се срещнаха с представители на най-големите вложители в Индустриална зона " Тракия ".
По време на диалозите близкото бъдеще бе " начертано " недвусмислено и еднопосочно: през новия програмен интервал - 2021-2027 година, голямата част от европейския запас ще бъде ориентиран за цифровизация и зелена стопанска система и тъкмо в тези области Министерството на нововъведенията и растежа ще създаде и даде на бизнеса съответни стратегии за развиване ".
Стана ясно, че „ фиша “ по Плана за възобновяване и резистентност за индустриални зони е в размер на 416 милиона и той ще бъде изцяло отворен за оператори на индустриални зони от цялата страна, било то държавни, общински или частни.
Ще се подчертава върху икономическата доходност на зоната, а точно опцията на оператора, който кандидатства, да покаже инвеститорски интерес към неговата зона. „ Това е извънредно значимо, с цел да може страната да влага средства там, където в действителност има стопански интерес “, изясни министърът.
" Фишът " ще включва както грантови ограничения за довеждаща инфраструктура, по този начин и кредитни линии, които ще са взаимно с финансови сътрудници като Българската банка за развиване, Фонд на фондовете и Европейската капиталова банка.
„ Грантовият детайл е значим за по-малките планове, а кредитният детайл е значим за по-големите планове. Добавяйки запас от банките въпросният фиш ще нарасне “, посочи още Лорер.
Новото министерство ще работи и за обезпечаване на
вложения по линия на Зеления преход
- ВЕИ съоръжения, зелен водород, системи за предпазване на електричество и други. Министърът е оптимист за развиване на посоката, която е поел и дава обещание страната ни да се подреди измежду водещите производители на електрически камиони.
Вече е ясно, че част от ограниченията в Плана за възобновяване и резистентност са свързани с дребните и междинни предприятия за създаване на енергийни мощности.
" Оттук нататък обаче ллогиката за усвояването на европейските средства би трябвало да бъде напълно друга от досегашната ", счита министър Лорер. Според него наложително би трябвало да се " въоръжим " и с качествено нов лозунг: " Европейските средства не се усвояват и не се раздават, а се влагат! " За тази цел ще бъде построена система от външни оценители, а " ползвателите " ще бъдат подложени на спомагателен мониторинг.
Според министър Лорер, в случай че успеем да се оправим с всички тези задания, не би трябвало да има никакви аргументи, поради които един задграничен вложител да не пристигна тук. „ Особено, в случай че осъществим дилемите си и България да стане законова страна, базовата ни инфраструктура замязя на средноевропейска, а държавна машина да проработи в интерес на българския и задграничния бизнес ", уверен е той.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ