Как талантливият мистър Борисов стана Орешарски
Една от най-тъжните метаморфози в българската политика е превръщането на Бойко Борисов в Пламен Орешарски. Този развой стартира още през 2014 година, ескалира през 2015-а, а през последната седмица го виждаме в приключен тип.
Този развой стартира още през 2014 година, ескалира през 2015 година, а през последната седмица го виждаме в приключен тип. Вече всички първоначални политически белези сред някогашния министър председател Пламен Орешарски и сегашния Бойко Борисов съответстват:
- ясна съгласуваност с Движение за права и свободи: придвижването обезпечава медиен и прокурорски чадър на Борисов, а държавното управление дава на Доган и доближения му кръг надзаконов статус, студени запаси и топли държавни поръчки;
- цялостна реторическа симбиоза на ГЕРБ с бизнес- и медийната империя на Движение за права и свободи и сие;
- поддръжка от ГЕРБ за наказателния инструмент на тази група, който доби форма не на началник на ДАНС, а на цялостен основен прокурор;
- деформиране на правото в интерес на избрани (същите) бизнес и медийни ползи по модела " Росенец " ;
- заклеймяване от ГЕРБ и Борисов на митингите против симбиозата сред власт и политика и изказвания, че протестиращите са платени от Васил Божков и докарани с камили от Дубай;
- образуване на контрапротести с автобуси;
- пробутване (в суматохата) на, като цяло, съветски ползи - АЕЦ " Белене " и българо-турския поток - с съществена цел материална полза за избрани лобита.
Има и разлики сред 2013 година и в този момент. Тома Биков стана Мая Манолова, а Мая Манолова зае мястото на Тома Биков. Волен Сидеров пък умно взе каквото му се поставя и остави Каракачанов и Симеонов да си крият златните пръсти под пластмасовата маса. ТV7 стана Народоосвободителна въстаническа армия, само че качеството се резервира същото.
Някои не съумяха напълно да се трансформират. Томислав Дончев, да вземем за пример, наподобява като човек, който не знае напълно ясно къде се намира и физиономията му добива все по-озадачен тип - очевидно му е мъчно да се превъплъти в Сергей Станишев. Бойко Борисов, обаче, предстоящо се оказа със сериозен сценичен гений. Записвайки се отдалечено в школата по актьорско майсторство на Камен Донев, Борисов направи прелестна имперсонализация на Орешарски. Е, получи се един много по-бъбрив и драматично-кахърен Орешарски, само че това са възможни разлики в интерпретациите - въпрос на естетическо решение.
Метаморфозите застигнаха и други хора. Андрей Райчев, да вземем за пример, внезапно заприказва като протестър за потребността от предварителни избори. А всички заедно започнаха да хвалят Христо Иванов и Демократична България, които единствено преди седмици или подлагаха на критика или просто пренебрегваха.
И тук идва забавен въпрос. Защо дори и отявлени представители на ГЕРБ не можаха да не дадат заем за това, което Демократична България и Христо Иванов направиха? Та тази групировка постоянно е говорила нещата, които и в този момент приказва. Какво толкоз се промени през последните дни? Може ли една гумена лодка да провокира радикално разнообразни оценки за един политически артист?
Отговорите на тези въпроси са в две направления. Първо, изказванията зад които Демократична България и Христо Иванов стоят, освен се оказаха правилни, само че и хората видяха положението на нещата в директен ефир. " Росенец " даде ярка илюстрация за беззаконието, а дейностите на Иван Гешев просто потвърдиха упованията за неговия мандат, които Демократична България имаше още преди избирането му: преднамереност и мерене с друг критерий все в интерес на избрани кръгове.
Но истината не е задоволителна за продобиване на публичното доверие. Това, което действително отличи Христо Иванов и Демократична България в преносимите пясъци на сегашната обстановка е, че те останаха единствената партийна групировка, която не е предходна през някаква трансформация. И в този смисъл те си останаха достоверни. А всички останали са с напълно или отчасти заменени физиономии.
Талантливият мистър Борисов елементарно стана Орешарски, само че от Корнелия Нинова надалеч по-трудно става протестър: вари я, печи я, все го докарва повече на комсомолски апаратчик. Но да не прибързваме - опитите и там не престават. При Мая Манолова трансформацията стана елегантно, само че пък остана подозрението, че от предходния Тома Биков тя още веднъж ще се трансформира в предходната Мая Манолова в някоя среднощ. За Тома Биков няма и подозрения.
На този мощно флуиден декор на политически идентичности Демократична България е ясна, непроменлива опция: проевропейска, демократична групировка, за която са значими зелените политики и отстраняването на мафията от властта. Такава тя е в този момент, такава си беше от основаването, такива са си били Христо Иванов, Атанас Атанасов, Радан Кънев и зелените. Заради тази резистентност по време на всеобща флуидност Демократична България има огромен късмет да се нарежда добре и да разшири поддръжката си на идващите парламентарни избори.ГЕРБ желаят да внушат на обществото, че президентът Румен Радев ще е огромният печеливш на парламентарния избор. Но обикновени сметки демонстрират, че това не е правилно. Радев просто няма да се явява на парламентарните избори. А надали той чистосърдечно ще поддържа Българска социалистическа партия, която сега е в насипно положение: неговото публично утвърждение няма по какъв начин да се прелее към столетницата. Причините за това са доста, само че две са най-важни. Доста хора застанаха зад Радев, без да утвърждават политиката му, а просто в отбрана на конституцията: поддръжката му сега не е поддръжка за " Грипен " или за ходенето по паради в Москва. Второ, в левицата се оформи мощно про-ГЕРБ крило, което размива още повече нейната опозиционност. А и самата Нинова мъчно застава против Движение за права и свободи и Гешев, които са основна част на сегашния управнически модел. В този смисъл Радев няма какво толкоз да налее в левицата, нито пък има подобаващ съд, в който да го налее.
Винаги има опция
Още по-абсурдно е Радев да застане зад Мая Манолова или Слави Трифонов. По същата логичност би могъл да поддържа и Цветан Цветанов (друга трагична трансформация в пейзажа). Така че на идващите парламентарни избори Демократична България ще бъде мощната рецензия и опция на ГЕРБ в център-дясното пространство. По въпроси за стопанската система и връзките с Русия, тя ще е по-надясно от ГЕРБ. По проблемите на зелените политики и малцинствата - може да се окаже по- в центъра от ГЕРБ: акцията в " Росенец " беше и съвършена проява на междуетническото почитание и толерантността, зад които Демократична България стои. А във връзка с Иван Гешев и съмнителните свързаности и интензивности на сегашната власт, Демократична България и ГЕРБ просто са в друга лига.
Извод: политическата достоверност и поредност са значими полезности, а в демокрацията постоянно има смислени други възможности.
Автор Даниел Смилов
Дойче велле
Този развой стартира още през 2014 година, ескалира през 2015 година, а през последната седмица го виждаме в приключен тип. Вече всички първоначални политически белези сред някогашния министър председател Пламен Орешарски и сегашния Бойко Борисов съответстват:
- ясна съгласуваност с Движение за права и свободи: придвижването обезпечава медиен и прокурорски чадър на Борисов, а държавното управление дава на Доган и доближения му кръг надзаконов статус, студени запаси и топли държавни поръчки;
- цялостна реторическа симбиоза на ГЕРБ с бизнес- и медийната империя на Движение за права и свободи и сие;
- поддръжка от ГЕРБ за наказателния инструмент на тази група, който доби форма не на началник на ДАНС, а на цялостен основен прокурор;
- деформиране на правото в интерес на избрани (същите) бизнес и медийни ползи по модела " Росенец " ;
- заклеймяване от ГЕРБ и Борисов на митингите против симбиозата сред власт и политика и изказвания, че протестиращите са платени от Васил Божков и докарани с камили от Дубай;
- образуване на контрапротести с автобуси;
- пробутване (в суматохата) на, като цяло, съветски ползи - АЕЦ " Белене " и българо-турския поток - с съществена цел материална полза за избрани лобита.
Има и разлики сред 2013 година и в този момент. Тома Биков стана Мая Манолова, а Мая Манолова зае мястото на Тома Биков. Волен Сидеров пък умно взе каквото му се поставя и остави Каракачанов и Симеонов да си крият златните пръсти под пластмасовата маса. ТV7 стана Народоосвободителна въстаническа армия, само че качеството се резервира същото.
Някои не съумяха напълно да се трансформират. Томислав Дончев, да вземем за пример, наподобява като човек, който не знае напълно ясно къде се намира и физиономията му добива все по-озадачен тип - очевидно му е мъчно да се превъплъти в Сергей Станишев. Бойко Борисов, обаче, предстоящо се оказа със сериозен сценичен гений. Записвайки се отдалечено в школата по актьорско майсторство на Камен Донев, Борисов направи прелестна имперсонализация на Орешарски. Е, получи се един много по-бъбрив и драматично-кахърен Орешарски, само че това са възможни разлики в интерпретациите - въпрос на естетическо решение.
Метаморфозите застигнаха и други хора. Андрей Райчев, да вземем за пример, внезапно заприказва като протестър за потребността от предварителни избори. А всички заедно започнаха да хвалят Христо Иванов и Демократична България, които единствено преди седмици или подлагаха на критика или просто пренебрегваха.
И тук идва забавен въпрос. Защо дори и отявлени представители на ГЕРБ не можаха да не дадат заем за това, което Демократична България и Христо Иванов направиха? Та тази групировка постоянно е говорила нещата, които и в този момент приказва. Какво толкоз се промени през последните дни? Може ли една гумена лодка да провокира радикално разнообразни оценки за един политически артист?
Отговорите на тези въпроси са в две направления. Първо, изказванията зад които Демократична България и Христо Иванов стоят, освен се оказаха правилни, само че и хората видяха положението на нещата в директен ефир. " Росенец " даде ярка илюстрация за беззаконието, а дейностите на Иван Гешев просто потвърдиха упованията за неговия мандат, които Демократична България имаше още преди избирането му: преднамереност и мерене с друг критерий все в интерес на избрани кръгове.
Но истината не е задоволителна за продобиване на публичното доверие. Това, което действително отличи Христо Иванов и Демократична България в преносимите пясъци на сегашната обстановка е, че те останаха единствената партийна групировка, която не е предходна през някаква трансформация. И в този смисъл те си останаха достоверни. А всички останали са с напълно или отчасти заменени физиономии.
Талантливият мистър Борисов елементарно стана Орешарски, само че от Корнелия Нинова надалеч по-трудно става протестър: вари я, печи я, все го докарва повече на комсомолски апаратчик. Но да не прибързваме - опитите и там не престават. При Мая Манолова трансформацията стана елегантно, само че пък остана подозрението, че от предходния Тома Биков тя още веднъж ще се трансформира в предходната Мая Манолова в някоя среднощ. За Тома Биков няма и подозрения.
На този мощно флуиден декор на политически идентичности Демократична България е ясна, непроменлива опция: проевропейска, демократична групировка, за която са значими зелените политики и отстраняването на мафията от властта. Такава тя е в този момент, такава си беше от основаването, такива са си били Христо Иванов, Атанас Атанасов, Радан Кънев и зелените. Заради тази резистентност по време на всеобща флуидност Демократична България има огромен късмет да се нарежда добре и да разшири поддръжката си на идващите парламентарни избори.ГЕРБ желаят да внушат на обществото, че президентът Румен Радев ще е огромният печеливш на парламентарния избор. Но обикновени сметки демонстрират, че това не е правилно. Радев просто няма да се явява на парламентарните избори. А надали той чистосърдечно ще поддържа Българска социалистическа партия, която сега е в насипно положение: неговото публично утвърждение няма по какъв начин да се прелее към столетницата. Причините за това са доста, само че две са най-важни. Доста хора застанаха зад Радев, без да утвърждават политиката му, а просто в отбрана на конституцията: поддръжката му сега не е поддръжка за " Грипен " или за ходенето по паради в Москва. Второ, в левицата се оформи мощно про-ГЕРБ крило, което размива още повече нейната опозиционност. А и самата Нинова мъчно застава против Движение за права и свободи и Гешев, които са основна част на сегашния управнически модел. В този смисъл Радев няма какво толкоз да налее в левицата, нито пък има подобаващ съд, в който да го налее.
Винаги има опция
Още по-абсурдно е Радев да застане зад Мая Манолова или Слави Трифонов. По същата логичност би могъл да поддържа и Цветан Цветанов (друга трагична трансформация в пейзажа). Така че на идващите парламентарни избори Демократична България ще бъде мощната рецензия и опция на ГЕРБ в център-дясното пространство. По въпроси за стопанската система и връзките с Русия, тя ще е по-надясно от ГЕРБ. По проблемите на зелените политики и малцинствата - може да се окаже по- в центъра от ГЕРБ: акцията в " Росенец " беше и съвършена проява на междуетническото почитание и толерантността, зад които Демократична България стои. А във връзка с Иван Гешев и съмнителните свързаности и интензивности на сегашната власт, Демократична България и ГЕРБ просто са в друга лига.
Извод: политическата достоверност и поредност са значими полезности, а в демокрацията постоянно има смислени други възможности.
Автор Даниел Смилов
Дойче велле
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ