Романът „Прашка” на РАДИЧКОВ ♥ Камъче към прозореца на човешката душа
Една от най-личните книги на Йордан Радичков ще бъде показана на 31 януари в Дом на киното с прожекция на документалния филм за създателя „ Черказки летописи “
За първи път от повече от 20 години насам българският четец ще може да се срещне още веднъж с една от най-личните книги на Йордан Радичков – неговият втори разказ „ Прашка “. Книгата ще бъде показана от театралния режисьор Иван Добчев на 31 януари от 19 ч. в Дом на киното.
По време на представянето посетителите ще имат опция да се потопят в света на Йордан Радичков с единствения документален филм, отдаден на създателя. Лентата „ Черказки летописи “ на режсиьора Димитър Петков показва диалози с Йордан Радичков, снимани в края на 90-те години.
„ Прашка “ е една от най-личните произведения на Йордан Радичков. В историята за самотното момче Левачко, което живее в безсъбитийността на бедното българско село, читателят елементарно би се изкушил да прави паралели към детството и юношеството на Радичков.
Историята стартира с проливен дъжд, който наводнява село Долна Мъка. На идващия ден Левачко изчезва вечно. След себе си оставя единствено своя дневник – синя тетрадка с емблема на Мадарския конник и думите „ Не смей по-натам да прелистваш! “.
С прочита на дневника пред читателя се разкрива нерадостният живот на Левачко. Той гледа с необятно отворени очи света към себе си и записва усещанията и компликациите от живота на село. Левачко търси пътя си измежду натрапчивите мисли, че положителното не всеки път побеждава.
Иван Добчев не е непознат на творчеството на Радичков. През 1993 година той протяга ръка към текста като му дава нов живот в театрална работилница Сфумато. За постановката Радичков споделя: „ Развълнувах се, когато видях по какъв начин падналата на земята прашка, потънала в плевели, бе вдигната, не толкоз, с цел да влезе в единоборство с Голиатите, а да хвърли камъче към прозореца на човешката душа. Преживяването за мен бе неизмеримо... “
Оформлението на актуалното издание е дело на художника Ива Димитрова. В него е отпечатан и послеслова към книгата, който Йордан Радичков написа през 1994 година.
Ето част от него:
„ С камък се замеря нормално кучето, а индивидът се замеря с думи. Стига индивидът да схваща! Пишейки " Прашка " преди близо двадесет години, си фантазирах, че с елементарна прашка и с една купчина думи мога да се изправя против Голиатите, които ме заобикаляха отвред. Опънатата прашка изсвистяваше в ръцете ми и запращаше надалеко думите, само че ни една дума не улучи никакъв Голиат в челото, нито чух да се строшат стъклата на нечий прозорец. Някакъв настойчив рефрен се бе загнездил в главата ми и до момента в който натъкмявах прашката, все си повтарях " С камъни и дървета те могат да те убият, а с думи не можеш дори да ги нараниш! " Въпреки това продължавах да замятам думи с прашката. Имах надеждица, че някоя и друга дума може да почука като камъче върху прозореца на нечия душа. Толкова доста самотни и чувствителни души има, които стоят и чакат някой да почука на прозореца им!
Книгата " Прашка " излезе по време, когато с високи децибели се прогласяваше социалистическият метод на живот, когато позитивният воин се бе по този начин просташки и нашироко разположил на трапезата, че за останалите герои нямаше никакво място и в случай че инцидентно биваха поканени на обяда, оставаха правостоящи или в краен случай сместени и сбутани в крайчеца на трапезата. За такова време Емилиян Станев споделяше, че магаретата изяждат зобта на конете!
Но единствено тогава ли магаретата ядяха зобта на конете?
Мигар в този момент не я изяждат! ”
Илюстрация на корицата: Ива Димитрова, Изд. „ НИКЕ ”
