Не се опитвайте да възпитавате възрастните си родители
Една жена бе на към 50 - дейна, жизнерадостна и сполучлива, добра във всичко, с което се захващаше: семейство, бизнес, другарство... Само едно нещо я притесняваше - родителите ѝ.
Те като че ли бяха остарели бързо и внезапно. Някога дейни и жизнерадостни като нея, през днешния ден те незабелязано се бяха трансформирали във вещосъбирачи. Когато влетя в жилището им - изпълнен с вехти аромати, проекти и очаквания - родителите ѝ я посрещнаха с тежката миризма на от дълго време непроветрена стая и плесенясала храна.
Втурна се към хладилника, изстърга от дълго време изсъхналата и мухлясала храна и го изпълни с красиви буркани с подготвена за консумация храна от безценен ресторант.
Отиде до дрешника, закачи новите облекла на закачалките, които им бе купила: риза за татко ѝ, халат за майка ѝ...
Родителите ѝ не ѝ противоречаха. Гледаха я и не споделиха нищо.
А когато им пристигна на посетители след седмица и половина, бурканите с храна от ресторанта бяха останали недокоснати. До тях имаше зелева супа, приготвена от миналогодишни лук и зеле. Родителите ѝ ядяха нея, а храната от ресторанта - не.
Таткото се беше облякъл с обичаната си карирана риза, износена до лактите. Майка ѝ носеше обичания си разкъсан и прешит халат. Новите облекла, които бе купила, висяха недокоснати в дрешника.
Един ден дамата не устоя. Тя взе зимното палто на мама с астраханска яка. " Мамо, ти го носиш от 20 години, извънредно е! От това палто са останали единствено мемоари! " и го хвърли в кофата за отпадък.
И вместо него ѝ даде кожух от лисица – мек и чисто нов. Майката го опитва.
- О, дъще – усмихна се тя. Свали го деликатно и го постави на окачалка в дрешника.
- А в този момент го носи! – сподели щерка ѝ, разцъфнала от благополучие.
Майката почна една година по-късно. Докато преглеждаше дрешника ѝ, щерка ѝ се натъкна на един сноп в дъното. В него се криеше грижливо сгънато палтото от лисица. Ново, с етикети. Никога не бе носено.
Дъщерята, която в миналото бе изхвърлила остарялото палто на майка си на боклука, заплака. Тя разбра, че цяла зима остарялата жена е излизала на улицата кой знае с какво. А може би изобщо не е излизала.
***
Тази история ми беше разказана от един възпитаник. Сърцето ми се сви, до момента в който я слушах - имах възприятието, че ми споделя за моите лични неточности, които съм направила с родителите си. И аз имах ледник, от който изхвърлях останки.
- Това са пилешки кости за котките - обясняваше майка ми.
Тя хранеше котките в двора. И толкоз дълго пазеше костите, че в началото пакетите с развалено месо първо заемаха целия ледник, а след това и фризера.
Наставаше смут, когато се пробвах да изхвърля старите им облекла. Те ме гледаха с нерешителност и примирие. Не бяха щастливи от дейностите им.
Виж още: 10 неща, които ще се трансформират, когато загубите родителите си
Аз обаче имах шанс: имах нещо, което може да се назова примерни родители. Те бяха живели дружно в продължение на 71 години, другарски, спокойно и влюбено. Приеха моята помощ - както морална, по този начин и финансова. Интересуваха се от живота ми. Но даже и с такива родители за образец от време на време грешах.
Трудно е да разберем, че възрастните родители към този момент не са същите мама и баща, които ходеха на море или къмпинг с нас, бършеха сълзите си от трогване по време на представленията ни в детската градина или на тържеството по случай завършването ни в учебно заведение. Те са разнообразни. И би трябвало да се отнасяте към тях по друг метод.
Създадох пет правила за себе си - не съм сигурна дали работят за всички (родителите са различни), само че се надявам, че ще ви оказват помощ.
Не нарушавайте навиците на родителите си.
Наистина ли желаете да изхвърлите старите облекла на родителите си и да им купите нови? Купете няколко. Но направете по този начин, че новата риза на баща да наподобява тъкмо като остарялата, че новото палто на мама е със същия цвят като предходното ѝ.
Не плашете родителите си с разноските си.
Много хора стават стиснати на остарели години. Купуването на нова движимост ги разстройва даже и в действителност да са имали потребност от нея - те съжаляват, че е трябвало да похарчат тези пари. Ако я купите вие, ще съжаляват за вашите пари също толкоз, колкото и за своите.
