Баба Марга - Българка от стари времена
Единственият и основен асистент в кръчмата на Герака беше неговата жена, баба Марга. Тя бе едра, породиста жена, непокътната, здрава и пъргава, с радостно сърце и с комерсиална душа. Дядо Йордан беше главата, баба Марга — душата на кръчмата. Тя се грижеше за всичко и нареждаше нейното домакинство. Тя чистеше и миеше съдовете, редеше двете стаи, избрани за нощуване на пасажери, поддържаше огъня в огнището, проветряваше зимника, запарваше бъчвите и прислужваше на селяните като момче.
Цели четиридесет години — от млада младоженка до бабичка — тя се движеше в кръчмата сред мъже усмихната, жизнерадостна, по кое време с хурка и вретено, по кое време с малко дете на ръце, и в никакъв случай за нея не се чу неприятна дума. Тя не позволяваше в кръчмата кавги и мръсни приказки и пъдеше пияниците. Всички я уважаваха и селяните не смееха да пущат пред нейно лица любичите си изобилни попръжни.
Геракът ценеше нейните качества, доверяваше и всичко, осланяше се на нейния разум и грижи и се гордееше с нея. Двамата бяха живели в любов и доверие, помагаха си и желаеха да оставят на децата си положително име и положително завещание.
Баба Марга и в къщи беше цялостна стопанка. Тя обичаше снахите и внучетата си, само че се държеше строго с всички и когато кажеше нещо, искаше да бъде изпълнено. Когато мъмреше или съдеше за нещо синовете си, те, въпреки и възрастни, стоеха пред нея с наведени глави и не възразяваха. Тя тичаше през целия ден от кръчмата до къщи, обикаляше из двора да види всичко ли е в ред, хранеше кокошките, свинете и гъските, хокаше ги като хора и когато ги мамеше, гласът и се чуваше по цялата махала. Тя говореше високо и се смееше със звънък глас като мома.
Но на пролет баба Марга се помина напълно внезапно. Заедно с нея от къщата на Гераците изчезна положителният и строгият дух, който държеше всичко в ред. Косата на дядо Йордан бързо посребря, неговата мощна господарска ръка отслабна, отпусна юздите, и домашната каляска, която вървеше толоква равно и умерено, изскочи от пътя си и затропоти по камъняка.
В къщи изпълзяха като змии, неизвестно от кое място, сръдни, недоразумения, крамоли и отровиха мекия домакински покой, сладко сгряван толкоз дълги години от любогрейната топлота на общото огнище. "
Картината е " Съпрузи " на Владимир Димитров-Майстора, 1935 година
Прочетете още от Елин Пелин:
Цели четиридесет години — от млада младоженка до бабичка — тя се движеше в кръчмата сред мъже усмихната, жизнерадостна, по кое време с хурка и вретено, по кое време с малко дете на ръце, и в никакъв случай за нея не се чу неприятна дума. Тя не позволяваше в кръчмата кавги и мръсни приказки и пъдеше пияниците. Всички я уважаваха и селяните не смееха да пущат пред нейно лица любичите си изобилни попръжни.
Геракът ценеше нейните качества, доверяваше и всичко, осланяше се на нейния разум и грижи и се гордееше с нея. Двамата бяха живели в любов и доверие, помагаха си и желаеха да оставят на децата си положително име и положително завещание.
Баба Марга и в къщи беше цялостна стопанка. Тя обичаше снахите и внучетата си, само че се държеше строго с всички и когато кажеше нещо, искаше да бъде изпълнено. Когато мъмреше или съдеше за нещо синовете си, те, въпреки и възрастни, стоеха пред нея с наведени глави и не възразяваха. Тя тичаше през целия ден от кръчмата до къщи, обикаляше из двора да види всичко ли е в ред, хранеше кокошките, свинете и гъските, хокаше ги като хора и когато ги мамеше, гласът и се чуваше по цялата махала. Тя говореше високо и се смееше със звънък глас като мома.
Но на пролет баба Марга се помина напълно внезапно. Заедно с нея от къщата на Гераците изчезна положителният и строгият дух, който държеше всичко в ред. Косата на дядо Йордан бързо посребря, неговата мощна господарска ръка отслабна, отпусна юздите, и домашната каляска, която вървеше толоква равно и умерено, изскочи от пътя си и затропоти по камъняка.
В къщи изпълзяха като змии, неизвестно от кое място, сръдни, недоразумения, крамоли и отровиха мекия домакински покой, сладко сгряван толкоз дълги години от любогрейната топлота на общото огнище. "
Картината е " Съпрузи " на Владимир Димитров-Майстора, 1935 година
Прочетете още от Елин Пелин:
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ