Единственият български екип, който беше в епицентъра на конфликта в

Единственият български екип, който беше в епицентъра на спора в Украйна от първите му минути, беше екипът на Българска национална телевизия. Александър Марков, Владимир Богдански и Роберт Вецов предаваха непрекъснато какво се случва още от ранните часове на 24 февруари.

Палма от пластмасови бутилки и остров с доста зеленина и цветя от боядисани гуми и туби. Насред разрушенията в Маринка изпъква този блян за мир и успокоение. Защото до мечтания оазис стои страхът.



Страхът, който принуждава Олег да строи бомбоубежища за околните си. В най-тежките дни на обстрелите тук се е налагало да живеят 13 души.

Готвим си ето тук. Доброволчески организации ни носят дърва. Тук слагаме матраците. През 2014-та в това бомбоубежище живееха пет фамилии, в случай че имаше ток имахме и отопление. Донбас е многонационален. Всички на тази улица сме живели в мир и единодушие, споделя Олег Николаевич – някогашен миньор.

Но от 8 години тук се е настанила войната. Маринка е на линията на прикосновение сред сепаратистите и украинските сили, над главите им непрестанно прехвърча огън, множеството здания са белязани от престрелките.



И тази заран градът се е събудил от изстрели, щастливи са, че няма потърпевши. Но единствено със боязън в сърцата не може да се живее и Олег, хванал крепко за ръка внучката си, ще отиде да поиграе с нея на детската площадка.

Повечето в Маринка са останали на инат на страха и отхвърлят да я изоставен.

Алла: Къде да ни изтеглят? Тук имаме работа, домове - какво ще вършим там, къде ще работим, по какъв начин ще си изкарваме прехраната? Изморени сме от тази война. Вечер като си легнем, не знаем дали на следващия ден ще се събудим.

Николай: Ситуацията е доста неприятна. Стрелбата е денонощна. Живи хора сме, несъмнено, всички се опасяват. По цяла нощ не спим. Жалко за децата, старците и за нас самите.

Военните през днешния ден са предизвестили хората да се движат надалеч от постройките поради далекобойната артилерия на сепаратистите, които всекидневно обстрелват града. Докато снимаме, идват и предизвестяват и нас.

" За 8 години никой от управниците – хубави, неприятни, никой нищо не направи. Започна война и тя продължава. Стреляха преди, стрелят и в този момент. А на мен ми е необходим мир, споделя Николай - някогашен миньор.

Но към този момент табелите на входа и на изхода на Маринка, които предизвестяват, че полетата в страни от пътя са минирани, остават.

Нуждата от независимост и мир ще изкара вечерта хиляди украинци на площада в Одеса. Искат да заявят пред целия свят, че са единни, по този начин и са нарекли митинга си – Национално шествие на единството. 20 февруари е неслучаен ден – това е една от датите, оповестена от западните разузнавачи и специалисти като втората допустима дата за съветско навлизане в Украйна.



20 февруари е и денят, в който Киев отбелязва годишнината от най-кървавия ден на Майдана. В Одеса също имаше тежки конфликти, 48 души изгубиха живота си, откакто Домът на профсъюзите беше запален. Сред множеството на площада са и хората, взели участие във войната тогава.

Аз не съм професионален боец, аз съм икономист по обучение, само че през 2014 година, когато стартира войната взех решение да отпътува за фронта, да защитя своята страна, споделя Олександър Голопотелюк - деец.

Задачата през 2014-та година в частта, в която Олександър е служил, е била да поддържа сухопътните сили на фронта в Донбас с артилерийски огън.



Тогава войната беше позиционна, ние поддържахме пехотата. Сражението, което няма да не помни се състоя на трети юни 2015 при село Маринка, когато точно нашата батарея отблъсна нахлуване над сепаратистите, споделя още Олександър Голопотелюк - деец.

Олександър е ранен в крайници и излиза от онази война. Но в този момент е тук, тъй като счита, че скупчването на съветски войски по границата с Украйна вещае нахлуването им в страната му.

Руските сили не са задоволителни за пълномащабна инвазия. Украинското общество е обединено и на този декор не е допустимо просто да победиш 40 млн. нация. Всеки град, всяко село ще окаже опозиция. И това няма да е просто разходка за съветската войска, добавя Олександър Голопотелюк - деец.

Аз имам другари, познати в Луганск. Всичко, което става там е под контрола на Русия. От техните генерали, от техните пратеници, те популяризират агитация, че Украйна ще реализира нахлуване, споделя Леонид Пантикин - деец.

Леонид, който е родом от Луганск също е от ветераните, взел участие е 2 години във войната. Сега споделя, че Украйна пази цяла Европа.

Ние не пазиме цялата страна, ние пазиме и Европа, тъй като тези, които си мислят, че с Украйна ще завърши - неее. Путин ще продължи, споделя Леонид Пантикин - деец.

Друг деец, Сергей, в този момент води курсове с подрастващите. Обучава ги по какъв начин да се отбраняват.

Това не се не помни, в този момент съм граждански доктор. Споделям бойния си опит по военна медицина. Идват много хора, през вчерашния ден пристигнаха 120 души. Хора без никакъв опит. Хора, които желаят да са по-спокойни в тази неспокойна конюнктура, споделя Сергей Гуцалюк - деец.

Шествието не стопира престрелките. Хуманитарна организация осведоми, че в последните дни са били унищожени над 120 жилищни постройки. Освен систематичното нарушаване на примирието западното разузнаване осведоми за скупчване на нови съветски войски откъм границата с Беларус.

Демонстрацията на силата по границите на Украйна по този начин и не докара до упования резултат, по тази причина взеха решение да реалокират точката, където ползват усилието, на друго място, тъкмо в Донбас. Там по-лесно да го направиш и по-лесно да пренесеш виновността върху Украинската войска, споделя Димитър Петров - гражданин на Одеса.

Примирието е нарушено, само че то постоянно се нарушаваше от страна на сепаратистите, на руснаците. Всичкият този сюжет е написан не в Украйна, той написан в Русия, споделя Яков Стойков - гражданин на Одеса.

Огънят се чува все по мощно и по-близо до Бердянск.



Всеки гърмеж свива сърцата на дамите, изпратили синовете си на фронта. От 8 години три майки основават организация и стартират да плетат камуфлажни мрежи. За своите синове и за непознатите.

Синът ми отиде на фронта, без да ни каже. Много млади мъже непринудено отидоха да пазят Украйна през 2014 година За да им помогнем, създадохме нашата доброволческа организация. Аз имах напълно други проекти за сина ми. Той приключи Физическия факултет. Но внезапно реши да замине в Донбас, споделя пред екипа ни доцент Анета Омелченко - Педагогически университет, Бердянск.

Анета и жените-плетачки на камуфлажи в Бердянск работят непрекъснато.

Първите години ме болеше душата за сина ми. Един път месечно отивахме в Донбас да го забележим и се срещнах с други доброволци от Бердянск. Всички те са ми синове, желая да ги прегърна и да ги покровителствам от тази война, споделя Доц. Анета Омелченко - Педагогически университет, Бердянск.



В Бердянск срещаме деец от борбите на Донецкото летище, едни от именитите борби на войната от 2014-та, траяла 242 дни. Заради твърдостта им назовават бранителите на Донецкото летище " киборги ".

На летището ние воювахме против бойци от Руската войска, съветски наемници от Чечения – " кадировци ". Тогава починаха повече от 200 украински войниц… Войната е страшна. Да чуваш звука от залпа на системите " Град ". Аз водих война един до друг с нашите деца на процедура. Нашите деца, споделя Никола Тюркеджи.

Москва признава самостоятелните Донецка и Луганска национална република, с които подписва контракти за взаимопомощ. По Линията на прикосновение обстрелите не престават.



В Краснохоривка, на няколко стотин метра от линията, разделяща сепаратистите и украинските сили, непрестанният обстрел е прекъснал всички връзки, няма ток, вода и отопление. Всички се събират в учебното заведение да се стоплят и да заредят телефоните си.

Живеем в напрежение и паника. Плаче ни се. Когато си лягаме, се чудим да спим облечени или не. Чанта с багаж и документи стои до вратата непрекъснато, в случай че би трябвало да бягаме. Но къде да избягаме? Напоследък стрелят все по-често. Нощем ги виждам по какъв начин летят, тъй като светят в нощта, споделя Лариса – счетоводителка.

Масова неуравновесеност. Работим в учебното заведение. Аз съм учителка. Живея в края на града, където са украинските бойци. Без вода и без ток по какъв начин се живее? Вечер си пея песни, с цел да се укротявам " ….Преди няколко дни с учениците от горните класове имахме час, само че стартира пукотевица и слязохме в бомбоубежището, споделя Елена – учителка.

Елена ни помоли да кажем на целия свят, че хората в Краснохоривка не желаят война.

Из целия град хора носят празни туби. Търсят вода. Който има елемент, има електричество. Тези хора нямат нито едно от двете. Чакат водоноската.

В късния следобяд прокънтяха 12 нови изстрела към Маринка и Краснохоривка.



Но същински ужасно става през нощта против 24-и февруари.

Всичко стартира мeжду 3:30 и 4:00 ч. сутринта. Поредица детонации и гърмежи огласиха нощта в Мариупол. За часове се чуваха единствено артилерийските баражи. Градът остана мрачен.

Системите за противоракетна защита край летището в Мариупол бяха ударени. Пламъци и гъсти облаци черен пушек са издигаха на няколко десетки квадратни места отвън града.

Стотици поданици започнаха да напущат Мариупол. Тежковъоръжена полиция затвори входовете. Излизащите биваха проверявани от постовете на военните.

Един по един в колите си, жителите на Мариупол се подредиха пред бензиностанциите за гориво. И по този начин - в цяла Източна Украйна, през която минахме.



Сирените в Мариупол се включиха на втория час от обстрелите. По улиците работеше единствено градският превоз. Никой не разбираше какво се оповестява по високоговорителите.

Планирам да си остана вкъщи и да очаквам вести от управляващите. Чух детонациите - преди към половин час. Не разбирам какво ни споделят. Това, което се чува от сирените не се схваща. Не се опасявам, тъй като аз съм от Донецк. Според мен това не е война, а някаква военна интервенция, която цели да принуди Украйна да направи това, което Русия желае, споделя Юрий, гражданин Мариупол.

Въпреки страха, жителите на града резервираха хладнокръвие пред лицето на още един боен спор. Жени с дребни деца не бързаха да изоставен.

Не знам какво ще вършим. Ще си подготвя документите и ще очаквам какво ще се случи, евакуация най-вероятно. Ще се опитаме да останем спокойни. Да не се паникьосваме. Но в тази обстановка това е доста мъчно. Много ни е боязън. За децата най-много. Не ме е боязън за мен, само че за дребните деца, които ще видят това и ще почувстват... война, детонации. Това е доста ужасно, споделя жителка.

Информацията при започване на деня беше нищожна. Всички говореха по телефона с околните си. Сведенията, че пристанището е завзето от десантни съветски сили беше опровергана от Обединените сили на армията. А подкрепления започнаха да идват от вътрешността на страната към града. Артилерия, Противовъздушна отбрана установки и жива мощ.

В Бердянск пред украинците побързаха да отидат в аптеките. За да се запасят с медикаменти.

Край Мелитопол ракети, радиолокационни системи се предислоцираха по пътя към вътрешността на страната.



Пътят от Мариопул до Одеса към този момент е блокиран от съветски сили, които навлизат от Крим. Хиляди хора бягат към Западна Украйна. Българите се изтеглят през пристанищния град, който към този момент се готви за война.

На пункта при Паланка на молдовско-украинската граница царува безпорядък. Хиляди украинци потеглят към Румъния. Майки с деца, възрастни хора, фамилии. А отвъд границата ги чака неизвестността.

Никола от Бердянск отпътува за фронта в Киев. Присъедини се към силите на Териториалната защита.

След като изпрати фамилията си в Лвов, Яков отхвърли да напусне Одеса. Каза, че би го било позор да изостави града в този тежък миг.