Теодор Ушев: Един творец винаги трябва да се бори срещу политическата система
Един създател постоянно и с всички свои дейности би трябвало да се бори против политическата система . Ако един създател е на власт, той стопира да бъде създател. Хората на изкуството не би трябвало да припарват до политически постове, депутатски места и други Те не са положителни политици и в никакъв случай няма да бъдат. Напротив - те са най-опасните политици и за това има доста образци в международната история.
С такава позиция известният аниматор, а и към този момент режисьор Теодор Ушев се обръща по едно и също време и към сегашното и към предишното.
" Творците би трябвало да имат гражданска и политическа позиция, само че без да вземат участие директно в политиката . Щом един път преминат от другата страната на барикадата, те стават част от тези, против които се борят ", съобщи Ушев.
Новатор с истински хрумвания, занаятчия на плакатите, основател на изложения, Ушев показа на фестивала на изкуствата " Аполония 2018 " с кино лентата 8`19``, който сплотява 6 късометражни кино лентата по разкази на писателя Георги Господинов, осъществени от 6 разнообразни екипа.
Продукцията на Българска национална телевизия, продължаваща тъкмо 8 минути и 19 секунди, показва една история за края на света, забелязана през призмата на персоналното прекарване на елементарния човек. Историите на героите демонстрират, че " краят на света е доста персонална работа ", а общият Апокалипсис е предшестван от разрушаването на света на обособения човек.
Жанрът на лентата (филм омнибус) е неочакван и рядко срещан в българското кино, защото нормалната настройка на фена е за повсеместен сюжет.
Писателят Господинов е и съсценарист на всяка от кино новелите дружно с режисьорите. Една от тях - " Кристин, която маха от влака ", разиграваща се на фона на пътешестване до Варна, е режисьорския дебют на Ушев в игралното кино. Участват актьорите Ирмена Чичикова и Китодар Тодоров, с които той работи доста сполучливо.
Тъй като не е приключил кино, Ушев се учи от контактите си с хора, свързани с киното. Сред тях е великият чешки сценичен и кино режисьор Иржи Менцел. " Направих много плакати за постановки на Менцел, някои от които още се играят. Наблюдавах го по какъв начин работи с актьорите и се учех - незабравим опит, който си припомням и ползвам и до момента ", признава аниматорът.
Ушев развива разнородни планове, балансирайки ловко сред киното, театъра и изобразителното изкуство. Преминал през Художествената академия, графичния дизайн и медиите в България, той отпътува за чужбина и стига до Националния кино ръб на Канада, номинация за " Оскар " и позицията на преподавател на влиятелни интернационалните конференции и уъркшопи за образни изкуства.
Ключова роля за работата му играе креативното съдействие и другарство с писателя Георги Господинов, по чиито текстове са множеството от настоящите кинопродукции на Ушев. През септември 2019 година той възнамерява да приключи от дълго време подготвяния среднометражен филм по романа на Господинов " Физика на тъгата ".
" Сляпата Вайша " и цената на триумфа
Режисьорът е известен у нас и по света най-много с номинираната " Оскар " анимация " Сляпата Вайша ", който е и най-успешната му продукция за момента. Но " Сляпата Вайша " надалеч не е първият филм на Теодор Ушев. Той е предшестван от 18 други кино продукции, които бележат художественото и креативно развиване на режисьора.
Идеята за " Вайша " се заражда някак инцидентно, до момента в който аниматорът е на отмора на Южното Черноморие и към този момент работи по други кино планове с Георги Господинов. Филмът обаче изпреварва започнатите продукции и донася на Ушев международна популярност.
Режисьорът признава, че се е борил настойчиво за реализацията на " Вайша " и е снимал кино лентата, без да получи хонорар. " Направил съм доста филми, отказвайки да ми бъде платено, тъй като съм вярвал в тези планове и в никакъв случай до момента не съм сбъркал. Впоследствие те са се оказвали най-успешните. " Сляпата Вайша " също беше един от тези случаи ", споделя Ушев.
Филмът е можел да бъде осъществен и в България, само че процесът се е забавил прекалено много и Ушев се е обърнал към Националния кино ръб на Канада.
Източник:
Въпреки постигнатото, Ушев резервира действителна самокритика, осъзнавайки тънката граница сред грандиозния триумф и гръмкия неуспех. Той поучава младите създатели и режисьори да не се главозамайват, когато реализиран триумф, защото е виждал доста гении да се провалят поради персонална суетност и нереално висока самокритика. " Приемете триумфа като подарък от ориста, върху който би трябвало да продължавате да работите и надграждате ", предложи Ушев.
Режисьорът е осведомен с превратностите на ориста и публичните усещания, които фаворизират или отхвърлят едни за сметка на други.
" Най-големите неуспехи постоянно се оказват най-големите триумфи. Понякога нещо, което не се е получило и не се харесва на никого, след това се оказва креативен акт, който остава във времето и има въздействие върху хората. След години този план става доста по-голям от някой, обрал всички награди по света. Това са превратностите на времето и на усетите, присъщи за нашата работа ", изясни Ушев.
Когато влезе в работен режим, той рисува по 18 часа дневно, като единствените му други занимания в тези интервали са 45-минутен утринен крос, ястие и сън.
Творецът, властта и свободата
Аниматорът и режисьор е прочут съперник на тоталитарния режим и порядки, присъщи за предишното на България. Още като студент той се бори с рестриктивните мерки, които му постанова системата, а триумфите и признанията за гения му по това време му носят повече проблеми, в сравнение с похвали.
" Бях препоръчан за изключване от Художествената академия, тъй като завоювах конкурс за сценичен афиш. Професорите ми доста се разгневиха, когато научиха, че съм имал смелостта да вземам участие в сходен конкурс. Оказа, че студентите нямат право да вземат участие в изложения по това време ", споделя Ушев.
" Бях единственият студент, който се дипломира с отпечатани плакати и действителни планове, както и с всички награди, които бях спечелил. Преподавателите ми не харесаха това и ме оповестиха за комерсиален ", спомня си той.
Въпреки претърпените премеждия, Ушев не таи неприятни усеща към предишното. Той сподели безценен спомен - картичката, с която печели конкурс на радио " България " в края на 90-те и тя му отваря пътя към Канада.
Тоталитарното минало въодушевява и една от бъдещите продукции на режисьора - " Пумпал " по романа на Владислав Тодоров. В лентата ще се видят голям брой социалистически монументи на Балканите, а Ушев още веднъж обикаля тези места това лято.
" Гледам на тях като на художествени творби, тотално изпразнени от наличие. За благополучие те към този момент не са тези църкви за угнетяване на свободомислието и на дребния човек. Тягостно възприятие основава само фактът, че не са поддържани ", отбелязва той.
" Бях доста сърдит, когато унищожиха Мавзолея, само че не заради идеологически съображения. Той трябваше да стои там, с цел да помнят хората какво е било. В него можеше да бъде основан един от най-хубавите музеи на социализма, каквито има по целия свят, с цел да знаят по-младите какво се е случвало. Разрушаването му е като заличаване на паметта ", изясни Ушев.
Режисьорът обаче е безапелационен съперник на смесването на изкуство и власт.
" Един създател постоянно и с всички свои дейности би трябвало да се бори против политическата система. Ако един създател е на власт, той стопира да бъде създател. Хората на изкуството не би трябвало да припарват до политически постове, депутатски места и други Те не са положителни политици и в никакъв случай няма да бъдат. Напротив - те са най-опасните политици и за това има доста образци в международната история ", изясни Ушев.
" Творците би трябвало да имат гражданска и политическа позиция, само че без да вземат участие директно в политиката. Щом един път преминат от другата страната на барикадата, те стават част от тези, против които се борят ", добави той.
Бъдещи планове
Заедно със своите сътрудници и другари Владимир Люцканов и Георги Господинов, Ушев приготвя филм на историческа тема, разказващ за Солунските атентати, с присъединяване на доста млади артисти. " Искаме да дадем опция на младежите да се занимават със стойностни неща ", означи Люцканов.
Въпреки разнообразните планове и функции в тях, в сърцето си Ушев остава плакатист. " Правя филми, с цел да върша плакати за тях ", майтапи се той.
Източник:
" Аполония " и духът на Созопол
Тазгодишният фестивал на изкуствата " Аполония " още веднъж трансформира Созопол в културна столица на България, събирайки емблематични български създатели от разнообразни сфери на изкуството.
Крайморският град с вековна история е все по този начин пъстър и приветлив, изпълнен с живот поради фестивала и многочислените туристи от целия свят, пристигнали да се насладят на артистичната му атмосфера.
Наред с чужденците по дребните улички се срещат известни лица от българския медиен и шоу бизнес - музиканти, писатели, режисьори, художници, публицисти и други. " Созопол и фестивалът " Аполония " са хубаво място - с помощта на тях се срещат хора, които от дълго време не са се срещали, само че имат доста мемоари дружно ", означи Ушев.
На границата сред ваканционния август и връщащия към работното всекидневие септември, фестивалът " Аполония " е и самобитен артистичен свършек на туристическия сезон в града. След него огромна част от посетителите ще си тръгнат, а дребният град още веднъж ще се завърне към тихото и умерено всекидневие. До идващото лято.
С такава позиция известният аниматор, а и към този момент режисьор Теодор Ушев се обръща по едно и също време и към сегашното и към предишното.
" Творците би трябвало да имат гражданска и политическа позиция, само че без да вземат участие директно в политиката . Щом един път преминат от другата страната на барикадата, те стават част от тези, против които се борят ", съобщи Ушев.
Новатор с истински хрумвания, занаятчия на плакатите, основател на изложения, Ушев показа на фестивала на изкуствата " Аполония 2018 " с кино лентата 8`19``, който сплотява 6 късометражни кино лентата по разкази на писателя Георги Господинов, осъществени от 6 разнообразни екипа.
Продукцията на Българска национална телевизия, продължаваща тъкмо 8 минути и 19 секунди, показва една история за края на света, забелязана през призмата на персоналното прекарване на елементарния човек. Историите на героите демонстрират, че " краят на света е доста персонална работа ", а общият Апокалипсис е предшестван от разрушаването на света на обособения човек.
Жанрът на лентата (филм омнибус) е неочакван и рядко срещан в българското кино, защото нормалната настройка на фена е за повсеместен сюжет.
Писателят Господинов е и съсценарист на всяка от кино новелите дружно с режисьорите. Една от тях - " Кристин, която маха от влака ", разиграваща се на фона на пътешестване до Варна, е режисьорския дебют на Ушев в игралното кино. Участват актьорите Ирмена Чичикова и Китодар Тодоров, с които той работи доста сполучливо.
Тъй като не е приключил кино, Ушев се учи от контактите си с хора, свързани с киното. Сред тях е великият чешки сценичен и кино режисьор Иржи Менцел. " Направих много плакати за постановки на Менцел, някои от които още се играят. Наблюдавах го по какъв начин работи с актьорите и се учех - незабравим опит, който си припомням и ползвам и до момента ", признава аниматорът.
Ушев развива разнородни планове, балансирайки ловко сред киното, театъра и изобразителното изкуство. Преминал през Художествената академия, графичния дизайн и медиите в България, той отпътува за чужбина и стига до Националния кино ръб на Канада, номинация за " Оскар " и позицията на преподавател на влиятелни интернационалните конференции и уъркшопи за образни изкуства.
Ключова роля за работата му играе креативното съдействие и другарство с писателя Георги Господинов, по чиито текстове са множеството от настоящите кинопродукции на Ушев. През септември 2019 година той възнамерява да приключи от дълго време подготвяния среднометражен филм по романа на Господинов " Физика на тъгата ".
" Сляпата Вайша " и цената на триумфа
Режисьорът е известен у нас и по света най-много с номинираната " Оскар " анимация " Сляпата Вайша ", който е и най-успешната му продукция за момента. Но " Сляпата Вайша " надалеч не е първият филм на Теодор Ушев. Той е предшестван от 18 други кино продукции, които бележат художественото и креативно развиване на режисьора.
Идеята за " Вайша " се заражда някак инцидентно, до момента в който аниматорът е на отмора на Южното Черноморие и към този момент работи по други кино планове с Георги Господинов. Филмът обаче изпреварва започнатите продукции и донася на Ушев международна популярност.
Режисьорът признава, че се е борил настойчиво за реализацията на " Вайша " и е снимал кино лентата, без да получи хонорар. " Направил съм доста филми, отказвайки да ми бъде платено, тъй като съм вярвал в тези планове и в никакъв случай до момента не съм сбъркал. Впоследствие те са се оказвали най-успешните. " Сляпата Вайша " също беше един от тези случаи ", споделя Ушев.
Филмът е можел да бъде осъществен и в България, само че процесът се е забавил прекалено много и Ушев се е обърнал към Националния кино ръб на Канада.
Източник:
Въпреки постигнатото, Ушев резервира действителна самокритика, осъзнавайки тънката граница сред грандиозния триумф и гръмкия неуспех. Той поучава младите създатели и режисьори да не се главозамайват, когато реализиран триумф, защото е виждал доста гении да се провалят поради персонална суетност и нереално висока самокритика. " Приемете триумфа като подарък от ориста, върху който би трябвало да продължавате да работите и надграждате ", предложи Ушев.
Режисьорът е осведомен с превратностите на ориста и публичните усещания, които фаворизират или отхвърлят едни за сметка на други.
" Най-големите неуспехи постоянно се оказват най-големите триумфи. Понякога нещо, което не се е получило и не се харесва на никого, след това се оказва креативен акт, който остава във времето и има въздействие върху хората. След години този план става доста по-голям от някой, обрал всички награди по света. Това са превратностите на времето и на усетите, присъщи за нашата работа ", изясни Ушев.
Когато влезе в работен режим, той рисува по 18 часа дневно, като единствените му други занимания в тези интервали са 45-минутен утринен крос, ястие и сън.
Творецът, властта и свободата
Аниматорът и режисьор е прочут съперник на тоталитарния режим и порядки, присъщи за предишното на България. Още като студент той се бори с рестриктивните мерки, които му постанова системата, а триумфите и признанията за гения му по това време му носят повече проблеми, в сравнение с похвали.
" Бях препоръчан за изключване от Художествената академия, тъй като завоювах конкурс за сценичен афиш. Професорите ми доста се разгневиха, когато научиха, че съм имал смелостта да вземам участие в сходен конкурс. Оказа, че студентите нямат право да вземат участие в изложения по това време ", споделя Ушев.
" Бях единственият студент, който се дипломира с отпечатани плакати и действителни планове, както и с всички награди, които бях спечелил. Преподавателите ми не харесаха това и ме оповестиха за комерсиален ", спомня си той.
Въпреки претърпените премеждия, Ушев не таи неприятни усеща към предишното. Той сподели безценен спомен - картичката, с която печели конкурс на радио " България " в края на 90-те и тя му отваря пътя към Канада.
Тоталитарното минало въодушевява и една от бъдещите продукции на режисьора - " Пумпал " по романа на Владислав Тодоров. В лентата ще се видят голям брой социалистически монументи на Балканите, а Ушев още веднъж обикаля тези места това лято.
" Гледам на тях като на художествени творби, тотално изпразнени от наличие. За благополучие те към този момент не са тези църкви за угнетяване на свободомислието и на дребния човек. Тягостно възприятие основава само фактът, че не са поддържани ", отбелязва той.
" Бях доста сърдит, когато унищожиха Мавзолея, само че не заради идеологически съображения. Той трябваше да стои там, с цел да помнят хората какво е било. В него можеше да бъде основан един от най-хубавите музеи на социализма, каквито има по целия свят, с цел да знаят по-младите какво се е случвало. Разрушаването му е като заличаване на паметта ", изясни Ушев.
Режисьорът обаче е безапелационен съперник на смесването на изкуство и власт.
" Един създател постоянно и с всички свои дейности би трябвало да се бори против политическата система. Ако един създател е на власт, той стопира да бъде създател. Хората на изкуството не би трябвало да припарват до политически постове, депутатски места и други Те не са положителни политици и в никакъв случай няма да бъдат. Напротив - те са най-опасните политици и за това има доста образци в международната история ", изясни Ушев.
" Творците би трябвало да имат гражданска и политическа позиция, само че без да вземат участие директно в политиката. Щом един път преминат от другата страната на барикадата, те стават част от тези, против които се борят ", добави той.
Бъдещи планове
Заедно със своите сътрудници и другари Владимир Люцканов и Георги Господинов, Ушев приготвя филм на историческа тема, разказващ за Солунските атентати, с присъединяване на доста млади артисти. " Искаме да дадем опция на младежите да се занимават със стойностни неща ", означи Люцканов.
Въпреки разнообразните планове и функции в тях, в сърцето си Ушев остава плакатист. " Правя филми, с цел да върша плакати за тях ", майтапи се той.
Източник:
" Аполония " и духът на Созопол
Тазгодишният фестивал на изкуствата " Аполония " още веднъж трансформира Созопол в културна столица на България, събирайки емблематични български създатели от разнообразни сфери на изкуството.
Крайморският град с вековна история е все по този начин пъстър и приветлив, изпълнен с живот поради фестивала и многочислените туристи от целия свят, пристигнали да се насладят на артистичната му атмосфера.
Наред с чужденците по дребните улички се срещат известни лица от българския медиен и шоу бизнес - музиканти, писатели, режисьори, художници, публицисти и други. " Созопол и фестивалът " Аполония " са хубаво място - с помощта на тях се срещат хора, които от дълго време не са се срещали, само че имат доста мемоари дружно ", означи Ушев.
На границата сред ваканционния август и връщащия към работното всекидневие септември, фестивалът " Аполония " е и самобитен артистичен свършек на туристическия сезон в града. След него огромна част от посетителите ще си тръгнат, а дребният град още веднъж ще се завърне към тихото и умерено всекидневие. До идващото лято.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ