Един съдебен казус, свързан със застрахователно обезщетение по "Гражданска отговорност",

...
Един съдебен казус, свързан със застрахователно обезщетение по "Гражданска отговорност",
Коментари Харесай

Цената на сълзите скочи рязко

Един правосъден проблем, обвързван със застрахователно обезщетение по "Гражданска отговорност ", за следващ път породи подозрения дали България заслужава мястото си в Европейския съюз, което й беше отредено най-много по политическа целенасоченост. Ето го проблема - казус в застрахователното право:

Шуменският областен съд не се съобрази с настоящото законодателство и разпореди изплащането на четири пъти по-високо обезщетение след злополука, макар че е гласуван предел за него. Според решението на първата инстанция при предел от 5000 лева, избран със закон, присъденото обезщетение е 20 000 лв..

Даниела Димитрова от Шумен губи своя брат Александър при злополука през лятото на 2014 година. Младият 26-годишен мъж кара мотоциклет по пътя Шумен - Варна, когато внезапно от пресечка излиза камион, който му лишава преимуществото и следва удар. Вследствие на получените тежки пострадвания Александър умира в шуменската болница.

"Такова нещо не се преодолява и мога да кажа, че който не го знае и не го е изпитвал, няма по какъв начин да го разбере. Не се преодолява никога. Всеки ден виждам неналичието на усмивки при родителите ми и аз всеки ден си мисля за него ", споделя Даниела.

След случая тя и фамилията й завеждат каузи поради злополуката и печелят присъдено обезщетение за гибелта на Александър.

"Съдът е стимулирал своето решение изрично и ясно с практиката, която сме показали, с директивите, на които сме се позовали, че не може да има ограничение на прага на компенсациите ", разяснява юристът по делото Николай Димитров. Нарушението с въвеждането на тези предели у нас е толкоз очевидно и безскрупулно, че съдът доста ясно и изрично се е позовал на какво то опонира, сподели още бранителят.

"Когато имаме европейска инструкция, която споделя, че лимитът е 10.4 млн. лева за една злополука, не може нашият законодател да си измисля някакви цифри - 5000 или 20 000, и да поставя ценоразпис на човешкия живот ", разяснява и Владимир Тодоров от Асоциацията на потърпевши при произшествия. "Ние предупреждавахме, че законът, който се приема, е написан небрежно, обслужва главно застрахователите и опонира на европейските наставления ", добави той.

От Асоциацията на застрахователите в България бяха извънредно сюрпризирани от решението на съда и го преглеждат като казус. "Много сме сюрпризирани, мъчно ни е да си го разбираем. Вероятно има недоумение за детайлите, които образуват компенсацията по застраховката, какво в действителност покрива полицата ", сподели Нина Колчакова от асоциацията.

"Не мога да си показва тъкмо по какъв начин се е стигнало до това решение и какъв е този частен случай ", добави тя. Според нея решението не е задоволително добре аргументирано. "Лисабонският контракт е определил кои са институциите, които са призвани да поясняват европейското право. Съдилищата в България не са тези институции. Затова може би е редно да се съобразим с това, което написа в българското законодателство ", добави Колчакова.

"За страдание, когато не е ясно доколко могат да порастват рестриктивните мерки, това се отразява на запасите, които би трябвало да заделят застрахователите, и надлежно рефлектира върху цената на "Гражданската отговорност ". Цената въпреки всичко би трябвало да има някакъв обществен детайл, с цел да могат да си я разрешат всички български жители, които имат коли, а те са над 3 милиона. Затова тази цена е добре да не пораства безпределно и това е ролята на лимитите”, разясни тя. Според нея би могло да се допусна, че в случай че няма предели, конюнктурата ще докара до по-висока цена на "Гражданската отговорност ".

Гледната точка на Владимир Тодоров обаче е друга - съгласно него вероятно повишаване не е обосновано. "Ако вземем данните на КФН, "Гражданската отговорност " е обвързвана със загуби при случаите с рейсове и тирове, които пътуват в чужбина. Тя не е губеща за леките коли, които пътуват в България ", счита той.

По думите му в последните шест месеца цената на "Гражданската отговорност " се е качила с към 30-40 %. "Тези стотици милиони, които влязоха в застрахователните сдружения, напълно умерено могат да поемат бъдещите искове, които ще подадат братята и сестрите. Нищо притеснително няма ", уточни той.

Според юрист Николай Димитров - в случай че цената на "Гражданската отговорност " се вдигне още малко, нашият пазар ще стане вкусен и за задгранични застрахователи, защото сегашната цена е задоволителна и рентабилна, с цел да обезпечава облага. "Така че нашите компании няма да желаят нови участници на пазара и няма да вдигнат цената ", разяснява той.

"Гражданската отговорност " акумулира годишно близо 1 милиарда лв.. - 3 млн. автомобила по 300 лева са 900 млн. лева.”, означи още Владимир Тодоров. "Те споделят: "Не ни стигат парите, би трябвало да подвигаме цената. " Но 200 млн. остават в медиаторите, в застрахователните брокери. Когато продаваш наложителна застраховка, належащо ли е да имаш подобен медиатор? Необходимо ли е да прибираш 20% от една наложителна застраховка? Ето незабавно отговор на въпроса от кое място ще дойдат парите. Намалете комисионите на брокерите и ще дойдат 200 милиона ", пресмята Тодоров.

От Асоциацията на българските застрахователи разясниха особено за "БАНКЕРЪ ", че става дума за недобър прочит на закона ни. Те припомниха, че лимитът по застраховка "Гражданска отговорност “ на автомобилистите при имуществени и неимуществени вреди в резултат на телесно увреждане или гибел вследствие на злополука е един - 10.42 млн. лева, и това никой не го оспорва. Този предел обаче съдържа две елементи - компенсациите за имуществени вреди: покриват примерно медицински разноски, загуба на приход и други и, второ, компенсациите за неимуществените вреди - компенсации за по този начин нар. болки и премеждия.

"С измененията в Кодекса за обезпечаване от ноември 2018 година се вкарва краткотрайно (до приемане на Методика за установяване размера на обезщетенията) предел от 5000 лева единствено за "широкия " кръг лица, които имат право да претендират за обезщетение - братя, сестри, внуци и т.н, лица, потвърдили "емоционална непосредственост ", и единствено за компенсациите, само че единствено за неимуществени вреди - по този начин нар. болки и премеждия (т.е. едната съставния елемент от компенсациите за имуществени и неимуществени вреди в резултат на телесно увреждане или смърт).

Лимит за имуществените вреди - до 10.42 млн. лева, няма, а тъкмо те са измеримите и тъкмо за тях би трябвало да се водят делата. Защото става дума за загуба на приход в фамилията - от време на време за десетилетия напред, и е разумно застрахователят да заплаща за тях. " Това разясниха от АБЗ и прибавиха, че лимитите са в сходство с наредбите на Европейското законодателство (Директива 2009/103/ЕО) и надлежно са транспонирани в Кодекса за обезпечаване.

Светла Несторова, ръководител на Асоциацията на българските застрахователи, преди време даде образец за обезщетение, което е изискал доведеният дядо на починалия.

Когато се обсъждаха въпросните предели, бе необятно коментирано, че няма логичност от гибелта да се облажи цялата рода - съгласно това кой какъв брой е бил непосредствен на умрелия? Може би и съгласно това кой какъв брой сълзи е пролял - измерено като дъждовете - в сантиметри на квадратен метър?! Но по този начин е, като в общественото пространство се натрапва мнението, че вреда "сълзи " е единственото обезщетение. Което изрично не е правилно. Обичайно - на множеството места в Европа, това е едно алегорично обезщетение от порядъка на 1500 до 30 000 евро в другите страни. А акцентът се слага върху компенсиране на икономическите последици от ПТП - да вземем за пример влошеното финансово положение поради загубата на член на семейството - загуба на приход, прехрана на малолетни деца, медицински разноски, разноски за преустрояване на жилищно пространство и така нататък

Няколко са страните в Европа, които заплащат компенсации за тъга по умрял при злополука родственик, и България е една от тях. Трябва да се промени законодателството и да се равняваме по останалите страни в Евросъюза. Трябва да се заплаща за това, че не е сред живите едно лице, което е издържало фамилията си. Ако е имало милиони, може да се заплащат и милиони за загуба на приход от страна на най-близките му. Но не може да се оцени какъв брой е огромна тъгата - дали тя коства 5 лева, 500 хиляди или 1 млн. лв.. Затова е аморално да има такова заплащане.

Застрахователите от дълго време предизвестяват за обществена рецесия.

"Хиляда лв. за застраховка "Гражданска отговорност " не са чучело. Това е и ролята ни - да предупредим политиците и потребителите за това какво може да се случи и какви може да са последствията от смяната в правната среда, която настъпи при нас с тълкувателното решение на Върховен касационен съд. " Това разяснява Константин Велев, член на управителния съвет на Асоциацията на българските застрахователи при гласуването на измененията.

Според данни на Комисията за финансов контрол целият пазар губи от застраховка "Гражданска отговорност ". Досега застрахователите успяваха да компенсират загубите с другите артикули, които оферират. Оттук нататък обаче обстановката ще бъде друга и при новите компенсации, които се чака да се заплащат, плановете демонстрират едно доста съществено нарастване на заплащанията.

Никой няма интерес от трагични събития на застрахователния пазар. Но дали властта си дава сметка, че всяко едно решение на страната има своите пазарни резултати.

Източник: banker.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР