Марин Янев – един от духовните „строители” на театъра стана на 80 години. Здрав да е!
Един от прелестните български артисти – Марин Янев стана на 80 в края на предходната седмица, на 17.02.. Възпитаният, мил и търпелив актьор за следващ път сподели високата си класа като безшумно и непретенциозно, без непотребна световна шумотевица сподели, че ще почерпи сътрудниците си в Народиня спектакъл „ Иван Вазов ” през днешния ден, на 20 –ти февруари.
Пречката да не го направи точно на рождения си ден, бе гостуването на световноизвестната кино и театрална звезда Джон Малкович в Народния спектакъл със спектакъла „ В самотата на памуковите полета ” на Бернар-Мари Колтес, режисура на Тимофей Кулябин.
Марин Янев е един от най-обичаните от публиката български артисти,
не инцидентно определян от театралните и кино критиците през годините като част от духовните „ строители ” на българския храм на Мелпомена. Носител е на доста награди, има богата филмография.
Той е роден в фамилията на театрални служащи в морската ни столица Варна и от ранна възраст е запленен от магията на театъра, където безусловно е бранш.
Завършил е тогавашния ВИТИЗ, в този момент НАТФИЗ, където има шанса да е възпитаник на огромния театрал Боян Дановски, и то в популярния випуск „ 1967 ”. В неговия клас, както и в този на Методи Андонов по същото време, са властелините на сцената и на екрана Катя Паскалева, Меглена Караламбова, Северина Тенева, Стефан Мавродиев, Руси Чанев, Стефан Данаилов, Илия Добрев, Кирил Кавадарков…
Професионалното му създаване е като при множеството същински надарени хора, само че без „ връзки ”, каквито употребиха по това време най-вече посредствените. И по този начин той потегля с систематизиране от Варненския спектакъл през 1967 година, следват изявите му в Пловдивския (1968/9), по-късно в „ Сълза и смях “, а от 1985 година до през днешния ден, към този момент 38 години е в Народния спектакъл. Казват, че неговата роля „ катапулт ” е МакМърфи в „ Полет над кукувиче гнездо “ (реж. Красимир Спасов) от 1980 година
/Марин Янев и Руси Чанев в " Полет над кукувиче гнездо " от Кен Киси/
В Народния спектакъл дебютира като Дон Жуан под режисурата на Младен Киселов, след което се редят впечатляващ брой мощни и постоянни функции...
Марин Янев има прелестен, топъл и нюансиран глас, каквито все по-рядко се срещат към този момент измежду новите генерации артисти. Не инцидентно той е желан и като дубльор в доста непознати продукции.
А тези дни го чух оптимистично да разяснява в държавния радиоефир и изтъквам по памет: „...да поддържаме илюзията в хората, че не всичко, което следва, е мрачно и безперспективно. Има смисъл, знаете ли!
Колкото и дребна да е България, тя е длъжна да отглежда гениите си, да се грижи за тях. При нас надвива завистта сякаш. Ние не си отглеждаме гениите, ние ги мачкаме... ”.
Повечето сътрудници на Марин Янев откровено го поздравиха за неговия празник, а е редно и Народният спектакъл да отдаде дължимото на един от най-ярките си и всеотдайни артисти, несъмнено приет за нравствен „ строител ” на театралния живот у нас.
/снимката е от спектакъла " Хубава риба ", реж. Ивайло Христов/
Приятелят и състудентът му Стефан Мавродиев го поздрави по този начин:
„ Марине, цветущ 80-ти рожден ден! Израснахме край морето, дружно бяхме в светлия свят на детството, дружно сме в света на театъра. Желая ти здраве, наслада и те приветствам с един тост с алено вино по грузински: Тъй както е безпределно пред очите морето ни, по този начин да са безкрайни дните на сърцето ти и дано Господ господ да ти даде още много-много по осемдесет! Наздраве! ”
Пречката да не го направи точно на рождения си ден, бе гостуването на световноизвестната кино и театрална звезда Джон Малкович в Народния спектакъл със спектакъла „ В самотата на памуковите полета ” на Бернар-Мари Колтес, режисура на Тимофей Кулябин.
Марин Янев е един от най-обичаните от публиката български артисти,
не инцидентно определян от театралните и кино критиците през годините като част от духовните „ строители ” на българския храм на Мелпомена. Носител е на доста награди, има богата филмография.
Той е роден в фамилията на театрални служащи в морската ни столица Варна и от ранна възраст е запленен от магията на театъра, където безусловно е бранш.
Завършил е тогавашния ВИТИЗ, в този момент НАТФИЗ, където има шанса да е възпитаник на огромния театрал Боян Дановски, и то в популярния випуск „ 1967 ”. В неговия клас, както и в този на Методи Андонов по същото време, са властелините на сцената и на екрана Катя Паскалева, Меглена Караламбова, Северина Тенева, Стефан Мавродиев, Руси Чанев, Стефан Данаилов, Илия Добрев, Кирил Кавадарков…
Професионалното му създаване е като при множеството същински надарени хора, само че без „ връзки ”, каквито употребиха по това време най-вече посредствените. И по този начин той потегля с систематизиране от Варненския спектакъл през 1967 година, следват изявите му в Пловдивския (1968/9), по-късно в „ Сълза и смях “, а от 1985 година до през днешния ден, към този момент 38 години е в Народния спектакъл. Казват, че неговата роля „ катапулт ” е МакМърфи в „ Полет над кукувиче гнездо “ (реж. Красимир Спасов) от 1980 година
/Марин Янев и Руси Чанев в " Полет над кукувиче гнездо " от Кен Киси/
В Народния спектакъл дебютира като Дон Жуан под режисурата на Младен Киселов, след което се редят впечатляващ брой мощни и постоянни функции...
Марин Янев има прелестен, топъл и нюансиран глас, каквито все по-рядко се срещат към този момент измежду новите генерации артисти. Не инцидентно той е желан и като дубльор в доста непознати продукции.
А тези дни го чух оптимистично да разяснява в държавния радиоефир и изтъквам по памет: „...да поддържаме илюзията в хората, че не всичко, което следва, е мрачно и безперспективно. Има смисъл, знаете ли!
Колкото и дребна да е България, тя е длъжна да отглежда гениите си, да се грижи за тях. При нас надвива завистта сякаш. Ние не си отглеждаме гениите, ние ги мачкаме... ”.
Повечето сътрудници на Марин Янев откровено го поздравиха за неговия празник, а е редно и Народният спектакъл да отдаде дължимото на един от най-ярките си и всеотдайни артисти, несъмнено приет за нравствен „ строител ” на театралния живот у нас.
/снимката е от спектакъла " Хубава риба ", реж. Ивайло Христов/
Приятелят и състудентът му Стефан Мавродиев го поздрави по този начин:
„ Марине, цветущ 80-ти рожден ден! Израснахме край морето, дружно бяхме в светлия свят на детството, дружно сме в света на театъра. Желая ти здраве, наслада и те приветствам с един тост с алено вино по грузински: Тъй както е безпределно пред очите морето ни, по този начин да са безкрайни дните на сърцето ти и дано Господ господ да ти даде още много-много по осемдесет! Наздраве! ”
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ