Смърт чрез смачкване – един от най-мрачните методи за екзекуция в историята
Един от най-ранните образци за метода на екзекуция откриваме преди повече от 4000 години в Югоизточна Азия. Ако клетникът има шанс, слонът ще го смачка като буболечка; Ако не, гибелта му ще е мудна и мъчителна.
.
Въпреки че имаше разкази за хора, притиснати до гибел в страни като Персия (днешен Ирак), Картаген (днешен Тунис) и античен Рим, съвсем всяка страна в света практикува наказването под една или друга форма.
В Югоизточна Азия – изключително в цяла Индия – смачкването е практикувано от слонове. Последният регистриран случай е през 1914 година Картагенците и античните римляни също употребяват практиката, като последните означават, че слоновете са желани пред лъвовете и мечките, тъй като са по-интелигентни и лесни за образование.
Във Англия пък практиката се употребява за изтезание. Докато техните сътрудници от Югоизточна Азия и Картаген ползват наказването като присъда на към този момент наказан нарушител, англичаните избират да постановат мачкането на обвинени, които не желаят да пледират виновността или невинността си. В последна сметка индивидът може да спре процеса като просто извика „ не съм отговорен “. Но всеки отвод да направи това би довел до непрестанно и последователно нанасяне на тежест върху гърдите му – до момента в който не се задуши, костите му не се счупят вътре в тялото му и даже не пробият кожата.
За мнозина обаче поддаването на мъчението не е алтернатива, тъй като гибелта е за предпочитане пред признанието.
Джайлс Кори под камъните
През 1692 година Джайлс Кори е сполучлив фермер в град Данвърс, Масачузетс, на към 30 минути северно от Бостън. За негово злощастие, той е залят от вълната обвинявания, отправени от локални дами, в разнообразни вълшебства.
Такива обвинявания постоянно се насочат против хора, които не са изключително харесвани в дадена общността, а Кори – като наказан нарушител, откакто пребива до гибел апаш на ябълки – попада в тази категория. Като цяло към 200 души са упрекнати в магьосничество.
Свикан е специфичен съд, който да се оправи с напора от обвинявания, и Кори е изправен пред този съд. Там получава две благоприятни условия: или да каже, че е отговорен или почтен, с огромен късмет да бъде наказан от скалъпения съд, или въобще да не споделя нищо и да откаже да бъде съден. Кори също знае, че в случай че избере второто, съдът ще разпореди да бъде натиснат с вярата, че ще се признае за отговорен. За него обаче това няма значение – и той избира второто като реши да почине с непокътнато достолепие.
Massachusetts Historical Society има ужасяващо изложение на случилото се по-късно:
Джайлс е помолен да се съблече гол и да легне с лицето нагоре на земята. Върху него е сложена дървена дъска, а на дъската, един по един, шериф Джордж Корвин слага огромни камъни. След два дни на такова изтезание, през което Джайлс резервира безмълвие, без даже да вика, той е помолен да пледира. Джайлс обаче не желае имуществото му да бъде взето (защото в случай че е наказан, тъкмо това и ще стане), а желае да го остави на живите си родственици – по този начин, че резервира мълчанието си. На третия ден, 19 септември 1692 година, той умира от прилепяне до гибел.
Последните му думи са „ още тежест “. Смъртта му в последна сметка оказва помощ да се промени метода, по който локалните поданици гледат на процесите против вещиците в Салем.
Салонът на мадам Жофрен – типична форма за връзка сред философите във Франция
В Англия епохата на Просвещението донася новия взор върху практиката и тя е дефинитивно неразрешена през 1772 година
Но даже и с този милостивия край, има измама – след възбраната, в случай че пандизчия откаже да пледира отговорен или почтен, той автоматизирано се смята за отговорен, еквивалентно на неоправдателна присъда. Следователно имуществото на обвинения към този момент не може да остане „ в фамилията “.
