На съд за 86 милиона: Как Баневи източиха „Полимери” в злато и диаманти
Един от най-печелившите фабрики в страната и горделивост на социалистическата промишленост – „ Полимери ” – Девня, безусловно е разграбен и най-после унищожен. През 2010 година притежателят и червен предприемач Николай Банев хвърля в потрес 700-те служащи, като им оповестява, че комбинатът стопира и ще бъде нарязан за скрап. А страната е безсилна да го спре, установи „ Уикенд ”.
Навремето Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия взема решение да бъде построен Девненският индустриален комплекс. Той е измежду образците на индустриално строителство. Заводите му създават електрическа енергия, цимент, захар и химически артикули – сода, торове, пластмаси и артикули за други производства, като солна киселина и хлор. Към края на 1970-те и началото на 1980-те години делът им доближава близо 20 % от цялата химическата индустрия в България.
Сред флагманите е и „ Полимери “, който по това време създава дихлоретан, натриева основа и поливинилхлорид (ПВЦ). „ Полимери ” в деня на злополучната си приватизация през 1998 година е считан за неповторим за Балканите химически цех и е бил със забележителен пазарен дял, продавал е продукцията си на международния пазар.
Скандалното с приватизацията на „ Полимери “ е, че Агенцията за приватизация (АП) дава отговор единствено за продажбата на миноритарния пакет от 24%, само че не слага каквито и да било следприватизационни задължения за купувача. АП се оправдава, че няма опция един миноритарен акционер да извършва и капиталова стратегия, и проект за трудова претовареност и твърди, че няма пропуски по тази договорка.
На 26 октомври 2018 година Николай Банев и третата му брачна половинка Евгения бяха задържани в Ница, а същия ден прокуратурата заяви, че обект на следствието е източеното дружество „ Полимери “.
Фамилията се снабди с обвиняване година по-късно, дружно с майката на предприемача Мария. Триото е упрекнато за длъжностно заграбване на пари и движимости, благосъстоятелност на „ Топлофикация Казанлък ”, заводите „ Полимери ”, „ Елма ” и „ Панайот Волов ” в общ размер на 84 682 896 лева Съдбата и на четирите предприятия е идентична – купени от Баневи и по-късно фалирани.
Тогава спецпрокуратурата внесе в Специализирания углавен съд обвинителен акт против тримата – присъединяване в проведена незаконна група, данъчни закононарушения, изпиране на пари, както и за нелегално владеене на оръжие. След закриването на спецсъда делото в този момент се гледа от Софийския градски съд.
Междувременно Николай и Евгения Баневи осъдиха България в Страсбург. Европейският съд по правата на индивида излезе с решение, че страната им дължи общо 13 800 евро обезщетение и още 6000 евро правосъдни разходи. Банев престоя в ареста близо 3 година, а в следствие беше освободен под домакински арест и следен с електронна гривна.
Луксът непроменяемо участва в живота на фамилията, разкриха фотосите на имението им в столичния квартал „ Бояна ”, наричано от тях „ резиденция ”. То разполага със лична хеликоптерна площадка, а от входа му се издига огромен мраморен шадраван.
Големите просторни тераси не остават незабелязани даже и зад 3-метровите огради, които опасват къщата и задния двор, граничещ с горите на Витоша. Просторната всекидневна е покрита с оникс, а стените – с бял мрамор. На тях стоят закачени картини на Владимир Димитров-Майстора и Златю Бяджиев.
Най-голямата инвестиция на Баневи в действителност е в девненския химически цех „ Полимери ”. Там с изключение на добитите 24% акции от всеобщата приватизация „ АКБ Корпорация ” в следствие посредством съмнителни, съгласно прокуратурата апорти, семейството поема цялостен надзор върху сдружението.
Тази скица лъсна, откакто прокуратурата при обиск намира документи, укрити от синдика, влезнал 2012 година в „ Полимери ”, в някогашен офис на фамилията във Варна. В имението им край Киноцентъра в столичния квартал „ Бояна “ проверяващите откриват добре укрепено помещение.
В него са истинските документи на офшорните компании, които фамилията има и по чийто сметки са превеждани приходите от комерсиална активност на приватизираните предприятия.
Открити са и огромно количество скъпоценности, злато и даже диаманти. Имената на Баневи изплуваха и в едно от най-големите журналистически следствия „ Панама пейпърс ”. Двамата се оказаха притежатели на офшорката „ Джурискандо кълсънтърс “.
Общо 4 са офшорките на Николай и Евгения Баневи, през които са източвани пари от банкрутиралите фабрики. Другите три са „ Дрън Асен Мениджмънт “ и „ Униуърлд Инкорпорейтед “, регистрирани в Панама, и „ Хънтли Оувърсийз Трейдинг “, а под запор попаднаха близо 1 милиарда лв. техни пари в швейцарска банка.
Главният прокурор Иван Гешев твърди, че размерът на откритите благосъстояния е поразителен и че това са парите на служащите от тези предприятия, като 10 000 души остават на улицата
През 2010 година „ Полимери “ спря краткотрайно работа, само че по този начин и не потегли още веднъж. А две години по-късно химическият цех беше разгласен в несъстоятелност и е открита процедура по неплатежоспособност. Това се случи 14 година откакто Банев закупи контрола над едно от най-големите тогава индустриални предприятия в страната.
Повод за несъстоятелността стана дълг от 36 хиляди лева към Електроенергийния систематичен оператор (ЕСО), а предприятието е оповестено за неплатежоспособно от 1 юни 2010 година В решението си тогава Варненският съд показва, че през 2010, 2011 и 2012 година „ Полимери ” работи на загуба и сдружението няма капацитет да посреща настоящите си отговорности.
Банев се опита да прокара решение за систематизиране на дял от 54,4 млн. лева за акционерите в „ Полимери ”, само че опитът му беше спрян от Комисията за финансов контрол. И това не му попречи да трансферира през 2011 година част от постройките и машините с оценка от към 25 млн. лева без утвърждение от общото заседание в ново сдружение – „ Полимери инвест ”.
Според брачната половинка му Евгения Банева тогава прехвърлянето имало за цел да се направи нов цех за сода каустик, за което към този момент било открито над 100 млн. евро финансиране. Такъв план обаче въобще не беше стартират, а каквото можеше от „ Полимери ” беше нарязано на скрап.
В средата на 2017 година пловдивската компания „ Хъс ” купи активите на „ Полимери ” за 14,5 млн. лева с желанието да направи химическо произвеждане там.
През 2012 година към затваряне потегля и троянският цех за електромотори „ Елма ”. Тогава Ловешкият областен съд откри процедура за неплатежоспособност, само че се оказа, че съществени кредитори са сдружения, свързани с Банев, както и самият той и брачната половинка му като физически лица.
Според Банев „ Елма ” е дружество, проектирано за плановата стопанска система. Както и при „ Полимери ” и тук изниква ново предприятия – „ Елматех ”. За него Банев обаче твърди, че единствено употребява чартърен пространства от остарелия цех.
Реклама
При приватизацията на „ Елма ” в завода работят 1800 души. До 2008 година личният състав към този момент е скъсен на 400 индивида. Преди банкрута сдружението натрупа огромни загуби – единствено за 2010 година са 8 млн. лева Активите на „ Елма ” към този момент имат нов притежател. Сделката е за 2,15 млн. лева, а покупател е братът на ловешкия юрист Момчил Мондешки.
През 2004 година фамилия Баневи купува топлофикацията в Казанлък против 1,6 млн. лв.. Предприятието тогава е едно от най-модерните в България и има 6000 фамилии за клиенти. Те още идната зима нямат отопление. Последват опити за възкръсване на топлофикацията, а нейни клиенти остават общински сдружения, учебни заведения, детски градини и болничното заведение.
И те обаче скоро се оказват без отопление поради неработещия Топлоелектрическа централа. Баневи инсталираха мощности за произвеждане на топлоенергия и ток от когенерация, само че и това не работи. И през 2011 година стана ясно, че сдружението е изпаднало в неплатежоспособност.
Кредиторите имат да взимат близо 5 млн. лева Топлофикацията е натрупала загуби от над 6 млн. лева Стойността на имуществото е оценена на 4,7 млн. лева Сега след банкрута от постройката на сдружението е останал единствено бетонов скелет. На скрап са нарязани всички железни елементи по оборудванията.
Гордостта на шуменската промишленост – химическият цех „ Панайот Волов ”, също бе разграбен и унищожен. Производството на най-известното канцеларско лепило „ Ково ” или пък боята за печки „ Щъркел ” са единствено благ спомен.
Останалите от него – полусрутени здания и обраснал с шубраци терен, бяха продадени за 1 млн. лева През 1997 година предприятието влиза в портфолиото на „ АКБ Форес ”. В началото имало предпочитание да се развива, даже викали личния състав в София на образование. От 1999 година стартира постепенният залез на предприятието. Производството спада фрапантно, приходите 9 години под ръководството на Банев понижават 30 пъти.
През 2000 година за 210 000 лева бил продаден цехът за миещи препарати. После за 50 хиляди $ бил продаден профилакториумът (заводска база за отмора на работниците). Разпродали скъпи машини и уреди.
Спряло главното произвеждане на смоли и фенопласти. През 2003 година химическият цех станал част от „ Полихим България ”, където беше обединена химическата промишленост на „ АКБ Форес ”. След 2008 година от завода остават единствено здания със счупени прозорци, избелели надписи и обхванати от плевели.
От комсомолец до червен капиталист
От 2,40 лв. в джоба до с такси трабант и продавач на авточасти на димитровградския пазар – по този начин синът на най-младия деен герой срещу фашизма и капитализма в Хасковско разказва бизнес кариерата си и пътя към първия милион.
Трамплинът е щатна работа в Димитровския комунистически юношески съюз (ДКМС). С първата си брачна половинка Красимира се среща в ресторант „ Гергана ” в Хасковски минерални бани, където тя е част от оркестъра.
Втората – сантименталната поетеса Дочка, среща около комсомолската си активност, когато се образова като лингвист в Пловдив, а любовта с третата – Евгения, е класика в жанра – млада, екстравагантна секретарка с ромска кръв във вените, която месеци след женитбата и раждането на първото дете става съучастник във всички компании.
Николай Банев не крие, че е симпатизант на лявата политическа концепция. Русофил, който държеше през годините да бъде видян на всички приеми в съветското посолство в София, и най-после – неуспешен кандидат-президент.
Започва кариерата си след казармата като шлосер в Завода за металорежещи машини в Харманли. Бащата на първата му брачна половинка Красимира е шеф на завода и взема шурей си на работа. По-късно – през демокрацията, Банев приватизира предприятието, след което има редица кавги за неизплатени заплати.
В студентските си години построява кариера в Комсомола. Става инструктор в Организационния отдел на Окръжния комитет на ДКМС в Хасково и член на Българска комунистическа партия. Преди демокрацията кариерата му продължава в София, където стига до асистент на секретаря на Централен комитет на ДКМС Красимир Премянов.
В навечерието на демократичните промени Банев е уволнен от Комсомола. Самият той изяснява това с две аргументи – поради извънбрачната му връзка с Дочка и поради смелостта да споделя истината. Твърди, че когато го изгонили от ДКМС, е имал единствено 2,40 лв. в джоба си. Но с почтен труд е станал милиардер…
Мама и баща от Държавна сигурност
Фамилията на Николай Банев е освен тъмночервена номенклатура, само че и тясно обвързвана с тоталитарните секрети служби.
Покойният му татко Йордан Банев е полковник от Държавна сигурност, а майка му Мария – сътрудник на Държавна сигурност. Нещо повече, в приватизационния фонд „ АКБ – Форес Социален ” АД Банев е ограден с щатни чиновници и сътрудници от Първо основно ръководство на ДС външнополитическото разузнаване на режима, и на Шесто ръководство на Държавна сигурност за битка с идеологическата измама.
Всички те са били на управителни постове във фонда, разкри Комисията по досиетата.
През октомври 2018 година при инспекцията на компаниите с държавно присъединяване към Министерството на стопанската система Комисията по досиетата разкри принадлежността към Държавна сигурност на майката на Банев – Мария Банева. Тя се оказа вербувана през 1985 година от Окръжно ръководство на МВР-ДС Хасково като притежател на явочна (конспиративна) квартира под псевдонима „ Роза ”.
Използвана е и от Второ основно ръководство на Държавна сигурност – контраразузнаването, от Софийско градско ръководство на МВР-ДС, както и от Четвърто икономическо ръководство на Държавна сигурност.
Банева беше разкрита в качеството ѝ на член на Съвета на шефовете и в следствие изпълнителен шеф на мебелно дружество „ Бреза ” ЕАД, гр. Кърджали. Мария Банева е известна в Казанлък като филантроп на културата. Дълго време тя бе измежду спонсорите на Чудомировите празници в града.
Навремето Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия взема решение да бъде построен Девненският индустриален комплекс. Той е измежду образците на индустриално строителство. Заводите му създават електрическа енергия, цимент, захар и химически артикули – сода, торове, пластмаси и артикули за други производства, като солна киселина и хлор. Към края на 1970-те и началото на 1980-те години делът им доближава близо 20 % от цялата химическата индустрия в България.
Сред флагманите е и „ Полимери “, който по това време създава дихлоретан, натриева основа и поливинилхлорид (ПВЦ). „ Полимери ” в деня на злополучната си приватизация през 1998 година е считан за неповторим за Балканите химически цех и е бил със забележителен пазарен дял, продавал е продукцията си на международния пазар.
Скандалното с приватизацията на „ Полимери “ е, че Агенцията за приватизация (АП) дава отговор единствено за продажбата на миноритарния пакет от 24%, само че не слага каквито и да било следприватизационни задължения за купувача. АП се оправдава, че няма опция един миноритарен акционер да извършва и капиталова стратегия, и проект за трудова претовареност и твърди, че няма пропуски по тази договорка.
На 26 октомври 2018 година Николай Банев и третата му брачна половинка Евгения бяха задържани в Ница, а същия ден прокуратурата заяви, че обект на следствието е източеното дружество „ Полимери “.
Фамилията се снабди с обвиняване година по-късно, дружно с майката на предприемача Мария. Триото е упрекнато за длъжностно заграбване на пари и движимости, благосъстоятелност на „ Топлофикация Казанлък ”, заводите „ Полимери ”, „ Елма ” и „ Панайот Волов ” в общ размер на 84 682 896 лева Съдбата и на четирите предприятия е идентична – купени от Баневи и по-късно фалирани.
Тогава спецпрокуратурата внесе в Специализирания углавен съд обвинителен акт против тримата – присъединяване в проведена незаконна група, данъчни закононарушения, изпиране на пари, както и за нелегално владеене на оръжие. След закриването на спецсъда делото в този момент се гледа от Софийския градски съд.
Междувременно Николай и Евгения Баневи осъдиха България в Страсбург. Европейският съд по правата на индивида излезе с решение, че страната им дължи общо 13 800 евро обезщетение и още 6000 евро правосъдни разходи. Банев престоя в ареста близо 3 година, а в следствие беше освободен под домакински арест и следен с електронна гривна.
Луксът непроменяемо участва в живота на фамилията, разкриха фотосите на имението им в столичния квартал „ Бояна ”, наричано от тях „ резиденция ”. То разполага със лична хеликоптерна площадка, а от входа му се издига огромен мраморен шадраван.
Големите просторни тераси не остават незабелязани даже и зад 3-метровите огради, които опасват къщата и задния двор, граничещ с горите на Витоша. Просторната всекидневна е покрита с оникс, а стените – с бял мрамор. На тях стоят закачени картини на Владимир Димитров-Майстора и Златю Бяджиев.
Най-голямата инвестиция на Баневи в действителност е в девненския химически цех „ Полимери ”. Там с изключение на добитите 24% акции от всеобщата приватизация „ АКБ Корпорация ” в следствие посредством съмнителни, съгласно прокуратурата апорти, семейството поема цялостен надзор върху сдружението.
Тази скица лъсна, откакто прокуратурата при обиск намира документи, укрити от синдика, влезнал 2012 година в „ Полимери ”, в някогашен офис на фамилията във Варна. В имението им край Киноцентъра в столичния квартал „ Бояна “ проверяващите откриват добре укрепено помещение.
В него са истинските документи на офшорните компании, които фамилията има и по чийто сметки са превеждани приходите от комерсиална активност на приватизираните предприятия.
Открити са и огромно количество скъпоценности, злато и даже диаманти. Имената на Баневи изплуваха и в едно от най-големите журналистически следствия „ Панама пейпърс ”. Двамата се оказаха притежатели на офшорката „ Джурискандо кълсънтърс “.
Общо 4 са офшорките на Николай и Евгения Баневи, през които са източвани пари от банкрутиралите фабрики. Другите три са „ Дрън Асен Мениджмънт “ и „ Униуърлд Инкорпорейтед “, регистрирани в Панама, и „ Хънтли Оувърсийз Трейдинг “, а под запор попаднаха близо 1 милиарда лв. техни пари в швейцарска банка.
Главният прокурор Иван Гешев твърди, че размерът на откритите благосъстояния е поразителен и че това са парите на служащите от тези предприятия, като 10 000 души остават на улицата
През 2010 година „ Полимери “ спря краткотрайно работа, само че по този начин и не потегли още веднъж. А две години по-късно химическият цех беше разгласен в несъстоятелност и е открита процедура по неплатежоспособност. Това се случи 14 година откакто Банев закупи контрола над едно от най-големите тогава индустриални предприятия в страната.
Повод за несъстоятелността стана дълг от 36 хиляди лева към Електроенергийния систематичен оператор (ЕСО), а предприятието е оповестено за неплатежоспособно от 1 юни 2010 година В решението си тогава Варненският съд показва, че през 2010, 2011 и 2012 година „ Полимери ” работи на загуба и сдружението няма капацитет да посреща настоящите си отговорности.
Банев се опита да прокара решение за систематизиране на дял от 54,4 млн. лева за акционерите в „ Полимери ”, само че опитът му беше спрян от Комисията за финансов контрол. И това не му попречи да трансферира през 2011 година част от постройките и машините с оценка от към 25 млн. лева без утвърждение от общото заседание в ново сдружение – „ Полимери инвест ”.
Според брачната половинка му Евгения Банева тогава прехвърлянето имало за цел да се направи нов цех за сода каустик, за което към този момент било открито над 100 млн. евро финансиране. Такъв план обаче въобще не беше стартират, а каквото можеше от „ Полимери ” беше нарязано на скрап.
В средата на 2017 година пловдивската компания „ Хъс ” купи активите на „ Полимери ” за 14,5 млн. лева с желанието да направи химическо произвеждане там.
През 2012 година към затваряне потегля и троянският цех за електромотори „ Елма ”. Тогава Ловешкият областен съд откри процедура за неплатежоспособност, само че се оказа, че съществени кредитори са сдружения, свързани с Банев, както и самият той и брачната половинка му като физически лица.
Според Банев „ Елма ” е дружество, проектирано за плановата стопанска система. Както и при „ Полимери ” и тук изниква ново предприятия – „ Елматех ”. За него Банев обаче твърди, че единствено употребява чартърен пространства от остарелия цех.
Реклама
При приватизацията на „ Елма ” в завода работят 1800 души. До 2008 година личният състав към този момент е скъсен на 400 индивида. Преди банкрута сдружението натрупа огромни загуби – единствено за 2010 година са 8 млн. лева Активите на „ Елма ” към този момент имат нов притежател. Сделката е за 2,15 млн. лева, а покупател е братът на ловешкия юрист Момчил Мондешки.
През 2004 година фамилия Баневи купува топлофикацията в Казанлък против 1,6 млн. лв.. Предприятието тогава е едно от най-модерните в България и има 6000 фамилии за клиенти. Те още идната зима нямат отопление. Последват опити за възкръсване на топлофикацията, а нейни клиенти остават общински сдружения, учебни заведения, детски градини и болничното заведение.
И те обаче скоро се оказват без отопление поради неработещия Топлоелектрическа централа. Баневи инсталираха мощности за произвеждане на топлоенергия и ток от когенерация, само че и това не работи. И през 2011 година стана ясно, че сдружението е изпаднало в неплатежоспособност.
Кредиторите имат да взимат близо 5 млн. лева Топлофикацията е натрупала загуби от над 6 млн. лева Стойността на имуществото е оценена на 4,7 млн. лева Сега след банкрута от постройката на сдружението е останал единствено бетонов скелет. На скрап са нарязани всички железни елементи по оборудванията.
Гордостта на шуменската промишленост – химическият цех „ Панайот Волов ”, също бе разграбен и унищожен. Производството на най-известното канцеларско лепило „ Ково ” или пък боята за печки „ Щъркел ” са единствено благ спомен.
Останалите от него – полусрутени здания и обраснал с шубраци терен, бяха продадени за 1 млн. лева През 1997 година предприятието влиза в портфолиото на „ АКБ Форес ”. В началото имало предпочитание да се развива, даже викали личния състав в София на образование. От 1999 година стартира постепенният залез на предприятието. Производството спада фрапантно, приходите 9 години под ръководството на Банев понижават 30 пъти.
През 2000 година за 210 000 лева бил продаден цехът за миещи препарати. После за 50 хиляди $ бил продаден профилакториумът (заводска база за отмора на работниците). Разпродали скъпи машини и уреди.
Спряло главното произвеждане на смоли и фенопласти. През 2003 година химическият цех станал част от „ Полихим България ”, където беше обединена химическата промишленост на „ АКБ Форес ”. След 2008 година от завода остават единствено здания със счупени прозорци, избелели надписи и обхванати от плевели.
От комсомолец до червен капиталист
От 2,40 лв. в джоба до с такси трабант и продавач на авточасти на димитровградския пазар – по този начин синът на най-младия деен герой срещу фашизма и капитализма в Хасковско разказва бизнес кариерата си и пътя към първия милион.
Трамплинът е щатна работа в Димитровския комунистически юношески съюз (ДКМС). С първата си брачна половинка Красимира се среща в ресторант „ Гергана ” в Хасковски минерални бани, където тя е част от оркестъра.
Втората – сантименталната поетеса Дочка, среща около комсомолската си активност, когато се образова като лингвист в Пловдив, а любовта с третата – Евгения, е класика в жанра – млада, екстравагантна секретарка с ромска кръв във вените, която месеци след женитбата и раждането на първото дете става съучастник във всички компании.
Николай Банев не крие, че е симпатизант на лявата политическа концепция. Русофил, който държеше през годините да бъде видян на всички приеми в съветското посолство в София, и най-после – неуспешен кандидат-президент.
Започва кариерата си след казармата като шлосер в Завода за металорежещи машини в Харманли. Бащата на първата му брачна половинка Красимира е шеф на завода и взема шурей си на работа. По-късно – през демокрацията, Банев приватизира предприятието, след което има редица кавги за неизплатени заплати.
В студентските си години построява кариера в Комсомола. Става инструктор в Организационния отдел на Окръжния комитет на ДКМС в Хасково и член на Българска комунистическа партия. Преди демокрацията кариерата му продължава в София, където стига до асистент на секретаря на Централен комитет на ДКМС Красимир Премянов.
В навечерието на демократичните промени Банев е уволнен от Комсомола. Самият той изяснява това с две аргументи – поради извънбрачната му връзка с Дочка и поради смелостта да споделя истината. Твърди, че когато го изгонили от ДКМС, е имал единствено 2,40 лв. в джоба си. Но с почтен труд е станал милиардер…
Мама и баща от Държавна сигурност
Фамилията на Николай Банев е освен тъмночервена номенклатура, само че и тясно обвързвана с тоталитарните секрети служби.
Покойният му татко Йордан Банев е полковник от Държавна сигурност, а майка му Мария – сътрудник на Държавна сигурност. Нещо повече, в приватизационния фонд „ АКБ – Форес Социален ” АД Банев е ограден с щатни чиновници и сътрудници от Първо основно ръководство на ДС външнополитическото разузнаване на режима, и на Шесто ръководство на Държавна сигурност за битка с идеологическата измама.
Всички те са били на управителни постове във фонда, разкри Комисията по досиетата.
През октомври 2018 година при инспекцията на компаниите с държавно присъединяване към Министерството на стопанската система Комисията по досиетата разкри принадлежността към Държавна сигурност на майката на Банев – Мария Банева. Тя се оказа вербувана през 1985 година от Окръжно ръководство на МВР-ДС Хасково като притежател на явочна (конспиративна) квартира под псевдонима „ Роза ”.
Използвана е и от Второ основно ръководство на Държавна сигурност – контраразузнаването, от Софийско градско ръководство на МВР-ДС, както и от Четвърто икономическо ръководство на Държавна сигурност.
Банева беше разкрита в качеството ѝ на член на Съвета на шефовете и в следствие изпълнителен шеф на мебелно дружество „ Бреза ” ЕАД, гр. Кърджали. Мария Банева е известна в Казанлък като филантроп на културата. Дълго време тя бе измежду спонсорите на Чудомировите празници в града.
Източник: narod.bg
КОМЕНТАРИ