Евгени Димитров, Булфото: Добрият фотограф е на първо място страстен фотолюбител, и чак след това служител
Един от най-хубавите професионални фотографи у нас Евгени Димитров от обикновено е зад кадър, само че сигурно има какво да опише.
Един от многото сполучливи ученици на легендата във фотографията Шаварш Артин. По обучение е публицист, работил в първите частни вестници от 90-те години – „ 1000 дни “, „ Континент “, „ Новинар “, „ КЕШ “. След няколко години завършения в Италия, се връща и основава организацията си, която бързо застава отпред в сектора. Негови и на сътрудниците му от „ “ фрагменти са измежду най-въртените в медиите и обществените мрежи, и са станали основа за многочислени „ меме “-та по настоящи тематики. Със мощна пристрастеност към пътешествията, археологията и джаза, Евгени съумява да поддържа фотографското си занимание като съществена специалност, и смята това за най-голямото си персонално работно достижение. Освен организацията, Евгени Димитров е измежду учредителите на Асоциацията на професионалните фотографи, която към този момент има една сполучлива интервенция за смяна на част от Закона за персоналните данни в интерес на фоторепортерите.
Маркетинговите гурута ни убеждават какъв брой е значимо да сме модерни, новаторски, нападателни. Финансовите гурута ни убеждават да не подвигаме нос от ексела, и да намерим в него висшия смисъл на нещата. Когато преди 20 години стартирахме организацията, гордо я заявявахме като „ Интернет фотографска организация “. Бяхме първите с дигитален фотоапарат в медиите, и успявахме да „ хвърлим “ фрагменти в нета, още преди сътрудниците да са си изснимали кино лентата от събитието. Сега всички снимат цифрово, дори и с телефоните, а нашата система от преди 20 години продължава да работи без особени промени. Но ние продължаваме да сме отпред. Защото по-важно от формата е наличието. Да бъдеш на вярното място в вярното време, и да изпратиш кадър, е по-важно от всевъзможен маркетинг и реклама. Другото значимо, на инат на финансовите гурута, не е растежът на облагата, а устойчивостта. Ние влагаме дълготрайно в душевния комфорт на хората си, и не се мятаме да овладеем някаква ниша нападателно и непременно. В последна сметка прекарваш на работното си място по-голяма част от житейското си време в схващане, и работата ти не трябва да бъде полесражение, а място за пламенно развлечение.
Добрият фотограф е преди всичко буен фотолюбител, и чак по-късно чиновник. Талант, любознание и придобиване на малко дисциплинираност след това са съставките на положителния фоторепортер. Колкото по-запален фотолюбител си, толкоз по-добър експерт ставаш. При нас няма работно време, няма „ отивам си в къщи и не помня за работата “. Започнеш ли да мислиш в облици, това става като дишането. От което фамилията ти получава като бонус безчет запечатани моменти, само че и доста моменти на твоето неявяване.
Счита се, че огромният фоторепортер би трябвало да снима всякакви доста трагични работи – отрязани глави, мозък и вътрешности по асфалта, край него да свистят патрони, трупове да падат на снопове в близост. Поне това усещане остава от първите награди на най-престижните интернационалните състезания за фотожурналистика. Моята фантазия е друга – в комерсиален проект – да върша фрагменти, от които да изкарам най-вече пари, аз и организацията ми. А в персонален проект – да хващам мигове, които в един кадър да описват история, вълнуваща за най-вече хора. Това няма по какъв начин да стане, в случай че аз първо не се разчувствам от нея.
Първият ми фотоапарат беше Смена 8М, с луксозния обектив Т43-триплет, той имаше фокус в съвсем всяка позиция. Размахвах го самоуверено из учебно заведение, изпусках го, губех го и го намирах, и постоянно работеше. Мечтаех си за Практика ТТЛ, само че най-после се снабдих със средноформатния Пентакон сикс ТЛ, и с него върших първите си фотоси като студент. Първата ми съвременна машина беше Минолта Х-300s, и с нея направих първия си огромен удар, когато съумях да вляза в подземията на Мавзолея, и да се напъхам в саркофага на мумията. Започнах организация „ “ с един от първите цифрови Пентакс-и – EI-2000, а в този момент от съвсем 20 години съм с гамата на Nikon. Не единствено, тъй като са апарати, които нямат умиране, а и поради извънредно правилното партньорство с вносителите им. Те не се отнасят към нас като към „ куче-касичка “, а като към експерти, които имат съответни потребности и проблеми за разрешаване.
Един от многото сполучливи ученици на легендата във фотографията Шаварш Артин. По обучение е публицист, работил в първите частни вестници от 90-те години – „ 1000 дни “, „ Континент “, „ Новинар “, „ КЕШ “. След няколко години завършения в Италия, се връща и основава организацията си, която бързо застава отпред в сектора. Негови и на сътрудниците му от „ “ фрагменти са измежду най-въртените в медиите и обществените мрежи, и са станали основа за многочислени „ меме “-та по настоящи тематики. Със мощна пристрастеност към пътешествията, археологията и джаза, Евгени съумява да поддържа фотографското си занимание като съществена специалност, и смята това за най-голямото си персонално работно достижение. Освен организацията, Евгени Димитров е измежду учредителите на Асоциацията на професионалните фотографи, която към този момент има една сполучлива интервенция за смяна на част от Закона за персоналните данни в интерес на фоторепортерите.
Маркетинговите гурута ни убеждават какъв брой е значимо да сме модерни, новаторски, нападателни. Финансовите гурута ни убеждават да не подвигаме нос от ексела, и да намерим в него висшия смисъл на нещата. Когато преди 20 години стартирахме организацията, гордо я заявявахме като „ Интернет фотографска организация “. Бяхме първите с дигитален фотоапарат в медиите, и успявахме да „ хвърлим “ фрагменти в нета, още преди сътрудниците да са си изснимали кино лентата от събитието. Сега всички снимат цифрово, дори и с телефоните, а нашата система от преди 20 години продължава да работи без особени промени. Но ние продължаваме да сме отпред. Защото по-важно от формата е наличието. Да бъдеш на вярното място в вярното време, и да изпратиш кадър, е по-важно от всевъзможен маркетинг и реклама. Другото значимо, на инат на финансовите гурута, не е растежът на облагата, а устойчивостта. Ние влагаме дълготрайно в душевния комфорт на хората си, и не се мятаме да овладеем някаква ниша нападателно и непременно. В последна сметка прекарваш на работното си място по-голяма част от житейското си време в схващане, и работата ти не трябва да бъде полесражение, а място за пламенно развлечение.
Добрият фотограф е преди всичко буен фотолюбител, и чак по-късно чиновник. Талант, любознание и придобиване на малко дисциплинираност след това са съставките на положителния фоторепортер. Колкото по-запален фотолюбител си, толкоз по-добър експерт ставаш. При нас няма работно време, няма „ отивам си в къщи и не помня за работата “. Започнеш ли да мислиш в облици, това става като дишането. От което фамилията ти получава като бонус безчет запечатани моменти, само че и доста моменти на твоето неявяване.
Счита се, че огромният фоторепортер би трябвало да снима всякакви доста трагични работи – отрязани глави, мозък и вътрешности по асфалта, край него да свистят патрони, трупове да падат на снопове в близост. Поне това усещане остава от първите награди на най-престижните интернационалните състезания за фотожурналистика. Моята фантазия е друга – в комерсиален проект – да върша фрагменти, от които да изкарам най-вече пари, аз и организацията ми. А в персонален проект – да хващам мигове, които в един кадър да описват история, вълнуваща за най-вече хора. Това няма по какъв начин да стане, в случай че аз първо не се разчувствам от нея.
Първият ми фотоапарат беше Смена 8М, с луксозния обектив Т43-триплет, той имаше фокус в съвсем всяка позиция. Размахвах го самоуверено из учебно заведение, изпусках го, губех го и го намирах, и постоянно работеше. Мечтаех си за Практика ТТЛ, само че най-после се снабдих със средноформатния Пентакон сикс ТЛ, и с него върших първите си фотоси като студент. Първата ми съвременна машина беше Минолта Х-300s, и с нея направих първия си огромен удар, когато съумях да вляза в подземията на Мавзолея, и да се напъхам в саркофага на мумията. Започнах организация „ “ с един от първите цифрови Пентакс-и – EI-2000, а в този момент от съвсем 20 години съм с гамата на Nikon. Не единствено, тъй като са апарати, които нямат умиране, а и поради извънредно правилното партньорство с вносителите им. Те не се отнасят към нас като към „ куче-касичка “, а като към експерти, които имат съответни потребности и проблеми за разрешаване.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ