Един от хитовите сериали Squid Game“, който бързо показа на

Един от хитовите сериали „ Squid Game “, който бързо сподели на какво е способно южнокорейското кино, през днешния ден може да се счита за един от най-доходоносните за стрийминг компанията Netflix. Същата няма покритие в Северна Корея и там холивудско кино, съпроводено с всевъзможни други известни блокбъстъри, не е налично. Въпреки това, по неведоми пътища излиза наяве, че някои критици са съумели да извърнат внимание на съседското създание, наричайки го „ зверският капитализъм на Южна Корея “. И това не е всичко, истината е, че сериалът освен се употребява като политически инструмент за Северна Корея, само че и се трансформира в доста положително опрощение за Ким Чен Ун, който и към този миг продължава да държи под непоколебим надзор страната.

Мнението на севернокорейския народ е, че това е обстановката в Южна Корея – милиони хора живеят в дълг и най-после се трансформират в марионетки на богатите, трансформирайки се в смъртоносни съперници. По някаква причина сериалът е бил излъчен, само че с назидателния звук и разходка към тъмната страна на Луната. Световната рецензия откри претекстовете на Лакан за преследването, за преследването на задачата. Даже в някои подиуми е даже показана и разискана – съответно се приказва за нейния 11 семинар, който разкрива тъкмо това. Логично е, че когато един човек носи голяма тежест, той е подготвен да открие всевъзможни разновидности за оцеляването си, а тъкмо това основава една извънредно жестока игра и явно доста добър сюжет за аудиторията.

Ако обаче търсим по-интересната философия и даже социология, дано обърнем внимание на Фуко и обстоятелството, че бойното поле е един съвършен паноптикум. Всичко там е ясно, разпоредбите са известие през цялото време, оформянето на някакво дребно общество с нужните правила, е обявено през цялото време. Единственият проблем е обществената рецесия, в която героите се слагат – да схванат, че убийството, като обществен феномен, е позволено и не носи онази нормативна тежест, налична във външния свят. Същият продължава да носи своите ограничавания, това се вижда още в първите два епизода, само че по-късно можем да открием още доста препратки.

Самият Бентам също може да помогне във оформянето на тази идеология, той споделя, че съвършеният затвор или съвършеното затворено пространство, е директно подвластно от опцията за инспекция. Колкото по-честа е тя, колкото по-често интимният свят се разкрива пред очите на другите – наблюдаващите, толкоз по-малък е шансът за развиване. Количеството камери играят тъкмо тази роля. Забавното обаче е, че до момента в който Северна Корея демонстрира гнилия капитализъм като нещастието на южната съседка, никой не обръща внимание на обстоятелството, че наблюденията на тайната полиция са съумели да трансфорат една цяла страна в същата игра. Малцина получават правото да играят за по-сериозен капитал, само че пък инспекциите в Северна Корея ще бъдат по-чести, в сравнение с във всяка една друга страна.

И тъкмо тук идва занимателната страна на нещата, когато една страна с извънредно тежък режим и ограничаване на човешките права, реши да демонстрира по какъв начин наподобява капитализма и за какво е толкоз неприятен. В този случай, стопанската система няма нищо общо, истината тук е, че по-скоро се приказва за идеология и действителност, която няма по какъв начин да бъде пренебрегната. Да, бедността е една опция от тази система, само че единствено опция, при наложеният режим на Ким Чен Ун, тя е причинност – възможностите да има издигане и израстване в една подчиненост ще идва само и единствено от съвършеното досие до девето коляно, съпроводено с още доста други танци за наместване в цялата история.

Макар и филмът да приказва за изместване на нормите и поставените закони, употребявайки големи средства, като действително това е целият претекст. И в случай че играта е грозното отражение на самозабравили се хора, то основният воин демонстрира нещо, което Северна Корея няма да има – свободата на избор. Все отново си спомняме, че героите имат правото, а тъкмо то е в основата на цялата система – да избереш дали да играеш или да се откажеш, в казусът виждаме гнева и желанието за отплата. Мотивите тук са обвързани по-скоро с реванша и персоналното наслаждение, в сравнение с с парите. Най-важното е, че като всяка друга система, тук откриваме и съществуването на правила и претекстът на самата игра е – еднакъв късмет за безусловно всеки. Ако в някакъв миг трябваше да има коментар по отношение на грозната страна на една система, която апропо умерено може да бъде обвързана с диктаторската страна, тогава най-вероятно трябваше да се приказва за „ Hunger Games “ – където класите излъчваха по двама играча, които да се борят до гибел.

Впрочем в случай че би трябвало да открием други точни филми, които припомнят за прословутия режим на Северна Корея, тогава би трябвало да се обърнем към „ V For Vendetta “, където централизирането на силата беше единствено в един човек, а той беше подготвен да манипулира всичко, което може да помогне за затвърждаването на позицията. И да, неприятният капитализъм има и такава рискова страна, въпреки всичко не е единственият, който показва заниманията на най-богатите в света – чували сме за „ Eyes Wide Shut “ и обстоятелството, че Кубрик умря напълно ненадейно, скривайки истинската версия на своя филм. Същата се появи няколко години по-късно с обяснението, че имало някои прекомерно еротични подиуми.

По-забавното е, че както в „ Squid Game “ по този начин и тук, фенът остава с чувството, че някой се крие пред очите им и демонстрира някаква форма на действителност, която няма по какъв начин да бъде разкрита по различен метод. Интересното в този случай е, че неприятният капитализъм, както се преглежда на север от създателя, най-малко остава почтен – спечелилият получава средствата си, без значение дали желае да ги има или не желае да ги има – имаме свършена работа, имаме и възнаграждение. То най-малко не се дефинира по отношение на дажбите на партията и по отношение на ранговете от най-високо към най-ниско. Посланието на единствената партия не може да се преглежда като толкоз положително, изключително откакто в последните години са създатели само и единствено на доста по-мащабна и черна игра, в която няма победител, а купата идва като завещание. Все отново е необичайно по какъв начин в една страна, водачът може да предложения Денис Родман на посетители, само че не разрешава на популацията даже да види неговите мачове или да се среща с него.

“Squid Game ” сигурно продължава да се излъчва в Северна Корея, под формата на живот, следен от безусловно всичко. Нека не забравяме, че обществото там е подложено на един безконечен опит, а с достигането на нуклеарна мощ и разположението на балистични ракети, явно е, че още доста време ще има съпоставяне на капитализма като зложелател на цялата галактика.

Снимки:Wikipediа