Кой доайен на БГ киното се завръща на София филм фест
Един от доайените на БГ киното, Георги Дюлгеров, се завръща на арената с най-новата си творба - „ Записки по едно изменничество “. Той ще показа историческата драма на София филм фест през март. Вдъхновение за сюжета са епохалните „ Записки по българските въстания “ на Захари Стоянов. 94-минутният роман е за измяната и гибелта на Георги Бенковски, за прошката, паметта и свободния дух 10 години по-късно.
Захари Стоянов и трима другари, съпроводени от конни жандарми, отиват да арестуват предателя дядо Вълю. Захари си спомня последните дни на Бенковски, първата му среща с дядо Вълю, постепенната му смяна, с цел да се стигне до предателската клопка, в която четирима бегълци се натъкват на турска пусия. Бенковски е погубен, само Захари се избавя. На лобното място на Бенковски жандармите ще арестуват дядо Вълю, само че Захари взема решение да помилва предателя.
-->
Идеята за „ Записки по едно изменничество “ се ражда, когато преди години в телевизионно съревнование с въпроси, участник, преподавател в гимназия, не знае по какъв начин е починал Бенковски. „ Като чух това, доста се ядосах, напряко се разгневих. На другия ден седнах, отворих „ Записките “ и написах първия вид на сюжета, тъй като за мен „ Записки по българските въстания “ е българската библия “, споделя Георги Дюлгеров. В основните функции са Пламен Димов – в облика на Георги Бенковски, Иван Николов е Захари Стоянов, а Ивайло Христов – предателят дядо Вълю. Ключови персонажи са и отец Кирил (Цветан Алексиев), Нею (Красимир Доков) и Стефо Далматинеца, изигран от Джордж Арабаджийски. Оператор е Веселин Христов, художниците са Георги Тодоров-Жози и Стамена Стоева, а музиката е на Мила Искърова.
Още един от ветераните на родното седмо изкуство демонстрира продукция на София филм фест. След „ Спомен за страха “ (2016) Иван Павлов още веднъж снима по сюжет на Красимир Крумов-Грец. И за разлика от многообразието в пролетните нюанси на цветовете, той избира да направи своето „ Пролетно равноденствие “ в черно-бяло. Сюжетът се завърта към три хумористични, само че горчиви истории, които се трансформират в екзистенциална драма в живота на дребните хора, принудени да понесат всичко с достолепие и да намерят смисъл в парадокса. Приемливият метод да бъде показано това е със средствата на действителността, суровостта, откровеността, стегнатия разговор и документалната елементарност. Иван Павлов умишлено редува деня и нощта, светлината и тъмнината в битуването на своите герои. Те са толкоз елементарни, че основните от тях са даже безименни; те са комплицирани, изгубени във времето и в себе си, смутени и уплашени от несигурното си бъдеще. В облиците на тези хора влизат Ивайло Христов, Светлана Янчева, Иван Савов и Красимир Доков. Оператор е Емил Христов.
Захари Стоянов и трима другари, съпроводени от конни жандарми, отиват да арестуват предателя дядо Вълю. Захари си спомня последните дни на Бенковски, първата му среща с дядо Вълю, постепенната му смяна, с цел да се стигне до предателската клопка, в която четирима бегълци се натъкват на турска пусия. Бенковски е погубен, само Захари се избавя. На лобното място на Бенковски жандармите ще арестуват дядо Вълю, само че Захари взема решение да помилва предателя.
-->
Идеята за „ Записки по едно изменничество “ се ражда, когато преди години в телевизионно съревнование с въпроси, участник, преподавател в гимназия, не знае по какъв начин е починал Бенковски. „ Като чух това, доста се ядосах, напряко се разгневих. На другия ден седнах, отворих „ Записките “ и написах първия вид на сюжета, тъй като за мен „ Записки по българските въстания “ е българската библия “, споделя Георги Дюлгеров. В основните функции са Пламен Димов – в облика на Георги Бенковски, Иван Николов е Захари Стоянов, а Ивайло Христов – предателят дядо Вълю. Ключови персонажи са и отец Кирил (Цветан Алексиев), Нею (Красимир Доков) и Стефо Далматинеца, изигран от Джордж Арабаджийски. Оператор е Веселин Христов, художниците са Георги Тодоров-Жози и Стамена Стоева, а музиката е на Мила Искърова.
Още един от ветераните на родното седмо изкуство демонстрира продукция на София филм фест. След „ Спомен за страха “ (2016) Иван Павлов още веднъж снима по сюжет на Красимир Крумов-Грец. И за разлика от многообразието в пролетните нюанси на цветовете, той избира да направи своето „ Пролетно равноденствие “ в черно-бяло. Сюжетът се завърта към три хумористични, само че горчиви истории, които се трансформират в екзистенциална драма в живота на дребните хора, принудени да понесат всичко с достолепие и да намерят смисъл в парадокса. Приемливият метод да бъде показано това е със средствата на действителността, суровостта, откровеността, стегнатия разговор и документалната елементарност. Иван Павлов умишлено редува деня и нощта, светлината и тъмнината в битуването на своите герои. Те са толкоз елементарни, че основните от тях са даже безименни; те са комплицирани, изгубени във времето и в себе си, смутени и уплашени от несигурното си бъдеще. В облиците на тези хора влизат Ивайло Христов, Светлана Янчева, Иван Савов и Красимир Доков. Оператор е Емил Христов.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ