Един ден през 1974 година реших да променя живота си.

„ Един ден през 1974 година взех решение да трансформира живота си. И скъсах вечно с палавото равнодушие “, споделя в записките си Бриджит Бардо, която на 28 септември чества 85. Топ  съблазнителката в киното на XX век може би ще заформи обществена акция в типичния й жанр, дефиниран от самата нея като „ Запретвам ръкави и греша в кацата с лайна “.  Както се знае, от десетилетия насам тя се вълнува само от ориста на щастливи и нещастни животни – просто от дълго време няма религия в индивидите. Ако нейният безценен другар Ален Делон се е съвзел от последните си болежки и инцидентно е някъде из Ривиарата, може и да го почерпи в имението си „ Ла Мадраг “ край Сен Тропе. Като че ли Делон е единственият от гилдията, с който тя подържа топла връзка след отдръпването си от бизнеса. Неслучайно точно тя написа предговора към книгата, отдадена на дамите от живота му – още повече че беше почетена като една от тях. „ Така и не пораснах. По душа останах непосредственото момиченце от първите си филми. Много повече оценявам искреността в живота, действителните победи и провали, в сравнение с купата „ актриса “, каквато в действителност в никакъв случай не съм била “, изповядва се ББ.   Може би поради тази своя брутална нетърпимост към фалша и поради дълбоките депресии, в предишното Бардо три пъти се пробва да се самоубие. /През 1958 година „ Лос Анджелис таймс “ оповестява на първа страница, че след нервозен срив Бардо е направила опит за самоубийство със сънотворни./ В по-сегашно време излива гнева си в книги и писма до президентите на Франция. Според някои критици, дамата, отказала през 1985-а да одобри Ордена на Почетния легион, проповядва съвсем всички типове сегрегация. През 2008-а праща обръщение до Никола Саркози: „ Уморих се да ме води за носа народ, който унищожава Франция, натрапвайки й своя метод на живот. “ Жената, която назовава новите кооперации във Франция „ стърчащи инкубатори за отглеждане на дехуманизирани индивиди “, е безапелационна: „ Колко тъпо за националната си история и за християнските ни обичаи! “.  Бардо пет пъти е санкционирана за втълпяване на расова ненавист. Един от парижките вестници я нариче „ другар на животните, зложелател на хората “. Отношенията й със социума са на ръба – в последно време даже се беше заканила, че ще емигрира в Швеция, в случай че френските управляващи не престават да бъдат безразлични към акциите, които тя се пробва да води. Презира и личното си съсловие. „ Аз не играех, а просто живеех функциите, които трябваше да извърша. Днес не отивам на спектакъл - актуалните артисти и актриси са лишени от характерност. Но не обичам да виждам и филмите си - предишното единствено ме натъжава. Затова в никакъв случай не се връщам към него. Интересува ме единствено бъдещето. Все отново по-добре остаряла, в сравнение с мъртва “, безапелационна е Брижит.

Разбира се, по-интересни от политическите възгледи на Бардо са нейните любовни истории. Трудно е да се каже в кои моменти е полу дете или полу жена, само че сигурно постоянно е дявол на еротиката. Сюжетите към браковете й с Роже Вадим, Жак Шарие, Гюнтер Саш, Бернар д’Ормал и Никола са цели филми. Красавицата, която напусна киното едвам на 39  /режисьор на последния й филм, „ Дон Жуан-73 “,  е първият й брачен партньор Роже Вадим/, като освен това отхвърля да се снима с Марлон Брандо против хонорар от няколко милиона $, постоянно е отивала до край във връзките си –  до женитба.     

Роже Вадим я трансформира в знаменосец на половата гражданска война с ролята в „ И Бог сътвори дамата “. Но тя му изневерява с Жан-Луи Трентинян – колегата й пред камерите. Това не й пречи да обича и двамата по едно и също време. Но руснакът желае бракоразвод, въпреки че остават другари до гибелта му през 2000 година. Тя го изпраща в последния му път дружно с другите дами и майки на децата Вадим – Анет Стройберг, Катрин Деньов, Джейн Фонда,  Катрин Шнайдер, Мари-Мари Баро. Между жертвите на прясно разведената Бардо е артистът Жилбер Беко. Следват италианският кино ас Раф Валоне и корифеят  на шансоните  Саша Дистел. Съпруг № 2 Жак Шарие е татко на единственото й дете – Никола. Срещат се за „ Бабет отива на война “ – и стартират същинско стълкновение. Бардо даже не желае да бъде майка – в записките си твърди, че няма никакви инстинкти на родител. Никола-Жак Шарие  и до момента отбягва майка си, а неговите дъщери живеят в Норвегия и даже не приказват френски. После идва ред на Сами Фрей. Гюнтер Саш – екстравагантен немски милиардер и интернационален плейбой, става брачен партньор № 3.  Аверът на Салвадор Дали, Анди Уорхол и Джон Кенеди се врича на Бардо през 1966-а в Лас Вегас, а меденият им месец е в Таити. Малко след него се „ подписва “ Бардо пада в обятията на Серж Генсбург, до момента в който записват най-секси песента на всички времена: „ Je t’aime … moi non plus “. Саш се отхвърля от нея, откакто я хваща гола в ръцете на някой си Джиджи Рици от Милано. Следващият е Жан Сардом – фотограф, който тиражира нейни голи фотоси. За четвърти път актрисата се омъжва през 1992 година на 58 за Бернар д`Ормал - извънредно десен политик, някогашен консултант на националистическата партия във Франция. „ Бракът е съглашение, чиито условия се преразглеждат всеки ден,  с цел да се утвърдят още веднъж “, уверена е Бардо.



Бардо доста пъти е казвала, че желае нейното леговище „ Ла Мадраг “ да бъде превърнато в музей след гибелта й, а приходите от билетите да бъдат употребявани за отбрана на животните.