През последните три години четири страни от 15-членната икономическа общност на западноафриканските държави (ECOWAS) претърпяха военен преврат и незаконна смяна на ръководството
Последователните преврати в Нигер (юли 2023 г.), Мали (август 2020 г. и май 2021 г.), Гвинея (септември 2021 г.) и Буркина Фасо (януари и септември 2022 г.) повдигнаха въпроси за бъдещето на демокрацията в регион и хвърли сериозни съмнения върху способността на регионалния блок да изпълни заявените си цели.
ECOWAS е създадена през 1975 г. чрез Договора от Лагос с единствената мисия за постигане на икономическа интеграция в целия регион. Въпреки това блокът се бореше да придвижи своя дневен ред поради изключителната политическа нестабилност и постоянните граждански войни, осакатяващи много от неговите членове. Признавайки, че истинската икономическа интеграция може да бъде изградена само върху устойчив мир и политическа стабилност, тя ревизира учредителния си договор през юли 1993 г., за да включи мандат за улесняване на мира, сигурността и стабилността в Западна Африка.
През декември 2001 г. блокът продължи да приема Допълнителния протокол за демокрация и добро управление, който гласи, че „всяко идване на власт трябва да стане чрез свободни, честни и прозрачни избори“ и държавите-членки трябва да демонстрират „нулева толерантност към властта, получена или поддържана с противоконституционни средства“. Протоколът – който съдържа няколко други разпоредби относно изборите, върховенството на закона и правата на човека – също установява, че „въоръжените сили, полицията и другите агенции за сигурност [в държавите-членки] ще бъдат под ръководството на законно установени граждански власти“.
ECOWAS отбеляза няколко забележителни постижения, откакто прие протокола и превърна защитата и задълбочаването на мира, стабилността и демокрацията в свой приоритет.
През април 2012 г. например договори възстановяването на конституционното управление в Мали след отстраняването на президента Амаду Тумани Туре с военен преврат. След това през септември 2015 г., след военен удар в Буркина Фасо, това улесни завръщането на временния президент Мишел Кафандо. През януари 2017 г. тя осигури демократичен преход на властта в Гамбия, след като дългогодишният лидер Яхя Джаме, който загуби президентските избори през декември 2016 г. от настоящия президент Адама Бароу, се опита незаконно да остане на поста.
За известно време наистина изглеждаше, че ECOWAS може ефективно да защитава демокрацията в своя регион на влияние. Възхитително е, че не е имало нито една недемократична смяна на властта в Западна Африка от 2015 г. до 2020 г.
И все пак по време на този период на рядко срещана стабилност неуспехът на блока да въведе строги ограничения на мандата на президентите на своите членове се оказа пагубен за региона, проправяйки пътя за нова вълна от политическо насилие и сериозно възпрепятствайки заявената от него цел за подобряване на стабилността и икономическа интеграция между западноафриканските нации.
През май 2015 г. ECOWAS се отказа от предложение за ограничаване на западноафриканските президенти до два мандата след противопоставяне на Того и Гамбия.
За тази цел свалянето на първия демократично избран президент на Гвинея, Алфа Конде, през септември 2021 г. е пример за преобладаването на неуспехите на ръководството в региона и неубедителния отговор на ECOWAS на репресивното управление и силно регресивните политически развития.
През март 2020 г. Конде прокара нова конституция, която му позволи да удължи престоя си на поста след два мандата въпреки широкото противопоставяне на този ход.
Той спечели силно оспорвани избори през октомври 2020 г., които бяха опетнени от изборни нередности и насилие.
Въпреки че започна трети мандат на поста през декември 2020 г., висши офицери от специалните сили на Гвинея го свалиха от власт през септември 2021 г.
Превратът предизвика бурни празненства в столицата Конакри и извади наяве редица системни пропуски на ECOWAS.
В месеците преди изборите през октомври 2020 г. тя не успя да осъди престъпните политически интриги на Конде и очевидното демократично отстъпление, което позволи в Гвинея.
Освен това не осъжда изрично насилието и нарушенията на човешките права, отприщени срещу поддръжници на опозицията от правителството на Гвинея, нито се опитва да разубеди Конде да се кандидатира за трети мандат.
Всъщност ECOWAS не заяви твърдо, че избори, проведени в атмосфера на страх и екстремни репресии, не могат да се считат за „свободни, честни и прозрачни“ в неговите книги.
Това е така, защото не би задоволило изборните принципи, заложени в Допълнителния протокол за демокрация и добро управление.
Вместо това той призова за деескалация на „напрежението и насилието“ и „конструктивен диалог между правителството, опозицията и гражданското общество за постигане на трайно, консенсусно и мирно решение на настоящата ситуация”.
Същата година президентът на Кот д'Ивоар Аласан Уатара също си осигури спорен трети мандат, след като спечели президентските избори на 31 октомври – които бяха бойкотирани от опозицията – с 94 процента от гласовете.
Подобно на оспорваната изборна победа на Конде, спорният триумф на Уатара на изборите беше помрачен от сплашване, насилие и изборни нарушения.
Въпреки това лидерите на ECOWAS не предприеха навременни и ефективни интервенции, за да попречат на Конде и Уатара да нанесат неописуеми щети на техните страни.
Те намериха за целесъобразно да игнорират политическото насилие и изборните измами, които подпомогнаха силно оспорваните трети мандати.
Тяхното колективно мълчание и осезаемо бездействие изпратиха ясно послание към амбициозните лидери на преврат в Западна Африка: Правилата нямат значение.
След като даде пропуск на Конде и Уатара, ECOWAS доброволно отстъпи своя морален авторитет.
През февруари 2022 г. президентът на Гана Нана Акуфо-Адо, който по това време беше председател на ECOWAS, каза, че превратът в Мали през август 2020 г. е имал „заразно влияние“, което е поставило опасна тенденция.
Въпреки това, той не изтъкна, че провалът на ECOWAS да управлява Конде и Уатара вече го е оставил безсилен и без никакъв авторитет, когато пучистите предприеха своя ход на президентския пост в Мали.
Въпреки че армейските офицери със сигурност са коварните ръководители зад катаклизмичната епидемия от преврат в Западна Африка, безскрупулни лидери като Конде и отпуснатият отговор на ECOWAS на техните атаки срещу демокрацията превърнаха региона в благодатна почва за смяна на режима.< /p>
В момента ECOWAS е ангажиран с усилията си да отмени преврата в Нигер от 26 юли, при който генерал Абдурахаман Чиани, лидерът на преврата и бивш началник на президентската гвардия, беше назначен за държавен глава.
ECOWAS прекрати членството на Нигер, наложи санкции, затвори граници, прекъсна електроснабдяването и заплаши да използва военна сила, ако лидерите на преврата не успеят да възстановят законно избрания президент Мохамед Базум.
Както се очакваше, военната хунта на Гвинея се противопостави на търговските санкции и плановете за започване на въоръжена намеса. Междувременно Буркина Фасо и Мали отидоха крачка напред и обявиха, че военната намеса срещу лидерите на преврата в Нигер ще се счита за „обявяване на война“ срещу техните нации.
ECOWAS сега стои на опасен кръстопът.
Въоръжената намеса може да предизвика война, ако не и пълна имплозия на региона. Ако избухне регионална война, няколко държави несъмнено ще напуснат съюза, оставяйки го отпуснат и безсилен пред лицето на безпрецедентни сътресения.
И все пак авторитетът и структурата на блока също могат да претърпят значителни и необратими щети, ако не успее да възстанови Базум на власт, било то чрез дипломация или въоръжена сила. В края на краищата, блокът дори не може да се преструва, че работи за задълбочаване на демокрацията, подобряване на стабилността и полагане на основите на сплотен икономически съюз, докато почти една трета от членовете му се ръководят от неизбрани военни хунти, незаинтересовани от икономическа интеграция.
Наистина ECOWAS може да не оцелее след провала на Нигер в сегашния си 15-членен формат, ако остане в курса.
Междувременно разделен ECOWAS би бил пагубен за Западна Африка.
Ще се бори да формира обединена отбрана срещу бунтовнически групи, действащи в региона и да осигури мир за своите многострадални граждани.
И нямаше да постигне регионалната икономическа интеграция и растеж, предвидени от нейните лидери през май 1975 г.
Въпреки това ECOWAS може да преодолее настоящите си премеждия и да утвърди демокрацията в целия регион, ако последователно налага правилника си и следва прилагането на нови разпоредби, които биха му помогнали да поддържа стабилност, като ограничения на президентските мандати.< /p>
Много страни от Западна Африка вече показаха невероятен и похвален ангажимент да поддържат демократичните норми.
Те включват държави като Гвинея-Бисау и Либерия, които някога са били разяждани от политически борби и война. Водещите демокрации в групата – Гана и Нигерия, които и двете са преживели десетилетия на военно управление – могат да помогнат на други нации да насочат към по-добри демократични резултати и по-добри времена. Президентът на Нигерия и настоящ председател на ECOWAS, Бола Тинубу, например, някога е бил явен защитник на демокрацията и яростен противник на военното управление в Нигерия.
ECOWAS вече има политическата воля на най-високо ниво наистина да насърчава демокрацията в Западна Африка.
Това е идеалният момент да начертаете черта в пясъка веднъж завинаги и да изясните, че блокът няма да толерира по-нататъшни нарушения нито на неговите ценности, нито на неговия Допълнителен протокол за демокрация и добро управление.< /p>
Възгледите, изразени в тази статия, са собствени на автора и не отразяват непременно редакционната позиция на Al Jazeera.
