В България обяснението е просто: няма тестове, следователно няма случаи
Econ.bg препечатва текста на Хелене Кортлендер от фондация " Фридрих Еберт " (FES) от портала " Право и здраве ". Първоначалната обява е в онлайн изданието International politics and society, основано е в брюкселския офис на FES.
Европейските трендове нормално идват постепенно в България. В края на февруари, до момента в който останалата част от Европа с паника осъзнаваше, че коронавирусът може да доближи епидемиологични размери, за известно време България изглеждаше като Острова на блажените. Брой случаи: нула. В аптеките обаче стана ясно до каква степен българите се доверяват на тази статистика: маски, дезинфектанти и ръкавици за еднократна приложимост се изчерпаха още преди да има и един доказан случай.
България публично заяви първите четирима инфектирани от корона на 8 март - в провинциалните градове Габрово и Плевен. Веригата на инфекцията не може да бъде проследена, случаите, наподобява, са пристигнали от нищото. Училищата в цялата страна към този момент бяха затворени, сякаш заради чести грипни инфекции. В средата на март е оповестена национална изключителна обстановка. Дневните центрове бяха затворени и скоро последваха магазини, публични здания и уреди.
В българската ковид история някои елементи просто липсват.
Но обяснението е просто: няма проби, затова няма случаи. Първоначално българското държавно управление купи 2000 теста за население от седем милиона. Междувременно частните донори се намесиха и подариха още 5000 теста, само че въпреки всичко прекомерно малко, с цел да получат даже приблизителна реалистична картина на обстановката. Най-накрая, когато българите се завърнат от чужбина, броят на неустановените случаи евентуално ще бъде голям.
Реакцията на българите е частично цинична - наподобява, че държавното управление просто чакаше европейският фонд да разгласи размерите на помощта, която ще отпусне, преди да разгласи първите си случаи. Наблюдава се и характерен предразсъдък, виждайки ковид рецесията като още една рецесия в дългата поредност от български произшествия. Липсва и доверие, защото надали някой фактически има вяра, че държавното управление или здравната система могат да ръководят рецесията. Доверието в българските институции е ниско: подправените вести и теории на конспирацията процъфтяват, само че над всичко това е
Европейските трендове нормално идват постепенно в България. В края на февруари, до момента в който останалата част от Европа с паника осъзнаваше, че коронавирусът може да доближи епидемиологични размери, за известно време България изглеждаше като Острова на блажените. Брой случаи: нула. В аптеките обаче стана ясно до каква степен българите се доверяват на тази статистика: маски, дезинфектанти и ръкавици за еднократна приложимост се изчерпаха още преди да има и един доказан случай.
България публично заяви първите четирима инфектирани от корона на 8 март - в провинциалните градове Габрово и Плевен. Веригата на инфекцията не може да бъде проследена, случаите, наподобява, са пристигнали от нищото. Училищата в цялата страна към този момент бяха затворени, сякаш заради чести грипни инфекции. В средата на март е оповестена национална изключителна обстановка. Дневните центрове бяха затворени и скоро последваха магазини, публични здания и уреди.
В българската ковид история някои елементи просто липсват.
Но обяснението е просто: няма проби, затова няма случаи. Първоначално българското държавно управление купи 2000 теста за население от седем милиона. Междувременно частните донори се намесиха и подариха още 5000 теста, само че въпреки всичко прекомерно малко, с цел да получат даже приблизителна реалистична картина на обстановката. Най-накрая, когато българите се завърнат от чужбина, броят на неустановените случаи евентуално ще бъде голям.
Реакцията на българите е частично цинична - наподобява, че държавното управление просто чакаше европейският фонд да разгласи размерите на помощта, която ще отпусне, преди да разгласи първите си случаи. Наблюдава се и характерен предразсъдък, виждайки ковид рецесията като още една рецесия в дългата поредност от български произшествия. Липсва и доверие, защото надали някой фактически има вяра, че държавното управление или здравната система могат да ръководят рецесията. Доверието в българските институции е ниско: подправените вести и теории на конспирацията процъфтяват, само че над всичко това е
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ