Ечемик
Ечемикът /Hordeum vulgare/ съставлява доста значима фуражна техническа просвета, която в някои страни е и продоволствена. Ечемикът се отглежда в умерените елементи на света, като най-ценно е неговото зърно. В целия свят се засяват към 800 млн. декара от тази просвета – половината от които в Китай и Русия.
Ечемикът е ниско или умерено високо зърнено растение, чиято височина варира от 35 до 130 см. Има пай интервал на напредък, засява се през октомври и се жъне преди края на лятото - към началото на август.
Ечемикът е едно от най-добре приспособените растения към всевъзможни условия. Може да вирее при доста ниски температури и суша, да се изхранва от бедна на минерали почва.
В нашата страна засетите площи с ечемик са достигали съвсем 5 млн. декара, само че заради зараждащите промени в климата и намаляването на броя на продуктивните животни, при започване на 21 век площта понижава съвсем два пъти.
Ечемикът е една от най-старите зърнени култури, познати на човечеството. Смята се, че още преди 10 000 години жителите на пустините в югозападната част на Азия са изхранвали себе си и своите животни с ечемичени зърна. Някои от по-съвременните проучвания демонстрират, че ечемикът се е появил за пръв път в югоизточните региони на Азия или в планинските региони на днешната страна Етиопия.
В наши дни ечемикът доста е изгубил своята позиция във връзка с царевицата. Докато в междинните епохи той е извънредно известен, през днешния ден това напълно не е по този начин.
Състав на ечемика
Ечемикът е богат на скъпите витамин В1, В2, В3, В6 и В9. От минералите най-добре са показани магнезий, фосфор, желязо и цинк. Ечемикът е богат на аминокиселини, най-много лизин. 100 г ечемик съдържат 354 ккал, 9.45% вода, 17.3 г фибри, 0.8 г захари, 2.3 г мазнини, 12.5 г белтъчини, 73.5 г въглехидрати и 0 мг холестерол.
Избор и предпазване на ечемик
Няколко са главните артикули от ечемик, които се срещат на пазара. На първо място това е изчистеният ечемик. При него е отстранена само външната люспа на зърното, само че вътрешното целулозно покритие и зародишът са там. Загубени са единствено незначителна част от влакната и съставките. Това е най-хранителната форма на ечемика.
Ечемикът за готвене е тройно гладък изчистен, което значи, че е изгубил доста огромна част от потребните си качества.
Перленият ечемик е четири до шест пъти олющен, което ще рече, че съвсем всички значими за нас субстанции отсъстват.
Ечемичените ядки са много по-слабо известни от овесените, само че за сметка на това не им отстъпват по никакъв метод. Ечемичното брашно е по-тъмно от пшениченото и има лек орехов усет.
Когато купувате тези артикули, огледайте за някакви повреди по опаковката и наложително проверете годността на етикета.
Търсете ядки или брашна от ечемик, които имат изнесено на етикета наличие. По отношени на съхранението е изцяло задоволително да спазвате напътствията на опаковките и да следите периодите на валидност. Дръжте ечемичените артикули на изсъхнало, мрачно и хладно място.
Ечемик в кулинарията
Ечемикът не е доста известен в кулинарията, заради публикуваното разбиране, че може да служи единствено за храна на животните. Това напълно не е по този начин, тъй като вярно приготвеният ечемик може да бъде освен апетитен, само че и доста потребен.
Най-разпространеният метод за подготвяне на ечемичени ядки посредством варене. Те се сваряват в мляко или вода за към 20 минути и са подготвени за консумация. Могат да се употребяват под формата на мюсли със сушени плодове или ядки /много питателна закуска/ или като каша със сирена и зеленчуци.
Ечемичените зърна се варят много по-дълго от ечемичените ядки, също така авансово би трябвало да се наквасен във вода за няколко часа. Изкиснати, изпечени и по-късно варени на слаб огън за към 45 минути, ечемичените ядки или брашно могат да се употребяват за изработката на някои печива. Те могат да се вложат в тесто за самун или диетични курабийки и кексове. В азиатската кухня суровият ечемик се употребява за изработката на известната паста Мисо.
Според редица диетолози, ечемикът би трябвало да се накисва и да се вари доста постепенно, тъй като единствено по този начин могат да се обогатят съдържащите се в него нишесте и фибри, което подсигурява цялостното му асимилиране и положителното храносмилане. Изтъкнати кулинари пък предлагат комбинирането на ечемик с ориз в студени салати, в които има и свежи зеленчуци.
Ползи от ечемика
Аминокиселината лизин, която влиза в състава на ечемика, има добре изразено противомикробно и противовирусно деяние, изключително във връзка с микробите, виновници за херпес и простудни вируси. Освен това лизинът взема ефективно присъединяване в образуването на колаген, който придава равен и разтеглив тип на кожата. Витамините от В-групата пък дават отговор за вярната работа на нервната система, както и за хубавата коса и кожа.
Съдържанието на фосфор в ечемика е два пъти повече от другите зърнени култури, а както е известно той се смята за „ микроелемента на спортистите “, тъй като обуславя силата и скоростта на съкращенията в мускулите. Ечемичената каша съдържа фибри, които пречистват организма от шлаките, също така в нея има субстанции, които пречат за отлагането на тлъстини по талията. Точно по тази причина диетолозите предлагат ечемичената каша на всеки един, който желае да се отърве от непотребни килограми.
Диета с ечемик
След като установихме, че ечемикът спомага за намаляването на тлъстините, дано разгледаме и подобаваща диета. Тя е ефикасна и доста лесна, тъй като не изисква огромни старания за приготвянето на продукта.
Сварява се кашата от ечемик, без каквито и да е добавки от сол, захар или други подправки. Зърната би трябвало да се разварят доста добре. Кашата се съхранява в ледник. В продължение на пет дни до една седмица се употребява в неограничени количества, а единствените позволени други артикули са чай и кафе /без захар/, както и вода.
