Смъртното наказание: Варварство вместо сигурност
Две десетилетия след законовия отвод на България от смъртното наказване през 1998 година в обществото още веднъж се разсънва полемиката за връщането му в системата от санкции. Характерното е, че използването на тази меко казано странна концепция идва от центъра на властта в лицето на Красимир Каракачанов, вицепремиер и министър на защитата.
Всъщност концепцията не е по никакъв начин нова. След всяко знаково ликвидиране така наречен патриоти търсят потушаване на публичното неодобрение не посредством подсилване на правоохранителните и правораздавателни институции, а по пътя на елементарно смилаемия популизъм, който да засити обществото и да потисне гнева и желанието за отплата. През 2015 година патриотите желаеха подписка в поддръжка на смъртното наказване след убийството на студентка във В. Търново, а през 2018 година към този момент приказват за референдум по тематиката.
Какво взеха решение смъртните присъди, когато ги имаше?
Реално нищо, защото и в предишното не са липсвали брутални убийства и закононарушения с особена свирепост. Знаков престъпен случай, сходен на станалото в Русе, е убийството на млада жена през 1982 година И в случай че тогава тези случаи не са разгласявани, с цел да не се ускорява недоволството против властта, то през днешния ден сме очевидци на просташко медийно внимание върху персоналната покруса и психодетайли от характера на причинителя. Основната причина да има каузи от висок публичен интерес и да се назначат пиари в прокуратурата и съда бе да се даде публичност на проблемите в системата в предприсъединителните години на участието в Европейски Съюз. Тогава се залагаха упования медиите да осветят структурните проблеми, а обществото да накара Министерство на вътрешните работи, прокуратурата и съда да работят на ярко. Всичко това, обаче, се изроди до въпроси към потърпевшите близки на жертвата от рода " Как се чувствате? ".
И в случай че през днешния ден някой желае да върне смъртното наказване, е належащо да знае, че то се e налагало в извънредно редки случаи, а до действителното му осъществяване се е стигало още по-рядко. В същото време настоящата към сегашния миг система от санкции, на чиито връх стои доживотният затвор без право на подмяна, е в цялостно положение да изолира от обществото всеки наказан, високо общественоопасен нарушител.
Разбира се, настървеното политическо говорене не регистрира (а евентуално и не съзнава), че е надалеч по-важно да избегнем съществуването на жертви, в сравнение с да се радваме на крайното отмъщение.
На какво опонира концепцията за смъртното наказване и къде ни води?
Всъщност концепцията не е по никакъв начин нова. След всяко знаково ликвидиране така наречен патриоти търсят потушаване на публичното неодобрение не посредством подсилване на правоохранителните и правораздавателни институции, а по пътя на елементарно смилаемия популизъм, който да засити обществото и да потисне гнева и желанието за отплата. През 2015 година патриотите желаеха подписка в поддръжка на смъртното наказване след убийството на студентка във В. Търново, а през 2018 година към този момент приказват за референдум по тематиката.
Какво взеха решение смъртните присъди, когато ги имаше?
Реално нищо, защото и в предишното не са липсвали брутални убийства и закононарушения с особена свирепост. Знаков престъпен случай, сходен на станалото в Русе, е убийството на млада жена през 1982 година И в случай че тогава тези случаи не са разгласявани, с цел да не се ускорява недоволството против властта, то през днешния ден сме очевидци на просташко медийно внимание върху персоналната покруса и психодетайли от характера на причинителя. Основната причина да има каузи от висок публичен интерес и да се назначат пиари в прокуратурата и съда бе да се даде публичност на проблемите в системата в предприсъединителните години на участието в Европейски Съюз. Тогава се залагаха упования медиите да осветят структурните проблеми, а обществото да накара Министерство на вътрешните работи, прокуратурата и съда да работят на ярко. Всичко това, обаче, се изроди до въпроси към потърпевшите близки на жертвата от рода " Как се чувствате? ".
И в случай че през днешния ден някой желае да върне смъртното наказване, е належащо да знае, че то се e налагало в извънредно редки случаи, а до действителното му осъществяване се е стигало още по-рядко. В същото време настоящата към сегашния миг система от санкции, на чиито връх стои доживотният затвор без право на подмяна, е в цялостно положение да изолира от обществото всеки наказан, високо общественоопасен нарушител.
Разбира се, настървеното политическо говорене не регистрира (а евентуално и не съзнава), че е надалеч по-важно да избегнем съществуването на жертви, в сравнение с да се радваме на крайното отмъщение.
На какво опонира концепцията за смъртното наказване и къде ни води?
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ