Защо казваме автомобил и от къде идва това?
Думите “автомобил/automobile ” или “кола/car ” с която назоваваме едно от най-важните изобретения в човешката нова история можеше да да звучи по доста по-различен начин. Доста разногласия се водят кой е направил първият автомобил, всеки от изобретателите на колесното знамение е използвал разнообразни, от време на време доста причудливи имена на на творбата си, но накрая са се наложили имената “автомобил ” и “кола ”.
А би могло да звучи като "oruktor amphibolos " /копач амфибия/, както е нарекъл четириколесното си самодвижещо се парно чудо през 1792-а година изобретателят Оливър Еванс от Филаделфия, Щатите. Всъщност става дума за драга за почистване на пристанището, на която, за да се придвижи от работилницата до водата, изобретателят инсталирал четири колела и употребявал за задвижването й парен мотор лична структура.
Доста преди него Симоне Мартини - италиански художник от 14-ти век, с добри инженерни знания за времето си, е проектирал на хартия транспортно средство, монтирано на четири колела. Всяко колело се задвижвало от обособен човек на ръка със специфичен предавателен механизъм. Изглеждало добре на хартия, само че нямало реално приложение, поради ниската продуктивност на човешката мощ.
За историята остава щастливото обстоятелство, че Мартини не кръстил изобретението си на личното си име, както вършат доста изобретатели. Ако го беше направил през днешния ден можеше да е доста объркващо – в случай че ни предложат „ мартини “, щяхме да се чудим дали да го пием или караме? И в двата случая може би новините по нашите малките екрани, които започват винаги с черната хроника, щяха да звучат в началото по този начин: злополука с “копач амфибия ” лиши три живота или пък “Мартини ” сгази двама пешеходци...
Действително историческият принос на дизайна на Мартини е името, което той му е дал - "автомобил ", от гръцката дума, "авто ", (само) и латинската дума "мобилс " (движещ се). "Кола/car ", от друга страна, идва от антична келтска дума, "carrus ", което значи количка или вагон.
Джордж Селдън, юрист в Рочестър, Ню Йорк, кандидатства и най-после получава патент за "пътна машина " през 1879 г. Братята Дюреа (1895 г.) назовават своите продукти "моторни вагони ". През 1896 г. Хенри Форд показва експериментална кола с надпис "Квадрицикъл ". Вестниците употребяват думи като аутометон, моторвиг, олеолокомотив, автокенетик, бъги, моторни превозни средства, аутобейн, автомоторкон, диамот, моториг, моколе, локомобил и безконен превоз.
През 1895 година H. H. Koлсаат, издател на вестника Chicago Times-Herald, предлага премия от Щатски долар 500 за най-добро име на моторните превозни средства. Съдиите избират "мотоциклет " за победител, сред фаворитите на журито и публиката са още „ квадрицикъл “ и „ петрокар “. Думата "автомобил " даже не се е споменавала! Но през 1897-а година вестник "Ню Йорк таймс " пророкува, "... новият машинален вагон с ужасното име - автомобил... е пристигнал да остане... "!
Много от думите, които са свързани с автомобилите, идват от французите и френския език - гараж, водач, лимузина и шаси са единствено някои от образците.
А би могло да звучи като "oruktor amphibolos " /копач амфибия/, както е нарекъл четириколесното си самодвижещо се парно чудо през 1792-а година изобретателят Оливър Еванс от Филаделфия, Щатите. Всъщност става дума за драга за почистване на пристанището, на която, за да се придвижи от работилницата до водата, изобретателят инсталирал четири колела и употребявал за задвижването й парен мотор лична структура.
Доста преди него Симоне Мартини - италиански художник от 14-ти век, с добри инженерни знания за времето си, е проектирал на хартия транспортно средство, монтирано на четири колела. Всяко колело се задвижвало от обособен човек на ръка със специфичен предавателен механизъм. Изглеждало добре на хартия, само че нямало реално приложение, поради ниската продуктивност на човешката мощ.
За историята остава щастливото обстоятелство, че Мартини не кръстил изобретението си на личното си име, както вършат доста изобретатели. Ако го беше направил през днешния ден можеше да е доста объркващо – в случай че ни предложат „ мартини “, щяхме да се чудим дали да го пием или караме? И в двата случая може би новините по нашите малките екрани, които започват винаги с черната хроника, щяха да звучат в началото по този начин: злополука с “копач амфибия ” лиши три живота или пък “Мартини ” сгази двама пешеходци...
Действително историческият принос на дизайна на Мартини е името, което той му е дал - "автомобил ", от гръцката дума, "авто ", (само) и латинската дума "мобилс " (движещ се). "Кола/car ", от друга страна, идва от антична келтска дума, "carrus ", което значи количка или вагон.
Джордж Селдън, юрист в Рочестър, Ню Йорк, кандидатства и най-после получава патент за "пътна машина " през 1879 г. Братята Дюреа (1895 г.) назовават своите продукти "моторни вагони ". През 1896 г. Хенри Форд показва експериментална кола с надпис "Квадрицикъл ". Вестниците употребяват думи като аутометон, моторвиг, олеолокомотив, автокенетик, бъги, моторни превозни средства, аутобейн, автомоторкон, диамот, моториг, моколе, локомобил и безконен превоз.
През 1895 година H. H. Koлсаат, издател на вестника Chicago Times-Herald, предлага премия от Щатски долар 500 за най-добро име на моторните превозни средства. Съдиите избират "мотоциклет " за победител, сред фаворитите на журито и публиката са още „ квадрицикъл “ и „ петрокар “. Думата "автомобил " даже не се е споменавала! Но през 1897-а година вестник "Ню Йорк таймс " пророкува, "... новият машинален вагон с ужасното име - автомобил... е пристигнал да остане... "!
Много от думите, които са свързани с автомобилите, идват от французите и френския език - гараж, водач, лимузина и шаси са единствено някои от образците.
Източник: auto-press.net
КОМЕНТАРИ