Думата вандализъм идва от френската дума vandalisme“, която за първи

Думата вандализъм идва от френската дума „ vandalisme “, която за първи път се появява написана през 1794 година, когато епископа на Блуа, Анри Грегуар, я употребява в отчета си за хаоса, и съответно за количеството унищожено изкуство, по време на Френската гражданска война.

„ Вандализъм “ е, несъмнено, трансформация на „ варварин “ – дума, която в британския език съществува от 17 век, когато се е употребила, с цел да опише човек, който унищожава нещо красиво и заслужаващо почитание. Vandal, с основно V, се употребило в британския още от средата на 16 век като име на немското племе, което унищожи античен Рим. Думата идва от латинското „ Vandalus “, което пък от своя страна идва от протонемското „ wandljaz “, което безусловно значи „ друмник “.

Вандалите се срещали в южна Скандинавия преди падението на Рим. С времето те мигрирали още на юг и до 2 век се заселват по земите на днешна Румъния, тогава наричаща се Дакия.

Репрезентация на семейство вандали от 160 година в Археологичния музей в Краков, Полша

Вандалите си имат свои лични проблеми – през 375 година, да вземем за пример, хуните ги атакуват от изток. Хуните произлизат от степите на Централна Азия, сред планината Алтай, където през днешния ден се срещат Китай, Казахстан, Монголия и Русия, и Каспийско море (на изток от Кавказ) и тежко малтретират Източна Европа като мнозина ги считат за катализатор на Великото преселение на народите, когато доста от немските племена, включително и вандалите, навлизат надълбоко в Римската империя, с цел да избягат.

С тази миграция идва и краткотрайно помирение сред немските племена и Римляните, което по-късно ще се разпадне. След разпадането му, през 406 година вандалите към този момент са пресекли река Рейн и атакуват Галия, а по-късно и Иберийския полуостров. През идващото десетилетие, вандалите ще се бият с други немски племена, както и между тях, а след това ще се съюзят против римските сили в южна Испания.

През 429 година наместникът на Африка Бонифаций вдигнал протест против император Валентиниан III. Като цяло вандалите били робовладелци и се издържали и посредством методите на войната – по този начин с цел да му оказват помощ той ги поканил за съдружници. Те обаче вместо помощ завладяват римската провинция и основават свое кралство (според някои историци това се случва благодарение на властта в Рим, която, несъмнено, не е доста другарски настроена към губернатора на Северна Африка). Въпреки че през 435 с Рим се подписва помирение, до 439 вандалите към този момент са нараснали земите си до Картаген и в следствие Сицилия, Корсика и Малта, както и измежду други европейски места. През 455 година римският император Валентиниан III е погубен по заповед на Петроний Максим, който заема трона. Според Гейзерих това обезсилва мирния контракт, подписан с Валентниан през 442 година, и малко по-късно той трансферира войските си в Италия и потегля към Рим.

Макет на Храмът на Юпитер Капитолийски

Според летописеца Проспер Тирон Аквитански, отслабения град даже не се пробва да се бие. Вместо това, се доближава до ново съглашение, съгласно което на немското племе към този момент е разрешено да влиза в града и да го граби без да му се основава проблем, пък то дава обещание да не убива никого и да не пали нищо. В сходство с контракта, през идващите 2 седмици вандалите открадват всичко, което не е заковано, както и някои неща, които в действителност са – те взимат бронзовите керемиди от покрива на Храмът на Юпитер Капитолийски. Този развой не се реализира галантно, даже в противен случай, и в последна сметка те потрошават огромна част от красивите благородни движимости в храма – и ето по този начин се основава терминът.

Недълго откакто ограбват Рим вандалите също залязват като нация и през 533 година византийският император Юстиниан I атакува техните територии в Северна Африка. Последният им цар, Гелимер (530 – 534), е хванат и изпратен в Константинопол.

…

Трябва да се означи, че в днешни дни има съществени съмнения дали грабежите са били толкоз мирни, колкото ги изкарва Проспер. Подобна договорка умерено би могла да бъде подписана в действителност, само че византийският историк Прокопий Кесарийски написа за запалена черква по време на вандалството на вандалите, а Виктор от Вита – за цели кораби със заложници от ошушкания Рим, които по-късно са продадени като плебеи в Африка.

Вандалите изцяло заслужават името им да бъде нарицателно със значение „ безсмислено разрушение на построеното от други хора “.