В Испания е забранено масонството
Думата масонство е формирана от думата масон и наставката -ство. Масон идва от британската mason (bricklayer) и френската maçon, които значат „ зидар “ или „ човек, който реди тухли/камъни или изготвя тухли/камъни като произведения “.
На средноанглийски е изписвана като masoun и machun, а в този си тип идва то англо-норманския език, където е machun и masson. От своя страна, норманите вземат думата от стародолнофранкския корен *mattio, от първогерманския *maitô, от глагола *maitaną със смисли „ нарязвам, цепя, одялвам “. Сходни са и старовисоконемската meizan, източнофризийската matje и старонорвежката meita.
Всички тези немски думи имат за начало индоевропейския корен *mai-d със смисли на „ променям, преработвам “.
През 1988 година Дейвид Стивънсън издава книга, в която потвърди с документи, че произходът на масонството не би трябвало да се търси в Лондон (Англия) при започване на XVIII век, а в няколко града на Шотландия – Ейчисънс Хейвън, Единбург и Хедингтън през 1599 г.[4] Тогава група локални зидари основават първата ложа с обреди и секрети посвещения, при което се смесва средновековната митология с хрумвания от Ренесанса, кабалата, алхимията и астрологията. Годината 1599 евентуално не е определена инцидентно, тъй като скоро след нея стартира ново столетие, може би възприемано като начало на есхатологична ера. Отличителна специфичност, по които се познават първите масони, са слънчевите часовници, сложени на фасадите на къщите им. В Шотландия, където слънцето е необичаен посетител, тези часовници нямат практическо, а чисто алегорично приложение. Окултни знаци са изобразени и върху непокътнатите надгробни плочи на масоните. След потушаването на революцията на Кромуел и възобновяване на монархията през 1660 година крал Чарлз II назначава Уилям Морей за основен надзорник на градежите, или проектант, в Шотландия. Стивънсън е на мнение, че Морей е новаторът, който основава ритуалите на първите масони и обосновава концепциите и вярванията, които те въплъщават.
На монографията на Стивънсън се опълчи професорът от Калифорнийския университет в Лос Анджелис Маргарет Джейкъб. Тя твърди, че шотландските масони, които Стивънсън има поради, в действителност са професионални строители с типични за времето си еклектични религиозни ползи, а не отдадени членове на скришен свръхестествен медал. Според нея масонството поражда в Англия през XVII век.
Повечето учени одобряват за публична рождена дата на масонството 24 юни 1717 година, когато в лондонската механа „ Гъската и скарата “, в резултат на сливане на четири ложи, е учредена Великата ложа на Англия. Според един документ от 1725 година ложите, обединени от Великата ложа, към този момент стават 64, от които 50 работят в очертанията на Лондон.
През 1721 година е публикуван кралски правилник, който осъжда някои скандални клубове и сдружения. Великата ложа на Англия, която си дава сметка, че е обвинена, бърза да убеди управляващите, че не ги заплашва с нищо. За да документира всяко свое деяние, тя стартира да води публични протоколи от съвещанието си на 25 ноември 1723 година, когато Велик магистър става крайният последовател на Хановерската кралска династия граф Далкийт. Същата година се появява прословутата „ Конституция “, написана от Джеймс Андерсън. Същата се трансформира в настолна книга за британските, а след това и за всички масони. От нея са взети някои от главните правила на конституциите на в този момент съществуващите свободнозидарски общности по целия свят.
На средноанглийски е изписвана като masoun и machun, а в този си тип идва то англо-норманския език, където е machun и masson. От своя страна, норманите вземат думата от стародолнофранкския корен *mattio, от първогерманския *maitô, от глагола *maitaną със смисли „ нарязвам, цепя, одялвам “. Сходни са и старовисоконемската meizan, източнофризийската matje и старонорвежката meita.
Всички тези немски думи имат за начало индоевропейския корен *mai-d със смисли на „ променям, преработвам “.
През 1988 година Дейвид Стивънсън издава книга, в която потвърди с документи, че произходът на масонството не би трябвало да се търси в Лондон (Англия) при започване на XVIII век, а в няколко града на Шотландия – Ейчисънс Хейвън, Единбург и Хедингтън през 1599 г.[4] Тогава група локални зидари основават първата ложа с обреди и секрети посвещения, при което се смесва средновековната митология с хрумвания от Ренесанса, кабалата, алхимията и астрологията. Годината 1599 евентуално не е определена инцидентно, тъй като скоро след нея стартира ново столетие, може би възприемано като начало на есхатологична ера. Отличителна специфичност, по които се познават първите масони, са слънчевите часовници, сложени на фасадите на къщите им. В Шотландия, където слънцето е необичаен посетител, тези часовници нямат практическо, а чисто алегорично приложение. Окултни знаци са изобразени и върху непокътнатите надгробни плочи на масоните. След потушаването на революцията на Кромуел и възобновяване на монархията през 1660 година крал Чарлз II назначава Уилям Морей за основен надзорник на градежите, или проектант, в Шотландия. Стивънсън е на мнение, че Морей е новаторът, който основава ритуалите на първите масони и обосновава концепциите и вярванията, които те въплъщават.
На монографията на Стивънсън се опълчи професорът от Калифорнийския университет в Лос Анджелис Маргарет Джейкъб. Тя твърди, че шотландските масони, които Стивънсън има поради, в действителност са професионални строители с типични за времето си еклектични религиозни ползи, а не отдадени членове на скришен свръхестествен медал. Според нея масонството поражда в Англия през XVII век.
Повечето учени одобряват за публична рождена дата на масонството 24 юни 1717 година, когато в лондонската механа „ Гъската и скарата “, в резултат на сливане на четири ложи, е учредена Великата ложа на Англия. Според един документ от 1725 година ложите, обединени от Великата ложа, към този момент стават 64, от които 50 работят в очертанията на Лондон.
През 1721 година е публикуван кралски правилник, който осъжда някои скандални клубове и сдружения. Великата ложа на Англия, която си дава сметка, че е обвинена, бърза да убеди управляващите, че не ги заплашва с нищо. За да документира всяко свое деяние, тя стартира да води публични протоколи от съвещанието си на 25 ноември 1723 година, когато Велик магистър става крайният последовател на Хановерската кралска династия граф Далкийт. Същата година се появява прословутата „ Конституция “, написана от Джеймс Андерсън. Същата се трансформира в настолна книга за британските, а след това и за всички масони. От нея са взети някои от главните правила на конституциите на в този момент съществуващите свободнозидарски общности по целия свят.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ