Ще се появи ли нов суперконтинент на Земята?
Древният суперконтинент Родиния се обръща „ от вътрешната страна на открито “, когато Земята гълтам своя световен океан преди към 700 милиона години, демонстрират нови проучвания.
Родиния е суперконтинент, предхождащ идващия и по-известен, Пангея. Той е съществувал преди сред 320 и 170 милиона години.
В ново изследване екип от учени, ръководени от Джънг-Ксян Ли от университета Къртин в Пърт, Австралия, твърди, че суперконтинентите и техните суперокеани се образуват и се разпадат в редуващи се цикли, които от време на време резервират океанската кора, а от време на време я връщат назад навътре в Земята.
„ Предполагаме, че структурата на мантията на Земята изцяло се реорганизира след всеки втори цикъл, посредством регенериране на нов суперокеан и нов пръстен от огън “, написа Ли в имейл до изданието Live Science.
„ Огнен пръстен “ е верига от зони на субдукция – развой, при който една тектонска плоча се подпъхва (субдуцира) под друга към Тихия океан, като при този развой кората на океана се смила под континентите. Вулкани и трусове са постоянно събитие към „ Огнения пръстен “, давайки му името си.
Историята на суперконтинентите е много неразбираема, само че геолозите са все по-убедени, че континентите се сливат приблизително в един великански сектор на земята на всеки 600 милиона години. Първо е суперконтинентът Нуна, съществувал преди 1.6 и 1.4 милиарда години.
След това Нуна се разпада, с цел да се слее в суперконтинент Родиния преди към 900 милиона години. Родиния се е разпаднал преди 700 милиона години. Тогава, преди към 320 милиона години, се образува Пангея.
„ Има модели в циркулацията на мантията (слоя под земната кора), които наподобяват добре съвпадаща с този цикъл от 600 милиона години, споделя Ли. Но някои минерални и златни залежи и геохимични подписи в античните скали се появяват още веднъж в един по-дълъг цикъл, който е по-близо до един милиард години “.
В нова публикация на списание Precambrian Research, оповестена онлайн, Ли и сътрудниците му настояват, че Земята в действителност има два едновременни цикъла: 600 милиона годишен цикъл суперконтинент и един милиард годишен цикъл суперокеан. Всеки суперконтинент се разпада и реформира по два различни метода, допускат откривателите.
Двата метода се назовават „ интроверсия “ и „ екстраверсия “. При интроверсията суперконтинентът е заобиколен от суперокеан. Континентът стартира да се разделя на части, обособени от нов, вътрешен океан. Тогава, по каквато и да е причина, процесите на субдукция стартират в този нов вътрешен океан. В тези огнени петна океанската кора се гмурка назад в горещата тога на Земята. Вътрешният океан се гълтам в интериора на планетата. Континентите още веднъж се събират, още веднъж се появява нов суперконтинент, заобиколен от същия остарял суперокеан, който е бил там преди.
Екстроверсията, въпреки това, основава нов континент и нов суперокеан. В този случай суперконтинентът се разделя, създавайки вътрешния океан. Но този път, субдукцията се случва не във вътрешния океан, а в супероокеана, обграждащ суперконтинента на разрива. Земята гълтам суперокеана, влачейки континенталната кора по целия глобус. Суперконтинентът всъщност се обръща с вътрешността си на открито: някогашните брегови линии се разрушават дружно, с цел да образуват новата му среда, а раздраната среда в този момент става крайбрежие. Междувременно океанът, който в миналото е бил вътрешен, в този момент е напълно нов суперокеан към новия суперконтинент.
Ли и сътрудниците му употребяват моделиране, с цел да потвърдят, че през последните 2 милиарда години интроверсията и екстроверзията се редуват. При този сюжет суперконтинентът Нуна се е разпаднал и по-късно е образувал Родиния посредством интроверсия. Суперокеанът на Нуна оцелява, с цел да се трансформира в суперокеан на Родиния.
„ Нуна и Родиния са имали сходни конфигурации “, споделя Ли, което поддържа концепцията, че Нуна просто се е разпаднал и по-късно още веднъж се е събрал.
Родиния се отдръпва, когато суперокеанът му изчезва. Появява се още веднъж от другата страна на планетата, като Пангея. Новият океан, който се е оформил след отдръпването на Родиния, се трансформира в суперокеан на Пангея, прочут като Панталаса.
Пангея се разделя, с цел да се трансформира в континентите, които познаваме през днешния ден. Останките на Панталаса оцеляват като океанската кора на Тихия океан.
„ Последните 2 милиарда години история, сложена в новото проучване, са правдоподобни “, споделя Марк Бен, геофизик от Бостънския лицей, който не взе участие в новото проучване. Трудно е обаче да се разбере дали изследваните цикли съставляват същински, фундаментален модел.
„ В модела има единствено три итерации, тъй че се пробват да екстраполират трендовете от не доста цикли “, споделя Бен.
„ Ако изменчивият модел се резервира “, споделя Ли, „ идващият суперконтинент ще се образува посредством интроверсия. Вътрешните океани, основани от разкъсването на Пангея – Атлантическия океан, Индийския и Южния океан – ще се затворят. Тихия океан ще се разшири, с цел да стане единствен суперокеан на новия континент. Учените назовават този научен предстоящ суперконтинент Амасия. В този миг Тихия океан в действителност леко се свива посредством субдукция, само че това може да продължи повече от стотици милиони години.
Бъдещето на нов суперконтинент на Земята остава неразбираемо. Моделите, които се пробват да комбинират придвижванията на земните континенти с вътрешната динамичност на мантията, биха могли да оказват помощ да се дефинира дали методите за сглобяване на интроверсия / екстраверсия са реалистични. Методите, употребявани от Ли и неговите сътрудници, които вземат участие в проучването на моделите на молекулярна разновидност в античните скали, евентуално са на верния път за справяне с тези фундаментални въпроси на тектониката на плочите.
„ В последна сметка “, споделя Бен, „ въпросът се свежда до това, което движи тектониката на плочите. Никой не знае какво провокира началото на субдукцията на несъмнено място и в несъмнено време. Има спор и за това, по кое време земните плочи са почнали да се „ разхождат “ в близост. Някои учени считат, че тектониката на плочите стартира скоро след образуването на Земята. Други считат, че е почнала преди 3 милиарда, 2 милиарда или един милиард години.
Публикувано в изданието LiveScience.com.
