Древни ледове от Антарктида и Гренландия разкриват мощни вулканични изригвания,

Древни ледове от Антарктида и Гренландия разкриват мощни вулканични изригвания, станали по време на последния ледников интервал, заяви електронното издание Юрикалърт. 

Шестдесет и девет от тях са били по-силни от всяко едно изригване в актуалната история. Според експерти от Копенхагенския университет, които стоят зад проучването, тази вулканична интензивност може да покаже чувствителността на планетата към климатичните промени.

“Не сме претърпели нито едно от най-мощните вулканични изригвания в историята. Можем да забележим това в този момент. Ейяфятлайокутъл, който сковава европейския въздушен трафик през 2010 година, бледнее спрямо изригванията, които установихме по-назад във времето. Много от тях са били по-силни от всяко изригване, станало в  последните 2500 години ", споделя Андерс Свенсон от Института “Нилс Бор ” към Копенхагенския университет.

Сравнявайки ледовете от Антарктида и Гренландия, той и неговите сътрудници съумяват да създадат оценка на броя и интензитета на вулканичните изригвания в последните 60 хиляди години. Досега констатациите за тези феномени отпреди повече от 2500 години бяха свързани с огромна неустановеност и липса на акуратност.

Осемдесет и пет от разпознатите от откривателите вулканични изригвания са били огромни и световни. Шестдесет и девет от тях се правят оценка като по-мощни от изригването през 1815 година на вулкана Тамбора в Индонезия - най-голямото в документираната човешка история. Тогава толкоз доста сярна киселина е изхвърлена в стратосферата, че блокира слънчевата светлина и провокира световно изстудяване в идващите години. Изригването провокира също цунами, суша, апетит, а минимум 80 хиляди са жертвите.

" За да се направи възстановка на антични вулканични изригвания, анализите на ледените ядра оферират няколко преимущества пред други способи. Всеки път, когато се случи в действителност огромно изригване, сярна киселина се изхвърля в горните пластове на атмосферата, която по-късно се популяризира по света - в това число в Гренландия и Антарктида. Можем да оценим размера на едно изригване въз основата на падналото количество сярна киселина ", изяснява Андерс Свенсон.

В предходно изследване откривателите съумяват да синхронизират ледовете от Антарктида и Гренландия, т.е. да датират съответните пластове на ядрото в една и съща времева канара. По този метод те могат да сравнят остатъците от сяра и да открият по кое време сярната киселина се е популяризирала към двата полюса след значими в международен мащаб изригвания.

„ Новата последователност от 60 хиляди години на вулканичните изригвания ни дава по-добри статистически данни от всеки път. Сега можем да забележим, че доста повече от тези мощни изригвания са ставали през праисторическата ледникова ера, в сравнение с в съвремието. Тъй като огромните изригвания стават релативно рядко, е нужна дълга времева линия, с цел да знаем по кое време се случват “, изяснява Андерс Свенсон.

Той споделя, че когато са задоволително мощни, вулканичните изригвания могат да повлияят на световния климат, където нормално се следи 5-10-годишен интервал на изстудяване. Затова има огромен интерес към картографирането на огромните изригвания от предишното -  могат да оказват помощ да се огледа в бъдещето.

„ Ледовете съдържат информация за температурите преди и след изригванията, което ни разрешава да изчислим въздействието върху климата “, изяснява още датският експерт. 

Данните от изследването са оповестени в изданието “Клаймът ъв дъ паст ”.