Аристотел - живот, възгледи, идеи и цитати
Древна Гърция е родината на едни от най-големите мислители и учени, философи и гении на античността. Всеки от тях е оставил свое скъпо завещание от научни открития, метафизичен хрумвания, математически формули, исторически съчинения, върху които е издигната актуалната просвета. Само един от тях обаче е наименуван Баща на науката. Това високо самопризнание е за Аристотел, възпитаник на Платон и преподавател на Александър Македонски.
Ученик на популярен човек и преподавател на също толкоз велика персона, с одобрено място в историята. Почти няма област на знанието, до която Аристотел да не се е докоснал и да не е оставил своя диря. В анатомията, астрономията, географията, физиката, философията, естетиката, политиката, реториката, литературата, поезията, на всички места блестящият разум на Аристотел е намерил място за изява със свои възгледи, съчинения, произведения, които не престават да бъдат пример за невъобразими човешки благоприятни условия на мозъка.
Но кой е Аристотел и какво знаем за него през днешния ден?
Животът на Аристотел
Животът на един от най-известните представители на антична Гърция е пъстър с неразбираеми моменти и недоказани изказвания, както е било всекидневно, когато става въпрос за ранните години на известни персони в античността.
Все отново още името му приковава човешкото внимание. Аристотел се пояснява като най-хубава цел, а надали има по-добро определение за живота и активността на индивида, станал прочут на света с това име. Носителят на името е трансформирал знанието в най-хубава цел на целия си живот.
Данните за Аристотел споделят, че той е роден в град Стагира, антична Елада, на Халкидики. Син е на Никомах, който е бил доктор на един от македонските царе - Аминта ІІІ. Майка му, чието име е Фестия, също е щерка на доктор. Има брат и сестра с едно и също име - Аримнест и Аримнеста.
Предположенията за ранното детство на Аристотел са, че то минава в двореца на царя на Македония дружно с родителите му. Баща му умира, до момента в който е още дребен и в традициите на антична Елада негов аставник става мъж от фамилията. Това е брачният партньор на сестра му, чието име е Проксен. Първоначално Аристотел учи при своя аставник. 18-годишен той се реалокира в Атина, където е академията на Платон. Там остава двадесет години. Все още се спори дали възгледите на Аристотел съставляват развиване на тези на учителя му Платон или са изцяло независими и несъвместими с Платоновите хрумвания.
Около 347 година преди Христа Аристотел се реалокира при своя другар от ученическите години Хермий, който е деспот на град Атарней в Мала Азия. Тук се дами за госпожица на име Пития, която е родственица на Хермий и му се ражда щерка, на която също дава име Пития.
Четири години след идването му в Мала Азия, тиранът на града умира, Аристотел напуща Атарней и се открива в двореца на Филип ІІ Македонски, където става преподавател на бъдещия Александър Велики. Ученици на Аристотел са и други синове на локални аристократи, в това число и още двама бъдещи владетели. Не е ясно какви са били тъкмо връзките на учителя и ученика. Според едни изказвания Александър е бил мощно повлиян от своя преподавател, а съгласно други те са били изцяло разнообразни като възраст, характери и възгледи и няма по какъв начин да се търсят близки връзки сред тях.
Известно е, че през 335 година Аристотел се завръща в Атина, където основава своя школа, известна с името Ликейска школа. В нея преподава 12 години. Съпругата му Пития умира и Аристотел се дами за някогашната робиня на жена си, от която има наследник, който също е мъдрец.
По време на своя 12-годишен престой в Атина Аристотел написа множеството от своите съчинения, трактати, разговори, от които са останали обособени елементи. Цялостно непокътнатите му писания са главно трактатите му: Физика, Метафизика, Поетика, За душата и други. Работи във всички области на познанието, написа за политика, нравственос, литература, обучение. Аристотел покрива най-пълно визията за енциклопедист, човек, който има познания за всичко.
Когато Александър Македонски умира през 323 година преди новата епоха, се основават антимакедонски настроения в Атина и Аристотел е обиден от тях. Затова през идната година се реалокира в имението на майка си на остров Евбея. Същата година умира там на 62 години. В наследството си упорства да бъде заровен до брачната половинка си, а за реализатор на волята си дефинира един от учениците си. Неговата школа продължава да съществува, ръководена от неговия другар и възпитаник Теофраст.
Възгледите и концепциите на Аристотел
Вижданията и трудовете на Аристотел обгръщат всички клонове на науката. Макар че в някои от тях има неточности, родени от смели заключения без задоволително доказателства, всичко, което по-късно се написа в коя да е област на знанието, има за основа основаното от Аристотел. На Аристотел принадлежи откритието на дедуктивния способ, който е ядрото на логиката.
Най-дълго време в работата си той посвещава на естествените науки. Има свои истински изследвания и наблюдения в ботаниката, зоологията, физиката, химията. Класифицира много растителни типове, които следи и събира освен персонално, само че и благодарение на учениците си. Прави първата подредба на типовете в науката зоология.
Аристотел е индивидът, който прибавя към четирите съществени детайла на съществуването - земя, въздух, вода и огън още един, пети детайл - етер. Това е божествена субстанция, в която обитават небесните тела.
Изследва оптиката, светлината и разсъждава върху въпросите за придвижването.
Интересите му в региона на политиката стават причина за основаването на писания за структурата и ръководството на страната.
Аристотел се интересува и от духовни въпроси. Той разграничава три типа души: вегетативна (на растенията), сензитивна (на животните) и рационална (на човека).
Интерес от наша позиция съставлява възгледът му по отношение на паметта. Аристотел счита, че споменът е нещо като фотография, отдалечава се физически от мозъка и се отмива с времето от специфична течност. Според него глупавите хора имат по-добра памет, защото при тях течността не отмива бързо спомените. Това пречи на мисленето им и ги прави глупави.
Аристотел поддържа изказванието, че Слънцето е с по-големи размери от Земята, а звездите са на по-далечно разстояние от Земята, в сравнение с от Слънцето и по тази причина то осветява всички небесни тела и Земята не засенчва никое от тях.
Някои негови научни разбирания и хрумвания имат дефекти, които се дължат на неналичието на доста открития, направени по-късно. Въпреки това Аристотел има огромен принос за напредъка в доста науки, слага основите на доста от тях. Неговата научна и мисловна активност е пиедестал, върху който се гради знанието през идващите хилядолетия.
Наследството на Аристотел
Ученикът на Аристотел и негова почитател в работата му - Теофраст, резервира истинските съчинения на своя преподавател. След него те остават на произвола на ориста, потъват в давност и по този начин остават недостъпни за необятната аудитория през идващите триста години. Но ползата към мислителя не спада и по тази причина се появяват разнообразни трудове, имитиращи трудовете на учителя.
В началните епохи на новата епоха трудовете на великия мъдрец са издирени и биват издадени в Рим. Те стават още веднъж притежание на човечеството.
През VІ век Римската империя търпи крах. По това време част от наследството на Аристотел бива преведено на латински. Чак шест века по-късно се вършат преводи на още текстове, като за основа се употребяват и преводи на арабски. Ренесансът демонстрира интерес към великия мъдрец и тогава излизат негови съчинения на разнообразни езици.
Съществуват и доста имитации на творбите на древногръцкия мъдрец, които се дължат на големия престиж, който провокира името му. Тези имитации затрудняват работата по събиране на истинските писания на Аристотел.
Известни цитати от Аристотел
Гениалния възпитаник на Платон е оставил на поколенията доста свои мисли и цитати, които и през днешния ден ни учат на мъдрост и човещина. Това са прозрения за същността на щастието, за другарството, за мъдростта и знанието, за вярата, която движи живота ни. Тези крилати мисли ни приближават до живия човек Аристотел, събрал мъдростта на цялата ера, в която живее. Затова можем да му се доверим за оптимистичното просветление, че щастието зависи от нас самите.
