Русоробите искат да върнат България в концлагера на диктатурата, мизерията и войната – ще им позволим ли?
Доц. Момчил Дойчев
Трябва да е към този момент безпощадно ясно, че въпреки ние като народ да не желаем това, през днешния ден се намираме в изключително и непознато до момента положение на външно невидима, само че действителна война. Тази невидима война е друга от познатата в близкото минало " студена война ". За разлика от " студената война ", която бе сред два военни блока и бе на първо място пропагандна като не включваше воденето на действителни военни дейности, днешната война е всеобхватна и световна, без постоянно да е обвързвана с потреблението на обичайните милитарни средства. Тя не се афишира публично, само че сплотява в едно цяло всички съставни елементи както на немилитарните, по този начин и на милитарните форми на експанзия. Тази модерна форма на водене на война
се назовава " хибридна война "
В нея на процедура, за разлика от " студената война " е включен целият указател от военни средства и в действителност целият свят, по тази причина тя е и първата световна война. Тази война стартира като война за сърцата и мозъците на хората, най-много на хората от цивилизованато човечество, които избраха преди повече от три десетилетия да живеят не във война, а във " безконечен мир " - една концепция на немския мъдрец Имануел Кант от началото на 19-ти век, която след съвсем два века в края на 80-те години на 20-ти век изглеждаше сякаш изцяло постижима.
Само че " историята не стопира ", тя няма " край ", както някои наивно смятаха в това щастливо на илюзии време. Враговете на демокрацията и свободата напълно не бяха разгромени с рухването на техния основен бастион - руската комунистическа империя. Тази, наречена вярно " империя на международното зло ", се разпадна, само че нейните поддръжници, адепти и настойници по целия свят останаха.
И още в самото начало на 21-век, който се очакваше да бъде векът на безконечния мир, те демонстрираха, че стартират
своята борба за реванш и връщане на войната,
като непрестанно положение на човечеството.
Това стартира с бавния и съвсем незабележим развой на възобновяване на авторитаризма в остарели и нови, непознати до момента форми. Започна с постепенно, само че праволинейно покваряване и
подчиняване на мозъците и сърцата на хората в свободния свят
Първият репер на почналото злополучие бе неуспехът на процеса на демократизация на Русия, показно забележим с идването на власт през лятото на 2000 година на най-реакционната и най-мракобесна част от руската комунистическа номенклатура. Репресивният уред на незаконната комунистическа партия надви над партийната номенклатура и взе цялата власт в голямата страна с издигането на нисичкия кагебист Владимир Путин за президент. Този факт остана дълго подценяван и неусетен в цивилизованите демократични страни, поели упойващите илюзии, че към този момент ще има безконечен мир и демокрацията неотменно ще се популяризира и ще победи в целия свят.
Вторият знак за началото на реституция на войната и тоталитаризма бе най-мащабният терористичен акт в международната история, една година откакто Путин и Комитет за Държавна сигурност (на СССР) взе властта в Русия - на 11.09.2001 година
Третият знак за почналата борба срещу цивилизованото човечество бе постепенната замяна на демократичните полезности в одобрените демокрации с техни сурогати, освен това оправдавани с " развиването и рационализиране на демокрацията ", а не с нейното постепенно, само че непрекъснато ерозиране. Това бе успеха в западния свят на новите ултралиберални левичарски идеологии на
" мултикултурализъм " и " политическа уместност ",
целящи не развиване, а вкарване на цивилизования свят в задънена улица, посредством замяна на либерално-демократичните полезности с техните ултарлиберални сурогати - толерантността бе сменена с безогледна толерантност към беззаконието, свободата - с взепозволеност, равенството пред закона с голословни привилегии за конструирани по всички обществени разделения на многочислени малцинства, с общата концепция да разпарчатосат демокрацията, борейки се по всевъзможен начин за своите права срещу правата на другите. В отговор на това се появи крайнодясната реакция, която искаше да вкара силово в пътя разюзданата левичарска ултралиберална буря. Така на крайния обществен хедонизъм бе противоположен крайният обществен псевдоконсервативен мазохизъм. Започнаха процеси, при които крайни либерали и свободни демократи станаха отявлени консерватори - казусът Орбан, естествени социалдемократи ставаха неокомунистически радикали - във Франция, или християндемократи ставаха по-леви от обичайните либерали - Германия на Меркал.
В бастиона на демократичната народна власт – Съединени американски щати, последователно след Рейгън се изреждаха все по-неадекватни водачи, които не провидяха заплахата и вместо рационална борба с световния тероризъм и реставрацията на диктатурите, реагираха или първосигнално - при Буш мл., или въобще не реагираха - при Обама. Това докара на власт популист като Тръмп, който бе в действителност противоположна подигравка на злощастното президентство на Обама, което рестартира не съдействието с РФ,
а консолидацията на режима на Путин
Затова съветският деспот намерено си разреши напълно ясно още през 2007 година в Мюнхен да изреди своите искания за преформатиране на новия международен ред.
За да стигнем до " специфичната военна интервенция " на Русия в Украйна от февруари 2022 година Терминологията ясно отпраща към хибридния темперамент на агресията- войната с всички разрушителни средства и големи човешки жертви се показва надали не за някаква почтена военна интервенция по въвеждане на ред в постсъветското пространсткво от Путин, решил да възвърне Съюз на съветските социалистически републики и руската сфера на въздействие в Източна и Югоизточна Европа. Всъщност той изрече това доста ясно още през декември 2021 година, поставяйки ултиматум на НАТО да се изтегли от страните, които влязоха в него през 2004 година
Всъщност съветската военна експанзия срещу Украйна стартира още през 2014 година с " Втората кримска война ". Но това някак си остана съвсем неусетно като голяма опасност освен за международния мир, само че и за международната цивилизация.
В същото време у нас преходът към народна власт спря
и на процедура зацикли след 2001 година
Все по-ясно това се демонстрираше при президентството на Първанов 2001-2011 и държавното управление на Станишев и изключително при служебните държавни управления на Радев след началото на втория му мандат.
Все повече стартира да се схваща, че " дълбоката посткомунистическа българска страна " напълно не е българска, че връзките на политически мафиотизираното задкулисие, което дирижира политическите процеси у нас, водят към Москва, че
България постепенно се сварява като жаба в тинята
на посткомунистическия путинизъм, пуснал дълбоките си метастази през пленените държавни институции - изключително в тайните служби, полицията, прокуратурата, медиите, политическите партии и главните държавни институции.
След почналата пълномащабна война на Русия в Украйна, стана ясно, че разделянето на българското общество по линията комунизъм - народна власт се е показало в новата си форма като разделяне сред европейските българи и русофилите, които намерено желаят да вкарат путинските бандитски порядки и у нас.
Първо беше путинското определение на Радевия длъжностен министър председател и по-късно боен министър в държавното управление на Петков на путинската експанзия като " специфична интервенция ". После пристигна Радевото схващане, че който оказва помощ на нападнатата страна е войнолюбец и че би трябвало да пазим неутралитет в спор, който директно визира българските национални ползи, с които българските путинофили искрено спекулират без въобще да са ги осъзнали. Защото може би те са се осъзнали като чиновници на путинския терористичен и бандитски милитаристичен режим. Те по този начин и не осъзнават, или в случай че го осъзнават го утвърждават, че след Украйна
последваща жертва на съветската фашистка експанзия ще е България,
само че те явно са подготвени да посрещнат - както пишат към този момент намерено - " съветските освободили за трети път с цветя на Орлов мост ".
България е на кръстопът и нашият европейски свободен и либерален път е в смъртна заплаха. Путинофилите, които съставляват единствено от една четвърт до най-много една трета от българите в голямата си част не осъзнават, че работят и срещу личния си интерес, защитавайки непознати полезности и вървейки под непознато знаме - съветското.
Трябва ясно и изрично да заявим - тяхното не е " битка за мир ", а служене на непознати противников ползи. С други думи това е национално изменничество. Българските фашизирани и нацифицирани комунисти постоянно са поставяли ползите на Съюз на съветските социалистически републики и Русия над ползите на България, даже един от тях съобщи, че българският национализъм не може да се изяви без обич към Русия. Всъщност те не обичат Русия, а съветската тирания, съветското и руско иго и по тази причина е по-правилно да се назовават не русофили - те плюят като Путин на съветския народ - а русороби - плебеи на бандитската, нацифициран и мафиотизирана съветска власт. Дали в Русия има тирания - все едно царска, руска или нацистко-путинска, за тях няма значение, тъй като са в действителност национални предатели - нещо, в което упрекват европейските и цивилизовани българи.
И в този момент издигат девиз " Zа мир и неутралитет "! " Zа мир " със знака Зет на съветската военна експанзия? Но по този начин те в действителност афишират война на европейска свободна и демократична България. Бранейки мастодонтите на съветската и руска окупация в страната - над 200 съветски и над 200 руски монументи, нещо, което го няма на никое място другаде по света, те намерено се слагат в услуга на московската мафия на власт и просто канят още веднъж окупаторите отново да ни окупират и този път
вечно унищожат България като свободна и самостоятелна страна
Това е тяхната цел и по тази причина водят такава безподобна антибългарска агитация, прикрита зад благовидни лозунги за мир. И неутралитет, което значи, да излезем от цивилизования свят и да се върнем в съветския мир - " мирът ", т.е.
концлагерът на диктатурата, мизерията и войната
Това ли желаеме ние - да послушаме днешните рубладжии, станали елементарни копейки, тъй като съвсем без пари продават родината си на съветските окупатори.
Ще им позволим ли да бранят изветрелите си антибългарски " полезности " - окупацията, робството, мизерията и безправието, или ще защитим стойностните си български, а те са и неотменни европейски полезности - свободата, независимостта, справедливата страна, равенството пред закона. Само по този начин ние ще можем последователно да върнем и величието на България.
Трябва да е към този момент безпощадно ясно, че въпреки ние като народ да не желаем това, през днешния ден се намираме в изключително и непознато до момента положение на външно невидима, само че действителна война. Тази невидима война е друга от познатата в близкото минало " студена война ". За разлика от " студената война ", която бе сред два военни блока и бе на първо място пропагандна като не включваше воденето на действителни военни дейности, днешната война е всеобхватна и световна, без постоянно да е обвързвана с потреблението на обичайните милитарни средства. Тя не се афишира публично, само че сплотява в едно цяло всички съставни елементи както на немилитарните, по този начин и на милитарните форми на експанзия. Тази модерна форма на водене на война
се назовава " хибридна война "
В нея на процедура, за разлика от " студената война " е включен целият указател от военни средства и в действителност целият свят, по тази причина тя е и първата световна война. Тази война стартира като война за сърцата и мозъците на хората, най-много на хората от цивилизованато човечество, които избраха преди повече от три десетилетия да живеят не във война, а във " безконечен мир " - една концепция на немския мъдрец Имануел Кант от началото на 19-ти век, която след съвсем два века в края на 80-те години на 20-ти век изглеждаше сякаш изцяло постижима.
Само че " историята не стопира ", тя няма " край ", както някои наивно смятаха в това щастливо на илюзии време. Враговете на демокрацията и свободата напълно не бяха разгромени с рухването на техния основен бастион - руската комунистическа империя. Тази, наречена вярно " империя на международното зло ", се разпадна, само че нейните поддръжници, адепти и настойници по целия свят останаха.
И още в самото начало на 21-век, който се очакваше да бъде векът на безконечния мир, те демонстрираха, че стартират
своята борба за реванш и връщане на войната,
като непрестанно положение на човечеството.
Това стартира с бавния и съвсем незабележим развой на възобновяване на авторитаризма в остарели и нови, непознати до момента форми. Започна с постепенно, само че праволинейно покваряване и
подчиняване на мозъците и сърцата на хората в свободния свят
Първият репер на почналото злополучие бе неуспехът на процеса на демократизация на Русия, показно забележим с идването на власт през лятото на 2000 година на най-реакционната и най-мракобесна част от руската комунистическа номенклатура. Репресивният уред на незаконната комунистическа партия надви над партийната номенклатура и взе цялата власт в голямата страна с издигането на нисичкия кагебист Владимир Путин за президент. Този факт остана дълго подценяван и неусетен в цивилизованите демократични страни, поели упойващите илюзии, че към този момент ще има безконечен мир и демокрацията неотменно ще се популяризира и ще победи в целия свят.
Вторият знак за началото на реституция на войната и тоталитаризма бе най-мащабният терористичен акт в международната история, една година откакто Путин и Комитет за Държавна сигурност (на СССР) взе властта в Русия - на 11.09.2001 година
Третият знак за почналата борба срещу цивилизованото човечество бе постепенната замяна на демократичните полезности в одобрените демокрации с техни сурогати, освен това оправдавани с " развиването и рационализиране на демокрацията ", а не с нейното постепенно, само че непрекъснато ерозиране. Това бе успеха в западния свят на новите ултралиберални левичарски идеологии на
" мултикултурализъм " и " политическа уместност ",
целящи не развиване, а вкарване на цивилизования свят в задънена улица, посредством замяна на либерално-демократичните полезности с техните ултарлиберални сурогати - толерантността бе сменена с безогледна толерантност към беззаконието, свободата - с взепозволеност, равенството пред закона с голословни привилегии за конструирани по всички обществени разделения на многочислени малцинства, с общата концепция да разпарчатосат демокрацията, борейки се по всевъзможен начин за своите права срещу правата на другите. В отговор на това се появи крайнодясната реакция, която искаше да вкара силово в пътя разюзданата левичарска ултралиберална буря. Така на крайния обществен хедонизъм бе противоположен крайният обществен псевдоконсервативен мазохизъм. Започнаха процеси, при които крайни либерали и свободни демократи станаха отявлени консерватори - казусът Орбан, естествени социалдемократи ставаха неокомунистически радикали - във Франция, или християндемократи ставаха по-леви от обичайните либерали - Германия на Меркал.
В бастиона на демократичната народна власт – Съединени американски щати, последователно след Рейгън се изреждаха все по-неадекватни водачи, които не провидяха заплахата и вместо рационална борба с световния тероризъм и реставрацията на диктатурите, реагираха или първосигнално - при Буш мл., или въобще не реагираха - при Обама. Това докара на власт популист като Тръмп, който бе в действителност противоположна подигравка на злощастното президентство на Обама, което рестартира не съдействието с РФ,
а консолидацията на режима на Путин
Затова съветският деспот намерено си разреши напълно ясно още през 2007 година в Мюнхен да изреди своите искания за преформатиране на новия международен ред.
За да стигнем до " специфичната военна интервенция " на Русия в Украйна от февруари 2022 година Терминологията ясно отпраща към хибридния темперамент на агресията- войната с всички разрушителни средства и големи човешки жертви се показва надали не за някаква почтена военна интервенция по въвеждане на ред в постсъветското пространсткво от Путин, решил да възвърне Съюз на съветските социалистически републики и руската сфера на въздействие в Източна и Югоизточна Европа. Всъщност той изрече това доста ясно още през декември 2021 година, поставяйки ултиматум на НАТО да се изтегли от страните, които влязоха в него през 2004 година
Всъщност съветската военна експанзия срещу Украйна стартира още през 2014 година с " Втората кримска война ". Но това някак си остана съвсем неусетно като голяма опасност освен за международния мир, само че и за международната цивилизация.
В същото време у нас преходът към народна власт спря
и на процедура зацикли след 2001 година
Все по-ясно това се демонстрираше при президентството на Първанов 2001-2011 и държавното управление на Станишев и изключително при служебните държавни управления на Радев след началото на втория му мандат.
Все повече стартира да се схваща, че " дълбоката посткомунистическа българска страна " напълно не е българска, че връзките на политически мафиотизираното задкулисие, което дирижира политическите процеси у нас, водят към Москва, че
България постепенно се сварява като жаба в тинята
на посткомунистическия путинизъм, пуснал дълбоките си метастази през пленените държавни институции - изключително в тайните служби, полицията, прокуратурата, медиите, политическите партии и главните държавни институции.
След почналата пълномащабна война на Русия в Украйна, стана ясно, че разделянето на българското общество по линията комунизъм - народна власт се е показало в новата си форма като разделяне сред европейските българи и русофилите, които намерено желаят да вкарат путинските бандитски порядки и у нас.
Първо беше путинското определение на Радевия длъжностен министър председател и по-късно боен министър в държавното управление на Петков на путинската експанзия като " специфична интервенция ". После пристигна Радевото схващане, че който оказва помощ на нападнатата страна е войнолюбец и че би трябвало да пазим неутралитет в спор, който директно визира българските национални ползи, с които българските путинофили искрено спекулират без въобще да са ги осъзнали. Защото може би те са се осъзнали като чиновници на путинския терористичен и бандитски милитаристичен режим. Те по този начин и не осъзнават, или в случай че го осъзнават го утвърждават, че след Украйна
последваща жертва на съветската фашистка експанзия ще е България,
само че те явно са подготвени да посрещнат - както пишат към този момент намерено - " съветските освободили за трети път с цветя на Орлов мост ".
България е на кръстопът и нашият европейски свободен и либерален път е в смъртна заплаха. Путинофилите, които съставляват единствено от една четвърт до най-много една трета от българите в голямата си част не осъзнават, че работят и срещу личния си интерес, защитавайки непознати полезности и вървейки под непознато знаме - съветското.
Трябва ясно и изрично да заявим - тяхното не е " битка за мир ", а служене на непознати противников ползи. С други думи това е национално изменничество. Българските фашизирани и нацифицирани комунисти постоянно са поставяли ползите на Съюз на съветските социалистически републики и Русия над ползите на България, даже един от тях съобщи, че българският национализъм не може да се изяви без обич към Русия. Всъщност те не обичат Русия, а съветската тирания, съветското и руско иго и по тази причина е по-правилно да се назовават не русофили - те плюят като Путин на съветския народ - а русороби - плебеи на бандитската, нацифициран и мафиотизирана съветска власт. Дали в Русия има тирания - все едно царска, руска или нацистко-путинска, за тях няма значение, тъй като са в действителност национални предатели - нещо, в което упрекват европейските и цивилизовани българи.
И в този момент издигат девиз " Zа мир и неутралитет "! " Zа мир " със знака Зет на съветската военна експанзия? Но по този начин те в действителност афишират война на европейска свободна и демократична България. Бранейки мастодонтите на съветската и руска окупация в страната - над 200 съветски и над 200 руски монументи, нещо, което го няма на никое място другаде по света, те намерено се слагат в услуга на московската мафия на власт и просто канят още веднъж окупаторите отново да ни окупират и този път
вечно унищожат България като свободна и самостоятелна страна
Това е тяхната цел и по тази причина водят такава безподобна антибългарска агитация, прикрита зад благовидни лозунги за мир. И неутралитет, което значи, да излезем от цивилизования свят и да се върнем в съветския мир - " мирът ", т.е.
концлагерът на диктатурата, мизерията и войната
Това ли желаеме ние - да послушаме днешните рубладжии, станали елементарни копейки, тъй като съвсем без пари продават родината си на съветските окупатори.
Ще им позволим ли да бранят изветрелите си антибългарски " полезности " - окупацията, робството, мизерията и безправието, или ще защитим стойностните си български, а те са и неотменни европейски полезности - свободата, независимостта, справедливата страна, равенството пред закона. Само по този начин ние ще можем последователно да върнем и величието на България.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ