- Доц. Гълъбов, удачно ли бе избрана от президента Радев

- Доц. Гълъбов, удачно ли бе определена от президента Радев датата на изборите?
- Не, не беше определена удачно, беше по-скоро въпрос на упоритости и уязвено его. Далеч по-подходящ би бил изборът на дата при започване на май, когато имунизационната, имунизационната акция и подготовката за избори биха могли да реализират нужния синхрон. Аз настоявам, че господин Радев се пробва да прави паралелна предизборна акция и за жалост неговото решение беше част от тази акция.
- Все отново той не влезе в успореден политически план.
- Не, това не се вписва в неговите упоритости, те имат властнически темперамент. Амбициите му не са за демократична опция на каквото и да е. Моделът му за власт е напълно властнически. И защото той към момента не е направил доклад за последната си година от мандата, българските жители би трябвало деликатно да се гледат в един факт. Администрацията на президента е необикновен вид администрация, тя е най-безотчетната организация в страната. В нито един от досегашните доклади на президента Радев аз не виждам какво вършат неговите представители в другите институции на страната. Виждаме, че основният му секретар се занимава с писане на смс-и. За тези години ние не чухме по какъв метод, управлявайки една независима администрация, господин Радев демонстрира друг модел на ръководство.
- Вече започнаха да се спрягат имена на кандидат-депутати за съответни райони. Как гледате на това, което се стартира в общественото пространство?
- Предстоят ни два типа избори - за Народно заседание и за президент. Резултатите и от двата ще бъдат разочароващи и обезкуражаващи както за крайните оптимисти, по този начин и за песимистите. Нито един от тези избори няма да ни даде отговорите на огромните и значими въпроси пред българския народен интерес. И двата избора имат временен темперамент. Промените са толкоз дълбоки, че те няма да се осъществят нито посредством нови политически субекти, нито посредством нови обединения сред остарели политически физиономии. Става дума за извънредно бързи промени, целият свят се намира в тях, Европейският съюз също. Колкото по-рано разберем, че новите лица /този безусловно неправилен мит в българската политика/ няма да решат нищо, толкоз по-добре. В момента България има потребност от хора с управнически опит, хора, които са управлявали нещо, а освен автомобила си на лизинг. Навлизаме в турбуленция, която ще продължи години наред, и съгласно мен българското общество към този момент значително стартира да си дава сметка за това. Мантрата по какъв начин внезапно, като се появят едни нови лица и едни нови партии, доста от дълго време не дава отговор на действителността.
- Хората, които до момента управляваха нещо по-голямо от кола на лизинг, обаче също донесоха отчаяние на по-голямата част от гласоподавателите...
- Така е. За страдание, ние имаме прекомерно дребен брой хора, които са разбирали ръководството като отговорност. Хора, които схващат това, че да управляваш страната е извънредно тежък и непризнателен труд. Имаме хора, които минаха през властта и съумяха да присвоят каквото могат, само че имаме доста малко насъбран държавнически опит. Но ми се коства, че хората инстинктивно ще се насочат към съответни управнически решения, които няма да провокират следващия срив.
- Кои от новосъздадените обединения имат късмет да се появят в Народното събрание и по какъв начин това ще повлияе на конфигурацията на ръководството по-късно?
- Новите политически обединения няма да окажат въздействие върху държавното управление. Извън персоналните упоритости на хората, които ги съставляват, аз не виждам нищо ново в техния метод към ръководството. Във всеки следващи избори ние подменяме в доста огромен дял представителството в Народното събрание, само че това не е довело до смяна в отговорностите към властта. В смяна на отношението, че положителното ръководство значи реализиране на единодушие. Това за жалост се учи доста мъчно и тъкмо по тази причина по този начин наречените нови политически субекти ни оферират властнически други възможности - някои от тях по-откровени, други по-завоалирани. Виждаме единствено упоритост кой ще размени Бойко Борисов, не и упоритост някой да изглажда ръководството на страната по различен метод, в сравнение с то беше изграждано до момента.
- Каква управническа композиция виждате в идващия парламенти държавно управление?
- Това, което наподобява несъмнено е, че ще проведем едни не по-лоши избори от тези, които сме провеждали до момента. Умишленото основаване на атмосфера на съмнение към изборния развой няма съображение. Най-вероятно ще имаме изборна интензивност към 35-40 на 100.
- Това е най-ниската интензивност в историята на парламентарните избори...
- Да. Същественият проблем е, че това, което сега стои на терена към месец преди изборите, е усилието да бъдат уверени жителите, че изборите ще бъдат фалшифицирани. Това е всичко друго, само че не и това, от което България има потребност сега. Ние имаме потребност жителите да са спокойни, когато гласоподават. Отвъд всичко това, в идващото Народно заседание ще има повече парламентарни групи. Същественият и тежък въпрос е по какъв начин ще се образува идващото ръководещо болшинство. Моите желания постоянно са били към предизборни обединения. С други думи всеки, отивайки на избори, би трябвало да е задоволително честен към българските жители и да каже с кого би желал да ръководи или с кого би желал да бъде в съпротива и за какво. Вместо това най-вероятно ще забележим същото, което виждахме и до момента - ще минат изборите, след което вратите пред гласоподавателите ще бъдат затворени, а партийните елити ще договорят между тях болшинство. Очакването, че идващото държавно управление ще грохне до третия-четвъртия месец и господин Радев ще успее да назначи длъжностен кабинет и да си обезпечи изборите, няма да се осъществя. Хората, които ще влязат в идващия парламент, ще търсят опция да останат там. Време е малко да отрезвим обществения диалог по тези въпроси. Но и парламентарните, и президентските избори няма да дадат отговор на огромните въпроси на българското общество
- Кой, или кое може да даде тези отговори?
- Онова, което се случва, а то се случва в международен мащаб, е че навлизаме в нов вид общество. И големите опасности, свързани с цифровото общество, са във всички направления. Необходимо е да се премисли напълно обществената политика в областта на обучение и опазване на здравето. Необходимо е да се приготви българското общество за този нескончаем интервал на турбуленция, в който навлизаме. Знаете, че самолетните компании употребяват фразата " Затегнете коланите и изправете седалките ". Това е, което ни се случва - навлизаме в извънредно бързи и сложни за прогнозиране промени. Образованието, здравето на хората и културата би трябвало да са зони на единодушие. Всички останали диспути за модели на икономическо развиване, за данъчна политика би трябвало да бъдат оставени встрани. Има потребност да бъде непокътнат и развъртян човешкият капацитет на България, тъй като сега той се намира в доста тежко положение, а това, което ни следва, е безусловно непознато. Все още не сме видели воля да бъдат основани зони на единодушие, а политическото противоборство да бъде изтласкано там, където му е мястото.
Много значимо е това, че в учебно заведение се завърна предмет като Гражданско обучение. Това значи, че след към 10 години няма да имаме хора, които си мислят, че могат да пишат конституции във Facebook. Няма да имаме и хора, които считат, че гражданското присъединяване се изчерпва с гражданско непокорство. Но за жалост изгубихме опцията най-малко три генерации жители да придобият нужната демократична гражданска просвета, която да им  разреши да не бъдат лъгани безогледно, безочливо, без всевъзможни ограничавания. Много бих се радвал, в случай че тази година е година на научени уроци. И да изградим една гражданска просвета, която няма нищо общо с викове по жълтите павета. Това е просто допълнение към общото чувство за замяна на демокрацията.
Важно е да разберем, че методът да преминем през този интервал е европейската интеграция, само че не според досегашната политическа обстановка. Трябва да се опитаме да преосмислим отношението си към Европейски Съюз - не като към донор, не като към класен началник, не като към някой, който ни споделя какво да вършим. А като пространство, в което ние интензивно можем да реализираме личните си ползи.