Доц. д-рВасил ПеневКласическата зелена идеология е рожба на пацифистките тенденции

Доц . доктор Васил Пенев

Класическата зелена идеология е рожба на пацифистките трендове и придвижвания през 60-те години, зародили като средство за битка против войната във Виетнам и вълната на национално-освободителните придвижвания, подкрепени от Съюз на съветските социалистически републики. Ефектът е световен, "империалистическата рогозка " е подпалена от вси страни по едно и също време. Като "пламъците " бързо надрастват американската реалност и покриват както "паралела " от Прага до Мексико, по този начин и "меридиана " от Калифорния до Аляска. (Тук не е неприятно да си напомним кино лентата “Забриски пойнт” или пък да го гледаме за първи път.)

Всички тези фактори основават усещане, че грийнизмът е идеологически дериват на протестите от 60-те години, само че това не трябва да се приема като 100-процентова истина. "Зелените " имат своите десни корени, прораснали най-много от достоверния американски популизъм от 90-те години на XIX век, както и в творчеството на Огюст Конт, чийто бюст и до ден сегашен стои пред входа на Сорбоната в Париж…

В организационно отношение, в края на 70-те "Зелената партия " в Германия получи сериозна поддръжка от група неосъществени фрагменти на ХДС и ХСС, защото нейните структури бяха нужната им опция за влизане в огромната политическа игра.

Като цяло, умерено можем да кажем, че зелената политика има... нереален кейнсиански корен. Под въздействието на кейнсианството през 60-те и 70-те години, се образува междинната обществена класа. Благодарение на това, се основава илюзията, че водената обществена политика може да реши проблемите на междинната класа по нов метод. Ако дотогава публичните проблеми и техните решения са били премисляни на равнище "човек – човек " или сред обществени групи, тук имаме нов метод, в същността си - по–дълбок опит за инфилтрирането на концепцията за общността и концепцията за приемане на връзките "човек – природа ".

Едновременно с това обаче "зелените " си остават антимилитаристи и борци за цялостната приемливост, децентрализация и самоуправление, за цялостната независимост - етническа, религиозна, полова...

Всичко това води до нова идея за бъдещето, която не е срещана до този миг. В по–широк смисъл - "зелените " са наследници на Просвещението, Възраждането и либералите. Те одобряват себе си като идващото равнище на международно развиване и обществената политика. Приемат себе си като еманация на европейската история, като висши хора, призвани да поведат и проведат "най-новия преход”. Над 80% от "зелените " считат, че са антропоцентристи и имат ляв социадемократичен ген (джинс).

От другата страна на монетата са зелените кхмери, наричани за по–модерно в медийното пространство екофашисти. Идеите им са радикални, а в по-голяма част от времето си насочват цялостното си внимание против индивида като цяло - с прокобите за пренаселването на Земята и заклинанията против огромните агломерации. Това е една мощно манипулативна група хора, която може да е по-качествен проводник на антиутопични политики даже от крайните троцкисти. Като доказателство можем да посочим неналичието на въображение в някои специфични служби, употребяващи един същи фасон на операция - било то с Грета Тунберг (днес) и Севърн Сузуки (през 90-те години), било с цветните революции. А концептуалните и организационни прилики сред "Гринпийс " на 80-те и днешните антиглобалисти?

Въображението ни/им е толкоз незадоволително, че към този момент мъчно можем да създадем разлика сред крокодила Гена и зеленото страшилище от тенис фланелката.

Всъщност можем - месоядните ядат вегани, а крокодилът Гена рони сълзи та се къса...