Доц. Ваня Мичева: Не може да се преподава с остарели средства, те не достигат до днешните ученици
Доц. доктор Ваня Мичева от Института за български език в изявление за утринния блок " Добро утро, България “ на Радио " Фокус “
Днес означаваме Международния ден на майчиния език и по този мотив на директната ни телефонна линия към този момент е доцент доктор Ваня Мичева от Института за български език. Честит празник!
Честит празник и на вас, и на всички слушатели.
Понеже си приказваме за майчиния език, а нашият, несъмнено, е българският, по какъв начин можем да запазим целостта на родния си език – нещо, за което не се приказва толкоз доста?
Да, в действителност. Говори се за разнообразни неща, само че не тъкмо и за целостта на българския език. А този въпрос има две страни – вътрешна и външна целокупност на езика. Ако приказваме за вътрешната целокупност, от популацията на България съвсем 90% се дефинират като хора с българско етническо схващане и приказват български език, само че останалите 10% имат друго етническо схващане и различен майчин език. Въпросът е българският език като формален, като литературен да се употребява във всички сфери на другарство, т.е. във всички институции, на всички публични места да се учи, да се поддържа неговото ниво посредством едно непрестанно обогатяване на знанията за българския език. Ние единствено по този начин можем да запазим вътрешната целокупност на езика, без да накърняваме правото на другите 10%, огромна част от които са турци и роми, да учат своя майчин език по този начин, както е регламентирано съгласно българските закони, като свободноизбираем предмет в учебно заведение. Но статистиката демонстрира, че в действителност и тези, които го избират, понижават непрестанно. Ако 9000 деца са изучавали български език през 2013 година, в този момент са 4000 почти. Сякаш целостта на българския език не е застрашена от турския или ромския, а таман от въздействието на " влиятелните “ езици, в тази ситуация на британския. Днес ние от това сме застрашени. И тъй като има и един различен аспект на външната целокупност, дано напълно в резюме да припомня, че съгласно проучванията на проф. Ана Кочева, в случай че в България 6 милиона говорещи български език, то отвън България общата цифра е 15 милиона, т.е. 6 в България и примерно към 9 милиона отвън България. Въпросът е и там да поддържаме българския език, т.е. българската страна да се грижи за съществуването на учебни заведения за българчетата в Съединени американски щати, в Испания, в Германия, в Украйна, в Молдова, в Северна Македония – на всички места, където има компактна маса българи, които одобряват за майчин език българския, само че нямат опция да го учат. Така най-общо може да се отговори на този въпрос.
Ето, вие казвате по какъв начин да го запазим, само че желаеме ли да го запазим и пред какви провокации са изправени хората, които се борят за неговото запазване, за родния език?
Разбира се, най-важно е в действителност да се осъзнава като полезност този език, т.е. да желаеме да го запазим, да го обичаме като език на нашата история, на дедите ни, на нашата книжнина. Трябва да знаем какво ни е дал този език и съгласно мен тук е ролята на фамилията и на учебното заведение, тъй като тези полезности са базови, съществени и се възпитават изначало от родителите, даже от предходното потомство, от баби, от дядовци и се предават от потомство на потомство, а по-късно се затвърждават и уплътняват в учебното заведение. Ако българите знаят, че българският език е първият литературен език в Европа през ХІ век, когато хората са говорили и слушали Божието слово на понятен език, до момента в който в цяла Европа са слушали " мъртвите “ езици – латински и старогръцки, в случай че знаят, че това е първият писмен език на една книжнина, която се популяризира от Синай до Северния ледовит океан и е на целия Славянски свят, в случай че знаят и доста, доста други исторически обстоятелства, те ще умеят да ценят този език. Предизвикателствата през днешния ден са големи точно заради това, което загатнах доскоро – въздействието на " влиятелните “ езици, в последните 30-40 години – на британския език. Ще дам единствено един образец – " хейт “. Навсякъде към нас се чува думата " хейт “, вместо извънредно хубавите и разбираеми български думи " омраза “ от " зложелател “, " завист “ от " зло “, " ненавист “ от " низост “, нещо нечисто, гнусно, непоносимо. Защо споделяме, че някой " хейти “ или " има хейт “ и така нататък, вместо да използваме богатата палитра от разбираеми, прочувствено натоварени, ясни български думи? Предизвикателството е точно в това да пишем, да приказваме на чист български език и да заобикаляме чуждиците, които си имат напълно хубави български сходства.
Вие казахте какво е въздействието на " влиятелните “ езици. В случая говорихме малко повече за британския. А какво въздействие оказва цифровата среда?
Да, цифровата среда също оказва голямо въздействие. Тя по принцип си е позитивно събитие, ясно е, че компютрите, електронните средства навлизат на всички места, и това е обикновено. Те трансформират всичко към нас. Но потреблението на думи като " пейстна “, " кликна “, " лайкна “ и така нататък не би могло да се поддържа, да се трансформира в норма, тъй като в някои езици си има напълно добре направени термини за всички тези по този начин да се каже цифрови дейности, които са свързани с машинната обработка и с електронната среда. Но те са всеобщи, навлизат в българския език, отразяват се даже в речниците за неологизми. Няма по какъв начин напълно да се преборим, само че бихме могли да ги ограничим. Във всяка професионална среда си има така наречен професионален диалект или диалект. Едно време те са били присъщи за зидари, шивачи, обущари, през днешния ден – точно за компютърните експерти. Нека те в своята среда да употребяват тези по този начин да кажем побългарени британски думи, само че в общуването ни и в формалните места ние би трябвало да приказваме въпреки всичко с българските думи.
Да, т.е. без значение от цифровата среда, ние можем въпреки всичко да поддържаме равнището си на езикова просвета.
Разбира се, да, това имах поради – че можем да поддържаме, можем да вършим разлика сред едното и другото и да избираме по кое време и къде да използваме нещата, тъй като и диалектните думи, и жаргонните думи си имат свое място, само че те са стилистично маркирани, обагрени. Трябва да ги използваме вярно, когато поддържаме връзка в съответната диалектна среда или в съответния професионален кръг, или в съответния училищен, студентски или тъй наречените кръг.
Сега желая да ви попитам на какво равнище е езиковата просвета измежду младото потомство?
От една страна, младото потомство е най-близко до образованието. То е най-добре подготвено, продължава да се учи, т.е. би трябвало да допускаме, че владее в най-голяма степен нормите на книжовния език. От друга страна обаче, това потомство е най-отворено към света и поддържа връзка с разнообразни култури, надлежно понася и разнообразни въздействия. Така че в действителност в младото потомство се сблъскват разнообразни култури и е въпрос на ценностно отношение дали ще запазиш любовта към родното най-общо и към езика, дали ще ги утвърждаваш непрестанно или противоположното – ще приемаш всички модели от западната просвета, която е влиятелна, и ще се изместват последователно българските думи и българските модели за изложение и ще станат по този начин да се каже елементарен метод за другарство сред младежите. Според мен още веднъж въпросът опира до основаване на един ценностен модел за почитание към езика, който се образува в фамилията и в учебното заведение. Ако чуем да вземем за пример, че младежите си споделят, че някой е " саднат “ вместо " печален “, това в действителност е доста тъжно, тъй като има толкоз хубави български думи – " печален “, " скръбен “, " засегнат “, " накърнен “, " наскърбен “, които са разнообразни и могат да се използват с разнообразни оттенъци, в разнообразни стилове, в разнообразни контексти. А " саднат “ е просто един англицизъм, на който сме залепили в края едно българско оформяне с наставката " -ат “. Така че съгласно мен в действителност въпросът е в това, че езиковата просвета се образува непрестанно, още от раждането и до израстването на индивида до възрастен – езикова просвета с почитание към родния език и с връзка с родния език. А тази връзка съгласно мен е най-важна, когато се резервира и любовта към четенето. Да, аз разбирам забързания свят, обаче има и аудиокниги. Познавам доста младежи, които шофирайки, слушат български аудиокниги. Това е пътят, по който да се резервира връзката с книжовността, а от там – и да се усеща и схваща благосъстоянието на българския език, тъй като то е таман в книгите.
Това е методът да се резервира връзката с книжовността. А доскоро стигнахме до това, че езиковата просвета е плод на ценностното отношение и ценностния модел, който в действителност се образува в фамилията или учебното заведение. Обаче по какъв начин можем да научим подрастващите да ценят родното, да ценят езика, културата, въобще да се гордеят с това и надлежно да го поддържат? Защото знаем, че всичко има потребност от поддръжка, с цел да е цяло.
Да, тъкмо по този начин е в действителност. Точно до методите на влияние опира въпросът, тъй като това, което фамилията дава като персонален модел – дали родителите поддържат връзка с децата си, четат им книжки, демонстрират им хубави стихотворения, съумяват да им основат едно положително отношение към писмената просвета, към вярното говорене, или противоположното, приказват повърхностно, употребяват доста диалектни или непознати думи, това основава още в дребното дете избрана настройка. След това в учебно заведение: в случай че се преподава официално, без да се търсят нови способи на влияние – сега има опция за интерактивни уроци, с доста интердисциплинарни връзки, т.е. в часовете по литература и в часовете по история могат да се вършат доста, доста връзки и да се преподава по забавен метод, тъй че фактически тези дребни деца, които обаче са едно ново осведомително и интерактивно потомство, да бъдат хванати, да бъдат пренесени в областта на ценностното, на родното с такива средства, които да им влияят. Не може да се преподава с предходните, остарелите средства, те в действителност не доближават до днешните възпитаници.
Разбира се, доста е значимо.
Така че има доста провокации, само че има и решения. Има и готови учители. Аз поддържам връзка с такива и знам какъв брой добре се оправят те с едни нов тип уроци, които фактически провокират децата и ги карат да мислят и да образуват полезности в тях.
Важно е да бъдем в крайник, както се споделя, с новото време, да бъдем през днешния ден и в този момент, тъй като по този метод те в действителност одобряват доста по-лесно материала и най-важното – усвояват го. За край желая да ви попитам за какво е значимо да се приказва повече за знанието на майчиния език и за неговото място в живота на хората?
Точно с цел да не загубим идентичността си. Ако някой прави определение на народ или на етнос, стартира от езика. За да останеш българин, би трябвало първо да запазиш езика си, по-късно са общественост на история, на просвета, на обичаи. Да, всички тези признаци са значими, само че най-важният симптом е майчиният език.
Така е, в действителност е доста значимо.
Точно по тази причина би трябвало да продължаваме, да, да. И като приказваме за майчин език, желая единствено да прибавя, че всички форми на майчиния език са скъпи. Можем да познаваме добре и диалектите, и социолектите, т.е. това, което приказвах – професионален, училищен диалект, само че най-важната форма е книжовният език, този, който е главен, избран със закон, който има правила и които правила би трябвало да познаваме и да използваме на всички места, където поддържаме връзка с българи. Много е значимо да познаваме нормите на книжовния език и да ги прилагаме във всекидневието, тъй като има доста правила, които непрестанно се нарушават. То стана към този момент подобен образец, който обикаля на всички места, само че това " вървиме “, " говориме “, " пишеме “ – то съвсем не се чува, даже не просто измежду политици, ами даже и измежду радио- и телевизионни водещи не се чува верния акцент – " вървим “, " пишем “, " приказваме “. Т.е. има правила, които не е по никакъв начин мъчно да усвоим, само че би трябвало да създадем старания, и тези старания си костват.
Абсолютно си костват. Нека ги усвоим и дано ценим родния език и неговото място в живота ни, несъмнено. И доста ви благодаря за отделеното време и за изявлението.
Днес означаваме Международния ден на майчиния език и по този мотив на директната ни телефонна линия към този момент е доцент доктор Ваня Мичева от Института за български език. Честит празник!
Честит празник и на вас, и на всички слушатели.
Понеже си приказваме за майчиния език, а нашият, несъмнено, е българският, по какъв начин можем да запазим целостта на родния си език – нещо, за което не се приказва толкоз доста?
Да, в действителност. Говори се за разнообразни неща, само че не тъкмо и за целостта на българския език. А този въпрос има две страни – вътрешна и външна целокупност на езика. Ако приказваме за вътрешната целокупност, от популацията на България съвсем 90% се дефинират като хора с българско етническо схващане и приказват български език, само че останалите 10% имат друго етническо схващане и различен майчин език. Въпросът е българският език като формален, като литературен да се употребява във всички сфери на другарство, т.е. във всички институции, на всички публични места да се учи, да се поддържа неговото ниво посредством едно непрестанно обогатяване на знанията за българския език. Ние единствено по този начин можем да запазим вътрешната целокупност на езика, без да накърняваме правото на другите 10%, огромна част от които са турци и роми, да учат своя майчин език по този начин, както е регламентирано съгласно българските закони, като свободноизбираем предмет в учебно заведение. Но статистиката демонстрира, че в действителност и тези, които го избират, понижават непрестанно. Ако 9000 деца са изучавали български език през 2013 година, в този момент са 4000 почти. Сякаш целостта на българския език не е застрашена от турския или ромския, а таман от въздействието на " влиятелните “ езици, в тази ситуация на британския. Днес ние от това сме застрашени. И тъй като има и един различен аспект на външната целокупност, дано напълно в резюме да припомня, че съгласно проучванията на проф. Ана Кочева, в случай че в България 6 милиона говорещи български език, то отвън България общата цифра е 15 милиона, т.е. 6 в България и примерно към 9 милиона отвън България. Въпросът е и там да поддържаме българския език, т.е. българската страна да се грижи за съществуването на учебни заведения за българчетата в Съединени американски щати, в Испания, в Германия, в Украйна, в Молдова, в Северна Македония – на всички места, където има компактна маса българи, които одобряват за майчин език българския, само че нямат опция да го учат. Така най-общо може да се отговори на този въпрос.
Ето, вие казвате по какъв начин да го запазим, само че желаеме ли да го запазим и пред какви провокации са изправени хората, които се борят за неговото запазване, за родния език?
Разбира се, най-важно е в действителност да се осъзнава като полезност този език, т.е. да желаеме да го запазим, да го обичаме като език на нашата история, на дедите ни, на нашата книжнина. Трябва да знаем какво ни е дал този език и съгласно мен тук е ролята на фамилията и на учебното заведение, тъй като тези полезности са базови, съществени и се възпитават изначало от родителите, даже от предходното потомство, от баби, от дядовци и се предават от потомство на потомство, а по-късно се затвърждават и уплътняват в учебното заведение. Ако българите знаят, че българският език е първият литературен език в Европа през ХІ век, когато хората са говорили и слушали Божието слово на понятен език, до момента в който в цяла Европа са слушали " мъртвите “ езици – латински и старогръцки, в случай че знаят, че това е първият писмен език на една книжнина, която се популяризира от Синай до Северния ледовит океан и е на целия Славянски свят, в случай че знаят и доста, доста други исторически обстоятелства, те ще умеят да ценят този език. Предизвикателствата през днешния ден са големи точно заради това, което загатнах доскоро – въздействието на " влиятелните “ езици, в последните 30-40 години – на британския език. Ще дам единствено един образец – " хейт “. Навсякъде към нас се чува думата " хейт “, вместо извънредно хубавите и разбираеми български думи " омраза “ от " зложелател “, " завист “ от " зло “, " ненавист “ от " низост “, нещо нечисто, гнусно, непоносимо. Защо споделяме, че някой " хейти “ или " има хейт “ и така нататък, вместо да използваме богатата палитра от разбираеми, прочувствено натоварени, ясни български думи? Предизвикателството е точно в това да пишем, да приказваме на чист български език и да заобикаляме чуждиците, които си имат напълно хубави български сходства.
Вие казахте какво е въздействието на " влиятелните “ езици. В случая говорихме малко повече за британския. А какво въздействие оказва цифровата среда?
Да, цифровата среда също оказва голямо въздействие. Тя по принцип си е позитивно събитие, ясно е, че компютрите, електронните средства навлизат на всички места, и това е обикновено. Те трансформират всичко към нас. Но потреблението на думи като " пейстна “, " кликна “, " лайкна “ и така нататък не би могло да се поддържа, да се трансформира в норма, тъй като в някои езици си има напълно добре направени термини за всички тези по този начин да се каже цифрови дейности, които са свързани с машинната обработка и с електронната среда. Но те са всеобщи, навлизат в българския език, отразяват се даже в речниците за неологизми. Няма по какъв начин напълно да се преборим, само че бихме могли да ги ограничим. Във всяка професионална среда си има така наречен професионален диалект или диалект. Едно време те са били присъщи за зидари, шивачи, обущари, през днешния ден – точно за компютърните експерти. Нека те в своята среда да употребяват тези по този начин да кажем побългарени британски думи, само че в общуването ни и в формалните места ние би трябвало да приказваме въпреки всичко с българските думи.
Да, т.е. без значение от цифровата среда, ние можем въпреки всичко да поддържаме равнището си на езикова просвета.
Разбира се, да, това имах поради – че можем да поддържаме, можем да вършим разлика сред едното и другото и да избираме по кое време и къде да използваме нещата, тъй като и диалектните думи, и жаргонните думи си имат свое място, само че те са стилистично маркирани, обагрени. Трябва да ги използваме вярно, когато поддържаме връзка в съответната диалектна среда или в съответния професионален кръг, или в съответния училищен, студентски или тъй наречените кръг.
Сега желая да ви попитам на какво равнище е езиковата просвета измежду младото потомство?
От една страна, младото потомство е най-близко до образованието. То е най-добре подготвено, продължава да се учи, т.е. би трябвало да допускаме, че владее в най-голяма степен нормите на книжовния език. От друга страна обаче, това потомство е най-отворено към света и поддържа връзка с разнообразни култури, надлежно понася и разнообразни въздействия. Така че в действителност в младото потомство се сблъскват разнообразни култури и е въпрос на ценностно отношение дали ще запазиш любовта към родното най-общо и към езика, дали ще ги утвърждаваш непрестанно или противоположното – ще приемаш всички модели от западната просвета, която е влиятелна, и ще се изместват последователно българските думи и българските модели за изложение и ще станат по този начин да се каже елементарен метод за другарство сред младежите. Според мен още веднъж въпросът опира до основаване на един ценностен модел за почитание към езика, който се образува в фамилията и в учебното заведение. Ако чуем да вземем за пример, че младежите си споделят, че някой е " саднат “ вместо " печален “, това в действителност е доста тъжно, тъй като има толкоз хубави български думи – " печален “, " скръбен “, " засегнат “, " накърнен “, " наскърбен “, които са разнообразни и могат да се използват с разнообразни оттенъци, в разнообразни стилове, в разнообразни контексти. А " саднат “ е просто един англицизъм, на който сме залепили в края едно българско оформяне с наставката " -ат “. Така че съгласно мен в действителност въпросът е в това, че езиковата просвета се образува непрестанно, още от раждането и до израстването на индивида до възрастен – езикова просвета с почитание към родния език и с връзка с родния език. А тази връзка съгласно мен е най-важна, когато се резервира и любовта към четенето. Да, аз разбирам забързания свят, обаче има и аудиокниги. Познавам доста младежи, които шофирайки, слушат български аудиокниги. Това е пътят, по който да се резервира връзката с книжовността, а от там – и да се усеща и схваща благосъстоянието на българския език, тъй като то е таман в книгите.
Това е методът да се резервира връзката с книжовността. А доскоро стигнахме до това, че езиковата просвета е плод на ценностното отношение и ценностния модел, който в действителност се образува в фамилията или учебното заведение. Обаче по какъв начин можем да научим подрастващите да ценят родното, да ценят езика, културата, въобще да се гордеят с това и надлежно да го поддържат? Защото знаем, че всичко има потребност от поддръжка, с цел да е цяло.
Да, тъкмо по този начин е в действителност. Точно до методите на влияние опира въпросът, тъй като това, което фамилията дава като персонален модел – дали родителите поддържат връзка с децата си, четат им книжки, демонстрират им хубави стихотворения, съумяват да им основат едно положително отношение към писмената просвета, към вярното говорене, или противоположното, приказват повърхностно, употребяват доста диалектни или непознати думи, това основава още в дребното дете избрана настройка. След това в учебно заведение: в случай че се преподава официално, без да се търсят нови способи на влияние – сега има опция за интерактивни уроци, с доста интердисциплинарни връзки, т.е. в часовете по литература и в часовете по история могат да се вършат доста, доста връзки и да се преподава по забавен метод, тъй че фактически тези дребни деца, които обаче са едно ново осведомително и интерактивно потомство, да бъдат хванати, да бъдат пренесени в областта на ценностното, на родното с такива средства, които да им влияят. Не може да се преподава с предходните, остарелите средства, те в действителност не доближават до днешните възпитаници.
Разбира се, доста е значимо.
Така че има доста провокации, само че има и решения. Има и готови учители. Аз поддържам връзка с такива и знам какъв брой добре се оправят те с едни нов тип уроци, които фактически провокират децата и ги карат да мислят и да образуват полезности в тях.
Важно е да бъдем в крайник, както се споделя, с новото време, да бъдем през днешния ден и в този момент, тъй като по този метод те в действителност одобряват доста по-лесно материала и най-важното – усвояват го. За край желая да ви попитам за какво е значимо да се приказва повече за знанието на майчиния език и за неговото място в живота на хората?
Точно с цел да не загубим идентичността си. Ако някой прави определение на народ или на етнос, стартира от езика. За да останеш българин, би трябвало първо да запазиш езика си, по-късно са общественост на история, на просвета, на обичаи. Да, всички тези признаци са значими, само че най-важният симптом е майчиният език.
Така е, в действителност е доста значимо.
Точно по тази причина би трябвало да продължаваме, да, да. И като приказваме за майчин език, желая единствено да прибавя, че всички форми на майчиния език са скъпи. Можем да познаваме добре и диалектите, и социолектите, т.е. това, което приказвах – професионален, училищен диалект, само че най-важната форма е книжовният език, този, който е главен, избран със закон, който има правила и които правила би трябвало да познаваме и да използваме на всички места, където поддържаме връзка с българи. Много е значимо да познаваме нормите на книжовния език и да ги прилагаме във всекидневието, тъй като има доста правила, които непрестанно се нарушават. То стана към този момент подобен образец, който обикаля на всички места, само че това " вървиме “, " говориме “, " пишеме “ – то съвсем не се чува, даже не просто измежду политици, ами даже и измежду радио- и телевизионни водещи не се чува верния акцент – " вървим “, " пишем “, " приказваме “. Т.е. има правила, които не е по никакъв начин мъчно да усвоим, само че би трябвало да създадем старания, и тези старания си костват.
Абсолютно си костват. Нека ги усвоим и дано ценим родния език и неговото място в живота ни, несъмнено. И доста ви благодаря за отделеното време и за изявлението.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ