Живата храна вдига имунитета
Доц. доктор Милена Георгиева работи в Лабораторията по молекулярна генетика на Института по молекулярна биология на Българска академия на науките. Тя е от създателите, с които Списание 8 доста се гордее.
- През зимните месеци и рано през пролетта, когато организмът е отслабен от ниските температури и не прекомерно разнообразното хранене, имаме потребност да засилим имунитета. Кои храни са подобаващи за това и за какво?- Промяната на годишните сезони несъмнено прекатурва наобратно цялата ни физиология. Променят се климатичните условия, сменя се диетата ни, зачестяват вирусни и други инфекции. Това е миг, който дефинираме като сериозен за нашата имунна система. И тъкмо това е времето, в което би трябвало да подсилим нейното деяние. Но когато приказваме за имунна система, би трябвало да знаем, че това не е един орган, а цяла система от разнообразни органи, тъкани и кафези. Имунната система се управлява и координира от комплицираното взаимоотношение сред тях. Храната е най-важният фактор, който с цялостна мощ въздейства и модулира нашия имунитет. Храни, богати на витамините А, С, D, Е и витамините от групата В, дружно с жизненоважни микроелементи като цинк, селен, желязо, мед и фолиева киселина са тези чудодейни субстанции, които би трябвало да увеличим в нашата диета в интервалите на сезонните смени.
- Какво значи жива храна и за какво е потребна?- Определението „ жива “ храна идва от на старогръцката дума: βίος – живот. С други думи храна за живот, сила и здраве. Концепцията за така наречен жива храна идва от концепцията за основаване на храни, които в най-малка степен са претърпели фабрични обработки и са запазили свойствата си. Наричат ги още суперхрани. Това е по този начин, тъй като е потвърдено, че в тях питателните субстанции, ензимите, витамините и минералите са в най-лесно усвоимата и вярна форма за организма. Тези качества на живата храна подкрепят целия развой на храносмилане, балансират човешкия микробиом и имат благоприятен резултат върху имунната система.
- С какво ферментиралите храни подкрепят организма?- Ферментиралите храни са богати на голям брой разнообразни типове бактерии, които съставляват нашия микробиом. Микробиомът е съвкупността от всички типове бактерии, които обитават човешкото тяло. Наричат го нашия „ супер орган “. И това е, тъй като тези бактерии са виновни за храносмилането и усвояването на питателните субстанции. Участват в модулирането на имунната ни система, играят роля на щит против нежелани патогени, в това число и вируси от околната среда. Те са в основата на съвсем всички физиологични процеси в човешкото тяло. Съставът на микробиома е динамичен. Зависи от фактори като диета, банкет на антибиотици, географско състояние и даже приемственост. Най-бързият метод да модулираме и поддържаме здравословен микробиом е диетата. Храната е източник на доста типове бактерии, които съставляват нашия микробиом. Доказано е, че диета, богата на пълнозърнести органични, непреработени храни, дружно с обичайно култивирани и ферментирали храни като кисело зеле, кисело мляко, ферментирало брашно, ферментирали зеленчуци, самун с мая, ябълков оцет, сирене и кашкавал, както и фибри, е доста удобна за здравословния микробиом.
(Бележка на редактора: Препоръчителни за укрепване на организма са покълналите и ферментирали функционални храни на Ancestral Superfoods, за които може да научите повече тук)
- Какъв е механизмът за противопоставяне на вирусите посредством храната?
- Противодействаме на вирусите с нашата имунна система, а силата на нейните проявления зависят от питателните ни привички. Храненето е значим развой, който дефинира цялостното проявяване на нашата генетика от времето на вътреутробното ни развиване до края на нашия живот. Храната не е единствено източник на сила и приятност за вкусовите ни рецептори и мозъка. Храната е и нашето лекарство. Още Хипократ е споделил: „ Нека храната ви бъде лекарство и лекарството - храна “. Храната е мощен фактор, който моделира и дефинира работата на нашите гени. Научен факт е, че в тялото на всеки един от нас циркулират към 10 000 разнообразни типа биологично-активни субстанции. Тези молекули и съединения контактуват с ДНК и я моделират, въздействат върху здравето и продължителността на живот, модулират нашия имунитет и дефинират отговора ни към другите патогени.
- Очаквайки пролетта, народът споделя: „ Да се хванем за зелено ”. С какво зеленолистните са потребни?
- Зеленолистните зеленчуци (зеле, спанак, броколи, брюкселско зеле, зелена салата, салата айсберг, коприва и др.) са богати на фолиева киселина, витамини и значими микроелементи като цинк, желязо, мед. Фолиевата киселина не се създава естествено в организма. Тя съставлява водоразтворима форма на витамин В9 (фолат). Нейната биологична интензивност се демонстрира едвам откакто бъде метаболизирана в черния дроб до витамин В9. Фолиевата киселина има значима роля за произвеждането на нуклеинови киселини (ДНК и РНК), взе участие и в процесите на клетъчното разделяне. Необходима е за образуването на плацентата и за построяването на костния мозък на ембриона. Консумацията на фолиева киселина понижава риска от вродени увреждания на бебето. Оказва и позитивно влияние върху организма на бъдещата майка - тонизира и понижава равнището на стресовите хормони. Така се реализира връзката храна – ДНК – генна интензивност.
- Защо при респираторна вирусна зараза се предлагат топли питиета?- Заразяването с респираторните вируси става на няколко стадия и по няколко метода. Първо, вирусът би трябвало да се свърже с клетката и да навлезе в нея. След това да й даде генома си, с цел да стартира производството на нови копия от своята ДНК (дезоксирибонуклеинова киселина) или РНК (рибонуклеинова киселина). След което стартира развой на сглобяване на тези съставни елементи в нови вируси и най-после новите вируси излизат от клетката, с цел да атакуван нови кафези и нови хора. Начините за заразяване са непосредствено предаване, поемане на инфектиран въздух или по пътя ръка-нос, ръка-очи, ръка-уста. Във всички случаи физиологичният път уста-нос-очи е първият обиден от вирусите. Лигавиците на тези органи са първото място, в което се загнездват вирусните частички, преди да стартират да употребяват системите на клетките в тези места за своето възпроизводство.
- Най-правилният отговор би бил: с всички тези хранителни субстанции, които съставляват една пълноценна и здравословна диета. Диета, богата на белтъчини, мазнини и въглехидрати с чист генезис и с най-ниска степен на фабрична преправка, е диетата, която би трябвало да съпътства нашето възобновяване след прекарана зараза.
- През зимните месеци и рано през пролетта, когато организмът е отслабен от ниските температури и не прекомерно разнообразното хранене, имаме потребност да засилим имунитета. Кои храни са подобаващи за това и за какво?- Промяната на годишните сезони несъмнено прекатурва наобратно цялата ни физиология. Променят се климатичните условия, сменя се диетата ни, зачестяват вирусни и други инфекции. Това е миг, който дефинираме като сериозен за нашата имунна система. И тъкмо това е времето, в което би трябвало да подсилим нейното деяние. Но когато приказваме за имунна система, би трябвало да знаем, че това не е един орган, а цяла система от разнообразни органи, тъкани и кафези. Имунната система се управлява и координира от комплицираното взаимоотношение сред тях. Храната е най-важният фактор, който с цялостна мощ въздейства и модулира нашия имунитет. Храни, богати на витамините А, С, D, Е и витамините от групата В, дружно с жизненоважни микроелементи като цинк, селен, желязо, мед и фолиева киселина са тези чудодейни субстанции, които би трябвало да увеличим в нашата диета в интервалите на сезонните смени.
Здравословното хранене е интелигентна тактика за здраве, дългоденствие и мощна имунна система. Храни като мед, ядки, дребни червени плодове, авокадо, чиа, спанак, коприва, домати, нар, бирена квас, ферментирали артикули и доста други назоваваме суперхрани.Специалистите в науката за гените и храненето споделят, че „ ние сме това, с което се храним “. Колкото по-разнообразна и богата на потребни хранителни субстанции е нашата диета, толкоз по-здрави сме. Диетата ни би трябвало да съдържа всички цветове на дъгата под формата на естествени съставки и микроелементи. Естествените оцветители в дребните червени плодове, в нара са мощни антиоксиданти и пазят ДНК и клетките ни от нездравословните фактори на средата. Цветовете в нашата храна модулират цветовете в нашата ДНК, а това управлява интензивността на нашите гени. Важно е, тъй като гените контролират производството на хормони и други био-активни молекули и дефинират силата на нашия имунитет.
- Какво значи жива храна и за какво е потребна?- Определението „ жива “ храна идва от на старогръцката дума: βίος – живот. С други думи храна за живот, сила и здраве. Концепцията за така наречен жива храна идва от концепцията за основаване на храни, които в най-малка степен са претърпели фабрични обработки и са запазили свойствата си. Наричат ги още суперхрани. Това е по този начин, тъй като е потвърдено, че в тях питателните субстанции, ензимите, витамините и минералите са в най-лесно усвоимата и вярна форма за организма. Тези качества на живата храна подкрепят целия развой на храносмилане, балансират човешкия микробиом и имат благоприятен резултат върху имунната система.
Според учените кълновете са най-здравословната жива храна, която познаваме. По време на покълването и поникването семената внезапно трансформират химичния си състав. Съдържанието на витамин E (едно от най-мощните средства в битката с рака, стареенето, сърдечно-съдовите заболявания и др.) се усилва до 40 пъти при покълването.В съпоставяне със семената неподвижен кълновете имат 5 пъти по-високо наличие на витамини от групата В, витамин С и обилие от микроелементи, ензими, фитохормони, естествени антибиотици, антиоксиданти, растежни хормони и други Тези субстанции подкрепят храносмилането, възстановяват функционалността на стомашно-чревния тракт, понижават следствията от другите типове стрес. Кълновете са комфортен и сигурен метод за набиране на лесноусвоими белтъчини, мазнини и въглехидрати. Жива храна са и ферментиралите артикули. В тях количеството потребни микроорганизми е доста по-високо от това в модифицираните храни и резултатът върху нашия микробиом е изумителен.
- С какво ферментиралите храни подкрепят организма?- Ферментиралите храни са богати на голям брой разнообразни типове бактерии, които съставляват нашия микробиом. Микробиомът е съвкупността от всички типове бактерии, които обитават човешкото тяло. Наричат го нашия „ супер орган “. И това е, тъй като тези бактерии са виновни за храносмилането и усвояването на питателните субстанции. Участват в модулирането на имунната ни система, играят роля на щит против нежелани патогени, в това число и вируси от околната среда. Те са в основата на съвсем всички физиологични процеси в човешкото тяло. Съставът на микробиома е динамичен. Зависи от фактори като диета, банкет на антибиотици, географско състояние и даже приемственост. Най-бързият метод да модулираме и поддържаме здравословен микробиом е диетата. Храната е източник на доста типове бактерии, които съставляват нашия микробиом. Доказано е, че диета, богата на пълнозърнести органични, непреработени храни, дружно с обичайно култивирани и ферментирали храни като кисело зеле, кисело мляко, ферментирало брашно, ферментирали зеленчуци, самун с мая, ябълков оцет, сирене и кашкавал, както и фибри, е доста удобна за здравословния микробиом.
(Бележка на редактора: Препоръчителни за укрепване на организма са покълналите и ферментирали функционални храни на Ancestral Superfoods, за които може да научите повече тук)
- Какъв е механизмът за противопоставяне на вирусите посредством храната?
- Противодействаме на вирусите с нашата имунна система, а силата на нейните проявления зависят от питателните ни привички. Храненето е значим развой, който дефинира цялостното проявяване на нашата генетика от времето на вътреутробното ни развиване до края на нашия живот. Храната не е единствено източник на сила и приятност за вкусовите ни рецептори и мозъка. Храната е и нашето лекарство. Още Хипократ е споделил: „ Нека храната ви бъде лекарство и лекарството - храна “. Храната е мощен фактор, който моделира и дефинира работата на нашите гени. Научен факт е, че в тялото на всеки един от нас циркулират към 10 000 разнообразни типа биологично-активни субстанции. Тези молекули и съединения контактуват с ДНК и я моделират, въздействат върху здравето и продължителността на живот, модулират нашия имунитет и дефинират отговора ни към другите патогени.
- Очаквайки пролетта, народът споделя: „ Да се хванем за зелено ”. С какво зеленолистните са потребни?
- Зеленолистните зеленчуци (зеле, спанак, броколи, брюкселско зеле, зелена салата, салата айсберг, коприва и др.) са богати на фолиева киселина, витамини и значими микроелементи като цинк, желязо, мед. Фолиевата киселина не се създава естествено в организма. Тя съставлява водоразтворима форма на витамин В9 (фолат). Нейната биологична интензивност се демонстрира едвам откакто бъде метаболизирана в черния дроб до витамин В9. Фолиевата киселина има значима роля за произвеждането на нуклеинови киселини (ДНК и РНК), взе участие и в процесите на клетъчното разделяне. Необходима е за образуването на плацентата и за построяването на костния мозък на ембриона. Консумацията на фолиева киселина понижава риска от вродени увреждания на бебето. Оказва и позитивно влияние върху организма на бъдещата майка - тонизира и понижава равнището на стресовите хормони. Така се реализира връзката храна – ДНК – генна интензивност.
Диети, небогати на фолиева киселина, да вземем за пример, водят до намаление равнищата на метилиране на ДНК и до демонстрация на разнообразни болести, до неприятно действие на имунната система, изразяващо се в чести бактериални и вируси инфекции в организма. Затова е целесъобразно „ да се хванем за зелено ” в сезона на вирусите. Това е метод посредством диетата си да променим и метода, по който действа тялото ни и неговата физиология.
- Защо при респираторна вирусна зараза се предлагат топли питиета?- Заразяването с респираторните вируси става на няколко стадия и по няколко метода. Първо, вирусът би трябвало да се свърже с клетката и да навлезе в нея. След това да й даде генома си, с цел да стартира производството на нови копия от своята ДНК (дезоксирибонуклеинова киселина) или РНК (рибонуклеинова киселина). След което стартира развой на сглобяване на тези съставни елементи в нови вируси и най-после новите вируси излизат от клетката, с цел да атакуван нови кафези и нови хора. Начините за заразяване са непосредствено предаване, поемане на инфектиран въздух или по пътя ръка-нос, ръка-очи, ръка-уста. Във всички случаи физиологичният път уста-нос-очи е първият обиден от вирусите. Лигавиците на тези органи са първото място, в което се загнездват вирусните частички, преди да стартират да употребяват системите на клетките в тези места за своето възпроизводство.
В най-ранните моменти на вирусни инфекции се предлагат горещи питиета, тъй като множеството от вирусните частички са нестабилни. Високите температури ги убиват незабавно. Затова сега, в който почувстваме неразположение в тези органи и техните лигавици, е хубаво да преминем към консумация на топли питиета. Така възможностите да обезвреждаме вируса и да спрем инфекцията в ранните й стадии са доста по-големи.- След прекарана вирусна зараза с какви храни е уместно да се захраним и за какво?
- Най-правилният отговор би бил: с всички тези хранителни субстанции, които съставляват една пълноценна и здравословна диета. Диета, богата на белтъчини, мазнини и въглехидрати с чист генезис и с най-ниска степен на фабрична преправка, е диетата, която би трябвало да съпътства нашето възобновяване след прекарана зараза.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ