Пет истории на Лили Вълчева
Доц. доктор инж. Лиляна Вълчева е притежател на медал " Св. св. Кирил и Методий " I степен за принос в региона на образованието, науката и културата. Тя е една от 1000 дами, номинирани от Европейския парламент за Нобелова премия за мир - през 2005 година
В края на март Националният браншов профсъюз " Висше обучение и просвета " (ВОН-КНСБ) избра доцент Вълчева за ръководител с мандат 2021-2026 година Ето какви персонални истории се съгласи да опише тя пред в. " Сега ".
1. Съдбата си знае работата... и зодията
Моята зодия Лъв принадлежи и на доста известни персони. Сред тях са някои от обичаните ми: артистът Робърт Редфорд; легендарният фронтмен на " Ролинг Стоунс " Мик Джагър; Бърнард Шоу - Нобелов лауреат (освиркван от български студенти в чужбина заради спектакли с фриволно показване на хората от Балканския район. Наред с хапливия си език Шоу е доставил наслаждение на българите с поставяната доста пъти пиеса " Пигмалион " ).
През 2007 година бях поканена на 65-годишнината на обичан артист - Стефан Данаилов, който с " Пигмалион " чества дружно с другари на сцената на Народния спектакъл. На това честване се срещнах с актрисата Йорданка Кузманова, съименничка на проф. Йорданка Кузманова - тогава ръководител на Съвета на ректорите. Оказа се, че в един и същи интервал с госпожа Кузманова сме имали идентични житейски ориси.
По-късно, след банкет за 24 май в Бояна, на изхода инцидентно я видях, тъй като мощно валеше и тя се беше свила от мраз и мокра под една козирка. Поканих я в моята кола и предложих да я закарам до дома. Зарадвахме се, че още веднъж имахме опция да поговорим с помощта на познанството ни от честването на Ламбо.
2. Препятствията ни вършат по-силни
Моят първи урок в университета е обвързван с обстоятелството, че бях първата жена инженер откривател (после лекар, теоретичен помощник I степен, гл. помощник, доцент) в катедра единствено с мъже, тъй като работата в региона на технологиите за дървообработване и мебелната промишленост е тежка. Но имаше и трудности от различен темперамент. Затова се научих, че до момента в който не намеря решение на зародил проблем, не би трябвало да се отхвърлям, т.е. докато не се отвори моята врата, би трябвало настойчиво да работя, даже в случай че би трябвало да обикалям в обаян кръг неведнъж.
Приятните професионални мемоари са свързани с работата ми по доста научни планове. Огромно е удоволствието да образовам, дисциплинирам и пазя младите сътрудници, в това число и двамата ми докторанти. За страдание, единият се отхвърли поради неточно отношение от университетското управление и отиде на работа в огромна шведска компания за мебели. Другият ми докторант отпътува след специализация в Япония, сътвори там семейство и отбрани дисертацията си. Сега работи в университета Оулу във Финландия и постоянно беседваме за преодолените проблеми в България.
3. От клуб " Жени в науката " до ПРООН
Изненадващо бях поканена първо за член на Съюза на учените, а по-късно, като млад академик, за член на Съюза на изобретателите. По-късно станах член-кореспондент на International Federation of Inventors‘ Associations (IFIA) през 1995 година Повод за оказаната чест бяха двете ми авторски свидетелства, които след това станаха три, като две изобретения патентовах по-късно.
В Съюза на учените бях определена за ръководител на клуб " Жени в науката ", прераснал в Национална асоциация " Жени в науката " с клубове в университетите. След конкурс спечелихме план на Програмата за развиване на Организацията на обединените народи (ПРООН) - " Жени в развиване ". Трябваше да обединим женските организации в Национален женски конгрес и да подготвим 8 пленарни сесии. Така се срещнах с Елена Поптодорова, Емилия Масларова, Светла Тошкова, Мими Виткова, Радка Аргирова.
Нашата асоциация приготви тематиките, които трябваше да показват триумфите на българските дами по време на IV международна конференция за жените в Пекин `95. Но ние - българките, занимаващи се с просвета, нямахме средства и никоя от нас не отпътува за Китай.
Важен миг в живота ми е срещата с доктор Желязко Христов - извънреден човек и преподавател в живота. През 2001 г. учредихме Национален браншов профсъюз " Висше обучение и просвета " (ВОН). Последваха години на визити във висши учебни заведения, диалози, полемики и всичко това, без да преустановявам университетската работа.
И досега ефикасна синдикална активност се развива най-вече в академичната просветителна среда. Затова във висшите училища има прогрес, а от т.г. заплатите на научно-преподавателския състав са увеличени неведнъж.
4. Признанието за непринуден труд е най-сладко
През 2005 година бях номинирана за Нобелова премия за мир за действия в интерес на обществото. Предложението пристигна от представителката на Швейцария в Съвета на Европа доктор Рут-Габи Вермонт Манголд. Приех номинацията, с цел да покажа на света, че и в България има доброволки, които наред с професионалните и фамилните отговорности отдават доста от персоналното си време в интерес на обществото, на онеправданите работещи и най-много на младежите.
Силно имам вяра, че системата на образованието и науката е могъщата мощ, която заличава всяка религиозна и етническа ненавист, омраза и непоносимост, способства за един по-добър свят - освен посредством образованието на студентите и докторантите, само че и посредством присъщия ѝ дух на взаимност и обществена защита на хората.
Инициативен комитет от ВОН-КНСБ и другари са повода през 2016 година президентът Росен Плевнелиев да ми връчи високото държавно отличие медал " Св. св. Кирил и Методий " първа степен за принос в развиването на обществения разговор и партньорството във висшите учебни заведения и Българска академия на науките, както за модернизирането на образованието и науката в България. Най-голямото неспокойствие пристигна на излизане от президентството, където ме чакаха моите сътрудници и другари от нашия профсъюз с цветя, доста овации и усмивки! Всички почетни медали и грамоти са споделени с моите сътрудници, защото триумфите са наши, не мои.
5. За безличните и егоцентричните
Научила съм, че проблемите се вземат решение, когато човек осъзнае, че междуличностните спорове нормално пораждат поради особеното разбиране на света. Добрият ректор е положителен, отворен, разбиращ, залага на разговор и партньорство. За благополучие, повечето ректори са такива, само че има и " особени случаи ".
За последните години на прехода закани съм получавала от трима ректори - двама бяха дадени на прокурор, а третият се разсърди, тъй като изнесохме данни за ниски заплати като разследване на неприятно ръководство. След време стана ясно, че рецензията ни е била градивна.
Има ръководители, които доведоха висшите си учебни заведения до дефицит на пари за заплати, при положение че те самите са си уредили високи хонорари. Правителството въведе мониторинг и специфични ограничения по отношение на тези университети - МГУ, Стопанската академия в Свищов и НХА.
Дано новите ректори са по-успешни! От тях и от нас зависи да бъдат осъдени отговорните. Защото (отново ще изтъквам представител на моята зодия Лъв - К. Юнг) " това, против което се съпротивляваш, продължава да съществува ".
В края на март Националният браншов профсъюз " Висше обучение и просвета " (ВОН-КНСБ) избра доцент Вълчева за ръководител с мандат 2021-2026 година Ето какви персонални истории се съгласи да опише тя пред в. " Сега ".
1. Съдбата си знае работата... и зодията
Моята зодия Лъв принадлежи и на доста известни персони. Сред тях са някои от обичаните ми: артистът Робърт Редфорд; легендарният фронтмен на " Ролинг Стоунс " Мик Джагър; Бърнард Шоу - Нобелов лауреат (освиркван от български студенти в чужбина заради спектакли с фриволно показване на хората от Балканския район. Наред с хапливия си език Шоу е доставил наслаждение на българите с поставяната доста пъти пиеса " Пигмалион " ).
През 2007 година бях поканена на 65-годишнината на обичан артист - Стефан Данаилов, който с " Пигмалион " чества дружно с другари на сцената на Народния спектакъл. На това честване се срещнах с актрисата Йорданка Кузманова, съименничка на проф. Йорданка Кузманова - тогава ръководител на Съвета на ректорите. Оказа се, че в един и същи интервал с госпожа Кузманова сме имали идентични житейски ориси.
По-късно, след банкет за 24 май в Бояна, на изхода инцидентно я видях, тъй като мощно валеше и тя се беше свила от мраз и мокра под една козирка. Поканих я в моята кола и предложих да я закарам до дома. Зарадвахме се, че още веднъж имахме опция да поговорим с помощта на познанството ни от честването на Ламбо.
2. Препятствията ни вършат по-силни
Моят първи урок в университета е обвързван с обстоятелството, че бях първата жена инженер откривател (после лекар, теоретичен помощник I степен, гл. помощник, доцент) в катедра единствено с мъже, тъй като работата в региона на технологиите за дървообработване и мебелната промишленост е тежка. Но имаше и трудности от различен темперамент. Затова се научих, че до момента в който не намеря решение на зародил проблем, не би трябвало да се отхвърлям, т.е. докато не се отвори моята врата, би трябвало настойчиво да работя, даже в случай че би трябвало да обикалям в обаян кръг неведнъж.
Приятните професионални мемоари са свързани с работата ми по доста научни планове. Огромно е удоволствието да образовам, дисциплинирам и пазя младите сътрудници, в това число и двамата ми докторанти. За страдание, единият се отхвърли поради неточно отношение от университетското управление и отиде на работа в огромна шведска компания за мебели. Другият ми докторант отпътува след специализация в Япония, сътвори там семейство и отбрани дисертацията си. Сега работи в университета Оулу във Финландия и постоянно беседваме за преодолените проблеми в България.
3. От клуб " Жени в науката " до ПРООН
Изненадващо бях поканена първо за член на Съюза на учените, а по-късно, като млад академик, за член на Съюза на изобретателите. По-късно станах член-кореспондент на International Federation of Inventors‘ Associations (IFIA) през 1995 година Повод за оказаната чест бяха двете ми авторски свидетелства, които след това станаха три, като две изобретения патентовах по-късно.
В Съюза на учените бях определена за ръководител на клуб " Жени в науката ", прераснал в Национална асоциация " Жени в науката " с клубове в университетите. След конкурс спечелихме план на Програмата за развиване на Организацията на обединените народи (ПРООН) - " Жени в развиване ". Трябваше да обединим женските организации в Национален женски конгрес и да подготвим 8 пленарни сесии. Така се срещнах с Елена Поптодорова, Емилия Масларова, Светла Тошкова, Мими Виткова, Радка Аргирова.
Нашата асоциация приготви тематиките, които трябваше да показват триумфите на българските дами по време на IV международна конференция за жените в Пекин `95. Но ние - българките, занимаващи се с просвета, нямахме средства и никоя от нас не отпътува за Китай.
Важен миг в живота ми е срещата с доктор Желязко Христов - извънреден човек и преподавател в живота. През 2001 г. учредихме Национален браншов профсъюз " Висше обучение и просвета " (ВОН). Последваха години на визити във висши учебни заведения, диалози, полемики и всичко това, без да преустановявам университетската работа.
И досега ефикасна синдикална активност се развива най-вече в академичната просветителна среда. Затова във висшите училища има прогрес, а от т.г. заплатите на научно-преподавателския състав са увеличени неведнъж.
4. Признанието за непринуден труд е най-сладко
През 2005 година бях номинирана за Нобелова премия за мир за действия в интерес на обществото. Предложението пристигна от представителката на Швейцария в Съвета на Европа доктор Рут-Габи Вермонт Манголд. Приех номинацията, с цел да покажа на света, че и в България има доброволки, които наред с професионалните и фамилните отговорности отдават доста от персоналното си време в интерес на обществото, на онеправданите работещи и най-много на младежите.
Силно имам вяра, че системата на образованието и науката е могъщата мощ, която заличава всяка религиозна и етническа ненавист, омраза и непоносимост, способства за един по-добър свят - освен посредством образованието на студентите и докторантите, само че и посредством присъщия ѝ дух на взаимност и обществена защита на хората.
Инициативен комитет от ВОН-КНСБ и другари са повода през 2016 година президентът Росен Плевнелиев да ми връчи високото държавно отличие медал " Св. св. Кирил и Методий " първа степен за принос в развиването на обществения разговор и партньорството във висшите учебни заведения и Българска академия на науките, както за модернизирането на образованието и науката в България. Най-голямото неспокойствие пристигна на излизане от президентството, където ме чакаха моите сътрудници и другари от нашия профсъюз с цветя, доста овации и усмивки! Всички почетни медали и грамоти са споделени с моите сътрудници, защото триумфите са наши, не мои.
5. За безличните и егоцентричните
Научила съм, че проблемите се вземат решение, когато човек осъзнае, че междуличностните спорове нормално пораждат поради особеното разбиране на света. Добрият ректор е положителен, отворен, разбиращ, залага на разговор и партньорство. За благополучие, повечето ректори са такива, само че има и " особени случаи ".
За последните години на прехода закани съм получавала от трима ректори - двама бяха дадени на прокурор, а третият се разсърди, тъй като изнесохме данни за ниски заплати като разследване на неприятно ръководство. След време стана ясно, че рецензията ни е била градивна.
Има ръководители, които доведоха висшите си учебни заведения до дефицит на пари за заплати, при положение че те самите са си уредили високи хонорари. Правителството въведе мониторинг и специфични ограничения по отношение на тези университети - МГУ, Стопанската академия в Свищов и НХА.
Дано новите ректори са по-успешни! От тях и от нас зависи да бъдат осъдени отговорните. Защото (отново ще изтъквам представител на моята зодия Лъв - К. Юнг) " това, против което се съпротивляваш, продължава да съществува ".
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ