Директорът на НИМ доц. Бони Петрунова: Живеем в Третото царство, защото нашият монарх не е детрониран
Доц. доктор Бони Петрунова е Директор на Националния исторически музей от 2 ноември 2017 година Дълги години работи в Националния археологически музей при Българска академия на науките като проучвател, началник на Секция по Средновековна археология и заместител шеф. В Периода 2014-2017 година е Заместник - министър в Министерство на културата на Република България. През годините е теоретичен началник на повече от 60 археологически експедиции - изследване на крепостта Урвич до с. Кокаляне, обл. София; археологическо изследване на обект №12, км. 76.200 - 76.450, землище на с. Калипетрово, община Силистра; археологическо изследване на крепостта " Перистера ", гр. Пещера; археологическо изследване на " Старата джамия ", гр. Гоце Делчев; археологическо изследване късноантична и средновековна цитадела в с. Зелен дол, община Благоевград; археологическо изследване на крепостта Калиакра, община Каварна; археологическо изследване на крепостта " Хоталич " до гр. Севлиево; археологическо изследване на крепостта " Лютица " до гр. Ивайловград доста други. Ето какво показа доцент Петрунова пред Dir.bg за предизвикването да управляваш НИМ.
- Доц. Петрунова, седнахте в директорския стол на Националния исторически музей след 10-годишното ръководство на Божидар Димитров. Удобен ли ви е столът или убива още?
- Искам да подчертая нещо. Когато бе пуснат първият конкурс за шеф на Националния исторически музей, на който си подаде документите и Божидар Димитров, аз отхвърлих да се явя на състезанието, тъй като в никакъв случай нямаше да си разреша да се изправя против него. Ние бяхме доста положителни сътрудници. Страхотно го уважавах за всичко, което е направил и с което е съдействал за откриването и популяризирането на българската просвета. След като ми споделиха, че той е решил да се пенсионира, тогава взех решение, че ще се кандидатирам за това място. Когато тръгвах към тази позиция, аз бях изцяло уверена, че имам капацитет да стана шеф. Не съм се чувствала неловко нито сядайки в стола, нито през тази една година, в която трябваше да трансформирам някой неща, тъй като всеки има свое виждане и жанр на работа.
- Визирам това, че Божидар Димитров дълги години управлява музея и остави трайна диря...
- Съгласна съм. Вижте, всяка културна конструкция, тъй като не съм била в доста други сфери... Как да кажа. Експериментирах две години в политиката, само че нещо не си допаднахме двете с нея. Та всяка културна институция - било музей, било институт, е резултат от наслагването, от натрупването на активността на другите шефове. Има стадий на събирачество, стадий на популяризация, стадий на основаване на имидж, стадий на привличане на симпатизанти. И всеки един шеф, работил в подобаващ стадий, дава своя принос за създаване на цялостната картина. Може би по напълно натурален метод приключи стадият, наименуван Божидар Димитров. И по този начин пристигна стадий, в който трябваше някой различен да поеме поста. Ето в този момент, този някой различен съм аз. Мисля, че ходя в вярна посока. Използвам това, което той е направил досега, и се пробвам да го надградя, да го трансформира, да го развия. Давам просто един друг взор на работата в Националния исторически музей. Никога не ми е убивал столът, не ми пречи нищо и се усещам добре.
- Вие сте управлявала над 60 археологически експедиции. Сега седите на едно място...
- Не, не седнал съм на едно място. Като се каже шеф, хората си показват, че човек седи на едно място, на бюро и се подписва. Не е тъкмо по този начин. Дейността по организацията на нови изложения, изнасяне на материали от музея, основаване на контакти и така нататък Доста разнородна работа. Аз не преставам да управлявам и две експедиции - на Калиакра и на крепостта Лютица. Не мога да се откажа от археологията. Може би времето ще ме откаже, тъй като към този момент нямам огромни сили, а археологията е много динамична работа.
- Кое е по-голямо предизвикателство - да откривате българското културно-историческо завещание или да го разпространявате?
- Едното без другото не върви.
- Може да се открие нещо, само че като не се разбере за него...
- Тук ще употребявам една поговорка на обичан мой професор, който споделяше, че " огромното изобретение не е на върха на лопатата, а на върха на перото ". Много я одобрявам тази мисъл. Понякога находките са съвсем инцидентни. А аз доста одобрявам, когато те са разследване на целенасочена работа. Както стана на Калиакра. Целенасочено проучвахме постройката, а най-после под пода на постройката излезе и гърнето. А по-късно, когато бъде разказано за него, когато се опише какви събития са довели до неговото слагане под пода, за какво е прикрито там... И когато надали не, не можеш да назовеш единствено името на индивида, който го е поставил там, тогава към този момент приказваме за изобретение. Тогава към този момент създаваш роман. И тъкмо този роман го вършим ние, археолозите, и повярвайте ми, доста е прелестно.
Отдавна би трябвало да се отстрани визията за археолозите в България, че ние отиваме някъде с кирки и лопати и ровим нещо, човъркаме в земята. Ние вършим археометрия, вършим геофизика, вършим заснемания с дрон, вършим химически разбори на материалите, които сме разкрили, вършим ботанически разбор на всички остатъци, които сме разкрили. Изпращаме и в чужбина материали за разбор, в случай че можем да си го позволим. По едни костни остатъци всичко може да се каже за индивида - какво е ял, какви болести е имал и така нататък Само не може да се каже по какъв начин му е било името. Много сме разширили интердисциплинарния обсег на нашите проучвания, тъй че българската археология през днешния ден е доста модерна.
- Интересите ви са ориентирани към историята от интервала на Второто българско царство. Сега, през днешния ден в кое българско царство се намираме - на демокрацията ли?
- Няма по-добре организиран публичен строй от демокрацията. Това е несъмнено, нали. Иначе, живеем в Третото българско царство, тъй като нашият монарх не е свален от трона си. Няма закон, който да го лимитира като цар. Така че обръщението към Симеон Сакскобурггостки с Ваше Величество е изцяло съответно и тъкмо.
- Какви цели си поставяте като шеф на НИМ?
- В началото, откакто поех поста, още не бях наясно какво ме чака. Казах самоуверено това ще създадем, това ще създадем и това ще създадем. Когато обаче седнах на стола, разбрах, че няма да е тъкмо по този начин. Просто има неща, които те принуждават да поотложиш някои амбициозни проекти, а в това време да подредиш други цели, тъй като по този начин се постанова. Давам и образец. Едно от неща, които ме изненадаха неприятно, бе положението на постройката. Тя е в доста тежко положение, тъй като не са правени никакви поправки откогато е станала музей, от 2000 година. А и тогава е изработен козметичен ремонт, с цел да може от резиденция да стане музей. И в тази връзка започнаха разнообразни усъвършенствания по инфраструктурата на музея. Другото нещо, което неприятно ме изненада, макар че го бях виждала, само че просто не му бях обръщала доста внимание, е експозиционната повърхност. Мястото в музея, в което вършим някакъв тематичен роман, казано по-просто. Навремето е направена някаква идея, която е остаряла, тъй като е от преди 18 години. Да, тя е била променяна през времето, само че като цяло е изгубила образа си. Сега доста ми оказва помощ в това нещо фактът, че съм била екскурзовод преди време. Това беше един доста назидателен интервал за мен. Просто в този момент имам различен взор върху предметите, а не ги виждам през погледа на шеф. Сега виждам, че има места, в които се къса разказът в експозицията. Предметът би трябвало да обогатява описа и индивидът да се движи по този начин, все едно е влезнал във времето. Важно е посетителят да излезе удовлетворен, запаметявайки общата картина и общия роман. Сега работим точно върху това. Обогатяване на залите, развиването им. Например, залата ни по праистория е в един доста печален тип. Тя наподобява на..., без да наскърбявам никого, една читалищна колекция в малко обитаемо място.
Много нови неща са открити, аз съм привлекла изключителни експерти по праистория, тъй като аз съм средновековец. Дори ми оказва помощ като съветник заместник-председателят на Българска академия на науките проф. Николов, който е страховит праисторик. И той ни дава скъпи хрумвания по какъв начин да променим залата, тъй че тя да отговори на всички модерни условия. Идеята, която ни сплотява нас, хората, работещи в Националния исторически музей, е, когато човек пристигна тук, пристигна в София, и желае да придобие цялостна визия за най-важните неща, открити в България, те да му бъдат показани и показани като забавен, изчерпателен роман, в който той да види акцентите в развиването на българската страна. А това не е толкоз елементарно. Няма по какъв начин просто да сложиш предмети и толкоз. Имам хрумвания по какъв начин да обогатим описа. Започнахме доста хубави етнографски експедиции, тъй като имаме супер филиали. Като този в Добърско, който църквата желае да вземе от страната, и нека не успее. Дано не се стигне до сходни нещо. Земенският манастир - там ще има забавни изследвания и роман за българското скотовъдство. В момента в обществото още веднъж се вижда огромен интерес към българския обичаен обичай, възраждането на разнообразни традиции. Има жадност от страна на младите да научат позабравени неща. Обновяваме цялата етнографска колекция. Тази година направихме 20 изложения. А това е голяма работа. Даже съм малко разочарована от себе си, че позволих толкоз доста изложения, тъй като хората се смазаха от робота. В последна сметка считам, че си заслужаваше. Участвахме и в новата галерия в Лувъра с материали за Първото българско царство. Стъпихме в Третяковската изложба. Това е меката на православното изкуство. Там е най-хубавото от православното християнско изкуство. Първите, които са били поканени и са издали азбучник, това са гърците. Следващите бяхме ние, а изложбата мина с огромен триумф. Преди това имахме галерия в Норвегия, където отидоха тракийските злата и съкровища.
- Коя е идната дестинация?
- Аз съм подходила по този начин. През 2019-а всичко ще бъде концентрирано в Пловдив, тъй като градът ще бъде Европейска столица на културата. Там ще изложим Панагюрското богатство, наши други забавни находки. И аз желая да обезщетявам през това време в София да има неща, които няма по какъв начин да бъдат различен път видени. И в тази връзка направихме доста положителни диалози с посланичката на Азербайджан, която желае Националният музей на Азербайджан да гостува у нас. Има доста съществени диалози с Китай, само че там още няма конкретика. Те оферират страхотни неща...
- Може ли да забележим теракотена войска у нас?
- Дали, дали... Това ще бъде забавно. Доста необятна палитра отварят като предложение. Много положителни контакти имаме с чехите. Чешкият дипломат провежда контакт с шефа на чешкия народен музей, само че занапред ще има среща и диалози. В диалог с хърватската посланичка стигнахме до извода, че ние доста се стремим към контакт с огромните страни в Европа. И в това време не обръщаме внимание на страни, които са ни близки и като обичай, и като културен модел. Така добре се разбираме с хървати, чехи, словенци. Изнесохме една галерия в Братислава, една в Прага в един палат. Това бе по отношение на председателството. Направихме страхотни контакти. Има доста, доста неща, които могат да се развиват.
- Колко е огромен казусът с иманярите?
- Проблемът е голям. А най-лошото е, че на нас, археолозите, хората от време на време гледат като на държавни иманяри.
- Скоро службите отново се похвалиха, че е спряна огромна пратка антики, която е щяла да излезе отвън България...
- Пак ще кажа, че казусът е огромен. Ако на нас, археолозите, стартира да се гледа като на хора, свързани с националното благосъстояние, с националната сигурност, в случай че щете, по напълно друг метод ще ни се спомага в осъществяване на работата ни. А в този момент е малко странна активност - от една страна сме държавни чиновници, работим с държавни средства, отиваме на избрани места, а всеки ни гледа какво ще платим. Включително общините и учебните заведения. А не е ли по-добре да има взаимоотношение сред тях? Защото това, което ние откриваме, което спасяваме, което вкарваме в музеите, то се употребява от целия български народ. Даже са ме питали по какъв начин. Ами, просто е. Когато създадем една превъзходна галерия, както тази, която отпътува в Лувъра, тази, която гостува на Бритиш музеум, и така нататък Последната, която бе в Третяковската изложба през 2018-а, с иконите... Голям триумф. За такива изложения се заплащат пари. Покрай една галерия обаче се промотират други неща и постоянно се стига до междудържавни стопански контракти. И по този начин потеглят парите.
Културата отваря вратата за договаряния за стопанска система. Винаги съм давала образец с една галерия, която се споделяше " Златото на тракийските конници ". Едно от местата, на които тя отиде, беше Холандия. Същата тази година, през 80-те години на ХХ век, имаше тежки търговски договаряния. Тогава бях млад археолог. България през това време беше отличен производител на трикотаж, само че не успяваше да се показа добре пред Западна Европа. Холандците тогава желаеха изложбата да бъде огледална. В една огромна зала да бъдат показани България и Гърция. От едната страна стояха нещата на гърците, а от другата " Златото на тракийските конници ". В цялото това нещо имаше и подтекст, несъмнено. Ние вдигахме звук за Тракия, а холандците просто ни тестваха. И когато се откри изложбата, опашката пред музея бе по-голяма от тази пред мавзолея на Ленин. А договорът за трикотаж бе подписан безусловно незабавно. Ето образец, по какъв начин може да се работи.
Аз съм очевидец при откриването на изложбата в Норвегия, а това е страна с отлични индикатори за оценка и показване на културно-историческото си завещание. Град Берген е остаряла столица на Норвегия, град-музей. Когато норвежците видяха нашата галерия " Златни съкровища от България ", просто ни гледаха с други очи. Те не можеха да повярват какво благосъстояние имаме и наследници на каква просвета сме. Това незабавно ти повдига имиджа. И да се върна на думите си, че би трябвало да гледа на тези изследвания, които се вършат, на изложбите в музеите, в които вземат участие немногобройните към 300 археолози в България, които имат право да водят разкопки, като на нещо, което се прави за България - за националната памет, за националното завещание, за националния разцвет и че посредством това показване може да се развива и стопанска система. Дори не загатвам, че, когато се открие нещо - дали ще е находка, дали ще е римски град, цитадела и така нататък, стартира да приижда поток от туристи и това оказва въздействие на хотели, заведения за хранене и магазини.
- Доц. Петрунова, седнахте в директорския стол на Националния исторически музей след 10-годишното ръководство на Божидар Димитров. Удобен ли ви е столът или убива още?
- Искам да подчертая нещо. Когато бе пуснат първият конкурс за шеф на Националния исторически музей, на който си подаде документите и Божидар Димитров, аз отхвърлих да се явя на състезанието, тъй като в никакъв случай нямаше да си разреша да се изправя против него. Ние бяхме доста положителни сътрудници. Страхотно го уважавах за всичко, което е направил и с което е съдействал за откриването и популяризирането на българската просвета. След като ми споделиха, че той е решил да се пенсионира, тогава взех решение, че ще се кандидатирам за това място. Когато тръгвах към тази позиция, аз бях изцяло уверена, че имам капацитет да стана шеф. Не съм се чувствала неловко нито сядайки в стола, нито през тази една година, в която трябваше да трансформирам някой неща, тъй като всеки има свое виждане и жанр на работа.
- Визирам това, че Божидар Димитров дълги години управлява музея и остави трайна диря...
- Съгласна съм. Вижте, всяка културна конструкция, тъй като не съм била в доста други сфери... Как да кажа. Експериментирах две години в политиката, само че нещо не си допаднахме двете с нея. Та всяка културна институция - било музей, било институт, е резултат от наслагването, от натрупването на активността на другите шефове. Има стадий на събирачество, стадий на популяризация, стадий на основаване на имидж, стадий на привличане на симпатизанти. И всеки един шеф, работил в подобаващ стадий, дава своя принос за създаване на цялостната картина. Може би по напълно натурален метод приключи стадият, наименуван Божидар Димитров. И по този начин пристигна стадий, в който трябваше някой различен да поеме поста. Ето в този момент, този някой различен съм аз. Мисля, че ходя в вярна посока. Използвам това, което той е направил досега, и се пробвам да го надградя, да го трансформира, да го развия. Давам просто един друг взор на работата в Националния исторически музей. Никога не ми е убивал столът, не ми пречи нищо и се усещам добре.
- Вие сте управлявала над 60 археологически експедиции. Сега седите на едно място...
- Не, не седнал съм на едно място. Като се каже шеф, хората си показват, че човек седи на едно място, на бюро и се подписва. Не е тъкмо по този начин. Дейността по организацията на нови изложения, изнасяне на материали от музея, основаване на контакти и така нататък Доста разнородна работа. Аз не преставам да управлявам и две експедиции - на Калиакра и на крепостта Лютица. Не мога да се откажа от археологията. Може би времето ще ме откаже, тъй като към този момент нямам огромни сили, а археологията е много динамична работа.
- Кое е по-голямо предизвикателство - да откривате българското културно-историческо завещание или да го разпространявате?
- Едното без другото не върви.
- Може да се открие нещо, само че като не се разбере за него...
- Тук ще употребявам една поговорка на обичан мой професор, който споделяше, че " огромното изобретение не е на върха на лопатата, а на върха на перото ". Много я одобрявам тази мисъл. Понякога находките са съвсем инцидентни. А аз доста одобрявам, когато те са разследване на целенасочена работа. Както стана на Калиакра. Целенасочено проучвахме постройката, а най-после под пода на постройката излезе и гърнето. А по-късно, когато бъде разказано за него, когато се опише какви събития са довели до неговото слагане под пода, за какво е прикрито там... И когато надали не, не можеш да назовеш единствено името на индивида, който го е поставил там, тогава към този момент приказваме за изобретение. Тогава към този момент създаваш роман. И тъкмо този роман го вършим ние, археолозите, и повярвайте ми, доста е прелестно.
Отдавна би трябвало да се отстрани визията за археолозите в България, че ние отиваме някъде с кирки и лопати и ровим нещо, човъркаме в земята. Ние вършим археометрия, вършим геофизика, вършим заснемания с дрон, вършим химически разбори на материалите, които сме разкрили, вършим ботанически разбор на всички остатъци, които сме разкрили. Изпращаме и в чужбина материали за разбор, в случай че можем да си го позволим. По едни костни остатъци всичко може да се каже за индивида - какво е ял, какви болести е имал и така нататък Само не може да се каже по какъв начин му е било името. Много сме разширили интердисциплинарния обсег на нашите проучвания, тъй че българската археология през днешния ден е доста модерна.
- Интересите ви са ориентирани към историята от интервала на Второто българско царство. Сега, през днешния ден в кое българско царство се намираме - на демокрацията ли?
- Няма по-добре организиран публичен строй от демокрацията. Това е несъмнено, нали. Иначе, живеем в Третото българско царство, тъй като нашият монарх не е свален от трона си. Няма закон, който да го лимитира като цар. Така че обръщението към Симеон Сакскобурггостки с Ваше Величество е изцяло съответно и тъкмо.
- Какви цели си поставяте като шеф на НИМ?
- В началото, откакто поех поста, още не бях наясно какво ме чака. Казах самоуверено това ще създадем, това ще създадем и това ще създадем. Когато обаче седнах на стола, разбрах, че няма да е тъкмо по този начин. Просто има неща, които те принуждават да поотложиш някои амбициозни проекти, а в това време да подредиш други цели, тъй като по този начин се постанова. Давам и образец. Едно от неща, които ме изненадаха неприятно, бе положението на постройката. Тя е в доста тежко положение, тъй като не са правени никакви поправки откогато е станала музей, от 2000 година. А и тогава е изработен козметичен ремонт, с цел да може от резиденция да стане музей. И в тази връзка започнаха разнообразни усъвършенствания по инфраструктурата на музея. Другото нещо, което неприятно ме изненада, макар че го бях виждала, само че просто не му бях обръщала доста внимание, е експозиционната повърхност. Мястото в музея, в което вършим някакъв тематичен роман, казано по-просто. Навремето е направена някаква идея, която е остаряла, тъй като е от преди 18 години. Да, тя е била променяна през времето, само че като цяло е изгубила образа си. Сега доста ми оказва помощ в това нещо фактът, че съм била екскурзовод преди време. Това беше един доста назидателен интервал за мен. Просто в този момент имам различен взор върху предметите, а не ги виждам през погледа на шеф. Сега виждам, че има места, в които се къса разказът в експозицията. Предметът би трябвало да обогатява описа и индивидът да се движи по този начин, все едно е влезнал във времето. Важно е посетителят да излезе удовлетворен, запаметявайки общата картина и общия роман. Сега работим точно върху това. Обогатяване на залите, развиването им. Например, залата ни по праистория е в един доста печален тип. Тя наподобява на..., без да наскърбявам никого, една читалищна колекция в малко обитаемо място.
Много нови неща са открити, аз съм привлекла изключителни експерти по праистория, тъй като аз съм средновековец. Дори ми оказва помощ като съветник заместник-председателят на Българска академия на науките проф. Николов, който е страховит праисторик. И той ни дава скъпи хрумвания по какъв начин да променим залата, тъй че тя да отговори на всички модерни условия. Идеята, която ни сплотява нас, хората, работещи в Националния исторически музей, е, когато човек пристигна тук, пристигна в София, и желае да придобие цялостна визия за най-важните неща, открити в България, те да му бъдат показани и показани като забавен, изчерпателен роман, в който той да види акцентите в развиването на българската страна. А това не е толкоз елементарно. Няма по какъв начин просто да сложиш предмети и толкоз. Имам хрумвания по какъв начин да обогатим описа. Започнахме доста хубави етнографски експедиции, тъй като имаме супер филиали. Като този в Добърско, който църквата желае да вземе от страната, и нека не успее. Дано не се стигне до сходни нещо. Земенският манастир - там ще има забавни изследвания и роман за българското скотовъдство. В момента в обществото още веднъж се вижда огромен интерес към българския обичаен обичай, възраждането на разнообразни традиции. Има жадност от страна на младите да научат позабравени неща. Обновяваме цялата етнографска колекция. Тази година направихме 20 изложения. А това е голяма работа. Даже съм малко разочарована от себе си, че позволих толкоз доста изложения, тъй като хората се смазаха от робота. В последна сметка считам, че си заслужаваше. Участвахме и в новата галерия в Лувъра с материали за Първото българско царство. Стъпихме в Третяковската изложба. Това е меката на православното изкуство. Там е най-хубавото от православното християнско изкуство. Първите, които са били поканени и са издали азбучник, това са гърците. Следващите бяхме ние, а изложбата мина с огромен триумф. Преди това имахме галерия в Норвегия, където отидоха тракийските злата и съкровища.
- Коя е идната дестинация?
- Аз съм подходила по този начин. През 2019-а всичко ще бъде концентрирано в Пловдив, тъй като градът ще бъде Европейска столица на културата. Там ще изложим Панагюрското богатство, наши други забавни находки. И аз желая да обезщетявам през това време в София да има неща, които няма по какъв начин да бъдат различен път видени. И в тази връзка направихме доста положителни диалози с посланичката на Азербайджан, която желае Националният музей на Азербайджан да гостува у нас. Има доста съществени диалози с Китай, само че там още няма конкретика. Те оферират страхотни неща...
- Може ли да забележим теракотена войска у нас?
- Дали, дали... Това ще бъде забавно. Доста необятна палитра отварят като предложение. Много положителни контакти имаме с чехите. Чешкият дипломат провежда контакт с шефа на чешкия народен музей, само че занапред ще има среща и диалози. В диалог с хърватската посланичка стигнахме до извода, че ние доста се стремим към контакт с огромните страни в Европа. И в това време не обръщаме внимание на страни, които са ни близки и като обичай, и като културен модел. Така добре се разбираме с хървати, чехи, словенци. Изнесохме една галерия в Братислава, една в Прага в един палат. Това бе по отношение на председателството. Направихме страхотни контакти. Има доста, доста неща, които могат да се развиват.
- Колко е огромен казусът с иманярите?
- Проблемът е голям. А най-лошото е, че на нас, археолозите, хората от време на време гледат като на държавни иманяри.
- Скоро службите отново се похвалиха, че е спряна огромна пратка антики, която е щяла да излезе отвън България...
- Пак ще кажа, че казусът е огромен. Ако на нас, археолозите, стартира да се гледа като на хора, свързани с националното благосъстояние, с националната сигурност, в случай че щете, по напълно друг метод ще ни се спомага в осъществяване на работата ни. А в този момент е малко странна активност - от една страна сме държавни чиновници, работим с държавни средства, отиваме на избрани места, а всеки ни гледа какво ще платим. Включително общините и учебните заведения. А не е ли по-добре да има взаимоотношение сред тях? Защото това, което ние откриваме, което спасяваме, което вкарваме в музеите, то се употребява от целия български народ. Даже са ме питали по какъв начин. Ами, просто е. Когато създадем една превъзходна галерия, както тази, която отпътува в Лувъра, тази, която гостува на Бритиш музеум, и така нататък Последната, която бе в Третяковската изложба през 2018-а, с иконите... Голям триумф. За такива изложения се заплащат пари. Покрай една галерия обаче се промотират други неща и постоянно се стига до междудържавни стопански контракти. И по този начин потеглят парите.
Културата отваря вратата за договаряния за стопанска система. Винаги съм давала образец с една галерия, която се споделяше " Златото на тракийските конници ". Едно от местата, на които тя отиде, беше Холандия. Същата тази година, през 80-те години на ХХ век, имаше тежки търговски договаряния. Тогава бях млад археолог. България през това време беше отличен производител на трикотаж, само че не успяваше да се показа добре пред Западна Европа. Холандците тогава желаеха изложбата да бъде огледална. В една огромна зала да бъдат показани България и Гърция. От едната страна стояха нещата на гърците, а от другата " Златото на тракийските конници ". В цялото това нещо имаше и подтекст, несъмнено. Ние вдигахме звук за Тракия, а холандците просто ни тестваха. И когато се откри изложбата, опашката пред музея бе по-голяма от тази пред мавзолея на Ленин. А договорът за трикотаж бе подписан безусловно незабавно. Ето образец, по какъв начин може да се работи.
Аз съм очевидец при откриването на изложбата в Норвегия, а това е страна с отлични индикатори за оценка и показване на културно-историческото си завещание. Град Берген е остаряла столица на Норвегия, град-музей. Когато норвежците видяха нашата галерия " Златни съкровища от България ", просто ни гледаха с други очи. Те не можеха да повярват какво благосъстояние имаме и наследници на каква просвета сме. Това незабавно ти повдига имиджа. И да се върна на думите си, че би трябвало да гледа на тези изследвания, които се вършат, на изложбите в музеите, в които вземат участие немногобройните към 300 археолози в България, които имат право да водят разкопки, като на нещо, което се прави за България - за националната памет, за националното завещание, за националния разцвет и че посредством това показване може да се развива и стопанска система. Дори не загатвам, че, когато се открие нещо - дали ще е находка, дали ще е римски град, цитадела и така нататък, стартира да приижда поток от туристи и това оказва въздействие на хотели, заведения за хранене и магазини.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ