Доц. Тонев: Лечението на здравеопазването има много общо с лечението в онкологията
Доц. Антон Тонев е експерт хирург-онколог в коремната област с над 15години опит. Специалист е по лекуване на доброкачествени и злокачествени болести на гастроинтестиналния тракт. Извършва всички типове миниинвазивна (ендоскопска) диагностика, лапароскопско и роботизирано лекуване на болесттите на гастроинтестиналния тракт и жлъчно-чернодробната система. Автор е на 198 научни публикации и известия в страната и чужбина. Бил е народен представител от „ Продължаваме промяната “, ръководител на парламентарната здравна комисия, а в този момент е консултант на министъра на опазването на здравето.
Доц. Тонев, държавното управление одобри законодателната си стратегия до края на 2023 година, която би трябвало да бъде изпълнена макар триседмичната насилствена почивка поради локалните избори. На какъв стадий са плановете, които би трябвало да бъдат препоръчани от Министерство на здравеопазването?
Законодателната стратегия на Министерството на здравеопазването се движи напълно по управническата стратегия на държавното управление „ Денков-Габриел “. Част от обсъжданите планове са за незабавни промени, като тези, препоръчани към този момент за публично разискване в Закона за медикаментите и Закона за лечебните заведения, където отразяват нови цели в здравната ни тактика, която също мина през гласоподаване в Министерски съвет. Предстои план за изменение на Закона за здравното обезпечаване, който още веднъж да възвърне справедливата поредност на годишно подписвани Национални рамкови контракти, нещо, което бе разтеглено във времето заради пандемията и което е време да бъде възобновено с обичайния си темп.
В задачите за закона за бюджета на НЗОК за 2024 е записано, че би трябвало да се реализиране оптимално финансиране на здравната система съгласно потребностите на пациентите. Как ще наподобява действително това?
Ако можем да обобщим, всички здравноосигурени и неосигурени преди всичко биха желали в никакъв случай да не попадат в категорията на пациенти, които имат потребност от здравни услуги. Такава философия се опитваме да представим и пред нашите съграждани, като предлагаме ежедневно профилактика и здравни стратегии, платени посредством средствата на нашия публичен фонд. Ако мога да направя една параленост сред здравен и стопански интерес, когато сравняваме профилактика и лекуване – един скринингов тест за колоректален рак коства до 20 лв., себестойността на една профилактична колоноскопия – към 250 лева Ако се наложи да отстраняваме доброкачествено заболяване, да вземем за пример полип, от дебелото черво на наш пациент, това би коствало на публичния фонд към 2000 лева За страдание, лекуването на прогресията на същото това доброкачествено заболяване във към този момент напреднало злокачествено заболяване може да премине 100 000 лв. за един пациент. Или с други думи, същинското оптимално финансиране води към доста повече профилактични проучвания и доста по-малко лекуване. Търсената цел, несъмнено, ще бъде доста повече здрави хора, само че и неизбежният резултат, който ще реализираме, е избягването на скъпоструващите способи на лекуване, нужни при доста тежки и напреднали положения.
Защо в България равнището на профилактични проучвания към момента е по-ниско от това в Европа?
Ние разполагаме с голям брой скринингови проучвания, които се заплащат от НЗОК или по стратегии на Министерство на здравеопазването. За страдание, в годините обратно виждаме прекомерно дребния брой български жители, които са задоволително стимулирани да ревизират своя здравен статус посредством профилактични проучвания. През 2024 година още веднъж ще бъде въведено диференцираното възнаграждение на профилактичен обзор на общопрактикуващ лекар в зависимост от достигнатите проценти на осъществени профилактични прегледи, като при повече осъществени прегледи цената им ще бъде по-висока. Това води до тласък колегите да оферират повече проучвания на своите пациенти. От друга страна би трябвало да можем да опишем и хората, които биха имали най-голяма изгода от осъществяване на профилактика – това са здрави хора, които вървят всеки ден на работа, вземат своите деца от учебно заведение, излизат на ресторант, възнамеряват покупки и почивки…, само че не и посещаване на доктор. Те просто нямат здравни проблеми, с цел да стигнат въобще до каквато и да е здравна помощ или профилактика. Сякаш е време да осъзнаем тази детайлност и да стартираме да таргетираме здравите хора, които след навършване на една определена възраст да получат мотивация да извърнат внимание и на своето здраве.
Имате поради „ Профилактичния календар “ ли?
Да, той ще бъде приложение за „ smart ” устройство, най-често телефон или компютър, което като модул от нашето Електронно досие в НЗИС ще ни изпраща директни известия след навършване на избрана възраст какви скринингови проучвания можем да употребяваме по Здравна каса. Тези напомнящи известия ще могат да бъдат допълвани с информация за най-честите обществено значими болести и по какъв начин можем да ги избегнем. При интерес от наша страна, ще можем в границите на НЗИС и нашето здравно досие да получаваме електронно направление за съответното изследване, което ще е належащо единствено да потвърдим на нашето устройство, след което то ще се качва автоматизирано в облака и ние още на идващия ден ще можем да го използваме в коя да е лаборатория или болница. Истината е, че с цел да реализираме разнообразни от сегашните недобри резултати, ние би трябвало да променим главно вижданията на цели генерации и разбиранията им за полезността “здраве ”. Няма по какъв начин това да бъде реализирано със остарели решения. Те не работят.
Какво се случва с обещаните от „ Продължаваме промяната “ промени в бранша, като да вземем за пример тези при общопрактикуващите лекари, или с мораториума за разкриването на нови лечебни заведения?
Общопрактикуващите лекари са хубавичко основа на нашата здравна пирамида, и в случай че те се усещат удобно в практиката си и нямат чиновнически проблеми, тогава цялата здравна система ще бъде добре издигната и ще дава отговор добре на нашите здравни потребности.
Обсъждаме голям брой промени и промени в цялата система, като към момента сме новаторски настроени и за нашите ОПЛ. Желаем да подобрим доста изискванията на техния труд, като да вземем за пример премахнем 24-часовото им разположение, сменяем потребността да бъдат налични за своите пациенти когато и да е и през деня, и нощем, със система от кабинети на „ Неотложна помощ “, които да бъдат ситуирани на районен принцип и надлежно – отговорност на общините. Обсъждаме и предлагаме причини по какъв начин би изглеждала здравната ни система, в случай че надградим модела на възнаграждение на ОПЛ от чисто капитационен, какъвто е сега, до хибриден модел, при който оставим пациентската листа и капитацията, но да вземем за пример прибавим диференцирано възнаграждение за острите положения на пациентите, според от това какъв път взема пациентът след овакантяване на кабинетът на ОПЛ – към дома или към болничното заведение. Всичко това върви с голямо разтоварване от административната и най-много хартиената отговорност, и с всичко това ние бихме желали да възстановим желанието на нашите млади лекари да попълнят този първи етаж от нашата здравна пирамида. А по отношение на мораториума за нови лечебни заведения, напълно скоро ще забележим препоръчани промени в Закона за лечебните заведения тъкмо в тази посока. И към този момент Народно заседание ще реши.
Какво пречи на промените в опазването на здравето?
Липсата на увереност, на визия и на поредност, и то насъбрано през последните 10 или 20 година Затова и постоянно върша паралели с диагностиката и лекуването на онкологичните болести, тъй като всяко едно деяние, достигнало единствено доникъде на наложителните процеси, на практика свежда резултатите до нула. Светът се развива с доста бързи крачки, и тук не приказвам за нови способи или молекули, каквито в България, дръзвам да настоявам, имаме задоволително. Имам поради методите и методите за ръководство на комплицирани и многофакторни системи, каквато съставлява всяка една здравеопазна система. За да се прескочи това, което пречи, е нужна поредност от дейности в вярната посока, водещи до ограничение на лобизма, оптимизация на разноските и увеличение на достъпността на пациентите до актуалната медицина.
Как се работи в съдружен екип, какъвто е този в Министерството на здравеопазването?
Аз съм хирург, който цялостен живот е работил в екип, това е по дифолт, и не се опасява от тумори, а се учи да ги разпознава и отстранява. Понякога „ работата в екип “ може да съставлява предизвикателство за всеки един специалист или визионер, който има предпочитание да постанова нови хрумвания и модели на работа. Сигурно сте чували максимата, че у нас всички чакат промени към по-добро, само че никой в действителност не желае самичък да се трансформира. А с цел да можем да лекуваме туморните болести, единствената опция за това дава комплексният метод от поредни и необратими дейности.
Ако мога да преразказвам едно изявление на Асен Василев от през вчерашния ден по отношение на връзката сред корупцията и онкологичните болести, то е че и при двете се реализира цялостно изцеление, само че единствено откакто „ верните хора приложат верните дейности “. Иначе нормално следват незадоволителни резултати.
Във всеки съдружен екип се работи мъчно, заради съществуването на повече от една гледни точки и вярата на всеки един член на екипа, че е прав. А в този момент си представете по какъв начин се работи в не-коалиционен екип? Но както и при лекуването на онкологичните болести, с задоволително неизменност и убеденост, надделявайки над обособените политически и стопански ползи на обособените лобита, е допустимо действително решение на насъбраните проблеми. И тогава даже и оказваният напън не стопира решаването на проблемите, и здравният спор наподобява малко по-смислен и елементарен. Работата в подобен екип би могло да е лесна, стига у всеки да има схващане, че е там, с цел да оказва помощ на хората. Аз съм в политиката тъкмо по тази причина и за нищо по-малко.
На какъв стадий е построяването на строук-центровете, заложени в Плана за възобновяване и резистентност?
Бях определен за началник на работна група и в границите на три съвещания считам, че описахме цялата картина на резултатите от лекуването на ОМИ у нас. Не е вест, че те са доста по-лоши спрямо постигнатите в Европа. Както загатнах по-рано, към този момент елементарно си вадим телефоните и съпоставяме. При лекуването на инсулт главен аршин за постигането на положителни резултати е времето сред настъпването на болестта и започването на характерното лекуване, като това би трябвало да бъде в оборудван кадрово и апаратурно профилиран център. Тъй като случаите на годишна база са доста – над 50 000 случая, с наклонност да се усилват, ние имаме потребност от система от строук-центрове, които да покрият отмерено територията на България и да бъдат налични за всички случаи в границите на тези „ златни часове “. Важно е също да има и фрагменти, които да бъдат подготвени и да работят в новосъздадените центрове. Този план ще бъде построен с европейски средства по ПВУ, като главен бенефициент е Министерство на здравеопазването. Описали сме няколкото нормативни спънки повече лечебни заведения да лекуват качествено и новаторско инсулт и се надяваме те бързо да бъдат отстранени и пациентите с това заболяване да имат вяра и убеденост, че за тях ще бъде направено най-хубавото и то най-бързо. За страдание, техният брой единствено ще нараства в годините напред.
Смятате ли, че опазването на здравето ни в миналото би могло да бъде такова, че да удовлетворява и пациентите, и лекарите, и администрацията?
За страдание, това е неразрешима задача, в която всички да бъдат удовлетворени. Не и едновременно. Не и в случай че сме изцяло откровени. На първо място бих сложил здравето на пациентите – тъй като в случай че те живеят по-дълго и по-здраво от преди, заслуга за това ще имат и лекарите, и администрацията. Ето за какво би трябвало да можем да отговаряме и на сложните въпроси, като да вземем за пример за какво със същите способи и молекули като в други страни реализираме разнообразни резултати? А от време на време отговорите на тези въпроси звучат релативно елементарно.
Доц. Тонев, държавното управление одобри законодателната си стратегия до края на 2023 година, която би трябвало да бъде изпълнена макар триседмичната насилствена почивка поради локалните избори. На какъв стадий са плановете, които би трябвало да бъдат препоръчани от Министерство на здравеопазването?
Законодателната стратегия на Министерството на здравеопазването се движи напълно по управническата стратегия на държавното управление „ Денков-Габриел “. Част от обсъжданите планове са за незабавни промени, като тези, препоръчани към този момент за публично разискване в Закона за медикаментите и Закона за лечебните заведения, където отразяват нови цели в здравната ни тактика, която също мина през гласоподаване в Министерски съвет. Предстои план за изменение на Закона за здравното обезпечаване, който още веднъж да възвърне справедливата поредност на годишно подписвани Национални рамкови контракти, нещо, което бе разтеглено във времето заради пандемията и което е време да бъде възобновено с обичайния си темп.
В задачите за закона за бюджета на НЗОК за 2024 е записано, че би трябвало да се реализиране оптимално финансиране на здравната система съгласно потребностите на пациентите. Как ще наподобява действително това?
Ако можем да обобщим, всички здравноосигурени и неосигурени преди всичко биха желали в никакъв случай да не попадат в категорията на пациенти, които имат потребност от здравни услуги. Такава философия се опитваме да представим и пред нашите съграждани, като предлагаме ежедневно профилактика и здравни стратегии, платени посредством средствата на нашия публичен фонд. Ако мога да направя една параленост сред здравен и стопански интерес, когато сравняваме профилактика и лекуване – един скринингов тест за колоректален рак коства до 20 лв., себестойността на една профилактична колоноскопия – към 250 лева Ако се наложи да отстраняваме доброкачествено заболяване, да вземем за пример полип, от дебелото черво на наш пациент, това би коствало на публичния фонд към 2000 лева За страдание, лекуването на прогресията на същото това доброкачествено заболяване във към този момент напреднало злокачествено заболяване може да премине 100 000 лв. за един пациент. Или с други думи, същинското оптимално финансиране води към доста повече профилактични проучвания и доста по-малко лекуване. Търсената цел, несъмнено, ще бъде доста повече здрави хора, само че и неизбежният резултат, който ще реализираме, е избягването на скъпоструващите способи на лекуване, нужни при доста тежки и напреднали положения.
Защо в България равнището на профилактични проучвания към момента е по-ниско от това в Европа?
Ние разполагаме с голям брой скринингови проучвания, които се заплащат от НЗОК или по стратегии на Министерство на здравеопазването. За страдание, в годините обратно виждаме прекомерно дребния брой български жители, които са задоволително стимулирани да ревизират своя здравен статус посредством профилактични проучвания. През 2024 година още веднъж ще бъде въведено диференцираното възнаграждение на профилактичен обзор на общопрактикуващ лекар в зависимост от достигнатите проценти на осъществени профилактични прегледи, като при повече осъществени прегледи цената им ще бъде по-висока. Това води до тласък колегите да оферират повече проучвания на своите пациенти. От друга страна би трябвало да можем да опишем и хората, които биха имали най-голяма изгода от осъществяване на профилактика – това са здрави хора, които вървят всеки ден на работа, вземат своите деца от учебно заведение, излизат на ресторант, възнамеряват покупки и почивки…, само че не и посещаване на доктор. Те просто нямат здравни проблеми, с цел да стигнат въобще до каквато и да е здравна помощ или профилактика. Сякаш е време да осъзнаем тази детайлност и да стартираме да таргетираме здравите хора, които след навършване на една определена възраст да получат мотивация да извърнат внимание и на своето здраве.
Имате поради „ Профилактичния календар “ ли?
Да, той ще бъде приложение за „ smart ” устройство, най-често телефон или компютър, което като модул от нашето Електронно досие в НЗИС ще ни изпраща директни известия след навършване на избрана възраст какви скринингови проучвания можем да употребяваме по Здравна каса. Тези напомнящи известия ще могат да бъдат допълвани с информация за най-честите обществено значими болести и по какъв начин можем да ги избегнем. При интерес от наша страна, ще можем в границите на НЗИС и нашето здравно досие да получаваме електронно направление за съответното изследване, което ще е належащо единствено да потвърдим на нашето устройство, след което то ще се качва автоматизирано в облака и ние още на идващия ден ще можем да го използваме в коя да е лаборатория или болница. Истината е, че с цел да реализираме разнообразни от сегашните недобри резултати, ние би трябвало да променим главно вижданията на цели генерации и разбиранията им за полезността “здраве ”. Няма по какъв начин това да бъде реализирано със остарели решения. Те не работят.
Какво се случва с обещаните от „ Продължаваме промяната “ промени в бранша, като да вземем за пример тези при общопрактикуващите лекари, или с мораториума за разкриването на нови лечебни заведения?
Общопрактикуващите лекари са хубавичко основа на нашата здравна пирамида, и в случай че те се усещат удобно в практиката си и нямат чиновнически проблеми, тогава цялата здравна система ще бъде добре издигната и ще дава отговор добре на нашите здравни потребности.
Обсъждаме голям брой промени и промени в цялата система, като към момента сме новаторски настроени и за нашите ОПЛ. Желаем да подобрим доста изискванията на техния труд, като да вземем за пример премахнем 24-часовото им разположение, сменяем потребността да бъдат налични за своите пациенти когато и да е и през деня, и нощем, със система от кабинети на „ Неотложна помощ “, които да бъдат ситуирани на районен принцип и надлежно – отговорност на общините. Обсъждаме и предлагаме причини по какъв начин би изглеждала здравната ни система, в случай че надградим модела на възнаграждение на ОПЛ от чисто капитационен, какъвто е сега, до хибриден модел, при който оставим пациентската листа и капитацията, но да вземем за пример прибавим диференцирано възнаграждение за острите положения на пациентите, според от това какъв път взема пациентът след овакантяване на кабинетът на ОПЛ – към дома или към болничното заведение. Всичко това върви с голямо разтоварване от административната и най-много хартиената отговорност, и с всичко това ние бихме желали да възстановим желанието на нашите млади лекари да попълнят този първи етаж от нашата здравна пирамида. А по отношение на мораториума за нови лечебни заведения, напълно скоро ще забележим препоръчани промени в Закона за лечебните заведения тъкмо в тази посока. И към този момент Народно заседание ще реши.
Какво пречи на промените в опазването на здравето?
Липсата на увереност, на визия и на поредност, и то насъбрано през последните 10 или 20 година Затова и постоянно върша паралели с диагностиката и лекуването на онкологичните болести, тъй като всяко едно деяние, достигнало единствено доникъде на наложителните процеси, на практика свежда резултатите до нула. Светът се развива с доста бързи крачки, и тук не приказвам за нови способи или молекули, каквито в България, дръзвам да настоявам, имаме задоволително. Имам поради методите и методите за ръководство на комплицирани и многофакторни системи, каквато съставлява всяка една здравеопазна система. За да се прескочи това, което пречи, е нужна поредност от дейности в вярната посока, водещи до ограничение на лобизма, оптимизация на разноските и увеличение на достъпността на пациентите до актуалната медицина.
Как се работи в съдружен екип, какъвто е този в Министерството на здравеопазването?
Аз съм хирург, който цялостен живот е работил в екип, това е по дифолт, и не се опасява от тумори, а се учи да ги разпознава и отстранява. Понякога „ работата в екип “ може да съставлява предизвикателство за всеки един специалист или визионер, който има предпочитание да постанова нови хрумвания и модели на работа. Сигурно сте чували максимата, че у нас всички чакат промени към по-добро, само че никой в действителност не желае самичък да се трансформира. А с цел да можем да лекуваме туморните болести, единствената опция за това дава комплексният метод от поредни и необратими дейности.
Ако мога да преразказвам едно изявление на Асен Василев от през вчерашния ден по отношение на връзката сред корупцията и онкологичните болести, то е че и при двете се реализира цялостно изцеление, само че единствено откакто „ верните хора приложат верните дейности “. Иначе нормално следват незадоволителни резултати.
Във всеки съдружен екип се работи мъчно, заради съществуването на повече от една гледни точки и вярата на всеки един член на екипа, че е прав. А в този момент си представете по какъв начин се работи в не-коалиционен екип? Но както и при лекуването на онкологичните болести, с задоволително неизменност и убеденост, надделявайки над обособените политически и стопански ползи на обособените лобита, е допустимо действително решение на насъбраните проблеми. И тогава даже и оказваният напън не стопира решаването на проблемите, и здравният спор наподобява малко по-смислен и елементарен. Работата в подобен екип би могло да е лесна, стига у всеки да има схващане, че е там, с цел да оказва помощ на хората. Аз съм в политиката тъкмо по тази причина и за нищо по-малко.
На какъв стадий е построяването на строук-центровете, заложени в Плана за възобновяване и резистентност?
Бях определен за началник на работна група и в границите на три съвещания считам, че описахме цялата картина на резултатите от лекуването на ОМИ у нас. Не е вест, че те са доста по-лоши спрямо постигнатите в Европа. Както загатнах по-рано, към този момент елементарно си вадим телефоните и съпоставяме. При лекуването на инсулт главен аршин за постигането на положителни резултати е времето сред настъпването на болестта и започването на характерното лекуване, като това би трябвало да бъде в оборудван кадрово и апаратурно профилиран център. Тъй като случаите на годишна база са доста – над 50 000 случая, с наклонност да се усилват, ние имаме потребност от система от строук-центрове, които да покрият отмерено територията на България и да бъдат налични за всички случаи в границите на тези „ златни часове “. Важно е също да има и фрагменти, които да бъдат подготвени и да работят в новосъздадените центрове. Този план ще бъде построен с европейски средства по ПВУ, като главен бенефициент е Министерство на здравеопазването. Описали сме няколкото нормативни спънки повече лечебни заведения да лекуват качествено и новаторско инсулт и се надяваме те бързо да бъдат отстранени и пациентите с това заболяване да имат вяра и убеденост, че за тях ще бъде направено най-хубавото и то най-бързо. За страдание, техният брой единствено ще нараства в годините напред.
Смятате ли, че опазването на здравето ни в миналото би могло да бъде такова, че да удовлетворява и пациентите, и лекарите, и администрацията?
За страдание, това е неразрешима задача, в която всички да бъдат удовлетворени. Не и едновременно. Не и в случай че сме изцяло откровени. На първо място бих сложил здравето на пациентите – тъй като в случай че те живеят по-дълго и по-здраво от преди, заслуга за това ще имат и лекарите, и администрацията. Ето за какво би трябвало да можем да отговаряме и на сложните въпроси, като да вземем за пример за какво със същите способи и молекули като в други страни реализираме разнообразни резултати? А от време на време отговорите на тези въпроси звучат релативно елементарно.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ